Р Е Ш
Е Н И
Е
№21/29.01.2020г.
гр. Шумен
Шуменски
окръжен съд, в публичното заседание на дванадесети декември, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател: А.Карагьозян
Членове: 1.З.Иванова
2.С.Стефанова
при
секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова
в.гр.д. №319 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение №432/10.05.2019г. постановено по гр.д.3758/2017г., Районен съд –Шумен е
признал за установено по отношение
на П.И.П., ЕГН **********, Р.И.П., ЕГН **********, С.Р.И., ЕГН **********, Р.М.И., ЕГН ********** и С.М.Р., ЕГН **********, че С.П.Х., ЕГН **********,
е собственик на имот с проектен номер 83510.653.656 по кадастралната карта, с
обща площ 300 кв.м., образуван чрез присъединяване на площ от 73 кв.м. от имот
с идентификатор 83510.653.132 и площ от 227 кв.м. от имот с идентификатор 83510.653.131 по КК
на гр. Ш., с граници и съседи: имоти с идентификатори 83510.653.130,
83510.653.59, 83510.653.658 и 83510.653.657, съгласно Приложение №1 към
скица-проект №1 от 16.04.2019 г., представляваща неразделна част от решението
по делото, както и че при одобряването на кадастралната карта, одобрена със
Заповед №РД-18-52/25.11.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК е допусната
грешка, изразяваща се в това, че неправилно е заснета и нанесена имотната
граница между имоти с идентификатори 83510.653.129 и 83510.653.130 /на ищеца/ и
83510.653.131 и 83510.653.132 /на ответниците/, находящи се в гр.Ш., местността
„“, съгласно Приложение №1 към скица-проект №1 от 16.04.2019 г., неразделна част от решението. Ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца сумата от 1010.00 лева, представляващи
направените по делото разноски.
Недоволни от
постановеното решение са останали ответниците П.И.П., Р.И.П. , С.Р.И. , които го обжалват изцяло , молят въззивният съд да
го отмени и вместо него да постанови друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени . Претендират присъждане на разноски.
Въззивната
жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Препис от определението на въззивния съд по чл. 267 ГПК е връчено и на необжалвалите обикновени другари на въззивниците – Р.М.И. и С.М.Р., като същите не са упражнили правото си да се присъединят към въззивната жалба по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата
страна е представила писмен отговор , в който оспорва жалбата по подробно
изложени съображения. Моли да и бъдат присъдени разноски за въззивната
инстанция.
Съдът
констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поР.което и
спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският
окръжен съд, след като се запозна с
доводите изложени в жалбата, становищата на страните, както и събраните
доказателства прецени поотделно и в съвкупност, приема въззивната жалба за
неоснователна , по следните съображения :
Производството
пред първоинстанционния съд по гр.д.№3758/2017г. по описа на ШРС е образувано
въз основа на искова молба предявена от С.П.Х., ЕГН **********, С.И. С., ЕГН **********, И.С. Г., ЕГН **********, и С.С. И., ЕГН **********,
срещу Д.Р.И., ЕГН **********, С.Р.И.,
ЕГН **********, Р. М.И., ЕГН ********** и С.М.Р., ЕГН ********** с искане за признаване за установено спрямо
ответниците , че към момента на подаване на исковата молба, са собственици на
следния недвижим имот: 300.00 кв.м. от поземлени имоти с идентификатори
83510.653.131 и 83510.653.132 /представляваща новообразуван имот с
идентификатор 83510.653.611, съгласно проект за изменение на плана/, както и да
се признае за установено, че към момента на подаване на исковата молба, както и
към датата на одобряване на кадастралната карта /със Заповед № РД
18-52/25.11.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК/, е допусната грешка в
кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Ш., одобрени със Заповед №
РД 18-52/25.11.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в това,
че неправилно е заснета и нанесена имотната граница между имоти с
идентификатори 83510.653.129 и 83510.653.130 /на ищците/ и 83510.653.131 и
83510.653.132 - на ответниците, находящи се в гр.Ш., местността „“, като за
целта се коригират границите на имот с идентификатор 83510.653.132, от който да
бъде придаден към новия парцел 83510.653.611 /съгласно проекта/ терен от 75,08
кв.м. между точките 3; 4 и 5 от скица -
проект, ограничен с червени линии и обозначен в жълт цвят; имот с
идентификатор 83510.653.131 от скица-проект ограничен от червени линии и
обозначен в жълт цвят, от който да бъде придаден към новия парцел 83510.653.611
/съгласно проекта/ терен от 219,91 кв.м. между точките 1; 2; 5 и 6 от скица-проект.
С исковата молба е направено искане с правно основание чл.17, ал.2 от ГПК, за
произнасяне инцидентно по валидността и законосъобразността на Заповед №
РД-25-2453/ 28.12.2012 г. и Заповед № РД-25-2454/ 28.12.2012 г. на Кмета на
Община Ш.. Претендират и разноски. С определението по чл.140 от ГПК ,
първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на ищците С.И. С., И.С.а Г. и С.С. И. поР.недопустимост. В хода
на делото при разглеждането му от ШРС , поР.настъпила смърт на ответника Д.Р. П.,
съдът е заличил същото лице като ответник в производството и е конституирал
неговите правоприемници- П.И.П., ЕГН **********и
Р.И.П. ЕГН **********.
Ответниците в срока по чл.131 от ГПК и в хода на
съдебното производство пред ШРС са оспорили предявените искове.
Шуменският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, приема, че фактическата обстановка е установена от първоинстанционния съд в пълнота, като изводите на съда по фактите са обосновани и съобразени със събраните по делото доказателства. Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поР.което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му . Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Първото и основно възражение във въззивната жалба е, че при решаване на делото ШРС не се е съобразил в пълна степен със заключението на ВЛ по СТЕ. Жалбоподателят твърди , че според допълненията и уточненията направени в открито съдебно заседание , ВЛ е посочило, че процесните 300 кв.м. не представляват част от поземлени имоти с идентификатори 83510.653.131 и 83510.653.132 (отразени в плана за новообразуваните имоти (ПНИ) като собственост на ответниците ), а първоначалното им местоположение, към момента на одържавяването им е било на друго място – където се намира новообразуван имот с идентификатор 83510.653.611. Горните твърдения отговарят на установените факти, но не водят до неправилност на изводите изложени в първоинстанционното решение. И на двете страни по делото с Решения на ПК – Шумен е признато правото да бъде възстановена собствеността върху земеделски земи, находящи се в терен по §4 от ПЗРЗСПЗЗ в гр.Шумен. В тази хипотеза реституционната процедура завършва с издаването на Заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ, с която се определя точното местонахождение и площ на възстановения имот. Тук, макар и да липсва спор по този въпрос следва да се отбележи, че Решението на ПК –Ш., с което се възстановява правото на собственост на наследниците на Р.Н.(ответниците) е издадено преди изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 68/1999 г.) и по общо правило има конститутивно действие. Само когато по никакъв начин не може да се установи кой е възстановеният имот, решението няма конститутивно действие и по същество представлява решение, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността. В тези случаи възстановяването на собствеността следва да приключи със Заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. В настоящият случай, видно от Решението на ПК –Ш.липсва индивидуализация на имота, ето защо с издаването му не е настъпило конститутивно действие . Едва с изработване на ПНИ и издаването на Заповедта § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ имотите са индивидуализирани .
По делото не е спорно, че и по отношение на претендирания от ищеца имот от 300 кв.м. първоначално, по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ е била издадена Заповед № РД-25-1616/10.10.2011 год. на Кмета на Община Ш., по силата на която на ищеца е възстановено право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 8350.653.611 в местността „“. Възражението на жалбоподателите, че подлежащият за възстановяване имот на ищеца всъщност е почти напълно идентичен с новообразувания имот с идентификатор 8350.653.611 също е установено по делото . Съобразно изричното изявление на ВЛ по СТЕ и от приложените скици се очертава почти пълно съвпадение между предоставения за ползване на К.П. С.а- наследодател на ищеца имот и новообразуван поземлен имот с идентификатор 8350.653.611. Мотивирайки се с горното, жалбоподателите твърдят , че след като е установено какви са реалните граници на имота подлежащ на възстановяване, не следва съдът да признава правото на собственост относно частта от имотите на ответниците. Въззивният съд споделя становището, че ако бъдат установени границите на имота който следва да бъде реституиран, с ПНИ и при издаване на Заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ следва имотът на бъде възстановен съобразно реалните му граници. В настоящият случай както беше посочено по-горе издадената Заповед № РД-25-1616/10.10.2011 год. на Кмета на Община Ш. е било именно в този смисъл. Впоследствие обаче с Решение № 430/27.05.2013г. по гр. д. № 360/2012г. на ШРС, със сила на пресъдено нещо е отречено правото на собственост на настоящият ищец върху този имот (с идентификатор 8350.653.611). Последица от това съдебно решение е с ПНИ да се определи друг имот със съответната площ, който да бъде реституиран на правоимащото лице. В настоящата хипотеза реституираният имот няма пречка да бъде обособен така както е претендирано от ищеца, т.к. частта от имоти с идентификатори 83510.653.131 и 83510.653.132, общо от 300 кв.м. не е притежание на ответниците. Мотивите на първоинстанционният съд в тази насока са пълни и ясни , посочено е защо приема, че ответниците имат право да им бъде възстановена собствеността върху 1 500 кв.м. , а не върху 1 846.00 кв.м., каквато е площта на имотите възстановени им със Заповед №РД-25-2454 от 28.12.2012 г. на Кмета на Община Ш., Заповед №РД-25-2453 от 28.12.2012 г. на Кмета на Община Ш. и Заповед №РД-25-2455 от 28.12.2012 г. на Кмета на Община Ш., издадени по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. Последното опровергава и твърденията на жалбоподателите, че ШРС не изложил мотиви при осъществяването на косвен съдебен контрол върху посочените заповеди. Материалната им незаконосъобразност произтича именно от факта, че на ответниците е възстановено право на собственост върху по-голяма площ земеделска земя отколкото е признато с Решението на ПК-Ш..
Единствено вярно е твърдението, че в обжалваното решение съдът се е осъществил косвен контрол по отношение и на трите цитирани по-горе заповеди, което не е следвало да бъде осъществено по отношение на Заповед №РД-25-2455 от 28.12.2012 г. , т.к. тя касае имот с идентификатор 8351.653.73. Посоченият имот или част от него не е предмет на установителният иск за собственост , не се засягат и кадастралните му граници. Възражението въпреки, че е основателно, не води до неправилност на решението, изложеното от първоинстанционния съд относно законосъобразността на Заповед №РД-25-2455 от 28.12.2012 г. е ирелевантно за правния спор и по същество не променя правната сфера на никоя от страните. Съдът, при осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на административен акт не се произнася с диспозитив, а само в мотивите, като съжденията му намират отражение в разрешаването на конкретен правен спор.
Последното възражение на жалбоподателите се изразява в твърдението, че имоти с идентификатори 83510.653.131 и 83510.653.132 , част от които в размер на 300 кв.м. е пирето че са собственост на ищеца не попада в територия по §4 от ЗСПЗЗ , поР.което не подлежи на възстановяване с ПНИ. Освен, че е въведено несвоевременно , една с въззивната жалба , възражението е и неоснователно, т.к. от заключението по СТЕ се доказва обратното- имотите са в терен по §4 от ЗСПЗЗ.
В заключение, съдът намира, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи , ето защо решението следва да бъде потвърдено .
С
оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция и по аналогия с
чл.78,ал.1 от ЗЗД , жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемата страна извършените
деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 600 лева ,
представляващи адвокатско възнаграждение .
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№432/10.05.2019г. постановено по гр.д.3758/2017г. по описа на Районен съд –Шумен , В ЧАСТТА, в
която е признато за установено по отношение на П.И.П., ЕГН , Р.И.П., ЕГН и С.Р.И., ЕГН , че С.П.Х.,
ЕГН , е собственик на имот с проектен
номер 83510.653.656 по кадастралната карта, с обща площ 300 кв.м. /триста
квадратни метра/, образуван чрез присъединяване на площ от 73 кв.м./седемдесет
и три квадратни метра/ от имот с идентификатор 83510.653.132 и площ от 227
кв.м./двеста двадесет и седем квадратни метра/ от имот с идентификатор
83510.653.131 по кадастралната карта на гр. Ш., с граници и съседи: имоти с
идентификатори 83510.653.130, 83510.653.59, 83510.653.658 и 83510.653.657, съгласно
Приложение №1 към скица-проект №1 от 16.04.2019 г., представляваща неразделна
част от решението по делото, както и че при
одобряването на кадастралната карта, одобрена със Заповед
№РД-18-52/25.11.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка,
изразяваща се в това, че неправилно е заснета и нанесена имотната граница между
имоти с идентификатори 83510.653.129 и 83510.653.130 /на ищеца/ и 83510.653.131
и 83510.653.132 /на ответниците/, находящи се в гр.Ш., местността „“, съгласно
Приложение №1 към скица-проект №1 от 16.04.2019 г., неразделна част от решението и в ЧАСТТА,
в която същите ответници са осъдени да заплатят деловодни разноски.
В необжалваната ЧАСТ , по отношение на Р.М.И., ЕГН и С.М.Р., ЕГН - необжалвали другари на жалбоподателите , решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН , Р.И.П., ЕГН , С.Р.И., ЕГН да заплатят на С.П.Х., ЕГН сумата
600 (шестстотин ) лева – деловодни разноски във въззивното производство .
|
|
|
|
|
Решението може да се обжалва в едномесечен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.