М О Т И В И
към Присъда от 19.06.2017г. по НОХД № 707/2016 г. по
описа на КРС
Кюстендилска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Районен съд гр.Кюстендил обвинителен акт срещу Д.Г.Н., с ЕГН: ********** ***, за извършено престъпление от общ характер по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, при фактическа и правна обстановка подробно изложена в обвинителния акт.
В хода на съдебното следствие, с оглед събраните в производството пред съда допълнителни доказателства, а именно заключенията на вещите лица по допуснатата и приета психолого-психиатрична експертиза, представителят на държавното обвинение, иска от съда да признат подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл. 129 ал.2, вр. ал.1 от НК при условията на чл. 12 ал.4 от НК. Алтернативно искане е направено в хода на съдебните прения от прокурора, че ако се прецени от съда съставомерностна деянието по чл. 132, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НК, то по реда на чл. 287 ал. 5 от НПК се обективира искане за произнасяне с присъдата и по това престъпно деяние, което се преследва по тъжба на пострадалия.
В хода на съдебното производство пострадалият от престъплението не е конституиран, като граждански ищец и частен обвинител. Пострадалият В. е разпитан в качеството на свидетел в хода на процеса, като същият отрича да е нападал физически подс. Н..
Подсъдимият се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен и дава обяснения. Защитникът на Н. – адв. Д. Д. пледира за постановяване на оправдателна присъда, което свое искане мотивира с твърдението, че се касае за деяние извършено при неизбежна отбрана - чл. 12 от НК.
Кюстендилският районен съд, след като събра необходимите за изясняване на делото от фактическа и правна страна доказателства и след тяхното обсъждане както поотделно, така и в тяхната съвкупност приема за установено следното:
Подсъдимият Н. е роден на *** ***. ****, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Пострадалият В. е роден на *** ***, обл. Кюстендилска.
Двамата се познавали от години, но към датата, посочена в ОА- 03.03.2012
г. отношенията им не били добри, причина за това било Решение по гр.д.№ 924/2008 г. на КРС, с което постр. В. бил осъден да заплати на подс. Н. определена сума. Сумата била издължена, но образуваното по изпълнителен лист от 04.06.2009 г. изпълнително дело не било прекратено, тъй като не по същото не били внесени всички дължи такси. Именно по този повод, В. имал претенции към Д.Н. и при всяка тяхна среща настоявал именно той да внесе по и.д. дължимите такси в размер на 300 лева за прекратяване на производството.
На 03.03.2012 г., около обяд, свидетелят Г.Д. поканил свои приятели и работници да отпразнуват заедно нациналния празника. Събрали се в гр.Кюстендил, в северната индустриална зона, в помещение стопанисвано от „Еко Планет" ООД, където имало маса и пейки, подредени във форма на сепаре. На събирането присъствали освен собственика Г. Д., още свидетелите К.Б., И.Й., С.С., К.А., както и подсъдимият Д.Н. и пострадалият Р.В..
В хода на събирането, присъстващите си говорели и употребявали алкохол. След известно време св.В., явно под въздействието на алкохола, започнал да обижда и заплашва подс. Н.. Към този момент постр. В. седял на сепарето, а подсъдимият Н. на стол, до сепарето. На сепарето от дясната страна лицата били подредени по следния начин - пръв седял св. С.С., до него, от дясната му страна седял постр. Р.В., след него – св.- К.А., а до него – св. К.Б.. Разположението на сепарето на останалите свидетели не е установено по категоричен начин. Когато обидите и заканите на пострадалия срещу подсъдимия станали по сериозни свидетелите С. и К.Б. станали, защото им омръзнало да слушат обидите отправени от В. към Н..
Пострадалият също станал и отишъл до тоалетната. В този момент св. К.А. повикал подс.Н. да седне до него, защото виждал че под влияние на употребения алкохол В. става все по-агресивен спрямо него. Н. се преместил до св. К.А. и започнал да се храни. Когато В. се върнал на сепарето, той седнал на мястото си – от ляво на св. К. А.. Малко след това свидетелите Г.Д., К.Б. и С.С. станали от масата и се отдалечили на около 4-5 м., където си говорели. Виждайки напрежението между Н. и В., св. Г.Д., който бил домакин на събирането, казал на всички присъстващи, че е време да си ходят. Пострадалият продължил да отправя обиди и закани към подсъдимия.
Преди да си тръгне от събирането, около 16:30 ч. св. К.А. станал от сепарето, за да отиде до тоалетната. Съзнавайки, че на сепарето остават само В. и Н. и с оглед агресивното поведение на В., св. А. минавайки покрай св. Г.Д. го помолил да ги наблюдава, за да не направят някоя глупост.
В този момент на масата останали само Н. и В., които се озовали един до друг на масата. В., оставайки сам с Н. на сепарето, внезапно се обърнал ударил с ръка Н. и го блъснал. Вследствие от блъскането и последвалото залитането на зад, подс. Н. счупил облегалката на пейката, на която седял и паднал легнал по гръб седящата част на пейката. Пост. В. застанал над лежащия на пейката подс. Н. и го хванал за яката на анцуга с който е бил облечен Н. и започнал да го притиска /души/ с нея в областта на шията. Подсъдимият се изплашил от агресивното поведение на В. и хванал с дясната си ръка намиращия се на масата нож, ползвана от присъстващите на събирането за рязане на храна и с него намушкал в областта на врата на пост. В.. В този момент от тоалетната се връщал св. К.А., който виждайки как Д. замахва с ножа срещу Р. веднага се затичал към тях, за да ги разтърват, притекли се да помагат за преустановяване на конфликта и свидетелите С. и Д.. В. толкова силно стискал за врата Н., че дори когато го вдигнали от него, той продължавал да го стиска около врата и по този начин изправил и Д. от легналото положение, в което до момента се намирал.
Когато ги разделили, свидетелите видели, че от врата на В. тече кръв. Опитали се на място да спрат кръвотечението с подръчни средства (салфетки, парцал), но тъй като не успели качили го в автомобил и го транспортирали до МБАЛ, за оказване на спешна медицинска помощ.
Силно притеснен от случилото се подсъдимият веднага отишъл в РУ“Полиция“ гр. Кюстендил , за да разкаже за станалото.
Още същия ден бил извършен оглед на място, за което процесуално-следствено действие бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум. С протокола за оглед бил приобщен към делото ножа /дървена дръжка, назъбено острие с дължина около 10 см/, с който бил намушкан пострадалия.
В МБАЛ „Д.р Н.Василиев“АД пострадалият е хоспитализиран в хирургично отделение, където по спешност са извършени съответните медицински интервенции.
В хода на ДП е назначена съдебно-медицинска експертиза за уврежданията, получени у пострадалия В., от чието заключение е видно, че на В. са причинени следните травматични увреждания: прободно-порезно нараняване в дясната половина на шията - с кожна рана с дължина около 3- 3,5 см., раневи канал с дължина около 10-12 см., с обилно кръвотечение, наложило оперативно лечение под обща венозна анестезия. Това нараняване довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
В хода на съдебното следствие, по искане на страните, са назначени изготвени и приети комплексна психиатрично и психологична експертиза и допълнителна съдебно-медицинска експертиза.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, като и от изслушването на вещото лице д-р Н., процесното нараняване е възможно да се причини като по начина описан от пострадалия така и по начин описан от подсъдимия.
От приетата комплексна психиатрична и психологична експертиза, изготвена от в.л. д-р Р. и психолога М., е видно, че подс. Н. е действал при реализиране на деянието си под въздействие на пряката афективна стимулация, тревожното очакване и физическото съприкосновение, с преживяване на потискащ афект на страх, смущение и уплаха за собствената си сигурност, ескалирали до силна раздраза, като именно това състояние е улеснило Н. в изключителна при осъществяване на деянието, тъй като регистрираните от вещите лица количествени промени на емоционалните и волевите характеристики са довели до затрудняване в преживяванията на ефект и последствия от собствено си поведение.
