№ 2009
гр. София , 15.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Частно гражданско
дело № 20211110128348 по описа за 2021 година
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК в полза на „ФИРМА срещу ФИРМА
Подадени е възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. По делото е представено копие
от покана за доброволно изпълнение, от което е видно, че възражението срещу заповедта за
незабавно изпълнение е подадено в законоустановения едномесечен срок от връчване на
заповедта. Предвид на това съдът намира възражението за подадено в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, като на заявителя следва да бъдат дадени указания на основание чл. 415, ал. 4 ГПК, че
може да предяви иск относно вземането в едномесечен срок от съобщението.
В срока за възражение срещу издадената на 02.06.2021 г. Заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 28348/2021 г. на СРС,
82 състав, длъжникът ФИРМАе направил искане за спиране на принудителното изпълнение
на заповедта на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК. Твърди, че представения документ по чл.
417 ГПК не удостоверява задължение за плащане на парична сума като подлежащо на
изпълнение вземане, тъй като изискуемостта на вземането за неустойка е в зависимост от
настъпването на друго обстоятелство, което не е удостоверено да е настъпило по реда на чл.
418, ал. 3 ГПК, тъй като това задължение е поставено в зависимост от сбъдването на
определено условие, което не е настъпило към датата на молбата за издаване на заповед за
изпълнение. Излага, че в нотариалния акт изискуемостта на вземането за неустойка е в
зависимост от неизпълнение на задължението за снабдяване с разрешение за ползване в
уговорения срок, като отговорността за неустойка отпада при реализиране на обстоятелства,
за които длъжникът не носи отговорност, а той не носи отговорност, когато е препятствано
неговото точно и срочно изпълнение на поети задължения, включително поради актове на
държавни и общински органи. Излага, че продавачът е бил готов да изпълни задължението
си в срок и предприел всички необходими действия, но е бил възпрепятстван по независещи
от него причини.
1
Искането е направено в срока по чл. 420, ал. 2 ГПК и следва да бъде разгледано по
същество.
Въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 46, том I,
рег. № 10977, дело № 132/26.10.2018 г. на основание чл. 417, т. 3 ГПК са издадени Заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
28348/2021 г. на СРС, 82 състав, с които длъжникът ФИРМАе осъден да заплати на
заявителя „ФИРМА сумата от 23000 евро – неустойка за неизпълнение на задължение за
снабдяване на сграда с разрешение за ползване, произтичаща от нотариален акт № 46, том I,
рег. № 10977, дело № 132/26.10.2018 г.
В т. 8 от нотариалния акт страните са договорили, че продавачът се задължава да
снабди дружеството-купувач с разрешение за ползване в срок до 6 месеца, считано от датата
на извършване на нотариалния акт, при условие че купувачът изпълнява задълженията си по
договора, а при забава за снабдяване с разрешение за ползване в посочения срок продавачът
дължи на купувача неустойка за забава в размер на 23000 евро. В т. 9 е посочено, че при
наличие на обстоятелства, за които продавачът не носи отговорност и същите не са
настъпили в резултат на виновно извършени от него действия или бездействия, в това число
форсмажорни обстоятелства и административни актове на държавни и общински органи,
при които се препятства точното и срочно изпълнение от негова страна, на продавача не
може да се търси отговорност, а сроковете по нотариалния акт се удължават до отпадането
на съответните събития.
Съгласно чл. 420, ал. 2 ГПК, когато в срока за възражение е направено искане за
спиране, подкрепено с писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение,
може да го спре и без да е необходимо обезпечение.
В подкрепа на искането си длъжникът е представил следните писмени доказателства:
Искане до ДНСК за издаване на Разрешение за ползване на строеж „Апартаментен хотел,
магазини и подземни гаражи, находящ се в УПИ II- 4704, кв. 11А по плана на гр. София, м.
ВВС“, СО Район „Студентски“, ул. „П.З и външно ел. захранване с кабели; платежен
документ за заплатена държавна такса от 27.02.2019 г. с вносна бележка; Декларацията
относно строежа от 01.03.2019; Заповед № РД -19-539/08.05.2019 г. на ДНСК за назначаване
на държавната приемателна комисия; Разрешение за строеж № Б-56/ 04.05.2018 г.; Договор
за учредяване на право на прокарване на топлопроводно отклонение, вписан в СВ като Акт
№ 146, том СVIII, дело № 34324; Договор за дарение в полза на СО, вписан в СВ като Акт
178, том CXXIX от 29.08.2018 г.; Писмо на НАГ от 04.04.2019 г. по преписка САГ 19-
УВОО-226/04.04.2019; Удостоверение на СО - Район „Студентски“ от 12.04.2021 г.; Акт обр.
16 от приемателна комисия на 14.05.2021 г.; Разрешение за ползване на външното
топлозахранване РП № СТ-05-593/15.05.2019 г. на ДНСК; Разрешение за ползване № СТ-05-
592/15.05.2019 г.; Покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 202117810400527 на ЧСИ
Г.Д.
2
В нотариалния акт е уговорено заплащането на неустойка при неизпълнение на
задължението на продавача да снабди купувача с разрешение за ползване в срок до 6 месеца,
но също така е уговорено, че при определение обстоятелства, независещи от волята на
продавача, сроковете се удължават. Видно от представените писмени доказателства
продавачът е предприел необходимите действия за изпълнение на поетото задължение в
срок, но са се реализирали причините, посочени в т. 9 от нотариалния акт, при което
разрешението за ползване е било получено след посочения в т. 8 срок, на 15.05.2019 г.
Действително за изискуемостта на вземането за неустойка е било необходимо настъпването
на друго обстоятелство, а именно неизпълнение на задължение на продавача, което не се
съдържа в нотариалния акт, нито е представен допълнителен документ от който може да се
направи извод за реализирането на това допълнително условия.
При тези констатации съдът намира, че е налице основание по чл. 420, ал. 2 ГПК за
спиране на принудителното изпълнение. Съдът приема, че длъжникът е представил писмени
доказателства в подкрепа на тезата си, че вземането не се дължи, които са достатъчни за да
бъде мотивиран изводът за спиране на принудителното изпълнение. Всички факти,
относими към основанието на предявеното от заявителя вземане по нотариалния акт, ще
бъдат разгледани по същество в двустранното и спорно исково производство по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, където всяка от страните ще следва при условията на пълно и главно
доказване да докаже фактите, на които основава твърденията си. Въз основа на събраните
доказателства съдът ще формира своя краен акт по същество относно съществуването на
вземането. В производството по чл. 420, ал. 2 ГПК не се провежда доказване и съдът не
формира извод по съществото на спора, а прави преценка единствено на база представените
от длъжника документи налице ли са основания за спиране на принудителното изпълнение
до решаването на спора по същество. В настоящото производство тези основания са налице,
поради което принудителното изпълнение на Заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 28348/2021 г. на СРС, 82 състав, следва
да бъде спряно.
В съответствие с изискването на чл. 419, ал. 1 ГПК длъжникът е подал частна жалба
срещу разпореждането за незабавно изпълнение, но не е представен документ за заплатена
държавна такса, поради което на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 420, ал. 2 ГПК принудителното изпълнение на Заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 02.06.2021 г. по
ч. гр. д. № 28348/2021 г. на СРС, 82 състав, въз основа на които е образувано изп. д. №
20217810400527 на ЧСИ Г.Д до приключване на производството с влязъл в сила съдебен
акт.
3
УКАЗВА на заявителя „ФИРМА на основание чл. 415, ал. 4 ГПК, че може да предяви
иск относно вземането си по отношение на длъжника „ФИРМА в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, като му УКАЗВА в същия срок да
представи по делото доказателства, че е предявил иск, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в
противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
УКАЗВА на „ФИРМА в едноседмичен срок от съобщението да представи
доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лева по сметка на Софийски градски
съд, като при неизпълнение частната жалба ще бъде върната.
Определението в частта относно спиране на изпълнението подлежи на обжалване от
страните с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4