Решение по дело №853/2017 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 23.08.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД №853 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление №1339 от 01.09.2017 година инж. Павли Петров Богдански – Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, упълномощен със заповед № РД-49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните, на основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите на инж.К.Д.Б. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл.257 ал.1 т.1 във вр. с чл.100 от Наредба №18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии.

Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката К.Б., която го обжалва в срок като незаконосъобразно и необосновано. Счита, че в АУАН липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, което е  в нарушение на чл.42 т.4 от ЗАНН. Обръща внимание, че в представените протоколи не са посочени законовите разпоредби, които са нарушени, налице ли е съставомерност на деянието, спазени ли са изискванията на чл.27 и чл.28 от ЗАНН. Изтъква, че протокола от проверката на горскостопанската програма и съставеният констативен протокол, жалбоподателката не е получавала. Оспорва и посочения период на извършване на нарушението 01.09.2016г.-30.09.2016г., а нарушението било открито на 29.03.2017 година. Твърди, че съгласно чл.40 ал.4, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, какъвто е случая, актът може да се състави и в отсъствието на свидетели. Посочва, че нормите на ЗАНН имат императивен характер, както за процесуалните права на дееца, така и за тези на наказващия орган. С оглед изложените съображения, счита, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. За нея се явява адвокат Н.Б., който поддържа жалбата и моли съда да бъде отменено НП като необосновано и незаконосъобразно. Моли за срок, в който да представи подробни писмени бележки, но в предоставения му от съда седемдневен срок – не представя такива.

Ответникът – РДГ – Ловеч, редовно призован, се представлява от юрисконсулт В.Г., който счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на образуваното административно наказателно производство, че е доказана вината на жалбоподателката и моли НП да бъде потвърдено.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Й.Г.Й., А.О.О., К.В.Г.,  И.Г.К., П.Л.П. и С.С.И., както и от становището на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 07.06.2017 година свидетелката Й.Г.Й. в присъствието на свидетелите А.О.О. и К.В.Г., съставил Акт №1339/08.06.2017г. по регистъра на РДГ – Ловеч с бланков номер Серия Б00А 2015г. №000609 против на инж.К.Д.Б. с ЕГН ********** *** затова, че в качеството си на лице по чл.235 от Закона за горите във вр. с чл.14 ал.2 от същия закон, не е изпълнила задължение, като е изработила горскостопанска програма за имот 67057.140.16 в землището на с.Славщица, община Угърчин, постъпила в РДГ-Ловеч вх. №І-1-10/04.01.2017г. без собственикът или ползвателят да е обозначил границите на имота на терена с трайни видими знаци съгласно Приложение №3 от Наредба №18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии, с което е нарушила чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите във вр. с чл.100 от Наредба №18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии. Посочено е, че нарушението е извършено в периода 01.09.-30.09.2016г., а е установено на 29.03.2017 година. Актът е съставен в отсъствие на нарушителката, а при връчването й е вписала като обяснение, че не е съгласна с написания акт. Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение  съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че действително жалбоподателката е изготвила горскостопанска програма за имот  67057.140.16 в землището на с.Славщица, община Угърчин без на терена да са били обозначени границите на имота с трайни видими знаци съгласно приложение №3 към Наредба №18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии, което се потвърди и при разпита на собственика на самия имот, който е присъствал при извършване на проверката на терен, като по този начин Б. не е изпълнила задължението си, визирано в чл.100 от Наредба №18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии, да изготви горскостопанската програма едва след като собственикът обозначи границите на имота по предвидения ред. 

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати сочените в жалбата процесуални нарушения.  

АУАН е съставен в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН в тримесечен срок от откриване на нарушителя, като извършеното нарушение е установено на 29.03.2017 година, а НП е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Действително, НП не е издадено в едномесечен срок от съставяне на акта, но следва да се има предвид, че срока по чл.52 ал.1 от ЗАНН не е преклузивен и неспазването му не може да послужи за отмяна на НП. Още повече в настоящия случай, АУАН е връчен на жалбоподателката в по-късен момент от съставянето му.

Неоснователно е възражението за нарушение на чл.40 ал.4 от ЗАНН, а именно, че когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствието на свидетели, тъй като съставения при проверката на терен констативен протокол няма качеството на официален документ, поради което правилно е съставен в присъствието на двама свидетели, единият от които – А.О. е присъствал и при констатиране на нарушението, видно от съставения КП Серия Б00А № 004113/29.03.2017 г./л.17/.

Неоснователно е възражението за невръчване на съставените КП, тъй като началото на административнонаказателното производство се поставя със съставяне на АУАН, който е връчен на жалбоподателката. Освен това АУАН е съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, след като е отправена изрична покана до жалбоподателката с изх. № І-2-5037/23.05.2017 г./л.18/, към която е приложен КП, изпратена по пощата с обратна разписка /л.36/ и е получена на 25.05.2017 г. лично от Б., т.е. нарушителят е известен и след изпратена покана на адреса не се е явил за съставяне на акта, т.е. правилно е приложена разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Без значение е как и от кого е връчен акта на жалбоподателката, спазена е процедурата по предявяване и връчването му, като екземпляр от АУАН е връчен на жалбоподателката, за което същата се е подписала.

Неоснователно е и възражението за липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, тъй като видно от АУАН и НП е направено пълно, точно и ясно описание на нарушението, което е вменено във вина на жалбоподателката, като са представени и доказателства за извършването му, т.е. АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП на тези по чл.57 от ЗАНН.

На следващо място НП е издадено при изяснена фактическа обстановка, съобразени са всички събрани в хода на проверката доказателства и именно въз основа на тях е направен  извод, че жалбоподателката е извършител на нарушението по чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ. Не може да бъде споделено възражението, че въпреки подаденото възражение от жалбоподателката, същото не е обсъдено и не са разследвани спорните обстоятелства, тъй като във възражението по акта не се навеждат твърдения за спорни обстоятелства или искания за събиране на доказателства, които наказващият орган да не е съобразил. Следва да се отбележи, че вмененото във вина на жалбоподателката нарушение не е за това, че не е поставила граници на имота, а за това, че е изработила горскостопанска програма за процесния имот, без собственикът да е обозначил границите на имота с трайни видими знаци, т.е. за това, че жалбоподателката Б. не е изпълнила задължението си, визирано в чл.100 от Наредба №18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии, да изготви горскостопанската програма едва след като собственикът обозначи границите на имота по предвидения ред. 

 Налице е и категорична установеност относно периода на извършване на нарушението, както и за мястото на извършването му. Правилно е определен  периода от време на извършване на нарушението, тъй като самата жалбоподателка в заглавната страница на горскостопанската програма е посочила като време на изготвянето й месец „септември 2016 год.“ /л.40/ и с оглед вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е без значение кога въпросната горскостопанска програма е входирана в РДГ-Ловеч, от значение е кога е изготвена същата, а тя е изготвена именно през м.септември 2016 г. Не е изтекла и предвидената по НПК давност за наказателно преследване, за която определящ е периода на извършване на нарушението.

Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е и безспорно доказано, освен от писмените доказателства по делото и от гласните такива. От показанията на свид. К. и О., които са извършили обход на въпросния имот се установява, че в него не е имало поставени трайни граници или гранични точки, поради което е прието, че в имота няма поставени гранични точки и линейни граници. От разпита на посочените свидетели, както и от разпита на упълномощеното от собственика на имота лице – свидетелката И., присъствала при извършената проверка в имота се потвърждават констатациите, отразени в КП, АУАН и НП, а именно, че провереният имот не е имал обозначени граници с трайни видими знаци, поради което и изготвената горскостопанска програма не е разгледана и одобрена в РДГ. Нещо повече, от разпита на посочените свидетели, както и от разпита на упълномощеното от собственика на имота лице – свидетелката И., присъствала при извършената проверка в имота се потвърждават констатациите, отразени в КП, АУАН и НП, а именно, че провереният имот не е имал обозначени граници с трайни видими знаци, поради което и изготвената горскостопанска програма не е разгледана и одобрена в РДГ. В тази връзка показанията на свидетелката още веднъж доказват, че Б. е изработила горскостопанската програма за процесните имоти, без да се убеди, че собственикът на имота е обозначил границите им, в което се изразява и нарушението, за което е санкционирана жалбоподателката. 

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, надлежно оправомощен, видно от приложената към АНП Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на Земеделието и храните.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. Спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Поради изложеното съдът приема, че жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл.100 от Наредба №18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии да изработи горскостопанската програма, след като собственикът е обозначил границите на имота на терена с трайни видими знаци съгласно приложение №3 от същата и правилно наказващият орган я е санкционирал за това нарушение.

Наложеното наказание е в минималния предвиден от закона размер, поради което съдът намира, че същият е съобразен с разпоредбата на чл.27 ал.2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

Съдът не намери основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като обсъжданото административно нарушение не се отличава по степента на обществената опасност и отношенията, които засяга, от други подобни. Действително, по делото не са представени доказателства за други нарушения от страна на Б. по Закона за горите, но това обстоятелство не е достатъчно да обоснове малозначителност на деянието, нито пък е изключително по своя характер. Същевременно, незаконната сеч най-общо казано през последните години, по мащаби е в такъв размер, че застрашава наличието и възпроизводството на горския фонд и всяко неоснователно снизхождение по отношение на такова деяние би било неуместно.

С оглед на тези съображения, съдът намира, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

   

                                Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №1339 от 01.09.2017 година инж. Павли Петров Богдански – Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, упълномощен със заповед № РД-49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите на инж.К.Д.Б. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл.257 ал.1 т.1 във вр. с чл.100 от Наредба №18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :