Решение по дело №280/2016 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е  №

от 21.04.2017 година, град Велико Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Велико Търново, гражданско отделение – седемнадесети състав на двадесет и трети март, две хиляди и седемнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Анна Димова

 

при секретаря Ив. Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 280/2016г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от ЕТ - град Свищов срещу Ю.Р.П. и К.С.Б. искова молба. В последната ищецът развива съображения, че е собственик на недвижим имот, находящ се в град Свищов, *. Посочва, че на 26.09.2000 година и на 27.02.2001 година търговецът е сключил с Ю.Р.П. два предварителни договора за покупко-продажба на подробно описаните гаражи. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията в т. 3 и т. 5 по договорите от страна на П., на 26.11.2012 година му е изпратил Нотариална покана, но не получил отговор на същата. Посочва, че с Констативен нотариален акт № 197 от 01.04.2013 година последният е признат за собственик на основание давностно владение на процесните имоти. Развива съображения, че в предварителните договори изрично е предвиден моментът на прехвърляне на владението върху имотите, поради което до този момент П. е бил държател, а не владелец на имотите. Освен това счита, че с изпращането на нотариална покана на 26.11.2012 година фактически е прекъсната придобивната давност. Твърди, че по силата на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 808/2013 година на Районен съд - Свищов по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД К.С.Б. се легитимира като собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти, с което фактически оспорва правото на собственост на ищеца по делото. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на Ю.Р.П., че ЕТ - град Свищов е собственик на подробно описания в исковата молба недвижим имот, като е направено и искане с правно основание чл. 537 ГПК за отмяна на Констативен нотариален акт № 197 от 01.04.2013 година. Направено е искане да бъде постановено решение спрямо втория ответник К.С.Б., с което последната да бъде осъдена да му предаде владението на подробно описания в исковата молба недвижим имот. Моли да му бъдат присъдени направените от търговеца разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба. Процесуалният представител на ответниците по делото развива съображения, че предявените по делото искове макар да са допустими, същите са неоснователни. Твърди, че продажната цена по двата предварителни договора е платена и владението по отношение на имотите е предадено в момента на сключването им. Посочва, че ответниците са осъществявали и продължават да осъществяват владение по отношение на имотите, което е довело до придобиването им по давност. Моли предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Направено е искане да им бъдат присъдени направените от ответниците разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото заверено копие на НА № 72, том II, дело № 1834 от 1997 година /л. 11 от гр. д. № 681/2015 година на СвРС/, ЕТ - град Свищов е признат за собственик на следния недвижим имот: Сграда - масивна с площ от 619.22 кв.м.; избени помещения под нея с площ 210.00 кв.м.; отстъпено право на строеж за 619.22 кв.м., като сградата е застроена чрез отстъпено право на строеж върху държавен имот, представляващ парцел XI, в квартал 82 по плана на град Свищов.

Не е спорно по делото, а и от приложените заверени копия на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.09.2000 година, със заверка рег. № 9425 от 26.09.2000 година на нотариус Ив. Ангелова, рег. № 295 при НК на РБ и на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.02.2001 година, със заверка рег. № 1689 от 27.09.2001 година на нотариус Ив. Ангелова, рег. № 295 при НК на РБ /л. 12-15 от гр. д. № 681/2015 година на СвРС/ се установява, че на посочените дати между ЕТ - град Свищов и Ю.Р.П. са сключени два предварителни договора - на 26.09.2000 година за покупко-продажба на недвижим имот, намиращ се в сграда в град Свищов, за сумата в размер на 2 000.00 щатски долара, от която 500.00 щатски долара на 26.09.2000 година и 1 500.00 щатски долара не по-късно от 07.10.2000 година, като е посочено, че продавачът предава владението на имота след 07.10.2000 година, а на 27.02.2001 година - за покупко-продажба на недвижим имот, намиращ се в сграда в град Свищов, за сумата в размер на 2 000.00 щатски долара, която сума купувачът заплатил изцяло и в брой на продавача в същия ден непосредствено преди подписване на договора, като е посочено, че продавачът предава владението на имота на 27.02.2001 година.

По делото е приложена и Нотариална покана /л. 16-19 от гр. д. № 681/2015 година на СвРС/, от ЕТ - град Свищов до Ю.Р.П..

От приложения Констативен нотариален акт № 197, том I, рег. № 1494, дело № 130 от 2013 година /л. 21-22 от гр. д. № 681/2015 година на СвРС/ се установява, че Ю.Р.П. е признат за собственик на основание давностно владение на следните недвижими имоти: *

По делото е приложено гр.д. № 808/2013 година на СвРС, по което с Решение № 43 от 14.03.2014 година е обявен за окончателен предварителния договор, сключен на 08.04.2013 година, с който Ю.Р.П. в качеството си на продавач е обещал да прехвърли чрез покупко-продажба на К.С.Б. правото на собственост на следните имоти: * за сумата в размер на 6 000.00 лева, която е заплатена напълно и в брой от К.С.Б. на Ю.Р.П. на 08.04.2013 година.

По делото са приложени и заверени копия на: Нотариално дело № 130 от 2013 година на нотариус Н. Г., рег. № 349 при НК на РБ /л. 65-84 от делото/; на Приходни квитанции №№ ********** и ********** от 19.02.2013 година /л. 148 и 149/; Писмо, изх. № 94-М-12 от 23.01.217 година, ведно с дубликати на приходни квитанции /л. 188-193/; Писмо, изх. № 32 от 24.01.2017 година на "ВиК" - Свищов ЕАД, ведно със Справки за консумация /л. 194-200/, както и Писмо, изх. № 4412086 от 20.02.2017 година на "Енерго-Про Продажби" АД - град Варна /л. 223/.

В съдебно заседание на 02.11.2016 година са събрани гласни доказателства. Свидетелят * заявява, че познава Ю.П. и че същият притежава два гаража зад сградата на "Видеосат" в Свищов. Посочва, че след 2001 година се прибрал от София в Свищов и тогава разбрал, че П. притежава тези гаражи. Ползвал ги е, за да ремонтира коли, тъй като е автомонтьор. Заявява, че не знае някой да е предявявал претенции за собственост на гаражите, тъй като ги използва Ю.П.. Твърди, че е разбрал от сина на Ю.П. – Р. П., че баща му е купил тези гаражи.

Свидетелят * посочва, че познава Ю.П., а * го знае по лице. Знае, че П. има два гаража и със синът му ги ползвали, като е ходил в гаражите както през 2003-2004 година, така и преди 2-3 месеца. Твърди, че гаражите са негови от около 2001 година, тъй като тогава си е купил първата кола и е влизал за първи път в гаражите.

Свидетелят * твърди, че познава страните по делото. Въпросните гаражи се намират в сградата, в която е работил от 1999 година. Посочва, че това което знае е, че през годините пред гаражите винаги са стояли колите на г-н П.. * го познава, защото бил собственик на помещенията в сградата и от него са купени. Заявява, че от кабелната телевизия били под наем доста години в сградата и започнали едно по едно да придобиват собствеността на помещенията. На северозападния ъгъл на сградата има два гаража, а Ю.П. живее в кооперацията зад сградата. Посочва, че от 1999 година абсолютно всеки ден е бил там - отзад, зад сградата една беседка, където пият кафе, пушат цигари, имат други ангажименти покрай сградата с поддържане на кабелната телевизия и е виждал кои коли стоят пред гаражите и в гаражите от много години. Спомня си, че в тези гаражи Ю.П. е от преди доста години и че са съхранявали техни кабели в гаражите, може би някъде от около 2001 година. Заявява, че не знае да е имало претенции за гаражите към г-н П., но често е виждал колата на Ю.П. да спира пред неговия гараж. Заявява, че поради наблюденията, че Ю. ползва имота, че колите спират и излизат и работят в гаражите, смята, че Ю. е собственик.

Свидетелят * заявява, че с на Ю.П. сина му са приятели и че той живее зад "Видеосат". Посочва, че като по-малък е ползвал гаражите - прибирал си е колелета, и други вещи. Гаражите се намират точно зад "Видеосат". От * знае, че са техни гаражите. Скоро е ходил в тях - преди около месец и му е отворил синът на П., а за първи път ходил в гаражите преди около 15-ина години – 2000-2001 година. Не е ставало на въпрос, че някой предявява претенции за гаражите.

В проведеното на 30.11.2016 година съдебно заседание свидетелят Н.К.Г. заявява, че знае за коя обстоятелствена проверка става дума. Били представени един от предварителните договори, както и едно писмо от Нотариус И. Ангелова за това, че при нея са изповядани тези два предварителни договора. Посочва, че е виждала единия договор, на който отдолу било записано, че е заплатена останалата част от сумата, някакви долари - може би 1500, но не е сигурна, под щемпелите на нотариуса отдолу в бялото поле с подпис и печат на "платил" и "получил".

В съдебно заседание, проведеното на 04.01.2017 година свидетелят А.Н.Г. заявява, че към момента на издаване на обстоятелствената проверка не е бил в конфликтни отношения с ищеца по делото. Посочва, че г-н * е успял да натисне сина си и да му подпише документите и се споразумели за подписване на нотариален акт, тъй като и той имал предварителни договори и благодарение на бащата * отишли при нотариус и си оправили нещата. Твърди, че от 2000-2001 година Ю.П. многократно му е давал възможност да ползва гаражите, тъй като използва много материали и ролки с оптичен кабел и е използвал гаражите за склад. От общия водомер Ю.П. е използвал вода, която винаги е заплащал. Заявява, че винаги е знаел, че тези гаражи са негови - и не само той, но и неговите служители, защото те също ползвали гаражите. Само е чувал за предварителните договори между ищеца и Ю.П., но не е запознат със съдържанието на същите. Когато Ю.П. ги купил, той му казал: "Тези гаражи са мои. Ето ти ключ да ги ползваш". Това станало във връзка с подаването на водата. Заявява, че работи във фирма "Видеосат Нове" ООД в град Свищов като управител. През 1996 г. или 1997 г. фирмата се нанесла в тази сграда - там се намират всичките съоръжения сега. Нанесли се в тази сграда под наем и сключили предварителни договори със собственика на сградата за част от помещенията. Твърди, че е искал от * сключването на окончателен договор, но той протакал във времето, минало много време и по тази причина потърсил баща му, който имал пълномощно и успели да сключат окончателни договори. Посочва, че тези два гаража се намират малко на северозапад и Ю. няма други гаражи там. Около 2000-2001 година Ю. се нанесъл там. Винаги е знаел, че Ю.П. е владелец на гаражите - пред тях си спира колата всеки ден.

В проведеното на 01.02.2017 година свидетелят А.Т.А. заявява, че си спомня кога е бил при нотариус Н.Г. и с кого. Посочва, че към онзи момент знаел от Ю., че е купил от * гаражите, първо единия, после другия. При нотариуса станало въпрос за тези договори, за които и в момента става въпрос. Били сложени на масата, но не ги е чел. Питанията на нотариуса били познава ли Ю.П., от кога ползва гаражите, той ли ги владее и това. Твърди, че освен него в тези гаражи не е виждал никой друг, защото има гараж срещу тези два гаража и вратите са на около 6-8 метра. Излизайки от своя гараж винаги се сблъсква с неговите возила и обратно. Ю. му е казвал: "Този пак ми бяга, искам да направя окончателни договори, но не мога да си узаконя парите, които съм дал"; "Дал съм маса пари и не мога да си ги узаконя". Посочва, че освен Ю. да ги владее тези гаражи не е виждал никой друг - * си правел лодките, моторите; * си вкарвала колата, все членове на неговото семейство. И той е влизал да ползва гаражите. Ю. ползвал гаражите без някой да го притеснява, ползвал ги е като собственик. Твърди, че и сега влиза в тези гаражи и никой не го е притеснявал.

В съдебно заседание, проведеното на 23.03.2017 година, по реда на чл. 176 ГПК, ищецът заявява, че е получил сумите по предварителните договори, както е описано в тях, но няма спомен във връзка с последната бележка за окончателната сума. Твърди, че лично той предал ключовете от двата имота на Ю.Р.П. в момента на подписване на предварителните договори за двата гаража. Посочва, че не разполага с оригинал на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариална заверка рег. № 9425/2000 г. на Нотариус И. Ангелова, с такава допълнителна бележка отдолу.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Производството по делото е образувано по предявени от ЕТ - град Свищов иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Ю.Р.П. и с правно основание чл. 108 ЗС срещу К.С.Б.. В този смисъл, с оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът е този, който трябва да докаже, че е собственик на процесните недвижими имоти на соченото от него основание, както и че те се владеят от Б.. От друга страна в тежест на ответниците е да докажат, че това владение се основава на наличието на правно основание. В случая по делото Ю.Р.П. се позовава на придобиване правото на собственост  по оригинерен способ - изтекла в негова полза придобивна давност, а К.С.Б. на деривативно, производно основание за възникване правото на собственост.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване правото на собственост след изтичане на определен срок от време и при наличието на определени в закона условия. На първо място е необходимо да бъде установено владение върху недвижимия имот, като при преценката дали такова установено, следва да бъдат взети предвид характеристиките на владението като спокойно, непрекъснато, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Безпротиворечиво в теорията и константната съдебна практика се приема, че едно владение е спокойно, когато не е установено с насилие и не се поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, но във всички случаи тези действия следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот.

От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че на 26.09.2000 година и на 27.02.2001 година между ищецът и Ю.Р.П. са сключени два предварителни договора за покупко-продажба. Не е спорно по делото, а и от приложените писмени доказателства се установява, че към датата на сключването им ищецът е бил собственик на същите. Видно от предварителния договор от 27.02.2001 година, касаещ *, страните по него са постигнали съгласие, че цената за същия е 2 000.00 щатски долара, "която купувачът заплаща изцяло и в брой на продавача днес, непосредствено преди подписване на договора." Видно от предварителния договор от 26.09.2000 година, касаещ *, страните по него са постигнали съгласие, че цената за същия е 2 000.00 щатски долара, от която сума купувачът заплаща изцяло и в брой на 26.09.2000 година - 500.00 щатски долара, а останалата сума от 1 500.00 лева не по-късно от 07.10.2000 година. Настоящият съдебен състав приема, че цялата продажна цена за * е платена на 05.10.2000 година. Макар да не е изцяло четливо приложеното от нотариалното дело копие на този предварителен договор, в него се вижда направена бележка "05.10.00г. броих сумата 1 500 щ.д., представляваща остатъка от продажната цена по договора", с подписи за предал и приел сума. Твърдението на процесуалния представител на ответниците по делото в тази насока се подкрепя и от показанията на разпитаната по делото в качеството на свидетел Н.К.Г.. Освен това в тази връзка ищецът по бе задължен по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи оригинал на посочения документ, но такъв не беше представен, като последният заяви, че не разполага с екземпляр от договора с такава бележка, но не оспори наличието й. Освен това в дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения ищецът заяви, че е получил сумите по предварителните договори, както е описано в тях. На следващо място не се спори между страните по делото, че ключовете за процесните гаражи са предадени от ищеца на Ю.П. при подписването на предварителните договори. Доколкото цената по предварителните договори е платена и фактическата власт върху имотите е предадена съдът намира, че Ю.Р.П. е установил владение  по отношение на * на 05.10.2000 година и на 27.02.2001 година по отношение на *. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна практика за настоящата инстанция Решение № 520 от 05.08.2010 година по гр.д. № 1070/2009 година на I г.о., в което ВКС приема, че "Купувачът по предварителен договор, който е заплатил цената, владее имота на правно основание, което е годно да го направи собственик, ако упражнява фактическа власт върху вещта непрекъснато и необезпокоявано в продължение на десетгодишен срок.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В разпоредбата на чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От показания на разпитаните по делото свидетели безспорно се установява, че П. е владял гаражите като свои непрекъснато, явно и необезпокоявано от момента, в който е установил владение върху тях. Всички разпитани по делото свидетели посочват, че за периода от 2000-2001 година и към настоящия момент само той и членовете на семейството му са осъществявали фактическа власт върху гаражите, предмет на делото, като са им давали възможност да ги ползват по различни поводи, както и че не знаят някой да е заявявал претенции за тях. Показанията на свидетелите са ясни, пълно, безпротиворечиви и като такива настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло.

Давността не се прилага служебно, т.е. самото изтичане на давностния срок не прави владелецът собственик на имота. Необходимо е още последният да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност по смисъла на чл. 79 ЗС, например като се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка или като противопостави възражение по предявен срещу него собственически иск - Решение № 404 от 16.09.1995 година по гр.д. № 1904/1994 на IV г.о. на ВКС. Освен това законът не придава обратно действие на придобивната давност, поради което на това основание собствеността се придобива за напред. В случая по делото Ю.Р.П. се е позовал на изтеклата в негова ползва придобивна давност със снабдяването си с Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, след като е владял имотите повече от 10 години, респективно - на тази дата Ю.Р.П. е придобил собствеността на описаните гаражи на това основание.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че издаването на нотариален акт по обстоятелствена проверка представлява нотариално удостоверяване на правото на собственост /чл. 569, т. 2 ГПК/ и този НА представлява официален документ, издаден от орган, изрично натоварен със закон да упражнява тези функции, като той материализира изводите на нотариуса, а не негови удостоверителни изявления. Оспорването му не се извършва по реда на чл. 193 ГПК, а е достатъчно оспорването му като цяло - Решение № 397 от 27.05.2010 година по гр.д. № 711/2009 година на I г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В случая по делото от събраните доказателства по никакъв начин не се опровергават изводите на нотариуса относно придобиването по давност на имотите от ответника П., напротив - същите се потвърждават.

Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ищеца по делото, че с изпращането на приложената по делото нотариална покана до ответника П. фактически е прекъсната придобивната давност. В тази връзка, както и по-горе бе посочено въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия. Във всички случаи обаче тези действия следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот. Това, че е спокойно владението и че предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност, е прието и в съдебната практика, например в Решение № 262 от 13.07.2012 година по гр. д. № 944/2011 г. на І г.о. на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, приложима и към института на придобивната давност предвид чл. 84 ЗС, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна давност. Така например различните покани - устни, писмени, нотариални; фактическите смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца, не водят до прекъсване на придобивната давност /чл. 81 ЗС/. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна практика за настоящата инстанция Решение 376 от 12.03.2013 година по гр.д. № 260/2012 година на I г.о. на ВКС. Освен това обстоятелствата, свързани с декларирането на имотите, плащането на данъците и консумативите за тях, са ирелевантни за осъществяването на фактическа власт върху имотите по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС.

Предвид всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че Ю.Р.П. е придобил собствеността на гаражите, предмет на делото на основание давностно владение със снабдяването си с Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, респективно - предявеният по делото иск срещу него, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено по отношение на него, че ЕТ - град Свищов е собственик на същите, се явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Доколкото Ю.Р.П. е бил собственик на процесните гаражи към датата на сключване на предварителния договор за покупко-продажба на същите с К.С.Б. - 08.04.2013 година, то и купувачът по тях е станал собственик на гаражите. В тази връзка следва да се има предвид обстоятелството, че съдебното решение по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД има конститутивно действие и с влизането му в сила се прехвърля правото на собственост върху имота от продавача на купувача по предварителния договор.

С оглед горе изложеното, съдът намира, че и предявеният срещу К.С.Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС, се явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ЕТ - град Свищов следва да бъде осъден да заплати на Ю.Р.П. и К.С.Б. направените от тях разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 600.00 лева за всеки един от тях.

Водим от горното, Районен съд – Велико Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ - град Свищов, срещу Ю.Р.П. ***, с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ЕТ - град Свищов е собственик на недвижими имоти, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ - град Свищов срещу К.С.Б. ***, с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждането й да предаде владението на недвижими имоти, като неоснователен.

ОСЪЖДА ЕТ - град Свищов да заплати на Ю.Р.П. ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 600.00 лв. /шестстотин лева/, представляваща направените от него разноски по делото, за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ЕТ - град Свищов да заплати на К.С.Б. ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 600.00 лв. /шестстотин лева/, представляваща направените от нея разноски по делото, за заплатено адвокатско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                      Районен съдия: