Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261484 17.05.2021
година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVI граждански
състав, в публично заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря
Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 15760 по описа на съда за 2020 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация по чл. 367 от ТЗ.
Ищецът „Агро- К.- 74”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ж.к.
„Тракия“ бл. № 196,
вх. А, ет. 2, ап. 5, представлявано от *** К.П.К., чрез пълномощник адв. И.Г.,
е предявил против „Креатив КС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Кукленско шосе” № 12, представлявано от *** С.С.Щ., иск за
осъждане на ответника да му заплати сумата от общо 8 801, 22 лева-
главница, представляваща цена на извършени транспортни услуги, както следва: по
фактура № **********/ 23.01.2020
г.- 3 285, 79 лева; по фактура №
**********/ 25.01.2020 г.- 496, 40 лева; по фактура № **********/ 02.03.2020 г.- 586, 75 лева; по
фактура № **********/ 17.03.2020
г.- 586, 75 лева; по фактура №
**********/ 06.04.2020 г.- 1 760, 24 лева; по фактура № **********/ 17.06.2020 г.- 1 173, 49
лева; по фактура №
**********/ 29.07.2020 г.- 938, 80 лева; ведно със законната лихва върху сумите
от подаване на исковата молба в съда- 27.11.2020 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се
твърди, че страните се намирали в трайни търговски отношения, като по заявки на
ответника ищецът извършвал транспортна дейност, за което се издавали фактури,
описани по номер, дата и стойност. Общото задължение по тях възлизало на сумата
от 8 801, 22 лева, която обаче не била заплатена до момента, въпреки
многократно водените разговори с ответника и неговите уверения за издължаване. Претендира се заплащане на сумата по
фактурите, ведно със законната лихва, както и разноските по делото. В съдебно
заседание чрез пълномощника си поддържа иска, като представя още и писмена
защита.
С
допълнителна молба е поискано и допуснато изменение на иска, като се
претендират допълнително и направените разноски по допуснато предварително
обезпечение на иска по частно гр. дело №
14154/ 2020 г. на ПРС, VII гр. с-в и по
образуваното в последствие изпълнително дело № ***/***г.
по описа на ЧСИ ****, рег. № ***, възлизащи общо за
двете производства на 1 361, 31 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Посочва, че
действително между страните съществували трайно установени търговски отношения.
През м. септември 2020 г. ответникът получил процесните фактури и страните
влезли в контакт за уреждане на отношенията си, предвид възникналата криза в
държавата с ковид и изпитваните финансови затруднения на ответника. Постигнала
се устна договорка ответникът да заплаща поетапно според възможностите си
задълженията, но ищецът поискал лихва от датата на издаване на фактурите.
Според нормата на чл. 303а от ТЗ при липса на уговорен срок за плащане, сумата
се дължала в 14- дневен срок от получаване на фактурата и тъй като те били
получени през м. септември 2020 г., ответникът възразил за дължимостта на
лихвата от минал период. Именно този спор между страните станал причина за
завеждане на делото. Твърди се, че и в момента се извършвали ежемесечни
погасявания на фактурите, като ответникът не бил дал повод за настоящото дело,
поради което и не дължал разноски. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно
заседание чрез пълномощника си поддържа отговора. Също моли за разноски.
Представя и писмена защита.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са общо 7
фактури, придружени с международни товарителници към тях за извършен транспорт
от ищеца по възлагане на ответника, както следва: фактура № **********/ 23.01.2020 г. на стойност-
3 285, 79 лева; фактура №
**********/ 25.01.2020 г. на
стойност- 496, 40 лева; фактура №
**********/ 02.03.2020 г. на
стойност- 586, 75 лева; фактура №
**********/ 17.03.2020 г. на
стойност- 586, 75 лева; фактура №
**********/ 06.04.2020 г. на
стойност- 1 760, 24 лева; фактура № **********/ 17.06.2020 г. на стойност- 1 173, 49 лева; фактура № **********/ 29.07.2020 г. на стойност- 938, 80 лева.
Приети са още 4
преводни нареждания, относно платени от ответника на ищеца суми, както следва:
на 28.09.2020 г.- сумата от 120 лева по фактура № **********; на 28.09.2020 г.- сумата от общо
723, 50 лева по фактура №
********** и фактура №
**********; на 01.10.2020 г.- сумата от 450 лева по фактура № **********; на 11.11.2020 г.- сумата от 586,
75 лева по фактура №
**********.
Събрани са и гласни
доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от
с.з. от 02.03.2021 г.). Св. Д.П.Л.- **** при ищеца, посочва, че страните се
намирали в трайни търговски отношения, като ищецът извършвал международен
транспорт по заявки на ответника, правени устно или чрез мултимедия.
Първоначално нямали проблеми с плащанията, но в последствие ответникът започнал
да забавя изплащането. Провели се и разговори между представители на двете
дружества, но изпълнение нямало. За всеки транспорт имало съставени документи-
ЧРМ товарителница и фактури, изпратени на възложителя. Нямало забележки или
възражения относно извършения транспорт.
Прието е и заключение
на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка в
счетоводството на страните е установило, че счетоводството на ищеца било
редовно водено, като непогасените задължения на ответника не били само по
процесните фактури. Ответникът имал извършени плащания, като само в два от
случите посочил за основание някои от фактурите по делото. В двете счетоводства
имало разлика от 586, 75 лева- при ищеца тази сума стояла непогасена, а при
ответника- се водела платена с ордера от 11.11.2020 г. на същата стойност.
Представени са още и
справки за задълженията на ответника, потвърдително писмо за размера на дълга,
извлечения от ведомости, справка описание на неплатените фактури по номер и
стойност.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор между
страните по това, че те са имали трайни търговски отношения по повод възложени
по заявки на ответника и извършени от ищеца транспортни услуги. В тази връзка
са били съставени и съответните документи- ЧМР международни товарителници,
удостоверяващи извършването на превоза, както и фактури по всяка от отделните
заявки с посочена цена на услугата за транспорта.
По делото предмет на
разглеждане са 7 фактури, конкретно описани в исковата молба, за които се
твърди, че са останали неплатени. Доколкото обаче ответникът представя
доказателства за плащане на задължения към ищеца, спорният тук въпрос е дали с
тях се погасяват именно процесните фактури (респективно част от тях) или пък
тези плащания се отнасят до други отношения между страните, които обаче не са
предмет на делото.
Видно от приложените
към исковата молба фактури, същите са, както следва: фактура № **********/ 23.01.2020 г. на стойност-
3 285, 79 лева; фактура №
**********/ 25.01.2020 г. на стойност- 496, 40 лева; фактура № **********/ 02.03.2020 г. на стойност- 586,
75 лева; фактура №
**********/ 17.03.2020 г. на стойност- 586, 75 лева; фактура № **********/ 06.04.2020 г. на стойност-
1 760, 24 лева; фактура №
**********/ 17.06.2020 г. на стойност- 1 173, 49 лева; фактура № **********/ 29.07.2020 г. на стойност- 938,
80 лева. Ответникът в хода на процеса представя четири платежни нареждания, с
посочени основания на плащане, както следва: на 28.09.2020 г.- сумата от 120
лева по фактура №
**********; на 28.09.2020 г.- сумата от общо 723, 50 лева по фактура № ********** и фактура № **********; на 01.10.2020 г.- сумата от 450
лева по фактура №
**********; на 11.11.2020 г.- сумата от 586, 75 лева по фактура № **********. Оттук следва, че единственото
плащане, което касае процесна фактура, е това от 11.11.2020 г. за сумата от 586, 75 лева по фактура № **********/ 02.03.2020 г. Именно това
обстоятелство отразява и вещото лице по делото, че разликата в двете
счетоводства се равнява на тази сума- при ищеца тя била отразена като плащане
към по- стари задължения, а при ответника- като погашение по процесната
фактура. Съдът намира, че доколкото в платежния документ (лист 72) ответникът е
посочил конкретно основание за плащане- фактура № ********** и плащането е на стойност, на
която възлиза тази фактура- 586, 75 лева, то следва, че дори и страната да има
други предходни задължения към ищеца, с този превод се погасява именно
конкретното задължение по описаната фактура, каквато е била волята на длъжника.
Без значение за делото е начинът, по който това плащане е било отнесено в
счетоводството на ищеца, защото това е въпрос за вътрешна организация на
дружеството, но то не може да се отразява неблагоприятно на длъжника, който е
посочил със съответното плащане какво точно погасява. По отношение на
останалите фактури, няма спор, че плащане за тях липсва, а извършените плащания
от ответника погасяват други негови задължения към ищеца. Това е констатирано и
в заключението на вещото лице, а и принципно в тежест на възложителя на
заявката е да докаже изпълнението си по договора при наличие на насрещно
такова, което е приел. Ответникът не установява плащане на останалите шест
фактури, поради което следва да бъде осъден с решението да заплати сумата за
тях от общо 8 214, 47 лева, като претенцията следва да се отхвърли единствено
за платената фактура №
**********/ 02.03.2020 г.
Неоснователни са
доводите на пълномощника на ответника, свързани с началния момент на лихвата за
забава, доколкото претенция за мораторна лихва (обезщетение за забава) въобще
не е въведена с исковата молба, за да се обсъжда поставения въпрос за лихвата,
а се търси единствено законната лихва от датата на завеждане на делото, което е
законова последица от предявяването на всеки един осъдителен иск.
Не може да се приеме и
тезата на ответника, че страната не била дала повод за завеждане на делото,
доколкото именно с неизпълнение на задължението си да заплати в срок процесните
фактури, тя е станала причина за образуване на настоящото производство, в което
освен това не признава, а оспорва иска, с което не е налице нито една от двете
кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 78 ал. 2 от ГПК, за да се освободи
страната от разноски.
При това положение,
искът следва да се уважи частично, само досежно сумата от общо 8 214, 47 лева-
стойността на фактура №
**********/ 23.01.2020 г., фактура №
**********/ 25.01.2020 г., фактура №
**********/ 17.03.2020 г., фактура №
**********/ 06.04.2020 г., фактура №
**********/ 17.06.2020 г. и фактура №
**********/ 29.07.2020 г., като се отхвърли за сумата от 586, 75 лева-
стойността на фактура №
**********/ 02.03.2020 г., която е била платена още преди образуване на делото.
Осъдителният диспозитив следва да бъде ведно със законната лихва, считано от
образуване на делото- 27.11.2020 г., както е поискано.
Предвид изхода на делото- частичното
уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка
от страните има право да получи разноски по съразмерност. И двете страни
претендират такива в настоящото производство, като представят и списъци по чл.
80 от ГПК, а и доказателства за действителното им заплащане: от ищеца- държавна
такса в размер на 352, 05 лева (л. 27), депозит за вещо лице в общ размер на
220 лева (л. 38 и 78), както и заплатено адвокатско възнаграждение на
пълномощника му в размер на 770 лева (л. 85), а от ответника- единствено
адвокатско възнаграждение в размер на също 770 лева (л. 87. Наред с това, на
основание т. 5 от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца следва да се
присъдят, отново по съразмерност и направените от него разноски в
обезпечителното производство, доколкото по делото са представени доказателства
за това, че настоящият процес е образуван в указания от съда срок по допуснато
обезпечение на бъдещ иск (л. 48- 52). В обезпечителното производство по частно
гр. дело № 14154/ 2020 г. на ПРС, VII
гр. с-в, молителят е внесъл държавна такса от 40 лева- за образуване на делото
(л. 53), такси за издаване на две обезпечителни заповеди в размер на общо 10
лева (л. 54 и 57) и е заплатил на пълномощника си сумата от 770 лева (л. 55)-
за адвокатско възнаграждение, които разноски му се дължат по съразмерност с
оглед крайния изход от спора. Същото се отнася и до разноските по изпълнително дело № ***/***г.
по описа на ЧСИ ****, рег. № ***, образувано по
обезпечителната заповед, за които е представен списък- такса по сметка на ЧСИ
от 66 лева, такса за замяна на обезпечението от 119, 11 лева и адвокатски
хонорар по изпълнението от 350 лева.
Така, изчислени по съразмерност, като разноски се присъждат следните суми: на
ищеца- 2 517, 34 лева, а на ответника- 51, 33 лева.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
„Креатив КС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Кукленско шосе” №
12, представлявано от **** С.С.Щ., да заплати на „Агро- К.- 74” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ж.к. „Тракия“ бл. № 196, вх. А, ет. 2, ап. 5,
представлявано от *** К.П.К., сумата от общо 8 214, 47 (осем хиляди двеста и
четиринадесет лева и четиридесет и седем стотинки) лева - главница,
представляваща цена на извършени транспортни услуги, както следва: по фактура № **********/ 23.01.2020 г.-
3 285, 79 лева; по фактура №
**********/ 25.01.2020 г.- 496, 40 лева; по фактура № **********/ 02.03.2020 г.- 586, 75
лева; по фактура №
**********/ 06.04.2020 г.- 1 760, 24 лева; по фактура № **********/ 17.06.2020 г.- 1 173,
49 лева; по фактура №
**********/ 29.07.2020 г.- 938, 80 лева; ведно със законната лихва върху сумите
от подаване на исковата молба в съда- 27.11.2020 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответника да заплати още и сумата от 586, 75
(петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки) лева по фактура № **********/ 17.03.2020 г.
ОСЪЖДА
„Креатив КС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Кукленско шосе” №
12, представлявано от *** С.С.Щ., да заплати на „Агро- К.- 74” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ж.к. „Тракия“ бл. № 196, вх. А, ет. 2, ап. 5,
представлявано от **** К.П.К., разноските по делото, изчислени по съразмерност,
възлизащи общо на сумата от 2 517, 34 (две хиляди петстотин и седемнадесет
лева и тридесет и четири стотинки) лева.
ОСЪЖДА „Агро-
К.- 74” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
ж.к. „Тракия“ бл. №
196, вх. А, ет. 2, ап. 5, представлявано от *** К.П.К., да заплати на „Креатив
КС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
бул. „Кукленско шосе” №
12, представлявано от *** С.С.Щ., разноските по делото, изчислени също по
съразмерност и възлизащи общо на сумата от 51, 33 (петдесет и един лева и
тридесет и три стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
Вярно с оригинала.
АД