№ 1271
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20241000500492 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 07.12.2023г., постановено по гр.д. № 13 275/2021г. на Софийски
градски съд, ГО, 16-ти състав е осъдена Прокуратурата на Република България да
заплати на А. Ю. Ш., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
повдигане и поддържане на обвинение в чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3 от НК, по пр.пр. №
14076/2007 г. по описа на СГП, по която е постановена оправдателна присъда № 22 от
09.11.2015 г. по ВНОХД № 219/2014 г. на САС, влязла в сила на 07.11.2016г, ведно със
законна лихва от 03.11.2018 г. до окончателното плащане на главницата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000
лв. и за законна лихва от 05.12.2006 г. до 02.11.2018 г.
Със същото решение е отхвърлен предявения от А. Ю. Ш. иск по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 150 000 лв., в резултат от незаконно
повдигане и поддържане на обвинение за извършване на престъпление по чл.212, ал.
5, чл. 321 и чл. 253 НК, по което е образувана прокурорска преписка № 9640/2006 г. по
описа на СГП, приключила с протоколно определение от 19.02.2021г, постановено по
ВНОХД № 434/2020 г. по описа на АСНС, което е влязло в сила на 08.03.2021г, ведно
със законна лихва от 05.12.2006 г.
Против решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба на
Прокуратура на РБ с оплаквания за неправилност и необоснованост. Твърди се, че
спрямо А. Ю. Ш. са били образувани две отделни досъдебни производства - по
пр.преписка №9406/2006г. на СГП и по пр.преписка №14076/2007г. на СГП за тежки
1
умишлени престъпления в условията на съучастие и при условията на продължавана
престъпна дейност, но въпреки изключителната тежест на повдигнатите обвинения и
завишената обществена опасност, не е била предприемана най- тежката мярка за
неотклонение "задържане под стража". Сочи се, че наложените спрямо ищцата
рестриктивни мерки за процесуална принуда - запор на банкова сметка и възбрана
върху идеални части от недвижим имот, не следва да се вменяват в отговорност на
ответника ПРБ, тъй като са наложени със съдебен акт и по надлежния съдебен ред,
като към тогавашния момент са били налице съответните законови основания за
повдигане на обвинения по горепосочените текстове от НК. Твърди се, че видно от
приетата по делото справка от Национална следствена служба, спрямо ищцата в
процесния период е водено още едно досъдебно производство - за извършени четири
документни престъпления по чл.316, вр.чл.309 ал.1 от НК, а съгласно трайната
практика на съдилищата на всички нива, наличието на друго, паралелно наказателно
преследване спрямо същото лице, сочи на по-ниска степен на евентуално увреждане и
по-нисък интензитет на отрицателни преживявания във връзка с конкретното процесно
наказателно производство. Изтъква се, че заявеният обем неимуществени вреди не са
доказани като осъществили се в пряка причинна връзка с обвиненията. Твърди се, че
не са доказани вреди от продължителността на наказателното производство, поради
наличието на огромен по обем доказателствен материал и извършването на значителен
брой разнообразни процесуално-следствени действия, като всичко това неминуемо и
обективно е довело до забавяне и на двете наказателни производства във времето.
Твърди се, че размерът на обезщетението от 20 000 лева за неимуществени вреди е
необосновано завишен и несъответстващ нито на принципа за справедливост,
установен в чл.52 от ЗЗД, нито на социално- икономическата ситуация в страната, нито
на трайната съдебна практика по аналогични казуси. Иска се отмяна на обжалваното
решение и вместо това отхвърляне на иска или алтернативно намаляване на
обезщетението по размер.
Против решението в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от
ищцата А. Ю. Ш.. Твърди се неправилност с подробно изложени съображения, че
първоинстанционният съд при определяне размер на обезщетението не е взел предвид
продължителността на наказателното производство, обстоятелството, че по време на
него е имала тежка бременност, заради допълнително нервно напрежение. Изтъква се,
че незаконното наказателно производство е засегнало всяка една сфера от живота на
ищцата, преживяла множество ситуации, както и емоционални загуби, които въпреки
оправдателната присъда, не подлежат на възстановяване. Изтъква се, че не били
преценени обстоятелствата, че към момента на повдигане на обвинението е била в
активна работоспособна възраст - на 33 години, изпитвала сериозни затруднения при
намирането на работа, като нейната репутация е била безвъзвратно компрометирана и
по този начин се чувствала безполезна за себе си и семейството. Обвиненията имали
широка медийна известност и това е създало допълнителен стрес и чувство на
безсилие, променил се негативно начинът на живот на семейството й, отношението на
приятели и колеги, които започнали да се съмняват в способностите й. Поради
изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и
вместо това уважаване на иска в пълния предявен размер, ведно със законната лихва от
05.12.2006г.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба на ПРБ от насрещната по нея
страна А. Ш. с подробни възражения против нейната основателност.
2
Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му части /чл.269, изр.първо
ГПК/.
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ, с който претендира
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на
сумата от 300 000 лв., ведно със законна лихва от датата на увреждането до
окончателното заплащане на сумата. В исковата молба ищецът е изтъкнал като
правопораждащи факти незаконно повдигнати и поддържани от прокуратурата
обвинения за престъпления по чл.212, ал.5 вр. чл.321 и чл. 253 НК, образувано
първоначално в прокурорска преписка № 9640/2006 г. по описа на СГП, дознание №
82/2006 г. по описа на ГД „БОП“ - НСП на 05.12.2006 г., след което с постановление от
05.12.2007 г. на СГП разделено на в две отделни производства - пр. пр. № 14076/2007
г. по описа на СГП, са отделени материалите, касаещи престъпление по чл. 253, ал. 5,
вр. ал. 3 от НК. По прокурорска преписка № 9640/2006 г. по описа на СГП,
производството е прекратено с протоколно определение от 19.02.2021 г., постановено
по ВНОХД № 434/2020 г. по описа на АСНС, което влиза в сила на 08.03.2021 г., като
общата продължителност на наказателното производство е 14 години, 3 месеца и 3
дни.
По прокурорска преписка № 14076/2007 г. по описа на СГП е постановена
оправдателна присъда от 09.11.2015 г. по ВНОХД № 219/2014 г. на САС, оставена в
сила с решение № 174/07.11.2016 г. по КНД № 685/2016 на ВКС, II Н.О. Поддържа се,
че по това досъдебно производство е задържана за 72 часа на 13.02.2007 г., като
впоследствие е определена парична гаранция от 3000 лв., и че продължителността на
отделеното производство е извън представите за разумна продължителност - 9 години,
8 месеца и 25 дни. Като неимуществени вреди ищцата е посочила огромния стрес, на
който е била подложена по време на наказателното производство и унижението в
самото начало, когато било извършено претърсване и изземване пред очите на роднини
и съседи, ограниченията свързани със забраната да напуска страната. Получила е
смесено тревожно - депресивно разстройство, като е приемала антидепресанти,
заболяла от тиреотоксикоза с дифузна гуша и от увреждане на ставите, прешлените и
дископатия. В този период е родила своето дете в състояние на стрес, и психичното й
състояние се е влошавало при мисълта, че няма да има възможност да се грижи за
него. Голям принос за депресивното състояние на ищцата имат и многобройните
публикации и коментарите под тях, в най - различни национални и печатни медии. В
исковата молба, се сочи че името й било опетнено и затова не могла да си намери
работа в нито една държавна институция. Претендира обезщетение в глобален размер
от 300 000лв /по равно по двете наказателни производства/ съгласно уточнителна
молба от 25.07.2022г, ведно със законната лихва от 05.12.2006г.
В срок ПРБ е оспорила исковете по основание с възражения против наличието
такъв обем вреди, който да оправдава претендираните обезщетения, които се явявали
прекомерни и не отговаряли на критериите по чл.52 ЗЗД. Поддържа се възражение за
изтекъл погасителен давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД по отношение на
претендираната законна лихва върху главницата.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотеза на чл.2, ал.1, т.3
предл. второ ЗОДОВ и прокуратурата е материално легитимирана да отговаря за
вредите, причинени наказателното производство, приключило с оправдателна присъда,
3
по съображения, че са установени всички елементи от посочения фактически състав
/по пр.пр.14076/2007г/, отнасящи се до повдигнатото обвинение по чл.212, ал.5, чл.321
и чл.253 НК., и отрекъл наличието на такива по отделеното производство /пр.пр.
9640/2006г/, тъй като е прекратено поради изтекла абсолютна давност и не е поискано
да продължи по отношение на ищцата на осн. чл. 24 ал.2 НПК.
