Определение по дело №717/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1118
Дата: 29 юни 2021 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20217150700717
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                       РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

    1118/29.6.2021г..

 

гр. Пазарджик                       29 юни 2021 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и първата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:            ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                СВЕТОМИР БАБАКОВ

разгледа докладваното от съдията ч.адм. дело № 717  по описа за 2021 год. и взе предвид следното:

 

1. Производството е по реда на Глава Тринадесета от АПК, във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 281, ал. 2 от ЗИНЗС.

 

2. Постъпила е частна касационна жалба от Старши комисар Веселин Коцев – Началник на Затвора гр. Пазарджик, срещу Определение № 697 от 21.04.2021 г., постановено по а. н. дело №55 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021г., с което e оставена без уважение молбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията„ към Министерство на правосъдието подадена чрез юрисконсулт Русчо Русчев и подписана от Началника  на Затвора гр. Пазарджик за изменение на постановеното прекратително  протоколно определение от 26.01.2021 г.  по адм. д. № 55 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021 г., в частта му за разноските.

3. Частния жалбоподател поддържа, че не е бездействал противоправно и не е станал причина за образуване на производството по адм. д. № 55 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021 г., поради което  юридическото лице – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не следва да носи отговорност за разноските по делото.

Иска се да бъде отменено Протоколно определение  № 176 от 26.1.2021 г., постановено по адм. дело № 55 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021 г. в частта с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София е осъдена да заплати на адв. Гълъбин Мерджанов за осъществено от него процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗА във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи възнаграждение за представителство в съдебното производство, респективно да се постанови съдебен акт, с който разноските за адвокатски хонорар да бъдат възложени в тежест на лишения от свобода М.Р..

 

4. Постъпило е писмено становище от адв. Гълъбин Георгиев Мерджанов, пълномощник на жалбоподателя Михайил Р..

Не се споделят твърденията на Началника на Затвора гр. Пазарджик, че би следвало да се приложи разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС. Според ответника по частната касационна жалба, самият характер на двете производства е различен. В единият случай, по Глава VІ от ЗИНЗС се иска от молителите преустановяване на действия, които според тях нарушават правата им, гарантирани по чл. 3 от закона. Сочи се, че производството по Глава VІІ от закона е исково по своя характер и за него се прилагат разпоредбите в тази глава, а субсидиарно разпоредбите на исковите производства, регламентирани в АПК и ЗОДОВ. В случая по адм. дело №55 по описа за 2021г., става реч за административно производство за което субсидиарно се прилагат разпоредбите на АПК.

В този смисъл според адв. Мерджанов, възражението на административния орган за приложение на разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС би следвало да се отхвърли.

Сочи се, че в случая е налице искане по чл. 276, правния интерес за което е отпаднал, поради това, че Р. е бил изведен на необходимото лечение преди първото съдебно заседание по делото и за това е поискано прекратяване на производството, но не е налице иск и не е бил отхвърлян от съда. Посочено е още, че прекратяване поради отпаднало основание е поискано от процесуалния представител на ответника, като той се е позовал точно на този термин. При това положение, адв. Мерджанов, като процесуален представител на искателя, се съгласил с ответната страна и поискал процесните разноски.

За неистинно се счита твърдението на административния орган, че е оказана необходимата медицинска помощ на Р. от отговорните лекари.

Иска се да бъде оставена без уважение жалба против определение №697 от 21.04.2021г., постановено по адм. дело №55 по описа на съда за 2021г., с което е оставено без уважение искането за изменение на протоколно определение от 26.01.2021г., по посоченото дело, е частта му за разноските.

 

5. Частната касационна жалба е подадена в срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

6. С Протоколно определение № 176 от 26.01.2021 г., първоинстанционния съд е оставил без разглеждане жалбата, озаглавена искане подадена от адв. Гълъбин Мерджанов,  със съдебен адрес:***  в качеството му на процесуален представител на М.К.Р., с искане началникът на Затвора Пазарджик да бъде задължен да прекрати бездействието си за отстраняване на здравословния проблем на М.К.Р., медицинска помощ във вр. с болка в зъбите – десен краен кътник, поради процесуална недопустимост и отпаднал правен интерес ; прекратил е производството по адм. дело № 55 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021 г. и е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София да заплати на адв. Гълъбин Мерджанов от Адвокатска колегия Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 43  за осъществено от него процесуално представителство по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – сумата в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи възнаграждение за представителство в съдебното производство.

 

7. Протоколно определение № 176 от 26.01.2021 г. по адм. дело № 55 по описа на съда за 2021 г. е обжалвано в частта за присъдените разноски с частна касационна жалба, заявена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, като с Определение № 498 от 22.03.2021 г., постановено по ч.к.а.дело № 271 по описа на Административен съд Пазарджик, троен състав я е оставил без разглеждане, прекратил е частното касационно производство и е изпратил частната касационна жалба по компетентност на първоинстанционния съд, за да бъде разгледана като искане за изменение на Протоколно определение № 176 от 26.01.2021 г. по адм. дело № 55 по описа на съда за 2021 г. в частта му за разноските.

 

8. В тази хронологична последователност е постановено, обжалваното в настоящото производство Определение № 697 от 21.04.2021 г., постановено по а. н. дело №55 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021г., с което e оставена без уважение молбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието подадена чрез юрисконсулт Русчо Русчев и подписана от Началника  на Затвора гр. Пазарджик за изменение на постановеното прекратително  протоколно определение от 26.01.2021 г.  по адм. д. № 55 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021 г., в частта му за разноските.

 

9. За да постанови този резултат, първоинстанционния съд е приел, че в настоящия случай  е безспорно , че ответният административен орган е предприел необходимите и дължими действия по лечението на жалбоподателя, след депозиране на жалбата му в съда и поради това, не са налице основание за да се приеме, че той с поведението си не е станал причина за завеждането на делото. Счетено е, че настоящата хипотеза може да се приравни на изпълнение на притезанието едва в хода на процеса, което е равнозначно на признание на основателността на претенцията. Според решаващия съд, безспорно ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото /по аргумент на противното от чл. 78 ал.2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК/, поради което  и на жалбоподателя се дължи присъждане на разноски, тъй като жалбата му не е оставена без уважение като неоснователна, нито производството по делото е прекратено поради отказ от претенцията или нейното оттегляне, а поради удовлетворяване на правния интерес на жалбоподателя  с предприети в хода на процеса действия.   

Пояснено е още от съда е, че в искането на изменение на съдебния акт в частта за разноските, не са изложени възражения по размера на присъденото възнаграждение на адвоката по реда на чл. 38 Закона за адвокатурата, но за пълнота на изложението е посочено, че този размер е визиран като фиксирана сума в чл. 8 ал.3 Наредба № 1 МРАВ, поради което съдът не би могъл по свое усмотрение да намалява този размер.

 

10. Няма причина, тези съждения на първоинстанционния съд да не бъдат приети като обосновани и съответни на закона. Конкретиката на казуса обаче, налага да се констатира и следното :

Според чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист.

Съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

 

10. Действително, в представения по делото Договор за правна защита и съдействие № 40721 от 15.01.2021 г. е вписано, че правната помощ е безплатна в полза на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Каквито и да е данни и доказателства в тази насока не са заявени и не са установени по делото. Липсват данни и по отношение не останали4те две предпоставки, предвиде3ни в чл. 38, ал. 1 от ЗА. В тази насока, трябва да се отбележи, че решението дали да окаже безплатна помощ, е въпрос оставен на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е цитираното правило на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, според което адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото. Преценката дали да окаже безплатната правна помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.

За да възникне правото на адвоката по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са две:

-  да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица и

- в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски.

В случая не е налице втората предпоставка. По адм. дело № 55 по описа на Административен съд Пазарджик е представена Разписка №0200012322286280 от 15.01.2021 г. за внесена държавна такса в размер на 10,00лв. Присъждането на тази сума като сторени разноски в съдебното производство не искано, нито с жалбата, нито пък в хода на делото, включително при обжалванията на съдебните актове пред касационната инстанция. Единственото искане обективирано в жалбата на Р. е за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.  Логично при това положение е обстоятелството, че в Протоколно определение № 176 от 26.01.2021 г., липсва осъдителен  диспозитив за осъждане на ответната страна за разноски. Единствения осъдителен диспозитив е този, с който се присъжда адвокатско възнаграждение на адв. Мерджанов. След като не е имало основание в първоинстанционното производство ответникът да бъде осъден за разноски, не е налице и основание по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Мерджанов (така Решение № 1867/11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4167/2018 г., V о., Решение № 13533/11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4001/2019 г., V о., Определение № 14997/06.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12634/2019 г., V о. и Определение № 10211/02.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10175/2018 г., V о.) .

Ето защо,  Съдът

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОТМЕНЯ Определение № 697 от 21.04.2021 г., постановено по а. н. дело №55 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021г., като вместо това

ПОСТАНОВЯВА :

 

ИЗМЕНЯ Протоколно определение № 176 от 26.01.2021 г. по адм. дело № 55 по описа на съда за 2021 г. е в частта за присъдените разноски, като

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Гълъбин Георгиев Мерджанов от Адвокатска колегия гр. Пловдив по реда на чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

 

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/

 

 

ЧЛЕНОВЕ :          1./п/

 

 

 

                                  2./п/