ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 421/ 15.10.2019г., Пловдив
Апелативен
съд - Пловдив ІІI граждански състав,
на
петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Величка Белева
Христо Симитчиев
Като
разгледа докладваното от съдия Симитчиев
частно
търговско дело № 623 по описа за 2019
година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба
вх.№22808/26.07.2019г. от П.В.П., В.П.П.
и Г.П.П., чрез адв.М. против Определение №1427/08.07.2019г. по търг. дело
№411/2019г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е върната искова молба вх. № 16050/23.05.2019г от П.В.П.,
В.П.П. и Г.П.П. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и е прекратено
производството по делото
В жалбата се излагат подробни
съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като се иска отмяната му
и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия. Иска се и постановяване на съдебен акт за освобождаване на ищците от
държавна такса и разноски по производството.
В законния срок, ответната страна не е
подала отговор.
Съдът намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок и изхожда от легитимирани лица.
Съгласно Тълкувателно решение №6/2017 от 15.01.2019 г.
на ВКС, ОСГТК, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна
жалба. Следователно, въззивният съд служебно проверява всички правно релевантни
факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези
представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа
на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството.
За да постанови обжалвания акт,
първоинстанционният съд е приел, че ищците не са
изпълнили в срок дадените им с разпореждане № 4520 от 29.05.2019г. указания за
отстраняване на нередовности на исковата молба, вкл. в рамките на удължения
срок, поради което са налице предпоставките за връщане на ИМ, на основание
чл.129, ал.3 ГПК. Посочил е и че допълнителният срок е започнал да тече от
изтичането на първоначалния, като страните сами е следвало да следят за
произнасянето по молбата им по чл.63, ал.1 ГПК и съответно за новоопределения
срок.
Жалбоподателите са релевирали
възражения, че първоинстанционният съд е следвало да ги уведоми за удължаването
на срока за отстраняване на нередовностите на ИМ. Възраженията им обаче са
неоснователни. Такова задължение в чл.63 ГПК не е предвидено и страната сама
следва да следи за новоопределения срок, който законът изрично разпорежда, че
не може да е по-кратък от първоначалния и че тече от изтичането на последния.
Факт е също така, че ищците не са представили в определения срок, нито дори
след изтичането му, молба за отстраняване на нередовностите на ИМ съобразно
дадените им от съда указания, както и че не са представили изисканите им
доказателства по повод молбата им за освобождаване от държавна такса и разноски
по делото, поради което, първоинстанционният съд формално е имал основание да
върне исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неизпълнение в срок
на указанията му по т.2-3 от разпореждането от 29.05.2019г.
Жалбоподателите са
възразили и че с обжалвания акт, с който е върнал ИМ и е прекратил делото,
съдът е оставил без уважение молбата им за освобождаване от държавна такса, без
да е указал допълнително какъв размер на държавна такса следва да се внесе и в
какъв срок. В тази връзка, считат, че ако молбата по чл.83, ал.2 ГПК се остави
без уважение, съдът е бил длъжен да им даде указания за размера на дължимата
държавна такса по делото и срока за внасянето им, а не да прекратява делото. Направили
са искане въззивният съд да постанови освобождаването им от държавна такса и
разноски по делото.
Въззивният съд не споделя
възраженията, че с обжалвания акт, с който е върнал ИМ и е прекратил делото,
окръжният съд е оставил без уважение молбата на ищците за освобождаване от
държавна такса. В действителност, по същата изобщо няма произнасяне по
същество. Съответно, при липса на
произнасяне по молбата от първоинстанционния съд, въззивната инстанция не е надлежно сезирана
да се произнася по този въпрос по реда на инстанционния контрол в рамките на
настоящото производство. Няма съмнение, че ако съдът остави молбата по чл.83,
ал.2 ГПК без уважение, следва да се дадат указания за размера на дължимата
държавна такса по делото и срока за внасянето им, а не да се прекратява делото.
В настоящия случай обаче, делото не е прекратено по тази причина, тъй като
указания за внасяне на държавна такса изобщо не са давани.
Въззивният съд счита, че
неизпълнението в срок на указанията по т.1 на разпореждане от 29.05.2019г. на
първоинстанционния съд за оставяне на Им без движение, касаещи посочване и
банкови сметки или друг начин на плащане и за другите двама ищци, не е
основание за връщане на ИМ, на основание чл.129, ал.3 ГПК, тъй като чл.129,
ал.2 ГПК не визира изискванията на чл.127, ал.4 ГПК. При все това, няма пречка
да се дадат повторно същите указания, ако
не са били изпълнени.
Указанията по т.2 на разпореждане от 29.05.2019г. на първоинстанционния
съд за оставяне на Им без движение относно уточняване на какъв етап се намира
наказателното производство и защо претенцията се предявява преди приключването
му с присъда, респ. внесен ли е обвинителен акт, образувано ли е НОХД и
индивидуализирането му, нямат пряко отношение към обстоятелствата по чл.127,
ал.1, т.4 ГПК, на които се основава иска, поради което неизпълнението им в срок не е основание за приложения
на чл.129, ал.3 ГПК.
Указанията по т.3 на разпореждане от 29.05.2019г. на първоинстанционния
съд за оставяне на Им без движение, са релевантни и обосновани, но касаят
въпроси по съществото на спора и основателността на претенцията, поради което и
неизпълнението им в срок не е основание за приложение на чл.129, ал.3 ГПК.
Относно указанията по т.4,
изпълнението им е свързано не с редовността на ИМ, а с преценката на съда по
молбата на ищците по чл.83, ал.2 ГПК, поради което и неизпълнението им в срок
не е основание за приложения на чл.129, ал.3 ГПК. Както се посочи по-горе,
обаче, първоинстанционният съд до момента не се е произнесъл по молбата на
ищците по чл.83, ал.2 ГПК, поради което следва да стори това след връщането на
делото, като съобрази представените от ищците с молба от 12.07.2019г. писмени доказателства. Едва след произнасяне по
молбата по чл.83, ал.2 ГПК от страна на окръжния съд, чийто акт ще е обжалваем,
този въпрос би могъл да бъде предмет на проверка от апелативния съд по реда на
инстанционния контрол.
По изложените съображения, следва
обжалваното определение да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по молбите
на ищците за освобождаване от държавна такса и разноски на база представените в
тази насока доказателства за обстоятелства по чл.83, ал.2 ГПК.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ Определение №1427/08.07.2019г. по търг. дело
№411/2019г. по описа на П.окръжен съд, с което е върната искова молба вх. №
16050/23.05.2019г от П.В.П., В.П.П. и Г.П.П. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия и произнасяне по молбите на ищците за
освобождаване от държавна такса и разноски на база представените в тази насока
доказателства за обстоятелства по чл.83, ал.2 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в седмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.