От фактическа страна не е спорно и се установява от писмените доказателства,
че с прокурорска преписка № 9640/2006 г. по описа на СГП ищцата А. Ю. Ш. е
привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 321, ал. 1 и чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3,
вр. ал. 1, пр. 1 с постановление от 13.11.2007г., и че впоследствие е образувано НОХД
№ 2227/2008 г. по описа на СГС, НО, 19 с-в, по което с присъда от 30.06.2019 г. А. Ю.
Ш. е призната за виновна по повдигнатите обвинения и осъдена на 10г. лишаване от
свобода, лишена е от правото да заема държавна или обществена длъжност, както и за
упражнява дейност, свързана с получаване на средства от европейски фондове за срок
от 3 г., с постановена конфискация на 1/2 от имуществото й. С решение № 266 от
02.08.2012 г. по ВНОХД № 461/2012 г. по описа на САС, присъдата е отменена изцяло
и делото е върнато на прокуратурата. Образувано е НОХД № 1586/2013 г. на СпНС, IX
с-в, по което е разпореждане от 11.04.2014 г. делото е върнато на СГП. Последвало е
ново образуване на делото като НОХД № 770/2014 г. по описа на СпНС, IX с-в, по
което с присъда от 30.05.2017 г. А. Ю. Ш. е призната за невиновна и оправдана по
повдигнатите обвинения. С решение № 4 от 27.02.2020 г. по ВНОХД № 7/2018 г.
АСНС потвърждава оправдателната присъда. С решение № 4/27.02.2020 г. по КНД №
355/2020 г. присъдата на АСНС е отменена по отношение на ищцата, а делото е
върнато за разглеждане от друг състав на АСНС. С протоколно определение от
19.02.2021 г., влязло в сила на 08.03.2021 г., постановено по ВНОХД № 434/2020 г. по
описа на АСНС наказателното производство срещу А. Ш. е прекратено, поради
изтекла абсолютна давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80,
ал.1, т. 3 от НК.
Установява се, че по прокурорска преписка № 14076/2007г. по описа на СГП на
02.02.2009 г. А. Ю. Ш. е задържана за 72 часа, като са й повдигнати обвинения за
престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 3 НК и по чл. 253, ал. 5 вр. ал. 3 от НК. На
31.07.2007 г. е внесен обвинителен акт в СГС, като образуваното НОХД № 3222/2009 г.
по описа на СГС е прекратено с определение от 17.08.2009 г. и делото върнато на
Прокуратурата. Образувано в последствие е НОХД № 3693/2009 г. на СГС, НО, 29 с-в,
по което е постановена присъда от 29.03.2010 г., с която ищцата А. Ш. е призната за
виновна за престъпления по чл. 253 НК, и е наложено общо наказание от 6 години
лишаване от свобода, при първоначален строг режим. По образуваното ВНОХД №
252/2011 г. па СГС, НО, 7 с-в, е постановена оправдателна присъда № 23 от 21.09.2012
г., а на 21.11.2012 г. е оттеглен протестът на Апелативната прокуратура. След искане за
възобновяване от 07.01.2013 г. на главния прокурор, е образувано НД № 903/2013 г.,
като с решение № 568/12.03.2014 г. е отменена оправдателната присъда и делото е
върнато на САС за ново разглеждане. По образуваното ВНОХД № 3693/2009г на САС е
постановена оправдателна присъда от 09.11.2015г, оставена в сила с решение от
7.11.2016г по НД № 685/2015г на ВКС, 2НО.
От приетите като доказателства в първоинстанционното производство преписи,
съдържащи извлечения от съдържанието на медийни публикации и журналистически
репортажи, се установява, че образуването и провеждането на наказателното
производство по конкретното обвинение, е медийно отразено в множество електронни
и печатни издания. Съдържанието на част от публикациите отразява хода на
4
наказателното производство, образувано срещу ищцата, по обвинение в извършване на
тежко умишлено престъпление.
От събраните гласни доказателства в първоинстанционното производство чрез
разпит на свидетелите С. М. (сестра на ищцата) и С. К. (фактически партньор) се
установява, че ищцата е търпяла вреди, поради воденото срещу нея наказателно
производство, изразяващи се в неблагоприятни в психологически, социален и
емоционален аспект преживявания като стрес, притеснение и емоционално
напрежение на личността, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото. От
показанията на св. М. се изяснява, че ищцата била бременна с второто си дете, когато
се постановила осъдителната присъда, което я докарало в тежко физическо и
психическо състояние. Целият период на наказателното преследване живеела в ужас от
възможното си осъждане и лишаване от възможността да полага грижи за децата си.
Медийното отразяване на повдигнатото обвинение, било интензивно, което причинило
допълнителни притеснения, както на самата ищца, така също и на нейните родители,
които били възрастни хора и реагирали тежко и негативно на обвинението. По думите
на сестра си св. М., ищцата изпадала в психоза, че отново ще и бъдат връчвани
призовки или че ще се прави обиск без предупреждение. Физически рухнала- имала
няколко хернии, изкривен врат, проблеми с крака. Идентични са фактите в
показанията на св.Караколев, с които ищцата съжителствала на семейни начала от
2004г. Той е наясно за повдигнатите обвинения за „злоупотреба с европейски средства“
и за „пране на пари“. Тежко преживявала всичко свързано с наказателното дело –
реагирала различно на случващото се от „тих ужас“ до „бурен гняв“. Най-
стресиращият момент бил при постановяване на осъдителна присъда, когато била
бременна с второто си дете, през цялото това време живеели в страх за децата, какво
ще се случи с тях при евентуално осъждане. Изпитвала неудобство от реакцията на
околните, чувство на самообвинение и неудобство от това как децата й биха се
чувствали, ако бъде осъдена и се притеснявала за състоянието на възрастните си
родители, а в по-късен момент и се обвинявала за смъртта на баща си. Имала
здравословни проблеми, които според свидетеля по мнение на лекуващите лекари
били изцяло на психична основа. Изолирала се от социално общуване, не поддържала
контакти с хора извън близкото си обкръжение, заради медийното отразяване на
делото, мислела, че я обвиняват и гледат с подозрение. Към днешна дата определя
състоянието й като по –спокойно, но още не можела да се съвземе след преживените
години в стрес и притеснение.
Въз основа на тези идентично установени от първата инстанция факти, следват
същите правни изводи за наличие на всички материални предпоставки от
фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ /предходна чл. 2, ал. 1, т. 2 - до измен.
ДВ бр. 98/12 г./, даващи основание да се ангажира отговорността на държавата чрез
прокуратурата като процесуален субституент, тъй като е държавният орган повдигнал
и поддържал обвинения, по които е постановена оправдателна присъда. Правилно
вредите от наказателното производство във всеки един от неговите етапи и
неразумната продължителност като отделно фактическо основание в исковата молба са
прецени глобално по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и по двете повдигнати обвинения за тежки
умишлени престъпления. Прокуратурата отговаря при реализиране отговорността по
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като продължителният период на наказателното преследване е
обстоятелство, утежняващо степента на увреждане при определяне размер за
обезщетяване на всички вреди, търпени от репресираното лице, включително за
нарушение на чл.6, § 1 от Конвенцията. При реализиране на предпоставките по чл. 2,
5
ал.1, т.3 ЗОДОВ, по който фактически състав, прокуратурата е органът легитимиран да
представлява държавата за вреди от незаконно повдигнато обвинение, и предвид
принципа за пълно обезщетяване на всички вреди в причинна връзка с обвинението, за
отговорността на процесуалния субституент е без значение в коя фаза на наказателното
производство е допуснато забавяне и от действията на кой орган.
По отношение на следващият спорен въпрос във връзка с размера на
обезщетението и приложението на чл.52 ЗЗД: Първостепенният съд правилно е
очертал релевантните по този въпрос факти в съответствие с разясненията в ППВС
№4/1968г и постановената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС,
като обосновано е преценил степента, тежестта и интензитета на тези факти, довели до
сериозно накърняване на правната сфера на пострадалата.
Съобразени и преценени са всички от значение обстоятелства относно
повдигнатите две обвинения по чл.321 и чл.253 ал.1 НК за тежки умишлени
престъпления, продължителността на наказателното производство /което не е
прекратено поради изтекла абсолютна давност/ - близо десет години, личността на
потърпевшата, която е с чисто съдебно минало и всички неблагоприятни последици в
личен, семеен и професионален аспект. Безспорно установен е настъпилият
емоционален и психологически срив, довел до промяна в поведението на ищцата,
която се дистанцирала от социални контакти, затворила в себе си именно заради
чувството на злепоставяне от статута на обвиняемо лице сред обкръжението си.
Обсъдени са всички неблагоприятни за ищцата последици, настъпили в резултат на
преживените стресогенни фактори, особено след първоначално постановената
осъдителна присъда, съвпадаща с бременността и раждането на второто й дете,
изключително силните негативни изживявания, повлияли психичното й състояние
заради възможното осъждане и лишаване на децата си от пълноценни грижи.
В професионален аспект е съобразена квалификацията и образованието на
ищцата, пред която при нормално стечение на обстоятелствата, би предстояло
кариерно развитие и реализация. Наказателно производство е приключило времево за
10 години, което от една страна сочи неразумна продължителност, независимо от
усложнената фактическа и правна страна на делото, а от друга, че този период на
наказателно преследване е засегнал най –съзидателния и активен в професията период
за един човек /от 35-50години/. Безспорно този факт следва да се цени като утежняващ
и обуславящ по –висок интензитет на вредите.
Неоснователни са оплакванията на прокуратурата, че продължителността на
производство е в резултат упражняването на различни процесуални права на
привлечените лица, така и на действия и бездействия на разследващите и
правораздавателни органи, но за тази продължителност няма каквито и да било данни
да е предизвикана от поведението на ищцата, която в някакъв етап на делото да е
ставала причина за забавяне, респ. отлагане на производството.
За обема на вредите е от съществено значение и широкото медийно разгласяване
на делото в средствата за масова информация - печатни издания и електронни медии,
което предизвиква по-голямо негативно отражение в неимуществената сфера на
лицето. Последното обстоятелство е от значение за определяне на размера на
обезщетението съгласно практиката на ВКС (решение № 267/26.06.2014 г. по гр. д. №
820/ 2012 г. на ВКС, Четвърто ГО, решение № 214/11.10.2017 г. по гр. д. № 171/2017 г.
на Четвърто ГО на ВКС, решение № 156/05.01.2018 г. по гр. д. № 5302/2016 г. на Трето
ГО на ВКС и др.), която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав. Следва да
се заключи, че определеният размер отговаря на принципа на справедливостта,
6
прогласен в чл. 52 ЗЗД и е съобразен с предназначението на обезщетението да поправи
претърпяната лична болка и страдания от незаконното преследване, които са
установени по делото. В тази насока основателно първоинстанционният съд е
съобразил и че в случая са събрани доказателства, че ищцата е преживяла особено
силни по интензитет психически и емоционални страдания като родител, чиито деца
биха били лишени от пълноценни грижи в съвсем рА. възраст.
Неоснователни са възраженията и на въззивника Прокуратура на Република
България, и на въззивника А. Ш., за неправилна преценка на събраните доказателства
от страна на първоинстанционния съд, която да е довела до определяне на несъответен
и несправедлив размер на обезщетение. Последният, както вече беше посочено, според
настоящият съдебен състав, не е занижен, нито завишен, а напротив, напълно
съответства на установените по делото обстоятелства, касаещи процесното увреждане,
и на принципа, закрепен в чл. 52 ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика е
нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. В
тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от
формалните, външни доказателства. Също така следва да бъде посочено, че когато се
твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед
конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата
молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В тази връзка следва да се има
предвид данните за личността на обвинената, която е с чисто съдебно минало,
упражняваната от нея професия, с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за
деяние, което не е извършила, е отразило негативно на физическото здраве, психиката
й, на контактите и социалния й живот, на положението й в обществото, работата, в
това число върху възможностите за професионално развитие в служебен план, както и
всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания.
За да стигне до извода, че справедливото обезщетение е в размер на 20 000 лева
въззивният съд отчита продължителността на воденото наказателно производство –
близо десет години, но също и липсата на доказателства посредством експертиза на
медицински лица преживеният стрес да е довел до трайни поражения върху психика
и/или физическо здраве. Не е доказано наличие на пряка причинно- следствена връзка
между описаните общи заболявания, от които страда ищцата (хернии и други
неврологични проблеми) и воденото срещу нея наказателно производство. Ето защо
същите не следва да се отчитат при формиране на дължимия размер на обезщетение за
неимуществените вреди. Поради всички изложени доводи настоящият съдебен състав
намира, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетение (20 000
лева) напълно съответства на претърпените от пострадалата неимуществени вреди,
като обосновано е отхвърлен предявеният иск за обезщетяване на неимуществени
вреди над уважения размер до пълния предявен. Поради съвпадане в крайните изводи
на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение ще следва да се потвърди
изцяло.
По разноските: При този изход на спора (неоснователността и на двете въззивни
жалби) в полза на в полза на страните не следва да се присъждат разноски. Воден от
7
изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.12.2023г., постановено по гр.д. № 13 275/2021г.
на Софийски градски съд, ГО, 16-ти състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчване препис на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8