Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 19.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на шести юни, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 14357 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 373331/28.03.2018г. по
гр.д. № 48308 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 46-ти състав е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 213 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм.) и чл. 86 от ЗЗД, че М.Т.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес: адв. Н.И.,***, офис 18 дължи на „Застрахователно дружество Б.И.”АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:
адв. М.Г.,*** заплащане на сумата от 366,66лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
14.03.2013г., до изплащането й, представляващи регресно вземане по щета №
099200000406/2009г. , за което е издадена заповед за изпълнение по заповедно
дело № 11432/2013г. по описа на СРС, като М.Т.С.,
ЕГН **********, е осъден да заплати на Застрахователно
дружество Б.И.”АД, ЕИК ****** съдебни разноски по заповедно дело от 125лв. и съдебни разноски по исково
дело от 375лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5071004/26.04.2018г. от ответника
по исковете - М.Т.С., ЕГН **********,
в частта, в която исковете са уважени.
Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че по делото било
установено, че към дата на ПТП отговорността му била обект на застраховане по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „Б.В.И.Г.”АД и
неправилно районният съд приел, че това не се отразява на основателността на
исковете. Разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 4 от КЗ (отм.) била приложима в
случая и доколкото не било установено застрахователят по застраховка „ГО” да е
отказал да плати обезщетение на основание на чл. 268 от КЗ (отм.) или претенция
да надхвърля размера на застрахователната
сума по застраховката, то ищецът не можел да насочи претенцията си към ответника.
Правото на застрахователя срещу делинквент със сключена застраховка „Гражданска
отговорност” било субсидиарно. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец Застрахователно дружество Б.И.”АД, ЕИК ******, не е изразил становище.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ответник – З.Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ******не е изразило становище
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 15420/13.08.2015г.
на Застрахователно дружество Б.И.”АД,
ЕИК ****** срещу М.Т.С., ЕГН **********,
с която е поискало от съда на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 213 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД, да признае за
установено, че М.Т.С., ЕГН **********,
дължи на „Застрахователно дружество Б.И.”АД,
ЕИК ******, заплащане на сумата от 366,66лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
14.03.2013г., до изплащането й, представляващи регресно вземане по щета № 099200000406/2009г.
за обезщетяване на вреди по застрахован при ищеца автомобил „Ауди”, рег. № ******по застраховка „Автокаско” полица № А
0909018182920256127 , причинени на 04.09.2009г. от виновно противоправно
поведение на М.Т.С. като водач на автомобил „Ситроен”, рег. № ******, за което
е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 11432/2013г. по описа на
СРС, като му се присъдят разноски. Навел е твърдения, че на 04.09.2009г. в гр.
София, на кръстовището на бул. „Братя Бъкстон” и бул. „Тодор Каблешков”
ответникът управлявал „Ситроен” с несъобразена скорост и ударил спрения
автомобил „Ауди” и му нанесъл вреди, за обезщетяване на които ищецът платил на
застрахования собственик на „Ауди” по застраховка „Каско” процесната главница.
Посочил е, че към този момент отговорността на водача на „Ситроен” не била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност”, поради което и ответникът
отговарял за плащане на сумата. Посочил е, че представената полица по
застраховка „ГО“ съдържа подписи, но не сочи кой е автора им и не установява
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Ответникът М.Т.С., ЕГН **********, в предоставения му срок е оспорил исковете.
Навел е твърдения, че участвал в ПТП на 04.09.2009г., но увреден бил автомобил
с рег. № различен от посочения в исковата молба. Към тази дата автомобил „Ситроен”
бил управляван от ответника като служебен автомобил, този автомобил бил на
лизинговата компания „ Пиреос лизинг”АД и за автомобил имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК „Български имоти”, правоприемник на
който бил З.Б.В.И.Г.”АД, поради което и ищецът не разполагал с възможност за
търси сумата от ответника. Приложима била разпоредба на чл. 213, ал. 1, изр. 4
от КЗ (отм.) и доколкото нямало отказ от застраховател по „ГО” на основание по
чл. 268 от КЗ да плати и доколкото вреди не надхвърляли застрахователна сума, то
ищецът не можел да ангажира отговорността му. Размер на иск не съответствал на
възстановителна стойност на вреди, не било пратено обезщетение в този размер.
По заповедта бил издаден изпълнителен лист преди да се приеме възражението му
по реда на чл. 423 от ГПК и по това изпълнително дело бил платил сумата по
заповедта, поради което и не я дължал. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната
на ответника – З.Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ******не
е изразило становище.
По делото е приложено заповедно
дело № 11432/2013г. на СРС от което се
установява, че по заявление вх. №
3108796/14.03.2013г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
, с която районният съд е разпоредил М.Т.С.,
ЕГН ********** да заплати на „Застрахователно
дружество Б.И.”АД, ЕИК ****** сумата от 366,66лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 14.03.2013г., до изплащането й, представляващи регресно
вземане за платено обезщетение по застраховка „Каско” за обезщетяване на вреди
от ПТП от 04.09.2009г., причинени от виновно противоправно поведение на
длъжника, както и съдебни разноски от 125лв.,
районният съд е приел, че заповедта е влязла в сила и е издал на
25.06.2013г. изпълнителен лист по нея, с Определение от 28.05.2015г. по ч.гр.д.
№ 3522 по описа за 2015г. на СГС, ІІ-Е състав е прието възражение на длъжника
по реда на чл. 423 от ГПК, на 23.07.2015г. заявител е уведомен за
необходимостта от предявяване на установителен иск за вземанията по заповедта и
такъв е предявил на 13.08.2015г.
По делото са приети неоспорени от
страните застрахователна полица по застраховка „Каско ” № А0909018182920256127/2009г., носеща подпис
за страните по нея, преписка по щета № 099200000406/25.09.2009г., съгласно
които З. „Б.И.” АД е сключило с „ДСК Лизинг”АД договор за застраховка „Каско-разширено
покритие” за период от 17.07.2009г. до 16.07.2010г. за територия на Република
България за МПС „Ауди”, рег.№ ******при
застрахователна сума от 48782лв, на 25.09.2009г. по искане на застрахования е
образувана щета № 099200000406/25.09.2009г за обезщетяване на вреди по задна броня на това МПС, настъпили на
04.09.2009г. по протокол за ПТП № 01257879 , ищецът е възложил отстраняването
им на ІІІ-то лице, за което е платил 366,66лв.
По делото е приет неоспорен от
страните двустранен констативен протокол за ПТП № 01257979/04.09.2009г., носещ
подписи на двамата водачи на МПС, съгласно който на 04.09.2009г. в гр. София на
бул. „Братя Бъкстон” М.С. като водач на Ситроен, рег. № ****** при движение
напред е ударил спрелия пред него автомобил „Ауди”, рег. № ******и е нанесъл
вреди по задната му броня.
Прието е извлечение от сайта на
Гаранционен фонд, съгласно която към 04.09.2009г. за Ситроен, рег. № ******
няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
Приета е полица по застраховка
„Гражданска отговорност” № 04/**********/30.12.2008г., носеща подписи за
страните по нея, съгласно която на 30.12.2008г. ЗК Български имоти”АД чрез „ММ-застрахователен
брокер” е сключило с „Пиреос Лизинг България”ЕАД договор за застраховка „Гражданска
отговорност” за автомобил „Ситроен“ с
шаси № VF7PNCFAC89293449
за периода от 05.01.2009г. до 04.01.2009г. при застрахователна премия от
170лв.
Прието е извлечение от сайта на
Гаранционен фонд, съгласно който автомобил с рама VF7PNCFAC89293449
към 14.12.2009г. е бил с рег. № ******
и преди 14.12.2009г. няма декларирана валидна застраховка Гражданска
отговорност”.
Прието е удостоверение изх. № 24-01-765/28.11.2017г.,
издадено от Гаранционен фонд, съгласно което по записванията му автомобил с
рама VF7PNCFAC89293449 е бил с рег. № ****** от
10.01.2009г. до 28.02.2013г.
Прието е удостоверение от 30.01.2018г.
издадено от СДВР, съгласно което автомобил Ситроен с шаси № VF7PNCFAC89293449, рег. № ****** е бил регистриран като собственост
„Пиреос Лизинг България” ЕАД с ползвател „Бисер Олива”АД от 06.01.2009г. до
23.02.2013г.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като неопровергано от другите доказателства, неоспорено от страните, вещото лице след запознаване с документи по делото
и проверки при „Б.В.И.Г.”АД е установило, че премията от 170лв. по
застрахователна полица **********/30.12.2008г. е платена на 05.01.2019г.
Прието е удостоверение №
123389/17.09.2014г, издадено от ЧСИ М.П., съгласно което изпълнително дело № 20148510402063
е било образувано по изпълнителен лист, издаден на 25.06.2013г. по заповедно
дело № 11432/2013г. на СРС, 46-ти състав и е прекратено поради изплащане на
дълга.
С приетото и неоспорено от
страните заключение по съдебно-авто-техническата експертиза, което съдът
кредитира като задълбочено и неопровергано от другите събрани по делото
доказателства, вещото лице е посочило, че процесните вреди могат да настъпят от
ПТП с механизъм по приетия по делото протокол за ПТП, пазарната стойност на работи за отстраняването
на същите към дата на ПТП е в размер на 366,66лв. по фактурата, издадена за
същото. В случая автомобилът бил увреден 45 дни след първата му регистрация,
бил е в гаранция и ремонт е извършен от официалният представител на марката. В
друг сервиз ремонт бил със средна
пазарна стойност от 330лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното
събитие е настъпило през 2009г.,
договорите за застраховка са сключени преди 2016г. , то съдът приема, че
приложимият материален закон за процесния
случай е Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2006г., отм.).
Предявените искове са с правно
основание чл. 213 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД .
При този иск в тежест на ищеца е
да установи деликтна отговорност на ответника по отношение на
увредения-застрахован по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД , в следствие на който
деликт - причиняване на застрахователно
събитие, са настъпили вреди, последвало
е плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка в размер на пазарната стойност на вредите към настъпване на
събитието, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване..
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да докаже, че не отговаря пред ищеца поради съществуване
на валидно правотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към дата на
ПТП, което покрива риска от причиняване на процесните вреди, че не са налице обстоятелства по чл. 213, ал. 4 от КЗ(отм.),
които да позволят ангажиране на отговорността му, че е погасил чрез плащане задълженията.
Съгласно разпоредбата на чл. 213,
ал. 1 от КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахованото лице срещу причинителят на вредата до
размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи. В хипотезата, в
която причинител на вредата има валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
претенцията следва да се насочи към застрахователя по застраховка „ГО“ и само
при отказ на последният за плати поради надхвърляне на размер на застрахователна
сума или поради обстоятелства от хипотезата на чл. 268 от КЗ (отм) за платН.застраховател
по имуществена отговорност се открива
възможността да ангажира отговорността на делинквента.
Правото на застрахователя да иска
от третото лице, причинило вредата, след плащането на застрахователното
обезщетение, е регресно право, а встъпването в правата на застрахования срещу
третото лице е суброгационно право, поради което съдът приема, че в случая се
касае за особен самостоятелен регресен иск на застрахователя, произтичащ по
силата на закона, като основанието му е
плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за
застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл. 213 от КЗ (отм),
като именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на
застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не
би могъл да получи повече права от тези, които има застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска от
всички възможни възражения, които може да направи третото лице на
застрахования.
За да възникне право по чл. 213
от КЗ (отм) на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо
кумулативно наличие на предпоставките: деликтна отговорност на ІІІ-то лице по
отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, поради
причиняване на застрахователно събитие, както и плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя в размер на пазарната им стойност към настъпване
на събитието, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване.
Съдът приема, че в конкретния
случай от събраните по делото писмени доказателства, заключение по съдебно-автотехническата
експертиза, което съдът кредитира като вярно и неопровергано от другите
доказателства, по делото е установено, че ответникът като водач на „Ситроен
рег. № ****** е извършил деликт на
04.09.2009г., представляващ и застрахователно събитие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в следствие на което
застраховано при ищеца лице по имуществена застраховка е претърпяло имуществени
вреди, за обезщетяването на които ищец е заплатил обезщетение в размер на
366,66лв. и това е пазарната стойност на вредите към дата на ПТП. Приетият по
делото констативен протокол за ПТП не е оспорен от страните, носи подпис на
ответника и му е противопоставим за неблагоприятните за него обстоятелства. При
така възприето и като съобрази записванията по констативния протокол, то съдът
приема, че причина за ПТП е било поведението на ответника, реализирал удар със
спрелия пред него автомобил „Ауди” рег. № ******. Неоснователни са доводите на
ответника, че в портокола за ПТП е посочен друг увреден от негово поведение
автомобил. Записванията са ясни и сочат рег. № ******. Документите по застрахователната
щета не са оспорени от страните и установяват, че за отстраняване на вредите по
задна броня на застрахования при ищеца по
валидна застраховка „Каско” автомобил „Ауди” ,рег. № ******ищецът е платил
366,66лв. Тази сума е установено от заключението по авто-техническата експертиза, че е пазарната
им стойност към дата на ПТП при ремонт в оторизиран за същото сервиз. Съдът
приема, че това е релевантната цена,
доколкото автомобил „Ауди” е установено, че е бил увреден само 45 дни след първоначалната му
регистрация, бил е в гаранция и за изпълнение на условия по същата не е било възможно да се извърши ремонт от
друг сервиз.
Съдът приема, че по делото е
установено, че към дата на ПТП за автомобил
Ситроен рег. № ****** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” със застраховател Български имоти”АД, правоприемник на който е З.
„Б.В.И.Г.”АД и застрахован „Пиреос Лизинг България”АД , който е бил собственик
на „Ситроен“ към този момент. Тези обстоятелства се установяват от приета по
делото полица по застраховка „Гражданска отговорност” полица №
04/**********/30.12.2008г., удостоверения от Гаранционен фонд (ГФ), удостоверение
от СДВР и прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът кредитира като неопровергано от другите доказателства, вярно и
задълбочено. Приетата полица носи подписи, положени за страните по договора за
застраховка, като индивидуализира автомобила с № на шаси. По делото е
установено от удостоверенията, издадени от СДВР и ГФ, че автомобил с този номер
на шаси е „Ситроен“ с рег. № ****** 04.09.2009г., участвал в процесното ПТП.
Приетото заключение по счетоводната експертиза установява, че по счетоводните
записвания на застрахователя ЗАД „Б.В.И.Г.”АД премията по този договор за
застраховка е платена на 05.01.2009г. С
оглед гореизложеното съдът приема, че по делото е установено, че към
04.09.2009г. отговорността на водача на „Ситроен“ рег. № ****** за увреждане на
ІІІ-ти лица при управлението на това МПС е била застрахована по валидна
застраховка „Гражданска отговорност”. Записванията по регистъра на Гаранционния
фонд са по данни на застрахователя и незаявяването на валидно сключен договор
за застраховка в случая не може да обоснове извод, че такъв не е сключен.
При така възприето и като
съобрази дата на ПТП, съдът приема, че в случая приложима е разпоредбата на чл.
213, ал. 1, изр. 4 от КЗ (отм.) в редакцията й към ДВ, бр. 97/ 23.11.2007г. Съгласно
тази разпоредба когато вредата е причинена от водач на МПС, който има валидна
застраховка „ГО” на автомобилистите, то встъпилият в правата на увреденото лице
застраховател по имуществена застраховка поради плащане на обезщетението , може
да предяви претенцията си към причинителя на вредата само за размера на
вредите, които надхвърлят застрахователната сума по застраховка „ГО” или ако
застрахователят по застраховка „ГО” му е отказал да плати обезщетение на основание на чл. 268 от КЗ
(отм). Регресният иск на застрахователя към делинквента има субсидиарен
характер. С разпоредбата на чл. 213, ал.1, изр. 4 от КЗ (отм.) законодателят е
въвел в полза на делинквента възражение за поредност срещу предявения срещу
него регресен иск, изразяващо се в липса на материално-правна пасивна
легитимация да отговаря по иска. Пасивно легитимиран да отговаря по регресния
иск е застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност”. За да се уважи
иск срещу делинквента следва да се установи , че застрахователят по застраховка
„ГО” е отказал да изплати обезщетението на основание на чл. 268 от КЗ или че вредите
са над застрахователната сума. В случая по делото не е установено нито едно от
тези обстоятелства, поради което и неправилно районният съд е уважил исковете.
При така възприето съдът приема, че исковете са неправилно уважени и
решението на РС следва да бъде отменено, като иск следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски във въззивното производство:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззиваемия
-ищец е той следва да бъде осъден да заплати на въззивника-ответник по исковете
сумата от 300лв. разноски за адвокат в производство пред СРС и сумата от 25лв.
разноски за държавна такса в производство пред СГС . Претенции за други
разноски въззивникът-ответник по
исковете не е направил и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 373331/28.03.2018г.
по гр.д. № 48308 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 46-ти състав, с което е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 213 от КЗ (в сила от
01.01.2006г., отм.) и чл. 86 от ЗЗД, че М.Т.С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. Н.И.,***, офис 18 дължи на „Застрахователно дружество Б.И.”АД, ЕИК ******,
със съдебен адрес: адв. М.Г.,*** заплащане на сумата от 366,66лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 14.03.2013г., до изплащането й, представляващи регресно
вземане по щета № 099200000406/2009г. , за което е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 11432/2013г. по описа на СРС, като М.Т.С., ЕГН **********, е осъден да
заплати на Застрахователно дружество Б.И.”АД,
ЕИК ****** съдебни разноски по заповедно дело от 125лв. и съдебни разноски по исково дело от 375лв. и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.№ 15420/13.08.2015г. на Застрахователно дружество Б.И.”АД, ЕИК ****** срещу М.Т.С., ЕГН **********, с която е
поискало от съда на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 213 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм.) и чл. 86 от ЗЗД да признае за
установено, че М.Т.С., ЕГН **********
дължи на „Застрахователно дружество Б.И.”АД,
ЕИК ******, заплащане на сумата от 366,66лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
14.03.2013г., до изплащането й, представляващи регресно вземане по щета №
099200000406/2009г. за обезщетяване на вреди по застрахован при ищеца автомобил
„Ауди”, рег. № ******по застраховка
„Автокаско” полица № А 0909018182920256127 , причинени на 04.09.2009г. от
виновно противоправно поведение на М.Т.С. като водач на автомобил „Ситроен”,
рег. № ******, за което е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
11432/2013г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Б.И.”АД, ЕИК ******,
със съдебен адрес: адв. М.Г.,*** да заплати на М.Т.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. Н.И.,***, офис 18 на
основание на чл.78, ал. 3 от ГПК сумата
от 325лв. (триста двадесет и пет
лева), представляващи съдебни разноски за производството пред СРС и СГС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на въззивника-ответник по исковете
– З.Б.В.И.Г.”АД, ЕИК *********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.