М О Т И В И
по НАХД № 6905/2014
г. по описа на VІІ наказателен състав
Производството
е по реда на глава XXVIII от НПК
С
Постановление от 14.11.2014 година Районна прокуратура - гр.
Пловдив е внесла в Пловдивски районен съд предложение
обвиняемата А.А.М.
- родена на *** ***, живуща ***, българка, българска гражданка,
неомъжена, неосъждана, със средно образование, работеща, с ЕГН: **********, да бъде
освободена от наказателна отговорност на основание чл. 78 А от НК, за
това, че на 29.08.2013
г. в гр. П. в
условията на продължавано престъпление потвърдила неистина, а именно, в писмена
декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични
документи с вх. № 119/29.08.2013 г., която по силата на чл. 8, ал. 2 от Закона
за български лични документи се дава пред орган на власт – МВР за
удостоверяване на истинността на обстоятелства по изгубването, открадването,
повреждането или унищожаване на български личен документ, като е декларирала,
че е изгубила паспорта и личната си карта заедно вкъщи по време на ремонт, и в
писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските
лични документи с вх. № 361/29.08.2013 г., която по силата на чл. 8, ал. 2 от
Закона за български лични документи се дава пред орган на властта – МВР за
удостоверяване на истинността на обстоятелства по изгубването, открадването,
повреждането или унищожаване на български личен документ, като е декларирала,
че е изгубила документа за самоличност и до момента не може да го намери –
престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло предложението на РП – Пловдив и счита, че са
налице основанията за освобождаване на обвиняемата М. от наказателна
отговорност с налагане на
административна такава и моли съда да й наложи административно наказание
глоба в размер на 1000 лева.
Обв. А.А.М., не се явява в съдебно заседание. За
нея се явява адв. Б.. Той счита, че с оглед чистото съдебно минало на обвиняемата,
цялостното й поведение, младата й възраст, тежкото й семейно и социално
положение, като моли да бъде освободена от наказателна отговорност и съобразно
чл. 78а от НК да й бъде наложена глоба в минимален размер.
Пловдивски районен съд - VIІ
наказателен състав, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 27.09.2004г. Г.С.Р. /починала на 16.07.2005г. на
20-годишна възраст/, придружавана от свидетелите А.Ф.М., З.Р. М., К. Н.А. и Н.А.А.,
посетила сградата на сектор „БДС" при ОДМВР гр.Пловдив, където депозирала
заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани с
бланков № 12123265 от името на обв.А.А.М., като се представила за последната.
Към горепосоченото заявление, съдържащо искане за издаване на лична карта и
задграничен паспорт на името на А.А.М., Г.С.Р. приложила две свои снимки, като
едната била залепена в лявата горна част на първия лист на заявлението, а
другата - в лявата долна част на втория лист на документа в графата „служебна
информация, свързана с издаването на документа за самоличност". В същата
тази графа било вписано, че лицето от снимката /Г.Р./ е припознато от
свидетелите А.М., З. М., К. А. и Н.А., като лицето А.А.М.. Горепосочените
четири свидетели удостоверили припознаването чрез полагане на подписи в графата. Заявлението било подписано от Г.Р. в качеството й
на лице, искащо издаването на документи за самоличност - лична карта и
задграничен паспорт. Служители на сектор „БДС" при ОДМВР гр.Пловдив издали
задграничен паспорт № *** и лична карта № *** на името на А.А.М., но в тях били
инкорпорирани снимките на Г.Р.. Св. А.М. получил лично горепосочените два
документа за самоличност в сектор „БДС" при ОДМВР гр.Пловдив, които предал
на Г.Р., която започнала да ги ползва.
На 29.08.201 Зг. обв.А.А.М. посетила сградата на VI РУП
гр.Пловдив. Влязла в помещението на подразделението на сектор „БДС" при VI
РУП гр.Пловдив, където се срещнала със св.А.А.М. - системен оператор в
„БДС" при VI РУП гр.Пловдив. Заявила пред последната желание да й бъдат
издадени документи за самоличност - лична карта и задграничен паспорт. На
въпроса на св.М. къде се намират издадените й през 2004г. лична карта и
задграничен паспорт, обвиняемата отвърнала, че ги била загубила. Тогава св.М. й
предоставила два броя празни бланки на декларации по чл.17 ал.1 от Правилника
за издаване на българските лични документи, които по силата на чл.8 ал.2 от
Закона за български лични документи се дават пред орган на власт - МВР за
удостоверяване на истинността на обстоятелства по изгубването, открадването,
повреждането или унищожаване на български личен документ с указанието
обвиняемата да попълни обстоятелствата по изгубването на документите. С
празните бланки на декларациите обв.М. посетила незабавно офис на ***, находящ
се в непосредствена близост до сградата на VI РУП гр.Пловдив, където под нейна
диктовка свидетелката П.Л.К. /управител на дружеството/ със саморъчен текст
попълнила в двете декларации, предоставени й от М., имената, ЕГН-то и адреса й
на местоживеене. В първата декларация, касаеща загубването на задграничния
паспорт на А.А.М., под диктовката на последната св.М. вписала, че обвиняемата е
изгубила паспорта и личната си карта заедно вкъщи по време на ремонт, което
обстоятелство не отговаряло на истината, тъй като задграничен паспорт № ***
никога не се намирал във владението на същата. Във втората декларация, касаеща
загубването на личната карта на А.А.М., под диктовката на последната св.М.
вписала, че обвиняемата е изгубила документа за самоличност и до момента не
може да го намери, което обстоятелство също не отговаряло на истината, тъй като
личната карта № *** никога не се намирала във владението на М.. Обвиняемата
лично положила подписите си в графата „Декларатор" в двете декларации по
чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи. След което
се върнала отново при св.М. в сградата на VI РУП гр. Пловдив ведно с
попълнените и подписаните от нея декларации. Обвиняемата предоставила на св.М.
декларацията по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
документи, касаеща обстоятелствата по изгубване на задграничния й паспорт,
които не отговаряли на истината. Свидетелката М. обработила предоставения й
документ, като вписала саморъчно в горния ляв ъгъл текста „ЗП - *********"
/отговарящ на номерата на издадения през 2004г. на името на А.А.М. задграничен
паспорт/, а в горния десен ъгъл вписала саморъчно текста „119/29.08.2013г.,
сменен", като цифрата „119" означавала входящия номер от книжния
дневник, в който се вписвали подадените декларации по чл.17 ал.1 от Правилника
за издаване на българските лични документи, касаещи задграничните паспорти, а
обозначението „сменен" означавало, че статусът на документа в системата на
БДС е сменен, т.е. невалиден. Обвиняемата представила на св.М. и втората
подписана от нея декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, касаеща обстоятелствата по изгубване на личната й
карта, които също не отговаряли на истината. Свидетелката М. обработила и
втория представен й документ, като вписала саморъчно в горния ляв ъгъл текста
„ЛК - ***" /отговарящ на номерата на издадената през 2004г. на името на А.А.М.
лична карта/, а в горния десен ъгъл вписала саморъчно текста „361/29.08.2013г.,
сменен", като цифрата „361" означавала входящия номер от книжния дневник, в който се вписвали
подадените декларации по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските
лични документи, касаещи личните карти, а обозначението „сменен"
означавало, че статусът на документа в системата на БДС е сменен, т.е.
невалиден. След това още същия ден на 29.08.2013г. на обвиняемата М. били
съставени АУАН № 1629/2013г. и АУАН № 1628/2013г. от полицейския служител при
VI РУП гр.Пловдив И.П., въз основа на които впоследствие били изготвени два
броя наказателни постановления, с които на М. били наложени административни
наказания глоби в размер на по 30 лева. На 29.08.201 Зг. обвиняемата депозирала
при св.М. и заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани
- лична карта и задграничен паспорт, което било заведено с вх. №
6273654/29.08.201 Зг. В следващите дни служители на сектор „БДС" при ОДМВР
гр.Пловдив при обработване на заявлението на обв.М. установили несъответствие
между снимката в базата данни на сектор „БДС" /снимката от заявлението за
издаване на лични документи на името на М. от 2004г./ и снимката, приложена от М.
в заявлението от 29.08.2013г. за издаване на документи за самоличност.
Свидетелката К.К. - Директор на сектор „БДС" при ОДМВР гр.Пловдив
уведомила за констатираното несъответствие органите на VI РУП гр.Пловдив, които
инициирали предварителна проверка с оглед събиране на достатъчно данни за
извършено престъпление от общ характер. В хода на проверката на обв.М. и
свидетелите А.Ф.М. и З.Р. М. били предявени снимките от заявленията за издаване
на български документи за самоличност на А.А.М. от дата 27.09.2004г. и от дата
29.08.2013г., като и тримата заявили, че двете снимки са на едно и също лице, а
именно на обв.М..
Видно от заключението на изготвената графична
експертиза е, че подписите за „Декларатор" в два броя декларации от
29.08.201 Зг. по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на БДС, са изпълнени от А.А.М..
Подписите, положени от името на А.А.М. в жълтото поле на първа страница и за
„Подпис на заявителя" на трета страница в заявление № 14432/27.09.2004г.
за издаване на БДС, не са изпълнени от А.А.М.. Тъй като инкриминираните подписи
в същото заявление са с опростен строеж и се различават по съдържание от така
представените сравнителни образци от подписа на Г.С.Р., при сравнителното им
изследване не се установяват достатъчно идентификационни признаци за оформяне
на обосновано заключение и не може да се отговори, дали са изпълнени или не от
това лице.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията
на обвиняемата М. дадени в досъдебното и съдебното производство, от показанията
на свидетелите дадени в досъдебното производство, от изготвената експертиза и
от останалите събраните и приложените по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло изготвената експертиза, като извършена с
необходимите познания и опит, като последователна, обоснована, непротиворечива
на целия събран доказателствен материал и неоспорена от страните.
При така установената безспорна фактическа обстановка съдът счита, че от
обективна и субективна страна със своите действия обвиняемата А.А.М. е
осъществила съставомерните признаци на престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК, за това, че на 29.08.2013 г. в гр. П. в условията на продължавано
престъпление потвърдила неистина, а именно, в писмена декларация по чл. 17, ал.
1 от Правилника за издаване на българските лични документи с вх. №
119/29.08.2013 г., която по силата на чл. 8, ал. 2 от Закона за български лични
документи се дава пред орган на власт – МВР за удостоверяване на истинността на
обстоятелства по изгубването, открадването, повреждането или унищожаване на
български личен документ, като е декларирала, че е изгубила паспорта и личната
си карта заедно вкъщи по време на ремонт, и в писмена декларация по чл. 17, ал.
1 от Правилника за издаване на българските лични документи с вх. №
361/29.08.2013 г., която по силата на чл. 8, ал. 2 от Закона за български лични
документи се дава пред орган на властта – МВР за удостоверяване на истинността
на обстоятелства по изгубването, открадването, повреждането или унищожаване на
български личен документ, като е декларирала, че е изгубила документа за
самоличност и до момента не може да го намери.
За това престъпление Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.
Обвиняемата М. не е осъждана за престъпление от общ характер, не е освобождавана
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
глава VІІІ, раздел ІV от
НК и от деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване, тоест налице са кумулативно предвидените в чл. 78 А от НК
предпоставки за неговото приложение. Ето защо съдът счита, че най-справедливо
би било на обвиняемата М. да бъде наложена глоба в размер на 1 000 /хиляда/
лева. Така наложеното наказание е в минималния размер предвиден в закона и
отговаря на степента на обществена опасност на деянието и най-пълно би
помогнало за поправянето на дееца.
Следва обв. А.А.М., със снета
самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР направените по
делото разноски в размер на 165 /сто шестдесет и пет/ лв.
Причини за
извършване на деянието – престъпна самонадеяност и неспазване на установения в
страната законов ред.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО с оригинала.
Г.С.