При изслужване в съдебно заседание на вещите лица изготвили комплексната психиатрична и психологична експертиза се установи, че подс. Н. е изпитвал страх през цялосттно развтие на стиацията, която се развила на процесната датата и това чувство е ескалирало, след като е останал сам на масата с вербално атакуващия го до този момент В.. След този момент и с оглед последвалото физическо нападение е напълно възможно поред вещото лице д-р Р. този свърх гняв и ефект на страх е довел до разрешаване на ситуацията този начин /има се предвид процесната телесна повреда/.
Фактическата обстановка, така както съдът е възприел за установена, се потвърждава от събраните по делото доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие от 03.03.12 г., фотоалбум, експертизи и др
По отношение на свидетелските показания, съдът направи анализ, за да стигне до следните изводи. Пряк очевидец на самия удар, който подсъдимият е нанесъл на пострадалия е само св. К.А. /в с.з. на 16.02.2017 г./. А. заявява „Р. бълсна Д. и Д. падна на пейката. М. взе ножа и намушка Р.. Видях го. Мисля, че ножа беше на масата. За да се отбрани, Д. наръга Р. някъде около гърлото и аз после отблъснах Р. от Д..
Очевидци на обидите отправяни от пострадалия срещу подсъдимия са по-голямата част от присъствалите на тържеството свидетели: Г.Д., С.С., К.А.. В този смисъл много подробни са и обясненията на подсъдимия, които относно този факт се подкрепят от показанията на тези свидетели. Единствено пострадалият и свидетелят К.Б. отричат да е имало отправяни обиди и закани от В. към Н.. Доколкото обаче, свидетелите Д. и С. твърдят в показанията си, че са се отдръпнали от сепарето, защото им е омръзнало да слушат разправията на В. с Н., както и че заедно с тях на около 5 метра от сепарето се е отдръпнал и свидетеля К.Б., съдът не кредитира показанията на последния в посока на липса на скандал на масата между подсъдимия и пострадалия.
По отношение на факта, че непосредствено преди да нанесе удара с нож срещу пострадалия , подсъдимият е бил блъснат и душен с яката на дрехата с която е бил облечен подс. Н., съдът кредитира показанията на свидетеля Г.Д., който е възприел как пострадалият е хванал Н. за „реверите“ в сдърпването е била счупена облегалката на пейката, на която са седели.
В този смисъл са и показанията на св. С., който заявява в прочетените показания от предходното разглеждане на делото /в с.з. на 08.10.2013 г./ :“.Р. беше върху Д.…..около врата го беше хванал за яката….Р. държеше здраво Д. за яката, така че в момента, в който Г. дърпаше Р., Р. дърпаше и Д. за яката…“
В същия смисъл са и обясненията на подсъдимия, в които сочи, че като са дърпали Р. от него той е продължавал да го души силно и по този начин е изправил и него до сепарето.
Обясненията на подсъдимия за действие при наличие на уплаха за живота му, съдът кредитира, доколкото тези обяснения се потвърждават от изготвените и приети по делото съдебно-психиатрични и психологични експертизи.
От доказателствения материал, събран по делото, следва да се ценят и всички събрани писмени доказателства, тъй като те са изготвени съобразно изискванията на процесуалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и признаците от фактическия състав на престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че при така установената фактическа обстановка с действията си подс. Д.Г.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 , във вр. с чл.12, ал.4 от НК.
Съгласно чл. 12, ал. 2 НК превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението, т.е. когато не се е налагало за отблъскване на агресията на пострадалия да бъде нанесена средна телесна повреда с нож. Несъответствието е явно, когато е изразено ясно и не събужда съмнения. За да се определи дали е налице такова несъответствие, се преценява не само съразмерността на средствата за нападение и защита, но и всички други обстоятелства – брой на нападателите, физическите им сили, сили и възможност на нападнатия да отблъсне нападението, мястото и времето на нападението, присъствието на други лица, които евентуално биха се притекли на помощ, възраст на нападателя и нападнатия, наличието на някакви физически недъзи. За отбраняващия се не съществува задължение да избира и засяга само неуязвими места от тялото на нападателя. Когато употребените средства за нападение и защита са еднакви, не е налице превишение пределите на неизбежна отбрана, макар нападателят да е получил по-тежки увреждания.
С оглед гореизложеното и установената фактическа обстановка по делото настоящият съдебен състав, счете, че е налице превишаване пределите на неизбежна отбрана от страна на подс. Н., защото В. го е притискал с яката на дрехата около врата, но подс. Н. е можел да отблъсне нападението, като нанесе удар с друг предмет намиращ се на масата, а не с нож. Съдът не може да приеме за основателно защитното твърдение, че ножа е бил първия предмет, който е успял да взема от масата подсъдимия, защото начина на нараняването, а именно намушкване говори за ясното съзнание, че Н. е разбирал каква вещ взема и че същата има проподно свойство. Този извод съдът гради на фактите по делото, че удара е бил един и с острието на ножа е осъществено пробождане в шията на В., ако подс. Н. не е разбирал какво взема от масата, то едва ли би използвал намушкване /пробождане/, като удар за защита. Също следва да бъде отбелязано, че нараняването е в област жизнено важна за човешкия организъм, а именно гърлото и шията. Подс. Н., за да отблъсне нападението на В. е могъл да нанесе удар дори с взетия нож в по-малко опасна зона от тялото, която е нямало да застраши временно живота на пострадалия.
Нападението от страна на В. е било извършено на място, където Н. е имал познати /останалите свидетели по делото/ и при вик за помощ свидетели е могло да дойдат и да ги разтърват, каквато в действителност се е случило секунди след нанасяне на телесната повреда.
Горепосочените обстоятелства безспорно за настоящият съдебен състав водя до извод, че подс. Н. е действал при превишаване пределите на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал. 2 от НК.
От заключението на вещите лица д-р Р. и психолога С.М. и цялостния доказателствен материал, съдът счете, че деянието извършено от подс. Н. се дължи на уплаха по смисъла на чл.12 ал.4 от НК.
В потвърждение на този извод освен цялостните експертни
изводи изложени в изготвената комплексна експертиза е и изложеното в съдебно заседание на 29.05.2017г. от вещото лице д-р Р. „самото оставане на масата сам и предвид кумулиране на негативни преживявания от поведението на Р., това е предизвикало при него изключително чувство на застрашеност и към момента на деянието е действал при уплаха и смущение“.
От обективна страна е налице причинена телесна повреда от страна на подс. Н. на Р.В. изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота му, вследствие прободно-порезно нараняване в дясната половина на шията с обилно кръвотечение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл. Престъпният умисъл е формиран светкавично в съзнанието на извършителя, осъзнавайки, че ако намушка /прободе/ с ножа ще може да причини телесни увреждания на Р.В.. Подсъдимият незабавно е предприел деянието си по причиняване на телесните увреждания на Р.В. и по този начин е опитал да преустанови нападението на В., който го е стискал в областта на шията с горната част на дрехата на подсъдимия.
Подс. Н. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
С оглед направеното искане по реда на чл. 287 ал. 5 от НПК за евентуално извършено престъпление по чл. 132, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НК, съдът прие за доказано в пълна степен по-тежкото деянието по чл. 129 ал.2, вр. ал.1 от НК при условията на чл. 12 ал.4 от НК и респ. не дължи изрично произнасяне за по – лекото деяние по чл. 132, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НК.
Деянието на подс. Н. според настоящия състав е осъществено при превишаване предели на неизбежна отбрана, дължащо се на уплаха и съгласно чл. 12 ал.4 от НК, съдът не неналожи наказание на подс. Н. за извършеното от престъпление.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди Д.Г.Н. да заплати направените по делото РАЗНОСКИ, възлизащи на 169.16 лева по сметка на РУ на МВР-Кюстендил, разноски за експертиза и 303.92 лева разноски за вещи лица в съдебното производство по сметка на РС – Кюстендил за възнаграждения на вещи лица.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: