Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.09.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, IV-Г гражданско
отделение, в закрито заседание на 25.09.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Александрова ч.гр.д.№ 5744 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД-длъжник по изп.д.№ 20207850400035
по описа на ЧСИ Л.М.срещу постановлението от 14.04.2020 г., с което съдебният
изпълнител е отказал да намали след направено възражение претендираното
адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя от 230,00 лв. на 200,00
лв.Жалбоподателят твърди, че след получена покана за доброволно изпълнение е
подал възражениес изх.№ ЧСИ-3251/11.03.2020 г., с
което е поискал да бъде намален размера на адвокатския хонорар до посочения в
чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което ЧСИ не е уважил.Излага доводи, че приетият
хонорар е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200,00 лв. и
включва и сума за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, каквито в случая не са извършвани.Изразява
становище, че размерът на адвокатския хонорар е прекомерен, тъй като делото не
се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.Твърди, че едноличен
собственик на дружеството е Столична община, а общините са „сигурни платци“.Моли
съда да отмени обжалваното постановление, с което ЧСИ Л.М.е отказал да намали
адвокатското възнаграждение до размера, предвиден в чл.10, т.1 от Наредба №
1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а по отношение
на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ да реши въпроса по същество.
Ответникът
по частната жалба- В.Д.К.оспорва същата.Излага доводи, че по отношение на
начислените от ЧСИ такси правото на обжалване на длъжника е преклудирано
и жалбата е просрочена.Твърди, че договореното адвокатско възнаграждение е реално
заплатено, като размерът му е съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г., и че не е
налице хипотезата, при която длъжникът само е подал молба за образуване на
изпълнителното дело, а са извършени и други действия-променяни са изпълнителни
способи и са подавани допълнителни указващи молби до ЧСИ.Поддържа, че дори и да
не бяха извършвани такива действия, минималната сума по чл.10, ал.2 вр. чл.7,
ал.2 от цитираната наредба е дължима за процесуално представителство.В случая
не е налице хипотеза на плащане в срока за доброволно изпълнение, поради което
адвокатският хонорар не е прекомерен.Моли съда да потвърди обжалваното разпореждане.
ЧСИ
Л.М.излага мотиви за неоснователност на частната жалба, тъй като пълномощникът
на взискателя освен образуването на изпълнителното дело е извършил и
действия-подал е молба за промяна на искането за запор на движимо имущество и
налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника, като е посочен способ на
изпълнение-запор на банкова сметка.***.18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнение,
поради което му се дължи възнаграждение в пълен размер.По отношение на таксите за
съдебно изпълнение изразява становище, че начислените такива са определени в
абсолютна стойност в ТТРЗЧСИ и не могат да бъдат променяни.Същите се внасят
авансово от взискателя и доколкото длъжникът е станал причина за образуване на
изпълнителното производство на основание чл.79,ал.1 ГПК разноските са за негова
сметка.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по
изпълнително дело № 20207850400035 по описа на ЧСИ Л.М.е образувано на
04.03.2020 г. по молба на В.Д.К.чрез пълномощника си-Адвокатско сдружение „Б.К.“
чрез адв. М.Л.срещу „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен
лист от 26.03.2019 г. по гр.д.№ 21989/18 г. на СРС.С молбата взискателят е възложил
на ЧСИ да образува изпълнително дело, да наложи запор на движими вещи на
длъжника, да възбрани недвижимите му имоти и да наложи запор върху притежаваните
от него дружествени дялове.
Към молбата е
представен изпълнителен лист от 26.03.2019 г. на СРС, 33 с-в по гр.д.№ 21989/18
г. за осъждане на „Т.С.“ ЕАД да заплати на В.Д.К.сумата от 50 лв.,
представляваща разноски.
Видно от
представеното пълномощно, договор за адвокатско възнаграждение и вносна бележка
взискателката е упълномощила Адвокатско сдружение „Б.К.“
чрез адв.М.Л.да я представлява пред съдебно-изпълнителните органи за събиране
на сумите по изпълнителен лист от 26.03.2019 г. по гр.д.№ 21989/18 г. на СРС с
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв.
С молба вх.№ 400/05.03.2020
г. взискателят чрез адв.М.Л.е
уведомил ЧСИ, че оттегля посочените в молбата за образуване на изпълнителното
дело способи за събиране на вземането и е посочил като единствен способ за
изпълнението запор на банковите сметки на длъжника, като е възложил събиране на
дължимите суми в случай, че са налични по банковите сметки.
На 06.03.2020 г.
длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение.С възражение вх.№ 457/12.03.2020
г. длъжникът е поискал от ЧСИ намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя от 230 лв. на 200 лв., както и
съразмерно намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
С постановление от
14.04.2020 г., връчено на 28.05.2020 г. ЧСИ е отказал да намали размера на
адвокатското възнаграждение.Частната жалба е подадена на 03.06.2020 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Частната жалба е
подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Съгласно разпоредбата на
чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г. /в редакцията към датата на образуване на
изпълнителното дело/ за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а
съгласно т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 500 лв.- 1/10 от съответното възнаграждение, посочени в
чл.7, ал.2, т.1.
Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл.10, ал.1, т.2 от
цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело, в която е посочен изпълнителния способ съгласно
изискването на чл.426, ал.2 ГПК, същият не е извършил други изпълнителни
действия.
Молбата за оттегляне на посочените изпълнителни способи
за събиране на вземането, посочени в молбата за образуване на изпълнителното
дело-запор на движими вещи на длъжника, възбрана на недвижими имоти, запор
върху дружествени дялове и посочване като единствен способ на
изпълнението-запор на банкови сметки, е подадена на следващия ден след образуване
на изпълнителното дело-05.03.2020 г. и преди пристъпване към изпълнителни
действия и представлява уточнение на молбата по чл.426, ал.2 ГПК, в която взискателят
е длъжен да посочи начина на изпълнението.
Поради изложените съображения обжалваното
разпореждане следва да се измени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника
на взискателя да се намали до размера на 200 лв. с оглед разпоредбата на чл.10,
ал.1, т.1 и & 2 от ДР на Наредба № 1/04 г.Намаляването на пропорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ е последица от намаляването на размера на адвокатското
възнаграждение и следва да се определи от ЧСИ.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
постановлението за разноски от 14.04.2020 г. по изп.д.№
20207850400035 по описа на ЧСИ Л.М., с което съдебният изпълнител е отказал да
намали претендираното адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя
от 230,00 лв. на 200,00 лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателката В. Д. К.-адвокат М. Л.до размера на сумата
от 200,00 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.