Решение по дело №1096/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 994
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20217040701096
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 май 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:994                                  06.07.2021г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                         VІІ-ми състав

На двадесет и девети юни                                      две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 1096 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215, вр. чл.210, ал.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на И.Г.Д., с адрес: ***.Стамболийски №16, против  решение по протокол № 7 от 22.03.2021г. на комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № РД-08-15/07.01.2021г. на кмета на Община Айтос, в частта, с която е определен размер на дължимото парично обезщетение за засегнати от сервитутни ивици поземлени имоти във връзка с право на прокарване на проект „Нов отливен канал от дъждопреливник 12 на гр.Айтос“, в собствените й: 1.Поземлен имот № 274013, землище на гр.Айтос, м.Алтън тарла, целият с площ от 11,621 дка, с начин на трайно ползване - нива, с обща площ заета от сервитута – 0,119 дка, при определено парично обезщетение от 1092,42 лева и 2.Поземлен имот № 424015, землище на гр.Айтос, м.Алтън тарла, целият с площ от 49,813 дка, с начин на трайно ползване - нива, с обща площ заета от сервитута – 0,446 дка, при определено парично обезщетение от 4094,28 лева, при общ размер на еднократното обезщетение от 5186,70 лева.

Жалбоподателката изразява несъгласие с размера на определеното обезщетение, поради което го обжалва. Не се явява и не се представлява в насроченото отрито съдебно заседание, не ангажира доказателства, въпреки дадените указания и не прави искания.

Ответната страна – Община Айтос, чрез кмета на общината в съпроводителното писмо с което изпраща преписката, изразява писмено становище за недопустимост на жалбата поради просрочие. Преди провеждането на насроченото открито съдебно заседание изпраща ново писмено становище, в което счита жалбата и за неоснователна. Заявява, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Правилно е определен размерът и на паричното обезщетение.

Заинтересованата страна – „Водоснабдяване и канализация“ („ВиК“)ЕАД, ЕИК-*********, гр.Бургас, кв.Победа, ул.Ген.Владимир Заимов №3, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, чрез процесуалния си представител по пълномощие – юрисконсулт Д.З., представя писмени доказателства. Пред съда се присъединява към становището на общината за просрочие на жалбата, като я оспорва и по основание. Твърди, че процедурата с която е определен размерът на дължимото парично обезщетение, е преведена законосъобразно, оценката е била възложена на лицензиран оценител, приета е била от общината и определените обезщетения за всички лица са били заплатени от дружеството. Пледира за отхвърляне на жалбата.

 

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване по настоящото дело е решение по протокол № 7 от 22.03.2021г. на комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № РД-08-15/07.01.2021г. на кмета на Община Айтос, във връзка със заявление вх.№ 92-Ф-283/15.03.2021г. на „ВиК“ЕАД (л.79) за определяне размера на еднократно обезщетение за засегнати от сервитутни ивици поземлени имоти по чл.83 и чл.83а, вр. чл.210 от ЗУТ, за обект: „Нов отливен канал от дъждопреливник 12 на гр.Айтос“.

В заявлението е посочено, че същото е в изпълнение на проект № BG16М1ОЗ002-1-016І0011 „Интегриран воден проект за област Бургас“ и цитиран договор за безвъзмездна финансова помощ. Към него е приложено решение № 687 на Общински съвет - Айтос от заседание, проведено на 26.06.2019г. по протокол № 46, т.8 от дневния ред (л.77), с което е одобрен ПУП-ПП (подробен устройствен план - парцеларен план) за трасе на същия обект. Приложена е и таблица на засегнатите имоти и площите на сервитутите (л.80), видно от която жалбоподателката И.Д. е собственик на два от попадащите в нея имоти: 1.Поземлен имот № 274013, землище на гр.Айтос, м.Алтън тарла, целият с площ от 11,621 дка, с начин на трайно ползване - нива, с обща площ заета от сервитута – 0,119 дка, и 2.Поземлен имот № 424015, землище на гр.Айтос, м.Алтън тарла, целият с площ от 49,813 дка, с начин на трайно ползване - нива, с обща площ заета от сервитута – 0,446.

Представена е изготвена пазарна оценка от независими оценители – инж.Стоян Илчев и инж.Николай Милев със съответна правоспособност (л.16 и сл.)., включваща доклад за оценка на право на прокарване за трасе от елементи на техническата инфраструктура извън границата на урбанизирани територии – трасе на обект: „Нов отливен канал от дъждопреливник 12 на гр.Айтос“. В него като възложител е записан „ВиК“ЕАД, целта е определяне на пазарна стойност, а датата – 17.11.2020г. В регистър-таблица са посочени засегнатите имоти, между които са и двата имота на жалбоподателката – поземлен имот № 274013 и поземлен имот № 424015, двата в м.Алтън тарла. След тяхната идентификация и категоризация, е изложена целената пазарна стойност, ограничителните условия, ползваните нормативни и други източници. Извършено е описание на местоположението и характеристиките на оценявания сервитут, оценъчните подходи и методи. Дадените са критериите за оценка и два варианта за изчисления, като оценителите са се спрели на втория вариант – метода на пазарните аналози. Посочена е липсата на публична информация за пазарните цени от извършени сделки с имоти, защото публикуваната информация от НСИ е само за областните градове, а в Агенцията по вписванията регистъра се води не по кадастралните идентификатори на имотите, а по имената на продавача и преобладаващата част от сделките се изповядват по данъчна оценка. Поради това оценителите са извършили сравнението на база две обяви за продажба на земеделска земя в землището на гр.Айтос, при което чрез изчисление са достигнали до средна стойност на сервитута от 20,40 лева за кв.м. Така при пресмятане за двата имота на И.Д. са получени следните стойности: 1.Поземлен имот № 274013, с площ от 11,621 дка и площ на сервитута – 0,119 дка, е определено парично обезщетение от 1092,42 лева и 2.Поземлен имот № 424015, с площ от 49,813 дка и площ на сервитута – 0,446 дка, е определено парично обезщетение от 4094,28 лева.

Въз основа на това комисията по чл.210 от ЗУТ е издала решението по оспорения протокол № 7 от 22.03.2021г., с което е приела изцяло представената пазарна оценка на лицензираните оценители и е препратила към нея при определянето на размера на обезщетението. Транспонирани са получените в оценката изчисления, като общият размер на еднократното обезщетение за засягането на двата имота на жалоподателката е изчислен на 5186,70 лева.

Протоколът е връчен на И.Д. на 29.04.2021г., съгласно поставения щемпел на пощенския оператор в известието за доставяне (л.7), а жалбата срещу него е подадена направо до съда по пощата на 12.05.2021г. (вж. щемпела върху плика на л.3), т.е. в 14-дневния срок за обжалване по чл.215, ал.4 от ЗУТ. В тази връзка възражението на ответника и заинтересованата страна за просрочие на жалбата са неоснователни.

След получаването на преписката, с определение №1185/07.06.2021г. съдът конституира страните, насрочи делото за разглеждане в отрито съдебно заседание и разпредели доказателствената тежест, като изрично указа на жалбоподателката, че не е ангажирала доказателства за изразеното от нея несъгласие с определените размери на обезщетението. Това определение беше връчено на Д. заедно с призовката на насроченото съдебно заседание, но въпреки това тя не изпълни дадените указания.

 

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 от АПК във връзка с чл.168 от АПК, се налагат следните правни изводи:

Жалбата изхожда от лице, разполагащо с правен интерес от оспорването предвид факта, че се засягат негови права и законни интереси като собственик на процесните имоти, върху които се учредява сервитут. Тя е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Процесното решение е постановено от компетентен орган, предвид представената заповед № РД-08-15/07.01.2021г. на кмета на Община Айтос за назначаване на комисия по чл.210, ал.1 от ЗУТ (л.28).

В случая с решение № 687 на Общински съвет - Айтос от заседание, проведено на 26.06.2019г. по протокол № 46, т.8 от дневния ред,  е одобрен ПУП-ПП за обекта: „Нов отливен канал от дъждопреливник 12 на гр.Айтос“. самият план също е приложен по делото (л.54) и видно от него, същият засяга двата имота на жалбоподателката. С оглед на посочените доказателства, твърденията на страните и липсата на оспорване, съдът приема за установено, че е налице влязъл в сила парцеларен план, предпоставящ възникването на сервитут по смисъла на чл.83 и чл.83а от ЗУТ, респективно, налице е предвидената от посочените норми хипотеза.

Според разпоредбата на чл.83, ал.4 и 5 от ЗУТ, водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения извън населените места и селищните образувания се изграждат въз основа на парцеларни планове по чл.110, ал.1, т.5, с които се определят сервитутни ивици, върху които не се разрешават строежи и засаждане на трайни насаждения. Според чл.83а, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗУТ, правата на лицата, които изграждат и експлоатират водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения възникват, когато е изплатено или внесено еднократно обезщетение по реда на ал.2 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот, като определянето на размера и изплащането на еднократните обезщетения се извършват по реда на чл.210 и 211.

Процесното решението е прието на основание именно чл.210 от ЗУТ. Според ал.1 на тази норма, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. За изготвянето на оценка са необходими специални знания, каквито комисията по чл.210 от ЗУТ не е имала, за това е използвала извършена оценка от лицензирани оценители. Одобрявайки приложената оценка към преписката по производството, е възприела същата, с което е изпълнила задълженията по чл.51, ал.4 и 5 от АПК. Комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ при Община Айтос при вземане на решението си, се е съобразила с експертното становище на оценителите, дадено в експертната оценка, съгласно която размера на дължимото парично обезщетение за двата описани имота на жалбоподателката е общо 5186,70 лева.

Спорът по настоящото дело се свежда до размера на това обезщетение. Същият е изчислен въз основа на изготвена по искане на заинтересованата страна експертна оценка от инж.Стоян Илчев и инж.Николай Милев.

Административният орган изрично е заявил, че поддържа оценката, изготвена в административното производство по метода на пазарните аналози. С оглед липсата на точно регламентиран метод, по който да се извърша оценката, то използваният от вещите лица в административната фаза на производството следва да бъде кредитиран и от съда. Доказателства, в друга насока не бяха ангажирани.

От страна на жалбоподателката също не бяха ангажирани доказателства, включително и по указанието по реда на чл.171, ал.5 от АПК, да посочи такива във връзка с размера на обезщетението. В тежест на жалбоподателката бе да докаже твърденията си, а именно, че определената от административния орган оценка е неправилна, но тя не се справи с вменената й доказателствена тежест, въпреки дадените нарочни указания.

Твърденията в жалбата останаха недоказани, поради което съдът ги счита за неоснователни. От страна на ответника се доказа наличието на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения административен акт. Това налага отхвърлянето на жалбата срещу протокол № 7 от 22.03.2021г. на комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № РД-08-15/07.01.2021г. на кмета на Община Айтос, в оспорената част.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 и 4 от АПК право на разноски имат ответника и заинтересована страна, но същите не са направили искане в тази насока и не са представили нарочен списък, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „И.Г.Д., с адрес: ***.Стамболийски №16, против  решение по протокол № 7 от 22.03.2021г. на комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № РД-08-15/07.01.2021г. на кмета на Община Айтос, в частта, с която е определен размер на дължимото парично обезщетение за засегнати от сервитутни ивици поземлени имоти във връзка с право на прокарване на проект „Нов отливен канал от дъждопреливник 12 на гр.Айтос“, в собствените й: 1.Поземлен имот № 274013, землище на гр.Айтос, м.Алтън тарла, целият с площ от 11,621 дка, с начин на трайно ползване - нива, с обща площ заета от сервитута – 0,119 дка, при определено парично обезщетение от 1092,42 лева и 2.Поземлен имот № 424015, землище на гр.Айтос, м.Алтън тарла, целият с площ от 49,813 дка, с начин на трайно ползване - нива, с обща площ заета от сервитута – 0,446 дка, при определено парично обезщетение от 4094,28 лева, при общ размер на еднократното обезщетение от 5186,70 лева..

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                  СЪДИЯ: