РЕШЕНИЕ
№ 4048
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330106559 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ OOД против Е. Д. С. кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в
Заповед № 1570/02.03.2022 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. №
2961/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII граждански състав, както
следва: 2 200 лв. – главница по договор за паричен заем № **/12.09.2019 г.,
сключен между ответната страна и „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 22.01.2021 г. и Приложение № 1 към него от 22.01.2021 г.,
сключен между „Креди Йес“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД; сумата от 504, 71 лв. – договорна лихва за периода от
12.10.2019 г. до 14.09.2020 г. и сумата от 277, 86 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху непогасената главница за периода от
13.10.2019 г. до 22.02.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 01.03.2022 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.01.2021 г. и Приложение № 1
към него от 22.01.2021 г., сключен с „Креди Йес“ ООД, с което цедентът
прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника. Поддържа, че
1
длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането чрез изпращане на
известие, което е върнато в цялост. Твърди, че на 12.09.2019 г. ответната
страна сключила с „Креди Йес“ ООД договор за паричен заем № **, по
силата на който заемодателят се задължил да предаде на заемателя сумата от
2 200 лв. срещу насрещното му задължение, да върне сумата от общо 2 704,
71 лв. на 12 месечни погасителни вноски – всяка в размер от 225, 39,
включваща главница и възнаградителна лихва. Договорната лихва била в
размер от 504, 71лв., за периода от 12.09.2019 г. до 14.09.2020 г. – датата на
настъпване на падежа на договора. Твърди, че длъжникът не изпълнил
задълженията си по договора в срок, поради което е изпаднал в забава. По
така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове,
ведно със законните последици.
Ответната страна Е. Д. С., е депозирала в законоустановения за това
срок отговор на исковата молба, чрез назначения й от съда особен
представител адв. Р. К., в който излага съображения за нейната
неоснователност. Твърди, че по делото не е приложено искането за отпускане
на паричен заем, което е посочено в договор като основание за неговото
сключване. Поддържа, че по отношение на договора за кредит следва да
намерят правилата на Закона за потребителския кредит. Твърди, че не е
спазена разпоредбата на чл. 5 ЗПК, тъй като на потребителя не е предоставена
пълна преддоговорна информация, а представеният европейски формуляр
счита за недостатъчен, тъй като съдържа само основните параметри на
процесния договор за паричен заем. Твърди, че на потребителя не е
предоставено достатъчно време за запознаване с параметрите на договора, тъй
като стандартния европейски формуляр е подписан в деня на сключване на
договора за потребителски кредит. Поддържа, че предмет на договора за
цесия не е конкретно вземане, а последното е посочено едва в представеното
по делото Приложение № 1. Счита, че договорът за цесия не е породил
правните си последици, тъй като по делото не са представени доказателства,
че ответната страна е надлежно уведомена от кредитора за прехвърляне на
вземането. По така изложените съображения моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
вземанията, обективирани в Заповед № 1570/02.03.2022 г. за изпълнение,
издадена по ч. гр. д. № 2961/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII
граждански състав, както следва: 2 200 лв. – главница по договор за паричен
2
заем № **/12.09.2019 г., сключен между ответната страна и „Креди Йес“
ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.01.2021 г. и Приложение № 1
към него от 22.01.2021 г., сключен между „Креди Йес“ ООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД; сумата от 504, 71 лв. – договорна
лихва за периода от 12.10.2019 г. до 14.09.2020 г. и сумата от 277, 86 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената
главница за периода от 13.10.2019 г. до 22.02.2022 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.03.2022 г., до окончателното й
изплащане.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал
указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за
изпълнение на указанията на съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.
415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата
допустимост.
Ищецът твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на
длъжника за вземане, произтичащо от сключен с цедента договор за кредит.
С Договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
22.01.2021 г., сключени между „Креди Йес“ ООД и “Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД страните са уговорили, че продавачът
прехвърля на купувача станалите ликвидни и изискуеми вземания, описани в
Приложение № 1 към договора. По делото е представено Приложение № 1 от
22.01.2021 г., в което е посочено вземането на цедента против Е. Д. С., с
посочен единен граждански номер, по договор № **, с общ размер на
прехвърленото вземане от 4 520 лв., размер на непогасената главница от 2 200
лв., възнаградителна лихва от 504, 71 лв. и неустойки, такси и разходи за
забава от 1 815, 29 лв. Съдът намира, че е налице воля за прехвърляне на
процесното вземане, доколкото и последното е надлежно индивидуализирано
в представеното приложение към договора, в който смисъл не възприема
възраженията на ответника.
По делото е представено уведомително писмо от „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, в което са посочени прехвърлените
вземания, по силата на договора за цесия, което не е връчено на длъжника.
Приложено е пълномощно, по силата на което цесионера е упълномощен от
цедента за уведомяване на длъжника за осъщественото прехвърляне на
вземането.
Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си
действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени
3
в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. По делото са представени пълномощни, по
силата на които цесионерът – ищецът е упълномощен да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД по двата договора за цесия.
Длъжникът не е получил уведомленията за прехвърляне на вземането,
доколкото по делото не са представени доказателства за връчване на
уведомлението на длъжника.
Следва обаче да се приеме, че приложените към исковата молба
уведомления, изхождащи от цесионера в качеството му на пълномощник на
стария кредитор, представляват надлежно съобщаване на цесията, съгласно
чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този
начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този
смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр.
Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Наистина ответната страна не участва лично в производството по
делото, а е представлявана от назначен от съда особен представител на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Особеният представител на ответника притежава
особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на
съдебното производство, като до назначаването му се е стигнало след като
съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено по чл. 47, ал. 1
ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която
съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от
канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може
да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е
съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза
съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
В случая препис от исковата молба и приложенията към нея се считат
за редовно връчени на ответната страна на основание чл. 47, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на
уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу
него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК
двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за
получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в
процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в
частност изявлението от заемодателя - цедент, обективирано в
уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да е получено от
ответника, а не от назначения му особен представител.
По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че
4
уведомлението, представено с исковата молба на ищеца - цесионер и
достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на
съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.
99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда
действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно
вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът,
на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното следва
да се приеме, че цесионерът – ищец е материланоправно легитимиран в
исковото производство пред настоящата съдебна инстанция, образувано по
реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.
Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от сключен
между първоначалния кредитор „Креди Йес“ ООД и длъжника – ответник,
договор за потребителски кредит. По отношение на породеното между
страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното
правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
От договор за паричен заем № **/12.09.2019 г., сключен между Е. Д. С.
и „Креди Йес“ ООД, се установява, че кредитодателят се е задължил да
предостави в полза на кредитополучателя сумата от 2 200 лв. срещу
насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне
предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс, ведно с включена
възнаградителна лихва или сумата от общо 2 704, 71 лв. на дванадесет
месечни погасителни вноски всяка в размер от 225, 39 лв. В договора е
установено, че не е начислена такса за усвояване на кредита. Установена е
дата на първото плащане – 12.10.2019 г. и на последното плащане – в срок до
14.10.2020 г. Уговорен е месечен лихвен процент от 3, 330 % и годишен
процент на разходите от 47, 680 %. Към Договора е приложен погасителен
план.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от договора е установено, че договорът е
сключен на основание искане за заем от заемателя с № ** от 12.09.2019 г.,
чийто параметри и условия са описани в предоставения на заемателя
Стандартен европейски формуляр, който е представен по делото.
В разпоредбата на чл. 6 от договора е постигнато съгласие за
обезпечаване на задължението по договора чрез издаване на ценна книга в
полза на заемодателя.
Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от сключен между
„Креди Йес“ ООД и длъжника – ответник, договор за потребителски кредит.
По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение
следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския
5
кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла
на чл. 9 ЗПК.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит
представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена –
арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали
той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или
с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг.
чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от
обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на
паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови
уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора
за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита и правото на отказ от договора - чл. 9 и чл. 10 от
Договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора
за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата
стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.
23 ЗПК. Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на
6
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде
възможност на потребитЕ.те да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
В случая съдът намира, че в полза на потребителя е предоставена
преддоговорна информация и в този смисъл не е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 5 ЗПК. Наистина по делото не е приложено искането на
потребителя за сключване на договор за потребителски кредит, но волята му
за сключване на договора е обективирана в самия договор, който носи подпис
на потребителя и в този смисъл се ползва с формална доказателствена
стойност по смисъла на чл. 180 ГПК. По делото е представен Стандартен
европейски формуляр, в който са посочените съществените елементи на
договора. Последният е подписан в деня на сключване на договора. Въпреки
това съдът не възприема доводите на ответника, че в полза на ответника не е
предоставено достатъчно време за преценка за сключване на договора, тъй
като потребителят сам е осъществил преценка, че след представяне на
стандартния европейски формуляр ще пристъпи към сключване на договора
за паричен заем в същия ден.
В този смисъл следва да се посочи, че нарушаването на разпоредбата на
чл. 5 ЗПК не е посочена като основание за недействителност на договора по
смисъла на чл. 22 ЗПК.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с
възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг.
чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и
използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски
кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При
формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези,
7
установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит,
но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1
ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне
на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя. В разпоредбата на чл. 8 от Договора е предвидено задължение за
заплащане на неустойки при непредставяне на обезпечение, но по делото не
са налице данни такава да е начислена и съответно последната не се
претендира в производството по делото.
Съдът намира, че договора за потребителски кредит отговаря на
изискванията на чл. 11 ЗПК за минимално необходимо съдържание и в този
смисъл е действителен.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита
е в размер на 47, 680 %, като последният се формира от посочените в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Въпреки, че в клаузите на
договора не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при
формиране размера на годишния процент на разходите при сключване на
договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът
установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на
клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на
процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на
главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно
която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
8
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. По така изложените
правни съображения съдът намира, че при сключване на кредита не е било
допуснато соченото от ответника нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Годишният
размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определен в
Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. на МС и е в размер на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно
от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта Съдът,
съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент към момента на
възникване на правоотношението по договора за кредит, увЕ.чен с 10
процентни пункта, намира че определеният размер на годишния процент на
разходите от 47, 680 % е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Налице са и останалите, установени в закона изисквания за необходимо
съдържание на договора за потребителски кредит - изготвен е погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Предвидена е и възможността на
кредитополучателката да се откаже от кредита в определен срок.
По така изложените съображения съдът намира, че договорът за
потребителски кредит отговаря на формално установените изисквания по
Закона за потребителски кредит за минимално необходимо съдържание, като
не възприема доводите на ответника за недействителност на договорното
правоотношение.
Следва да се приеме, че заемната сума по договора за заем е усвоена от
потребителя към датата на сключването му, в който смисъл е
удостоверителното изявление на длъжника, обективирано в разпоредбата на
чл. 4, ал. 1 от Договора. Ответникът не е оспорил истинността, в частност
автентичността на този частен диспозитивен документ, поради което следва
да се приеме, че обективираните в последния изявления, изхождат от лицето,
сочено като негов автор – арг. чл. 180, ал. 1 ГПК.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че ответникът не е осъществил
9
плащания към „Креди Йес“ ООД за доброволно погасяване на своите
задължения, като такива плащания не са осъществени и към „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД след датата на цесията.
Експертизата е установила, че непогасеното задължение за главница е в
размер на сумата от 2 200 лв., а за договорна лихва за периода от 14.10.2019 г.
до 14.09.2020 г. е в размер на сумата от 504, 71 лв. Вещото лице е опредЕ.ло
размера на обезщетението за забава за периода от 13.10.2020 г. до 22.02.2022
г. за сумата от 304, 33 лв., и за периода от 13.10.2019 г. до 22.02.2022 г. за
сумата от 417, 84 лв.
Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и
безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован отговор на всички
поставени въпроси, поради което възприема фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало.
Предвид така изложеното и на основание сключения между страните
договор са възникнали задълженията за заплащане на главница и
възнаградителна лихва.
Тъй като длъжникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
задължението си за заплащане на главницата на седмични вноски с установен
в договора падеж за погасяване, ответникът следва да заплати и обезщетение
за забава в размер на законната лихва. Когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжник изпада в забава след изтичането му – арг.
чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД, т.е. обезщетение за забава се следва от датата,
следваща падежа на първата непогасена вноска – 13.10.2019 г., до крайната
дата, посочена от ищеца - 22.02.2022 г. върху размера на дължимата главница.
От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
размерът на обезщетението за забава за посочения период е в размер на
сумата от 417, 84 лв. С оглед принципа на диспозитивното начало исковата
претенция следва да се уважи до претендирания от ищеца размер от 277, 86
лв.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в
настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното
производство по ч.гр.д. № 2961/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
VII граждански състав– арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението
по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
10
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска.
В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в
размер на 109, 65 лв., които следва да се присъдят. В исковото производство
ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 59, 65 лв., на
депозит за особен представител от 400 лв. и депозит за съдебно-счетоводна
експертиза от 250 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира
юрисконсултско възнаграждение от 350 лв. Съдът при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на
юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 809, 65 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Е. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр.
Пловдив, ул. *****, , дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 1570/02.03.2022 г. за изпълнение, издадена по ч.
гр. д. № 2961/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII граждански
състав, както следва: 2 200 лв. – главница по договор за паричен заем №
**/12.09.2019 г., сключен между ответната страна и „Креди Йес“ ООД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.01.2021 г. и Приложение № 1
към него от 22.01.2021 г., сключен между „Креди Йес“ ООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД; сумата от 504, 71 лв. – договорна
лихва за периода от 12.10.2019 г. до 14.09.2020 г. и сумата от 277, 86 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената
главница за периода от 13.10.2019 г. до 22.02.2022 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.03.2022 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Е. Д. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК
*********, сумата от 109, 65 лв. – разноски в заповедното производство по
ч. гр. д. № 2961/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII граждански
състав, и сумата от 809, 65 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. №
11
6559/2022 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12