Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 408 Година
2020, 13.02. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,
VІІ състав
на 13.01.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм.
дело номер 1769 по описа за 2018 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Образувано
е по жалба от Е.Г.К. *** против Ревизионен акт/РА/ № Р-********** 1371-091-001
от 09.02.2018г., издаден от В.И.И. на длъжност
Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и К.Л.Л. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП
– Пловдив, Ръководител на ревизията, потвърден с Решение №267/15.05.2018г. на
Директор на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част за определените задължения за
данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 126 742,36 лв. и лихви
35 793,27 лв. и допълнително установени суми за задължителни осигурителни
вноски на самоосигуряващото се лице, както следва:
вноски за ДОО за 2014г. в размер на 2607,67 лв. и прилежащи лихви в размер на
783,67 лв.; вноски за ЗО за 2014г. в размер на 1629,79 лв. и прилежащи лихви в
размер на 489,81 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2014г. в размер на 1018,24 лв. и
прилежащи лихви в размер на 306,01 лв.
Твърди
се нищожност, алтернативно незаконосъобразност на РА в неговата цялост и се
иска отмяната му от съда. Подробни съображения са изложени в депозирана по
делото писмена защита. Претендират се сторените в производството разноски.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив намира подадената жалба за
неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Подробни съображения са изложени в
депозирана по делото писмена защита. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено
правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения
процесуален срок, поради което съдът намира същата за допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения.
Ревизията е започнала със Заповед за възлагане на ревизия
№Р-16001617001371-020-001 от 10.03.2017г., издадена от В.И.И.,
Началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, с която е възложено да се обхванат
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, както и за
ДОО, ЗО и УПФ за самоосигуряващи се, всички за
периода от 01.01.2014г. до
31.12.2015г., като е определен срок за приключване на ревизионното производство
до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на
20.03.2017г. Със Заповед за изменение на ЗВР
№Р-16001617001371-020-002/14.06.2017г. срокът за приключване на ревизионното
производство е продължен до 20.08.2017г. Със Заповед
№Р-16001617001371-023-001/12.07. 2017г. производството по извършване на
ревизията е било спряно по искане на ревизираното лице, считано от 12.07.2017г.
до 12.10.2017г. и съответно със Заповед №Р-16001617001371-143-001/13.10.2017г.
е възобновено, като е определен срок за приключването му 21.11.2017г.
Заповедите за изменение на ЗВР, за спиране и възобновяване на производството са
връчени на ревизираното лице по електронен път.
Въз основа на събраните доказателства е съставен Ревизионен доклад
№Р-16001617001371-092-001/04.12.2017г. В законоустановения
срок не е подадено възражение от страна на Е.К., въпреки предоставения
допълнително срок за това в отговор на отправено от нея искане с молба
вх.№РД-20-3008/29.12.2017г. Така изготвеният РД е послужил като основание за
издаване на Ревизионен акт №Р-16001617001371-091-001/09.02.2018г.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117
ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.118 ал.2 ДОПК, във връзка с чл.7 ал.1, т.4 ЗНАП/в редакцията към момента на издаването
им/, в кръга на определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ
материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт,
и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията/определен за това
с акт на Директора на компетентната териториална дирекция/ и Ръководителя на
ревизията/определен със заповедта за възлагане на ревизия/. В тази насока е
представена Заповед №РД-09-1 от 03.01.17г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.
Следва да се
констатира също така, че от приобщените по делото доказателства се установява,
че ЗВР и РА са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в
съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към
момента на подписването на електронните
документи, а в РД са положени подписи от ревизиращите органи – К.Л.Л. и Анета Иванова Кръстенова,
определени за такива със ЗВР. В този смисъл, възраженията на жалбоподателя за
нищожност на РА, поради липсата на подписи в РД, съдът намира за неоснователни.
Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт
само на това основание. Процесният ревизионен акт е
издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила за това.
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Директор на
Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК
е постановил и Решение №267/15.05.2018г., с което РА е потвърден.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното.
В
хода на ревизията е установено, че през ревизирания период Е.К. е имала участие
в „Маджи и ко“ЕООД, „Пронто Комерс 1“ЕООД, „Вип Спирит“ЕООД и „***“ЕООД. Като управител и едноличен
собственик на капитала на „***“ЕООД е внесла в брой в касата на дружеството
сумата от 1 279 900 лева. Констатирано е, че не е подавала ГДД, получавала
е доходи от трудови правоотношения и като управител на дружества по договор за
управление и контрол, както следва: през 2014г. – 7 566,51 лв. и през 2015г. –
17 084 лв.
В
тази връзка и за установяване източниците на парични средства за вноските във „***“ЕООД
в общ размер на 1 279 900 лева на К. са връчени ИПДПОЗЛ, в отговор на
които лицето е представило документи и писмени обяснения, присъединени са
доказателства от досиетата на „***“ЕООД/с Протокол №1346240/05.07.2017г./, на К.А.К., като представляващ „***“ООД – Република
Сейшели/с Протокол № 1346241/05.07.2017г./, на И.Х./с Протокол №1346242/05.07.2017г./, като всички доказателства са налични по делото и
на електронен носител/л.84/, извършена е и проверка на документи, намиращи се в
ОСО при Окръжна прокуратура – Пловдив по сл.д.№64/2015г.,
обективирана в Протокол № 1346243/03.11.2017г./л.413
и сл./ и е установено следното:
Във
връзка с финансиране дейността на „***“ЕООД през периода 24.01.2014г. - 01.04.2014г. са сключени 77 броя договори за паричен заем със „Сек сизънс евент
център“ООД, рег.№681688, с адрес на управление 02 Дей
ра, Дар АлАман, Дубай, ОАЕ,
представлявано от управителя М.Р., паспорт №*** - заемодател. Общата сума на
получените парични средства от това дружество е в размер на 1 147 300 лева.
Сумата е получена на части, като са сключени общо 77 броя договора за заем,
всеки един за сумата от 14 900 лв. Предмет на договорите за заем, съгласно
представените договори е: Заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 14 900 лева, а заемателят
се задължава да върне заемната сума по реда и условията на договора.
Предаването на заемната сума се извършва в брой на деня на подписване на
договорите. Определен е двугодишен безлихвен гратисен
период. Страните се споразумяват, че заемната сума ще бъде върната на
заемодателя в срок до пет години, считано от датата на сключване на договорите.
Записано е, че договорите служат за разписка за сумата, предадена в собственост
на заемателя.
От
приложените документи от досието на „***“ЕООД е установено, че в отговор на
връчено ИПДПОЗЛ, са представени писмени обяснения от управителя на дружеството
– Е.К., че по договорите за заем със заемодател „Сек сизънс
евент център“ООД сумите са предавани от адвокат Х. К.
в офиса на фирмата, като за целта разполагат със 77 бр. разписки. Има
уведомления за извършени две цесии за вземанията на „Сек сизънс
евент център“ЕООД по 77 броя договори за заем. Има върнати
суми на „Одекс трейд“Корп.
Представени са от лицето договорите за заем, както и квитанции без подписи на
предал сумата и без вписано име на лицето, предало сумата.
С
ново ИПДПОЗЛ са изискани разписките за предадените парични средства от „Сек сизънс евент център“ООД на „***“ЕООД
от адвокат Х. Д. К., като в отговора се сочи, че изисканите разписки са
представени на 03.02.2016г. с вх.№РД-20-132/03.02.2016г., като не представя
разписки за предадени суми с надлежните подписи на предалия сумите, а едни и
същи квитанции, които съдържат единствено наименованието на дружеството „***“ЕООД,
заемната сума, дата, подпис на приел – управителя Е.К., като на някои от
разписките липсва и подпис на приел. Твърди се също, че в периода 08.05.2014г.
- 31.12.2014г. са върнати суми в общ размер на 804 600 лв., като според
обясненията на Е.К., документите за това връщане са иззети при проверка от
Окръжна прокуратура - Пловдив с Протокол №1105/15г. от 19.06.2015г.
В
тази връзка на 03.11.2017г. с Протокол №1346243/03.11.2017г. е документирана
проверка на документите, намиращи се в ОСО - Пловдив по сл.дело №64/2015г. с
цел да се открият твърдяните от жалбоподателката
документи за върнатите суми на „Сек сизънс евент център“ООД. Проверката е извършена в присъствието на
жалбоподателката, като при нея не са намерени документи, удостоверяващи
връщането на заемни средства от страна на „***“ ЕООД.
За
установяване действителността на предаване на паричните средства от „Сек сизънс евент център“ООД – Дубай,
ОАЕ и по-конкретно от представляващия М.Р., е изискана от Директора на ОДП –
Пловдив, направление КИАД информация за датите на влизане и излизане в и от
Република България и дали лицето М.Р., паспорт №*** е пребивавало на
територията на страната за периода 01.14.2014г. – 31.12.2014г., като е постъпил
отговор, че в автоматизираната система на МВР няма данни за търсеното лице.
Изпратено
е искане и за съдействие за обмен на информация с данъчната администрация на
Дубай, ОАЕ за извършване на проверка по СИДДО относно изясняване на спорните
обстоятелства по процесните договори за заем, като са
постъпили два отговора, от които се установява, че собственици на „Сек сизънс евент център“ООД са
германските граждани M.R.
и M.P., като дружеството е
учредено за срок от 5 календарни години, или до 12.01.2016г.,
но търговският му лиценз е прекратен предсрочно през месец май 2015г., тъй като
дружеството не е предоставило изискана му от властите в ОАЕ информация.
Въз
основа на така събраните доказателства, органите по приходите са констатирали,
че няма данни за лицето, осъществило фактическото предаване на сумите по процесните договори – никъде няма подпис на посочения адв. К.,
нито идентифициращи го данни като три имена и ЕГН, адрес и др. под., не са
представени и разписки за предадените суми, а квитанции, представящи
едностранно получаването на заема, като липсват данни за предаващия сумите.
Установено е също така, че соченият адв. К. като лице, предало сумите по процесните договори, е починало на 20.12.2014г. Или иначе
казано, прието е, че не се доказва, че произходът на паричните средства е от
дружеството „Сек сизънс евент
център“ООД, тъй като не се доказва предаването на паричните средства от трето
лице, няма и доказателства за съхранението на паричните средства от третото
лице. В тази връзка и доколкото дружеството е извършвало плащания с въпросните
средства за покриване на задължения към доставчици, органите по приходите са
достигнали до извода, че такива средства все пак е имало и това са средства с
недоказан произход от управителя Е.Г.К..
Във
връзка с финансиране дейността на „***“ЕООД през периода 29.01.2014г. – 13.04.2014г. са предоставени 34 броя договора за
паричен заем с „***“ООД – Република
Сейшели, всеки един от които на стойност 14 500 лв. Общата заемна сума е в
размер на 493 000 лв.
Както
вече се посочи, с протокол към ревизионното производство са присъединени
доказателства от досието на К.А.К. като представляващ „***“ООД - Република
Сейшели. Установява се, че с писмо вх.№РД-20-677/27.08.2015г. К. е дал писмени
обяснения, че дружеството е регистрирано на 03.09.2008г. като Международна
бизнес компания - юридическо лице под №053888 съгласно International Bussines
Companies Act 1994
със седалище и адрес на управление, указан на бланката горе с неограничен срок
на съществуване. През лятото и есента на 2013г. руски партньори са възложили на
К.К. да проучи възможността да се разкрият безмитни
магазини и склад в България, а така също да се организира износ на алкохолни
продукти за Русия. Тъй като на този етап не са искали да се включват като съдружници преди да се организира дейността, е решено да
бъде предоставена финансова подкрепа във вид на заемни средства с гратисен безлихвен период и след първата година в
зависимост от резултатите да се прецени дали си струва влизането в съдружие с
тази фирма. Така през 2014г. адв. Х. К. ги свързва с новосъздадената компания „***“ЕООД
и се е пристъпило към нейното финансиране.Средствата са предоставени в брой на
управителя на дружеството, започвайки от 29.01.2014г. до 13.04.2014г. на
основата на договори за заем - 34 бр. всеки на стойност от 14 500 лв., за да се
спазят изискванията за плащане на суми в брой. Сумите са предоставяни чрез адв.
Х. К. на управителя срещу разписка за получената сума. Заемните средства са
получени в гр.Пловдив като средства, предоставени за доверително управление на
„***“ООД от задгранични партньори и са се съхранявали от адв. Х. Д. К. до
предаването им на „***“ЕООД. Той го е уведомил, че всички суми са предадени на
управителя в офиса на дружеството срещу договори и разписки и му е предоставил
по един екземпляр, с което е отчел получените от „***“ООД средства.
След
въвеждане на санкциите от Евросъюза и контрасанкциите
от руска страна, нещата коренно се променили и идеята за съвместна дейност по
износ за Русия и откриване на безмитен склад, е пропаднала. Затова в началото
на м.юни се е пристъпило към прехвърляне на дълга към „Одекс
трейд корп“, предаването му на документацията по
заемите и замразяване временно на намеренията за съвместна дейност по износ за
Русия и разкриване на безмитен склад до подобряване на бизнесклимата.
Поради извършени цесии между „***“ЛТД и „Одекс Трейд Корп“ЛТД на вземания по договори за заем, по които страни
са „***“ООД и „***“ЕООД, то оригиналите на документите по сделките са предадени
на „Одекс Трейд Корп“ЛТД.
С
писмо вх.№РД-20-132/03.02.2016г. е получен отговор, че сумите по договорите за
заем между „***“ЕООД и „***“ООД са предавани на ръка от адв. Х. Д. К. на
управителя на „***“ ЕООД. Предаването на сумите е ставало на посочените в
договорите дати.
С
ново ИПДПОЗЛ от „***“ЕООД са изискани разписките за предадените парични
средства от „***“ООД на „***“ЕООД. С отговор вх.№ РД-20-132/10.03.2016г. са
представени квитанции за получени суми - 34 броя от „***“ООД, представляващи
такива към приходни касови ордери с дати, съвпадащи с датите на договорите за
заем с „***“ООД.
Въз
основа на така събраните доказателства, органите по приходите са констатирали,
че няма данни за лицето, осъществило фактическото предаване на сумите по процесните договори – никъде няма подпис на посочения адв. К.,
нито идентифициращи го данни като три имена и ЕГН, адрес и др. под., не са
представени и разписки за предадените суми, а квитанции, представящи
едностранно получаването на заема, като липсват данни за предаващия сумите.
Установено е също така, че соченият адв. К. като лице, предало сумите по процесните договори, е починало на 20.12.2014г. С други
думи казано, прието е от органите по приходите, че не се доказва произходът на
паричните средства от „***“ООД – Република Сейшели, тъй като не се доказва
предаването на паричните средства от трето лице, няма и доказателства за
съхранението на паричните средства от третото лице. В
тази връзка и доколкото дружеството е извършвало плащания с въпросните средства
за покриване на задължения към доставчици, органите по приходите са достигнали
до извода, че такива средства все пак е имало и това са средства с недоказан
произход от управителя Е.Г.К..
Във
връзка с финансиране на дейността на дружеството през периода 18.02.2014г. -
28.04.2014г. са сключени 17 броя
договора за паричен заем с И.Х.,
всеки един от които на стойност 14 500 лв. Общата заемна сума е в размер на
246 500 лева.
От
приложените документи от досието на лицето се установява, че Х. е с постоянен
адрес ***, а настоящият адрес е неизвестен. Изпратеното му ИПДПОЗЛ с изх. №
94-00-4746/22.07.2015г. /№16001615097184-040-001/22.07.2015г., с което са
изискани документи и обяснения за целите на проверката, е връчено по реда на
чл.32 ДОПК на 11.09.15г., поради неоткриването му на посочения адрес. В
определения 14-дневен срок за представяне на исканите документи и писмени
обяснения в деловодството на ТД на НАП – Пловдив, няма заведени и получени
такива. Не са представени изисканите документи.
При
съпоставка на движението на паричните средства по банкови сметки на името на И.Х.
като физическо лице и предоставените парични средства на „***“ЕООД е
установено, че лицето има получени преводи по сметка *** от М.И.Д., управител на „Сан Бенедето
БГ“ЕООД, представляващи разпределение на дивидент за 2010г. и 2011г. от
контрагент „Сан Бенедето БГ“ЕООД общо в размер на 123
798,42 лв., а сумата на предоставените заеми от И.Х. е 246 500 лв. В регистър
заеми няма данни за предоставени заеми от ЗЛ. Няма данни за подадени ГДД по
чл.50 ЗДДФЛ.
Въз
основа на така събраните доказателства, органите по приходите са констатирали,
че не се доказва произходът на паричните средства от И.Х., тъй като не се
доказва предаването на паричните средства, няма и доказателства за съхранението
на паричните средства. В тази връзка и доколкото дружеството е извършвало
плащания с въпросните средства за покриване на задължения към доставчици,
органите по приходите са достигнали до извода, че такива средства все пак е
имало и това са средства с недоказан произход от управителя Е.К..
При
това положение, органите по приходите са констатирали, че въпросните договори за заеми не са реални и
сумите по тях не са получени действително от жалбоподателката в качеството й на
управител на „***“ ЕООД, поради което и са достигнали до извода, че Е.К. е
извършвала разходи за финансиране на дружеството си, без да е имала декларирани
и доказани доходи/приходи в такива размери.
За
извършените от лицето разходи са отправени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ и ИИДДКО, постъпили
са и съответните отговори, като данните са включени в паричния поток на К. и
доколкото същите не са спорни, е излишно тяхното обсъждане.
В
резултат на извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото
състояние на лицето, извършените разходи и получените доходи и доказани
приходи, ревизиращият екип е установил наличие на предпоставките, визирани в
чл.122 ал.1, т.7 ДОПК, а именно декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период.
В
тази връзка, и на основание чл.124 ал.1 ДОПК на лицето е връчено уведомление, с
което е уведомено, че основата му за облагане с данък върху доходите на
физическите лица и осигурителният доход за установяване на задълженията за ЗОВ
за ревизирания период ще бъдат определени по реда на чл.122 ДОПК. Едновременно
с това до лицето е отправено и ИПДПОЗЛ, с което на основание чл.124 ал.3 ДОПК е
изискано попълването на декларация относно имущественото му състояние за
ревизирания период, като в указания срок, жалбоподателката не е представила
изисканите декларации.
След
извършен анализ на всяко от относимите към
ревизирания субект обстоятелства по чл.122 ал.2 ДОПК за всяка една от годините,
включени в ревизирания период и съпоставка на доказаните приходи/доходи с
извършените разходи, е констатирано несъответствие в имущественото състояние на
лицето, което с ревизията е определено като доход с неустановен произход.
Несъответствието на приходите и разходите през ревизираните периоди е
онагледено в изготвени таблици, в които е извършена съпоставката им по години.
Установено е несъответствие за 2014г. в размер на 1 272 679,27 лв. Определена е
данъчна основа, равна на посоченото несъответствие, намалено с дължимите
задължителни осигурителни вноски. Определен е допълнително дължим данък по
чл.48 ЗДДФЛ със съответните лихви за просрочие.
Допълнително
са установени и задължения за ЗОВ в резултат на установения осигурителен доход
по реда на чл.122-124 ДОПК, във връзка с чл.124а ДОПК, като размерът на
окончателните осигурителни вноски е определен съгласно чл.6 ал.1, т.2 и чл.157
ал.1, т.1 б.“в“ КСО. На основание чл.40 ал.1, т.2 ЗЗО и съобразно размера на
здравноосигурителната вноска, посочена в чл.2 ЗБНЗОК–8 % за 2014г., е
определена вноската за довнасяне в приход на НЗОК, като в конкретния случай при
определяне на задълженията за ЗОВ на Е.К. за 2014г. е
приложено ограничение до максималния месечен размер на осигурителния доход,
определен със ЗБДОО за съответната година, тъй като установеният с ревизията
облагаем доход го надвишава. Окончателните осигурителни вноски за довнасяне са
изчислени върху годишния размер на осигурителния доход, който е равен на
разликата между максималния месечен размер на осигурителния доход минус
осигурителния доход, върху който задълженото лице е осигурено по трудово
правоотношение.На основание чл.113 КСО и чл.107 ЗЗО, във връзка с чл.175 ал.1 ДОПК са начислени и дължимите лихви за невнесените в законоустановения
срок по чл.7 ал.4 КСО и чл.40 ал.1,т.1 б.„в“ ЗЗО задължения.
За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на
ревизиращия екип, като е посочил подробно и нормативната уредба, уреждаща този
вид отношения.
В хода на
съдебното производство са изслушани и приети, без заявени възражения от
страните, основно и допълнително заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по които, след извършена проверка на наличните по делото
доказателства, е установило, че полученият доход на жалбоподателката за
процесния период като управител на „***“ЕООД за 2014г.
е в размер на общо 2185,20 лв., а за 2015г. в размер общо на 1128,80 лв.
Констатирано е също така, че в счетоводните регистри на „***“ ЕООД са намерили
отражение следните договори за заем – 77 бр. договори за паричен заем, сключени
между „***“ЕООД и „Сек Сизън Евент
Център“ООД, всеки за сумата от 14 900 лв.; 34 бр. договори за паричен заем,
всеки на стойност от 14 500 лв., сключени за периода от 29.01.2014г. –
13.04. 2014г. с „***“ООД; 17 бр. договори за паричен заем, всеки на стойност от
14 500 лв. за периода от 18.02.2014г. до 28.04.2014г., сключени с И.Х.,
като сумите по описаните договори за заем по счетоводни данни са постъпили в
касата на дружеството в брой. На следващо място, вещото лице е проследило
отразяването на връщане на суми от дружеството-заемополучател
„***“ЕООД към всеки един от заемодателите в счетоводните му записвания и
регистри, в какъв размер и кога е станало това. Установено е също така, че
балансът на касовата наличност за 2014г. на „***“ ЕООД по счетоводни данни е
51 017,87 лв. към 31.12.2014г., като в случай, че не бъдат осчетоводени процесните заеми като получени, то според вещото лице,
крайното салдо на касата към 31.12.2014г. на „***“ЕООД би било отрицателно
число. И най-сетне, експертът е установил, че в случай, че се приемат за
доказани сумите по договорите за заем с „***“ООД, „Сек Сизън
Евент Център“ООД и И.Х., то салдото на парични
средства на Е.К. към 31.12.2014г. би било положително
число и няма да са налице основания за облагане с данък по чл.48 ЗДДФЛ и
осигурителни вноски.
Допълнително в
съдебно заседание експертът уточнява, че 77 бр. договора са осчетоводени във „***“ЕООД,
като след 27.01.2014г. има осчетоводени по два
договора на една дата до 20.02.2014г., или иначе казано и двата договора на
всяка дата са осчетоводени и получени в същия ден.
Направено е преизчисление на паричния поток на жалбоподателката при съобразяване
на внесените в касата на „***“ЕООД суми за периода от 13.02.2014г./датата, от
която К. е била единствен управител на дружеството/ до 31.12.2014г., като е
установено идентично превишение на парични средства с
това, установено от органите по приходите. Преизчислени са и дължимите данък и
ЗОВ. Тук съдът констатира неточно изпълнение на поставената от съда задача, а
именно вещото лице да направи своите изчисления, считано от 12.02.2014г., а не
от 13.02.2014г., както е работило вещото лице, но допълнителни съображения в
тази насока ще бъдат изложени по-долу в решението.
В хода на
съдебното производство е разпитан свидетелят К.А.К./представляващ „***“ООД/.
Същият заявява, че през 2014г. е подписал договори/над 30 бр./ за паричен заем
под 500 000 лева с „***“ЕООД, като всеки един от договорите е бил под
15 000 лева по съвет на адв. К.. Съгласно дадените показания, свидетелят,
след разговор с адв. К., който му предложил възможността за нов бизнес, се е
свързал с руснаци, чийто бизнес управлява и е договорил даването на парични
средства в заем на „***“ЕООД. Посочва, че адв. К. му е донесъл договорите и
той/свидетелят/ ги е подписал, като не си спомня дали са били подписани от
другата страна, но се е запознал със съдържанието им преди да ги подпише, но
какво се е случило след това с тези договори, не знае, тъй като му казали, че
той бил до тук. Заявява, че при приемо-предаването на
парите били само двамата с адв. К., като свидетелят е давал по-голяма сума,
предимно 50 000 лева, а адв. К. му подписвал разписка за получената сума,
но не си спомня какви са били купюрите, като след
представянето на договорите и разписки, че сумите са получени, свидетелят е
късал неговата разписка. И най-сетне заявява, че през 2015г. „…хората, които дадоха парите, прехвърлиха
вземането на трета фирма, която не зная. Казаха ми, че аз съм до тук.“.
По делото са
приети, представени от страна на жалбоподателя писмени доказателства: Протокол
от проведено събрание на съвета на директорите на Одекс
Трейд Корп със заверен превод на български
език/л.615-618/; с молба от 19.12.2018г. процесните
34 договора за заем, сключени с „***“ООД, ведно с 34 бр. споразумения от
14.01.2015г. и Уведомление за цесия от „***“ЛТД, представлявано от К.К., 17 бр. договора, сключени с И.Х., ведно с 13 бр. РКО и
59 бр. договора, сключени със „Сек Сизънс евент център“ ООД/л.622 и сл./; Декларация от И.Х. от 11.11.2019г., ведно с плик и
придружаваща го разписка за доставяне, с които се твърди, че декларацията е
била изпратена до Е.К./л.895-897/.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен
съд – Пловдив намира следното от правна страна.
Както
вече се посочи, процесният ревизионен акт е издаден
от компетентни органи, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални
правила за това. В този смисъл, наведените възражения за нищожност, съдът
намери за неоснователни.
В
жалбата се правят и други две основни групи възражения – по отношение допуснати
съществени нарушения на производствени правила и по материалната
незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт, водещи до неговата
незаконосъобразност.
Ето
защо, на първо място, относно наличието на предпоставките по чл.122 ал.1, т.7 ДОПК и наведените възражения в жалбата в тази връзка, е необходимо да се
отбележи следното:
В
хода на ревизията, органите по приходите са констатирали, че по отношение Е.К.
са налице обстоятелства по т.7 на чл.122 ал.1 ДОПК - декларираните и/или
получените приходи, доходи, не съответстват на имущественото и финансовото и
състояние за ревизирания период. Именно коментираните обстоятелства са наложили
необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия,
предвиден в чл.122 и сл. ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато
данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален
данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно противоправно
развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на
някой от фактите, възведени в чл.122 ал.1 ДОПК, се прилага особеният ред за
извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят и
анализират онези от изброените в закона обстоятелства/критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на
закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават
максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално
развитие на правоотношението. Това, разбира се, в никакъв случай не означава,
че следва да бъдат напълно игнорирани основните принципи на облагане, възведени
в съответния материален закон.
В
тази насока е необходимо и да се посочи още, че съгласно разпоредбата на чл.122
ал.2 ДОПК данъчната основа по чл.122 ал.1 ДОПК, се определя след анализ на
обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т.1 до т.16 от ал.1 на чл.122 ДОПК, като при определяне на данъчната основа, органът по приходите е длъжен да
анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2, и съответно
да приложи онези от тях, които биха му позволили да определи данъчната основа
по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на конкретния
ревизиран субект. Разбира се, така определената облагаема основа, ще се
отличава в една или друга степен от обективно осъществения данъчен фактически
състав, но това е резултат на противоправното
поведение на задълженото лице. Същото обаче, разполага с процесуална
възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионния акт, да опровергае
истинността на установените фактически констатации.
Как
се разпределя доказателствената тежест при това
положение между данъчния субект – жалбоподател и административния орган –
ответник по жалбата, решаващо ще бъде обстоятелството каква правна последица
страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица,
страната носи доказателствената тежест, а тя - доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да
се представят доказателства. Доказателствената тежест
се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна
последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законоустановеното задължение за съда да реши делото по
същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в
обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160 ал.1 ДОПК, независимо от това
дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или
не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване,
да се приеме, че недоказаното не е осъществено, съответно, при доказване, че
доказаното е осъществено. А щом юридическият факт е осъществен, настъпват
последиците, които съответната материалноправна норма
свързва с неговото проявление.
И
най-сетне, без съмнение в случая следва да се съобрази и правилото, възведено в
чл.124 ал.2 ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен
акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл.122 от същия кодекс,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено от събраните
доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва чия е доказателствената
тежест относно релевантните факти при спор относно законосъобразността на
ревизионен акт, издаден в производство по реда на чл.122 ДОПК, като придава
изначално установена материална доказателствена сила
на съдържащите се в ревизионния акт фактически констатации, само обаче, когато
те са надлежно обосновани със събраните в хода на ревизията доказателства. В
тази насока са и изричните указания, дадени на страните с разпореждането за
насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Основният
спорен по делото въпрос е какъв е произходът на внесените от Е.К. в касата на „***“ЕООД
средства в общ размер на 1 279 900 лева в периода 12.02.2014г. –
28.04.2014г./когато тя е била управител на това дружество/ и представляват ли
същите заети средства по сключени договори за заем от страна на „***“ЕООД със
„Сек Сизънс евент
център“ООД, „***“ООД и И.Х.. Останалите констатации в
РД и РА/относно размерите на приходите и разходите от паричния поток за
2014г./, както вече се посочи, не са предмет на оспорване от ревизирания
субект, поради което и няма да бъдат предмет на обстоен анализ в настоящото
изложение.
Тук
е мястото да бъде направено уточнение, че в хода на ревизионното производство
са обследвани общо 77 бр. договора, сключени със „Сек сизънс
евент център“ООД, 34 бр. договора, сключени с „***“ООД
и 17 бр. договора, сключени с И.Х.. Доколкото след извършена справка в
Търговския регистър се установява, че през ревизирания период жалбоподателката
е била управител на „***“ЕООД, считано от 12.02.2014г.,
то и предмет на разглеждане в настоящото производство са единствено и само
средствата, внесени на касата във „***“ЕООД от Е.К., съответно договорите,
сключени от 12.02.2014г. до 28.04.2014г.
Необходимо
е да бъде направено и още едно уточнение, а именно, че 2 бр. договора със „Сек сизънс евент център“ООД от
12.02.2014г., са сключени от „***“ЕООД чрез новия управител – Е. Н., но от РД и
РА се установява, че осчетоводените 2 бр. договора от тази дата/12.02.2014г./
не са намерили отражение в изготвения паричен поток на лицето. Това е така,
защото общият размер парични средства, който органите по приходите са приели,
че е внесен в дружеството „***“ЕООД от Е.К. е 1 279 900 лева, като от
тях 246 500 лева са по всички 17 бр. договора, сключени с И.Х./17х14 500=246 500/, доколкото същите са сключени в периода
18.02.2014г. – 28.04.2014г.; 348 000 лева са по 24 бр. от общо 34 бр.
договора, сключени с „***“ООД/24х14 500=348 000/ в
периода 13.02.2014г. – 13.04. 2014г., следователно за „Сек сизънс
евент център“ООД остава сумата в размер на
685 400 лева, която се равнява на 46 бр., от общо 77 бр. договора,
сключени с това дружество/685 400:14 900=46/, въпреки, че в процесния период
жалбоподателката в качеството си на управител е внесла сума, равняваща се на 48
бр. договора, а именно в размер на 715 200 лева. С
оглед обаче, забраната за измяна на акта във вреда на жалбоподателя(чл.160 ал.5 ДОПК), в хода на съдебното производство ще бъдат коментирани само обсъдените от
органите по приходите 46 бр. договора, сключени със „Сек сизънс
евент център“ООД.
Така,
по отношение на твърдяните за предоставени в заем
средства в общ размер на 685 400 лева по 46 бр. договора за заем, сключени
от „***“ЕООД със „Сек сизънс евент
център“ООД, следва да бъде съобразено на първо място, че договорът за заем е
реален договор, предметът на който е предоставяне на парична сума за определен
период от време на конкретен правен субект. Съответно, след изтичане на срока,
въпросната парична сума се връща от заемателя на
заемодателя. Това е съдържанието на насрещните права и задължения на страните -
фактическото/реално/ предаване на паричната сума в заем и съответно
фактическото/реално/ връщане на тази сума на заемодателя. Тези престации именно са съдържанието на заемното
правоотношение. С тяхното осъществяване то се изчерпва. Казано с други думи,
дали се касае за предаването на една парична сума като действие по предоставяне
на паричен заем или пък се касае за връщане на заетата сума от заемателя на заемодателя, това са все правни действия,
които се обемат от заемното правоотношение.
В
тази връзка е необходимо да се посочи също така, че договорът за заем,
разглеждан като частен писмен документ, не притежава материална доказателствена сила. Доказателствената
сила на този писмен документ е формална, той е доказателство за това, че волеизявленията
на лицата, които са го съставили и подписали, са били такива, каквито са
отразени в писмения документ. Повече от ясно е, че като волеизявления за
сключване на заемен договор, писменият документ, в който те са обективирани, не би могъл да има каквато и да е материална доказателствена сила. Договорът за заем, както се посочи
по-горе, е реален и за да се приеме, че въпросните договори са били сключени и
са породили своето действие, е необходимо не само писменото обективиране
на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на заместимата вещ/в случая пари/ от заемодателя на заемателя. Едва тогава ще е налице възникнало облигаторно правоотношение, което поражда едностранно за заемателя задължението да върне заетата сума пари или заместима вещ от същия вид, количество и качество.
Съдът
констатира, че процесните договори за заем са
сключени между „Сек сизънс евент
център“ООД, представлявано от управителя си М.Р. и „***“ЕООД, представлявано от
управителя Е.Г. Н., както и че за заемодател и заемател
са положени само подписи, без да са изписани имената на положилите ги лица,
поради което и се предполага, че са подписани от управителите на двете
дружества, доколкото друго отразяване липсва. Както се твърди от страна на
жалбоподателя, а и съдът констатира, че в договорите изрично е посочено, че
служат като разписка за сумата, предадена в собственост на заемателя.
Същевременно обаче, Е.К. в отговор на отправени ИПДПОЗЛ заявява следното: „Сключени са 77 бр. договори за заем и
разписки към тях. Сумите са предавани от адв. Х. Д. К. на ръка в офиса на „***“ЕООД
съответно на мен, които суми съм предавала веднага в касата на дружеството…“/л.460/.
Т.е. самата К. навежда твърдения, че освен договорите, са изготвени и разписки
към тях, като такива не са представени нито в хода на ревизионното, нито в хода
на настоящото съдебно производство. До извод в обратната насока не водят
представените квитанции към ПКО/л.471 и сл./, доколкото същите по никакъв начин
не могат да удостоверят предаването на спорните суми от М.Р. на Е.К., както
сочи отразяването в самите договори, нито пък от адв. Х. К. на Е.К., както
твърди жалбоподателката. По никакъв начин и тези квитанции не могат да бъдат
свързани с въпросното дружество-заемодател, в т.ч. и с твърдения като предаващ
сумите адв. Х. К., доколкото в тях липсва каквото и да било отразяване
подписалият се като получил сумата в размер на 14 900,00 лева за „***“ЕООД
от кое точно лице/М.Р. или адв. Х. К./ е получил тази сума.
Прави
впечатление също така и че подписите за „получил сумата, касиер“ на всички
квитанции са идентични, при положение, че до 12.02.2014г. положените подписи би
следвало да са на предишния управител М. К., а след тази дата на Е.К.. Или
иначе казано, не може да бъде установено по безспорен начин кога, къде и от кое
точно лице Е.К. в качеството и на управител на „***“ЕООД е получила твърдяните като предоставени суми в заем от „Сек сизънс евент център“ООД.
В
случая следваше да се установи по недвусмислен и категоричен начин предаването
на паричната сума, респ. връщането и/каквото се твърди от жалбоподателя да е
сторено, макар и частично/ и което можеше да бъде сторено с всички допустими
доказателствени средства, включително със свидетелски показания. Действително,
както вече се посочи, има представени по делото квитанции към ПКО, но от една
страна същите не могат да бъдат отнесени към процесните
договори, доколкото в тях липсва каквато и да било идентификация на
лицето-заемодател, респ. на лицето, което реално е предало паричните средства,
а от друга тези разписки са частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, и с които жалбоподателят цели да
установи факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В този
смисъл верността им следва да се преценява, с оглед другите доказателства по
делото. Други доказателства, обаче, не са ангажирани – нито в хода на
ревизионното, нито в хода на съдебното производство.
Нещо
повече, при извършен обмен на информация с данъчната администрация на Дубай,
ОАЕ е установено, че търговският лиценз на „Сек сизънс
евент център“ООД е прекратен предсрочно през м.май
2015г., тъй като лицето не е представило изискана от властите в ОАЕ информация,
т.е. соченото за заемодател дружество е неизряден търговец, щом предварително
му е прекратен лицензът от данъчните власти на Дубай, ОАЕ. Отделно от това, не
се установява и соченият в договорите управител М.Р. да е пребивавал на
територията на страната на посочените в договорите дати, както и по какъв начин
тези средства са достигнали до въпросният адв. Х. К..
Не
се установява и връщането на заетите средства, доколкото освен надлежното им
осчетоводяване, доказателства, които да установят по безспорен начин този факт,
не са представени. Така, в хода на ревизията жалбоподателката твърди, че е
извършено частично връщане, но документите за това са иззети с протокол от ОСО
при Окръжна прокуратура – Пловдив. При извършена проверка обаче, обективирана в Протокол № 1346243/03.11.2017г. на всички
налични документи по сл. дело № 64/2015г., на която проверка е присъствала и
самата жалбоподателка, документи за извършено връщане
на заетите средства е установено, че не са налични. Впрочем, липсват и каквито
и да било изявления по какъв начин са били връщани средствата – в брой или по
банков път, съответно на кое лице са били предавани сумите и/или по коя банкова
сметка ***. При положение, че става въпрос за суми в особено големи размери, е
в интерес на жалбоподателката, и ако притежаваше такива документи, същата
безспорно би ги представила на ревизиращите, но това, както вече се посочи, не
е сторено нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство.
До
извод в обратната насока не водят и представените уведомления за извършена
цесия и Протокол от проведено събрание на съвета на директорите на Одекс Трейд Корп., които като
частни свидетелстващи документи, биха могли да се ползват с доказателствена
сила само, ако с тях се удостоверяваха неизгодни за издателя им факти, какъвто
не е настоящият случай. Това е така, тъй като с Уведомление за цесия от
14.04.2014г. „Сек сизънс евент
център“ООД е уведомило „***“ЕООД, че съгласно договор за цесия от 09.04. 2014г., който договор не е представен по делото, „Сек сизънс евент център“ ООД
прехвърля вземанията си по спорните договори за заем на Milenita Ltd. /л.464/, а последното дружество съгласно
Уведомление за цесия без дата уведомява „***“ЕООД, че съгласно Договор за цесия
от 30.04.2014г., който договор също не е представен по делото, въпросните
задължения се прехвърлят на ODEX TRADE Corp./л.461/,
което дружество се установи, че е едноличен собственик на капитала на „***“ЕООД,
считано от 24.03.2014г., чийто управител към тази
дата е Е.К..
Казано
с други думи, тъй като с въпросните документи се удостоверяват изгодни за „***“ЕООД
и К. факти, те не се ползват с доказателствена сила.
Такива документи представляват извънсъдебно писмено твърдение на
заинтересованата страна. Крайният извод на съда е, че коментираните уведомления
по чл.99 ЗЗД, преценени с оглед на всички обстоятелства по делото, сами по себе
си не биха могли да обосноват извод в желаната от жалбоподателката насока.
Посочи
се вече също така и че принципите на обективната истина и служебното начало в
съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за
всеки факт върху наличните доказателства, а в случая наличните доказателства не
позволяват да се формира извод за извършено заемане, съответно връщане на
средства от Е.К., в качеството и на управител на „***“ЕООД по договори за заем,
сключени със „Сек сизънс евент
център“ООД за сумата в размер на 685 400 лева.
По
идентичен начин стои въпросът и с твърдяните като
получени средства по 24 бр. договора за заем, сключени с „***“ООД. В тези
договори липсва отразяване, че същите служат и като разписка за сумата,
предадена в собственост на заемателя. В тази насока в
отговор на отправени и ИПДПОЗЛ К. заявява, че сумите по тези договори са
предавани на ръка от адв. Х. Д. К. на управителя на „***“ЕООД, като предаването
е ставало на посочените в договорите дати. Същевременно, както в дадените
обяснения в хода на ревизионното производство, така и разпитан като свидетел в
хода на съдебното производство, директорът на „***“ООД К.К.
също заявява, че по тези договори посредник е бил адв. Х. К., като К. е
предавал на ръка паричните средства на К., който от своя страна ги предавал на
„***“ЕООД, като за целта първоначално били изготвяни разписки за предадените
суми от К. на К. и след като К. върнел договор и разписка, че сумата е
получена, К. късал първоначалната разписка. Очевидно, твърдяните
като скъсани разписки за предадените суми от К. на К. няма как да бъдат
представени по делото, но не са представени и разписките, с които адв. Х. К. е
предал сумите от по 14 500 лева на управителя на „***“ЕООД, сиреч Е.К..
До
извод в обратната насока не водят представените квитанции към ПКО/л.511 и сл./,
в които е посочено, че „***“ЕООД на посочените дати е получило от „***“ суми в
размер от по 14 500 лева с посочено основание „заем“, доколкото същите по
никакъв начин не могат да удостоверят предаването на спорните суми от адв. Х. К.
на Е.К., както се твърди от страните по тези договори. По никакъв начин и тези
квитанции не могат да бъдат свързани с твърдения като предаващ сумите адв. Х. К.,
доколкото в тях липсва каквото и да било отразяване подписалият се като получил
сумата в размер на 14 500,00 лева за „***“ЕООД от кое точно лице е получил тази
сума. Тук отново прави впечатление, че подписите за „получил сумата, касиер“ на
всички квитанции са идентични, при положение, че до 12.02.2014г., както вече се
посочи, положените подписи би следвало да са на предходния управител М. К., а
след тази дата на Е.К./л.511 и сл./. Или иначе казано, не може да бъде
установено по безспорен начин кога, къде и от кое точно лице Е.К. в качеството
си на управител на „***“ЕООД е получила твърдяните
като предоставени суми в заем от „***“ООД.
Тук
също следваше да се установи по недвусмислен и категоричен начин предаването на
паричната сума, което можеше да бъде сторено с всички допустими доказателствени
средства, включително със свидетелски показания. Действително, както вече се
посочи, има представени по делото квитанции към ПКО, но от една страна същите
не могат да бъдат отнесени към процесните договори,
доколкото в тях липсва каквато и да било идентификация на лицето, което реално
е предало паричните средства, а от друга тези разписки са частни документи,
които не се ползват с материална доказателствена
сила, и с които жалбоподателят цели да установи факти, от които черпи изгодни
за себе си правни последици. В този смисъл верността им следва да се преценява,
с оглед другите доказателства по делото. Други доказателства, обаче, не са
ангажирани – нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното
производство. До извод в обратната насока не води и представеното уведомление
за извършена цесия и Протокол от проведено събрание на съвета на директорите на
Одекс Трейд Корп./л.615 и
сл./, които като частни свидетелстващи документи, биха могли да се ползват с доказателствена сила само, ако с тях се удостоверяваха неизгодни
за издателя им факти, какъвто не е настоящият случай. Това е така, тъй като с
Уведомление за цесия от 09.06.2015г. „***“ЛТД е уведомило „***“ЕООД, че
съгласно договор за цесия от 02.06.2015г., който договор не е представен по
делото, „***“ЛТД прехвърля вземанията си по спорните договори за заем на ODEX
TRADE Corp./л.839/, което дружество се установи, че е
едноличен собственик на капитала на „***“ЕООД, считано от 24.03.2014г., чийто управител към тази дата е Е.К.. Казано с
други думи, тъй като с въпросните документи се удостоверяват изгодни за „***“ЕООД
и Е.К. факти, те не се ползват с доказателствена
сила. Такива документи представляват извънсъдебно писмено твърдение на
заинтересованата страна. Крайният извод на съда е, че коментираните уведомление
по чл.99 ЗЗД и Протокол от проведено събрание на съвета на директорите на Одекс Трейд Корп., преценени с
оглед на всички обстоятелства по делото, сами по себе си не биха могли да
обосноват извод в желаната от жалбоподателката насока.
Отделно
от това, прави впечатление, че към всеки един от договорите за заем, са
представени споразумения от 14.01.2015г., съгласно които се променя гратисният безлихвен период на договора от една на две
години, като за тези споразумения Директорът, който би следвало да ги е
подписал, не споменава нищо.
В
противоречие с представеното уведомление за цесия са и дадените от К.
показания, че не знае на кого са прехвърлени вземанията, доколкото същото
изхожда от него, от негово име е положен и подпис „За „***“ЛТД – Директор ….. /К.А.К./“. Несъответствия в дадените
свидетелски показания в хода на съдебното производство и дадените обяснения в
хода на ревизионното производство се констатира и по отношение на въпросните
разписки, за които в съдебно заседание К. заявява, че е скъсал, факт, за който
липсват каквито и да било твърдения в отговора на отправените ИПДПОЗЛ.
Посочи
се вече нееднократно, че принципите на обективната истина и служебното начало в
съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за
всеки факт върху наличните доказателства, а в случая наличните доказателства не
позволяват да се формира извод за извършено заемане на средства в размер на
348 000 лева от Е.К., в качеството й на управител на „***“ЕООД по договори
за заем, сключени със „***“ООД.
И
най-сетне, не се установи от представените по делото доказателства и
получаването на сумите по спорните договори за заем, сключени от „***“ЕООД с И.Х..
За тях К. твърди, че сумите са й предавани от И.Х. на ръка в офиса на „***“ЕООД,
които суми е предавала веднага на касата на дружество. Твърди, че има върнати
суми в общ размер на 188 500 лева, за което прилага РКО. Тези
обстоятелства обаче, са оспорени от органите по приходите.
В
тази връзка следва да се посочи на първо място, че представените договори за
заем, ПКО и РКО съдът намира, че като частни документи имат достоверна дата за
трети лица при условията на чл.181 ГПК, във връзка с § 2 ДР ДОПК и това налага
същите да бъдат ценени, с оглед всички събрани по делото доказателства.
Събраните доказателства обаче, са противоречиви и взаимоизключващи се. Така
например, при извършвани НП на И.Х., са му изпращани ИПДПОЗЛ, които са връчени
по реда на чл.32 ДОПК, тъй като лицето не е било намерено на известния адрес в
с. Марково. След извършени проверки в ИМ на НАП органите по приходите са
установили, че по отношение на Х. няма данни за предоставени заеми, в т.ч. и на
„***“ ЕООД, няма данни и за подадени ГДД по чл.50 ЗДДФЛ. Установени са, след
изпратени ИПДПОТЛ до всички банки в страната, получени преводи по банкова
сметка ***, управител на „Сан Бенедето БГ“ЕООД
разпределение на дивидент за 2010г. и 2011г. общо в размер на 123 798,42 лв.,
но няма данни къде лицето е съхранявало тези средства до 2014г., когато се
твърди, че са предоставени в заем, в т.ч. и дали са били налични в патримонуима му, за да ги предостави на „***“ЕООД,
доколкото няма данни за други приходи и доходи, съответно какъв размер от тези
средства е бил наличен към 2014г., доколкото от периода на получаване на тези
средства до предоставянето им в заем най-малко лицето е извършвало разходи за
издръжка на домакинство. Освен всичко друго, така получените средства са
недостатъчни за предоставяне на заем в общ размер на 246 500 лв. през 2014г.
Или иначе казано, И.Х. не е получавал и не е декларирал трудови, извънтрудови или други възнаграждения или доходи, с
изключение на коментираните 123 798,42 лв. през 2010г. и 2011г., не е подал
декларация по чл.50 ЗДДФЛ, в т.ч. не е декларирал да е предоставял заем.
Изложеното
до тук, не дава задоволителен отговор на основния спорен по делото въпрос -
разполагал ли е И.Х. с определена парична сума в периода 18.02.2014г. –
28.04.2014г. и ако е разполагал, какъв е бил нейният размер и какъв е бил
произходът на средствата.
За
пълнота следва да се посочи също така, че както в хода на ревизионното, така и
в хода на съдебното производство, оспорващата не е била ограничавана в правото
и да представи необходимите доказателства и писмени обяснения, в т.ч. по нейно
искане е продължаван срокът за представяне на доказателства и писмени обяснения
и ревизията е била спирана за срок от три месеца, през което време същата е
разполагала с достатъчно време, за да се снабди с необходимите за доказване на
твърдените от нея факти доказателства.
По
същия начин и в хода на съдебното производство на жалбоподателката бе предоставена
нееднократна възможност да води допуснатия и до разпит свидетел, от разпита на
който в крайна сметка същата се отказа. Действително, направиха се две искания
за разпита му по делегация, но цитираните от процесуалния представител на
жалбоподателката конвенция и регламент не са приложими по отношение на
съдебните производства по административни дела.
В
допълнение следва да се посочи, че за да се приеме за доказано твърдението на К.,
че внесените от нея средства в касата на „***“ЕООД не са нейни лични, а такива,
предоставени в заем от И.Х. на дружеството, следваше на първо место да се
докаже от ревизираното лице, че внесените парични средства ги е получила от И.Х.
и на второ място, че Х. е разполагал към 18.02.2014г. – 28.04.2014г. с посочените суми от по 14 500 лева,
които да предостави на К. в качеството и на управител на „***“ЕООД и то в брой,
за да ги внесе ревизираното лице на каса в дружеството. Тези факти останаха
недоказани, а тежестта за доказването им се носи от ревизираното лице.
Представените частни свидетелстващи документи, както вече нееднократно се
посочи, биха могли да се ползват с доказателствена
сила само, ако с тях се удостоверяваха неизгодни за издателя им факти, какъвто
не е настоящият случай.
Все
в тази насока следва да се посочи, че жалбоподателката като лице, претедиращо благоприятни факти и обстоятелства, следваше в
хода на съдебното производство да ангажира надлежни доказателства, с които да
обори констатациите на органите по приходите, такива обаче, не бяха ангажирани,
а този заем се установява от ревизираното лице само с представени договори, ПКО
и РКО, които като частни писмени документи, нямат достоверна дата. До извод в
обратната насока не води и представената в последното по делото съдебно
заседание декларация от И.Х., в която същият декларира, че е подписал лично в
качеството си на заемодател процесните договори,
както и че е предоставил на дружеството сумите, посочени в договорите. Това е
така, защото на първо място от тази декларация не става ясно кога, къде и на
кое лице е предоставил Х. спорните суми, не се декларира и че същите са били
върнати, каквито твърдения се навеждат от страна на жалбоподателката, а на
следващо място, не става ясно и по какъв начин К. се е снабдила с тази
декларация – бил ли е в България Х. на 11.11.2019г., за да изготви въпросната декларация, която като
двуезична е преведена от „Максимум Транслейшън Ейджънси“ЕООД и ако е бил в България, каква е била
причината да не се яви в съдебно заседание и да бъде разпитан като свидетел,
респ. ако декларацията е била предварително изготвена от К. и му е изпратена за
подпис, на коя дата е сторено това, доколкото от приложения плик не се
установява на коя дата пратката е изпратена, респ. получена от К., но при
извършена справка на посочения в придружаващата разписка тракинг
номер 1ZA83897867 6105265 се установява, че на 31.10.2019г. пратката е
изпратена от България, като е получена на 12.11.2019г. и върната към България, съответно
получена от К. на 15.11.2019г. Т.е. невъзможно е Х. да е получил по куриер
въпросната декларация на 12.11.2019г., а да я е подписал на 11.11.2019г. Това в допълнителна
степен разколебава организираната от жалбоподателката защита и буди недоумение
защо, след като разполага с данни за местонахождението на И.Х., не е поискала
от него представянето на изисканите с ИПДПОЗЛ от органите по приходите
документи и писмени обяснения.
С
този акт се затвърждава тенденция в поведението – И.Х.
не е открит при извършените му проверки, но от негово име е представена
декларация, в която единствено се декларира, че е подписал лично и в качеството
си на заемодател спорните договори за заем, като е предоставил на дружеството
сумите, посочени в договорите, но не са представени каквито и да било
доказателства в подкрепа на тези твърдения.
Отделно
от това чрез декларацията напрактика се постига
даването на свидетелски показания, което недопустимо от процесуалния закон.
В
тази връзка, дори и да бяха кредитирани с доверие представените от ревизираното
лице счетоводни документи, същите доказват само счетоводните записвания при
дружеството, което не е спорно, но не и предаването на сумите от И.Х. на
ревизираното лице в качеството й на управител на „***“ЕООД. При съвкупната им
преценка с липсата на подадени данни от И.Х. за предоставени заеми на „***“ЕООД
през 2014г., в т.ч. липсата на декларация по чл.50 ЗДДФЛ, липсата на декларирани достатъчно средства, които да предостави в заем,
както и с оглед всички събрани в хода на ревизията писмени доказателства от
досието на И.Х., следва извода за недоказаност на твърдението на ревизираното
лице, че вноските на каса от Е.К. във „***“ЕООД имат друг източник на
финансиране от приетия в ревизионния акт.
Доказателства,
които да подложат на съмнение така възприетите изводи на ревизиращите органи,
не бяха ангажирани. Това именно, наред с противоречивите данни, а и предвид
липсата на годни доказатства за фактическото
извършване на въпросния заем, е пречка да се обоснове извод в желаната от
жалбоподателя насока.
По
отношение на останалите факти, които са от значение за определяне на данъчната
основа за облагане по чл.122 ал.2 ДОПК за процесната 2014г., жалбоподателката не излага конкретни възражения, не
са ангажирани и годни доказателства в тази насока. Няма причина при това
положение да не се приеме, че тези факти са точно установени от органите на
приходната администрация.
В
тази връзка, заключението на вещото лице, в което е извършена рекапитулация на
паричния поток на жалбоподателката във вариант с признаване на спорните
договори, не следва да бъде кредитирано, а в останалата си част касае
проследяване на счетоводното отразяване на внесените суми, респ. тяхното
връщане, което обстоятелство не е спорно, не е спорен и фактът, че ако тези
суми не са били осчетоводени, крайното салдо на „***“ЕООД би бил отрицателно
число.
Спорен
в случая е произходът на внесените от Е.К. средства в ЕООД-то, а именно – нейни
лични средства ли са и/или са получени от нея в качеството и на управител на „***“ЕООД
от посочените като заемодатели лица – „Сек Сизън Евент Център“ООД, „***“ООД и И.Х.,
които обстоятелства не се доказват с така приетото и неоспорено от страните
заключение по ССЕ. По идентичен начин стои въпросът и с допълнителното
заключение, което, освен всичко друго, е и неточно изпълнено от вещото лице.
Свидетелските
показания на К.К. пък са твърде общи, дори в
определени части неясни, за да се формира въз основа на тях някакъв категоричен
извод относно спорния по делото въпрос.
И
най-сетне, конкретният размер на облагаемата основа и дължимия данък и
съответно прилежащите лихви за забава, са определени в ревизионния акт и срещу
тези изчисления няма конкретно заявени възражения.
Предвид
изложените мотиви, съдът намира жалбата за неоснователна в частта й на
определените при ревизията задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2014г. в
посочените размери, ведно с прилежащите лихви за забава.
Относно
установените задължения за ЗОВ, каза се, въз основа на сумите, приети за доходи
с неустановен произход, на основание чл.124а ДОПК допълнително са установени
задължения за окончателни осигурителни вноски върху определения при ревизията
годишен осигурителен доход. В тази част оспореният РА също се явява
законосъобразен по съображенията, изложени в предходното изложение, които няма
да бъдат преповтаряни, още повече, че конкретни възражения не са наведени.
За
пълнота следва да бъде посочено, че вещото лице е установило известни
неточности, но доколкото същите са в полза на жалбоподателя, с оглед забраната
за измяна на акта във вреда на жалбоподателя (чл.160 ал.5 ДОПК), същите ще
следва да бъдат съобразени в размерите, установени от органите по приходите, в
т.ч. и следващите се акцесорни задължения.
Ето
защо, и по изложените съображения, обжалваният административен акт се явява
обоснован и законосъобразен, а жалбата – неоснователна.
Предвид
изхода на делото и претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на
основание чл.161 ал.1 изр.3 ДОПК, такова се следва и то се констатира в размер
на 4223,71 лева.
Ето защо и поради мотивите,
изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,
VІІ състав:
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Г.К. *** против Ревизионен акт №
Р-16001617001371-091-001 от 09.02.2018г., издаден от В.И.И.
на длъжност Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и К.Л.Л. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП
– Пловдив, Ръководител на ревизията, потвърден с Решение №267/15.05.2018г. на
Директор на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част за определените задължения за
данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 126 742, 36 лв. и лихви
35 793,27 лв. и допълнително установени суми за задължителни осигурителни
вноски на самоосигуряващото се лице, както следва:
вноски за ДОО за 2014г. в размер на 2607,67 лв. и прилежащи лихви в размер на
783,67 лв.; вноски за ЗО за 2014г. в размер на 1629,79 лв. и прилежащи лихви в
размер на 489,81 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2014г. в размер на 1018,24 лв. и
прилежащи лихви в размер на 306,01 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Е.Г.К. *** да заплати на Национална агенция за приходите с адрес гр. София, бул.„Княз
Ал. Дондуков“№52 сумата от 4 223,71/четири хиляди двеста двадесет и три лева и
седемдесет и една стотинки/ юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 –
дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :