Р Е Ш Е Н И Е
№375
гр. Хасково, 20.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №935/2019г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.
145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба от М.О.О.,***, подадена чрез
пълномощник адв. К.Т. от АК - Хасково, против Ревизионен акт №
Р-16002618005216-091-001/15.04.2019г., поправен с Ревизионен акт №
П-16002619075793-003-001/30.04.2019г., издадени от С. П. П. на длъжност
началник на сектор, възложил ревизията и К. Н. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 402/01.07.2019г.
на изпълняващ правомощията на директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив в частта, с която допълнително са
установени задължения за ДДС в размер на 51 999,02 лв., с прилежащи лихви
в размер на 16 197,44 лв. и изменен
в частта, с която са установени допълнителни задължения и лихвите към тях за
данъчен период 01.01.2013г.- 31.12.2017г., както следва: Годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 01.01.2013г. – 31.12.2017г.,
определен в общ размер на 6376,89 лв. главница и лихви в общ размер на 1811,88
лв. изменен, както следва главница в общ размер на 4749 лв. и лихви в общ размер
на 1375,87 лв.; Вноски за ДОО за данъчен период 01.01.2013г. – 31.12.2017г.,
определени общо в размер на 6861,52 лв. главница и лихви в общ размер на
1974,53 лв. изменен, както следва главница в размер на общо 4943,54 лв. и лихви
в размер общо на 1470,58 лв.; Вноски за ЗО за данъчен период 01.01.2013г. –
31.12.2017г., определен в размер на общо 3370,67 лв. главница и лихви в размер
на общо 982,88 лв., изменен, както следва главница в размер на общо 2197,27 лв.
и лихви в размер на общо 646,33 лв.; Вноски за ДЗПО – УПФ за данъчен период
01.01.2013г. – 31.12.2017г., определени в размер на общо 2622,67 главница и
лихви в размер на общо 741,27 лв., изменен както следва главница в размер на общо
1889,30 лв. и лихви в размер на общо 546,03 лв. Или допълнително установените
задължения за посочения по-горе период и лихвите към тях са изменени от
главница общо в размер на 19 231,75 лв. на главница в размер на 13 779,11
лв. и от лихви общо в размер на 5 510,56 лв. на лихви в общ размер на
4 038,81 лв.
С жалбата М.О. оспорва изцяло така установените
задължения, като твърди, че ревизионният акт е нищожен, алтернативно, че
задълженията са установени в нарушение на материалния закон. Моли да бъдат
взети предвид конкретните доводи за незаконосъобразност на обжалвания
ревизионен акт, като се има предвид, че по отношение на твърденията на
ревизиращите органи, че част от получените наложени платежи за периода
01.01.2013г. до 31.12.2017г. за продажби на дрехи, които са изпращани чрез
„Еконт Експрес“ ООД са закупувани и продавани от името на фирма „Мегатекс 21“
ЕООД, липсват документи, които да доказват предоставени парични средства от М.О.
на дружеството, които да са обвързани с определени продажби. Освен това, в хода
на предходната проверка от жалбоподателя са представени договори с 4 физически
лица, чиято стока жалбоподателя е продавал като посредник. Тези обстоятелства
не са изследвани от ревизиращия екип, като органите по приходите не са положили
съответното дължимо поведение за всестранно и пълно изследване на
доказателствата. Същите са се задоволил само да присъединят извършената
проверка и да оспорят същата без те самите да извършат насрещни проверки на
твърдените факти и обстоятелства в хода на същата. На следващо място в жалбата
се сочи, че неправилно са определение и данъчните основи за облагане с ДДФЛ по
чл.48, ал.1 и чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. Счита, че неправилно от приходните органи са
определени и дължимите ЗОВ, ЗО, ДАА и УПФ, тъй като данъчната основа по ЗДДФЛ е
определена неправилно. На следващо място сочи, че по извършената ревизия
липсват като доказателства подписани товарителници за получените наложени
платежи от „Еконт“, на които се базира на практика издадения ревизионен акт.
Твърди, че полученият диск от куриерската фирма, в който в табличен вид са описни
доставките не е подписан с електронен подпис от лицата, които са го изпратили.
Не е ясно, дали базата данни от която е свален същия подлежи на модификация,
както и как е записан и представен на органите по приходите. На практика са
неналични оригиналните товарителници доказващи с положен от лицето подпис,
наличието на приемането на сумите. В заключение се сочи, че от съвкупната
преценка на събраните по ревизионната преписка доказателства, включително на
данните от техническите носители, не се установява по безспорен начин, че
жалбоподателя е укрил приходи/разходи, реализирайки неотчетени продажби през
ревизирания период. Поради това счита, че не са налице предпоставки за
провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК и като последица от това
за допълнително установяване на процесните задължения на жалбоподателя по ЗДДС
и ЗДДФЛ, ведно със съответните им лихви. С подробно изложени
в жалбата и в представеното писмено становище съображения, е
направено искане Ревизионен акт №
Р-16002618005216-091-001/15.04.2019г., поправен с Ревизионен акт №
П-16002619075793-003-001/30.04.2019г., потвърден в едната му част и изменен в
другата му част с Решение №402/01.07.2019г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ – Пловдив, да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
по делото, в съдебно заседание и представеното писмено становище, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни
съображения за фактическата, правна и доказателствена обоснованост на установените
по отношение на М.О. задължения за данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за ДДС, за вноски за
ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за ревизираните периоди, с оглед на което поддържа, че
обжалвания Ревизионен акт № Р-16002618005216-091-001/15.04.2019г.,
поправен с Ревизионен акт № П-16002619075793-003-001/30.04.2019г., потвърден и
изменен с Решение №402/01.07.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, е
правилен и законосъобразен. Твърди, че осъществяваната от М.О. дейност като
едноличен търговец, по несъмнен начин се потвърждава от събраните в хода на
извършената ревизия доказателства в т.ч от приложената към преписката справка
на оптичен носител от куриерската фирма и изпратените от „Еконт Експрес” ООД
копия на документи – товарителници за изпратени пратки и документи за изплатени
суми – разходни касови ордери и разписки, в които като изпращач на стоките и
съответно като получател на сумите фигурират имената и подписа на ревизираното
лице. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по делото:
С Резолюция за извършване на проверка №
П-16002617188083-0РП-001/ 01.11.2017г. /л.105 от приложение 2 по делото/ от началник
сектор при ТД на НАП – Пловдив, по отношение на М.О.О. е възложено извършването
на проверка за установяване на факти и обстоятелства. В хода на проверката на
основание чл. 45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на „Еконт Експрес” ООД,
както и на клиенти на задълженото лице – А. М., Д. Т., С. Й., М. М., С. Г. и Е.
А. С.. Представени са и нотариално заварени декларации от лицата Г. А., П. М.,
Г.А. и З. Р., в които лицата са декларирали, че са изпращали стоки по куриерски
служби, а м.О. като техен приятел и като пълномощник е изпращал стоки и
получавал пари от тяхно име. Съгласно съставения Протокол №
П-16002617188083-073-001/ 26.07.2018г. /л.111 и сл. от приложение 2 по делото/,
при извършената ПУФО е констатирано, че съгласно данните получени от „Еконт
Експрес“ ООД М.О. за периода 01.11.2011г. – 31.10.2017г. е получил суми от
наложен платеж и пощенски преводи за изпращаните от него стоки – дрехи до
клиенти, както следва: През 2012г. 37 257 лв., в това число получени суми
от наложен платеж 33 479 лв. и от пощенски записи 3 810 лв.; През
2013г. 55 851 лв., в това число получени суми от наложен платеж
33 479 лв. и от пощенски записи 22 372 лв.; През 2014г. 60 182 лв., в
това число получени суми от наложен платеж 44 945 лв. и от пощенски записи
15 237 лв.; През 2015г. 95 374 лв., в това число получени суми от наложен
платеж 72 790 лв. и от пощенски записи 22 584 лв. През 2016г. 57 758
лв., в това число получени суми от наложен платеж 54 571 лв. и от пощенски
записи 3187 лв. За периода 01.01.2017г. – 31.10.2017г. в размер на 100 972
лв., в това число получени суми от наложен платеж 90 412 лв. и от пощенски
запис 10 560 лв. Като освен тези данни са представени снимки на документи,
с което е удостоверено получаването на сумите.
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002618005216-020-001 от 03.09.2018г., издадена от С. П. П. на длъжност началник на сектор /л.253, том
1 по делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на
ревизия на М.О.О., ЕГН **********, като е определено ревизията да обхване
следните видове задължения по периоди:Данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г.; ДОО – за самоосигуряващи
се - за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г.; Здравно осигуряване – за
самоосигуряващи се лица - за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. и
Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се лица - за периода от
01.01.2013г. до 31.12.2019г. Извършването на ревизията е възложено на К. Г. Н.
- главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и П. В. С. - инспектор
по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от
връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002618005216-020-001/03.09.2018г. е връчена на М.О. на 01.10.2018г. На 19.12.2018г.
е издадена Заповед за изменение на Заповед
за възлагане на ревизия № Р-16002618005216-020-002/19.12.2018г., с която на
основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е определено,
че ревизията следва да завърши до 01.03.2019г. С последваща Заповед за
изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-
16002618005216-020-003/25.01.2019г., на основание чл.112, ал.2, т.1 и чл.113,
ал.3 от ДОПК, е определено ревизията да обхване следните видове задължения по
периоди: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2013г. до
31.12.2017г.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
01.01.2013г. – 31.12.2017г.; Данък върху добавената стойност за периода
29.10.2013г. – 31.12.2017г.; ДОО – за самоосигуряващи се - за периода от
01.01.2013г. до 31.12.2017г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се - за
периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. и Универсален пенсионен фонд за
самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г, с посочен срок
за приключването ѝ 01.03.2019г. Заповедта за възлагане на ревизия и ЗИЗВР
са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на
Светлана Профирова П. в посоченото й длъжностно качество - началник сектор
„Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив.
В хода на ревизията са предприети действия по събиране
на доказателства, като са извършени справки и са съставени протоколи за
присъединяване на документи.
Въз основа на
извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР
ревизиращ екип – К. Г. Н. - главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и П. В. С. - инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад №
Р-16002618005216-092-001/ 15.03.2019г. С Ревизионния доклад в резултат на
извършените процесуални действия, приетите за установени факти и обстоятелства
и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на
ревизираното лице М.О.О. да бъдат установени размери на задължения и лихвите за
просрочие към тях за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 2013г.,
2014г., 2015г., 2016г. и 2017г.; за ДДС за периодите на 29.10.2013г. – 31.12.2017г.;
за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и
2017г. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ
и е подписан с електронни подписи от П. С. и от К. Н., като доказателства за
датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на
сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на
оптичен носител.
Констатирано
е, че за ревизираните периоди 01.01.2013г. – 31.12.2017г., М.О. няма регистрация като едноличен търговец /
същата е прекратена считано от 01.01.2012г./, но производството е възложено,
поради това, че са установени обстоятелства за наличие на несъответствие в
декларирания от лицето данък по чл.50 от ЗДДФЛ и изпратена по служебен път
информация от куриерско дружество „Еконт Експрес“. През процесния период М.О. е
изпращал стоки / дрехи/ до клиенти с наложен платеж и пощенски пратки чрез
„Еконт Експрес“, като от продажбата на стоките лицето е получило следните суми:
през 2013г.
55 851 лв., в това число получени суми от наложен платеж 33 479 лв. и
от пощенски записи 22 372 лв.; През 2014г. 60 182 лв., в това число
получени суми от наложен платеж 44 945 лв. и от пощенски записи 15 237
лв.; През 2015г. 95 374 лв., в това число получени суми от наложен платеж
72 790 лв. и от пощенски записи 22 584 лв. През 2016г. 57 758 лв., в
това число получени суми от наложен платеж 54 571 лв. и от пощенски записи
3187 лв. и за периода 01.01.2017г. – 31.10.2017г. 100 972 лв., в това число
получени суми от наложен платеж 90 412 лв. и от пощенски запис 10 560
лв. От представените снимки на документи, показващи изплащането в брой на
сумите от наложен платеж и от пощенски записи, представени от „Еконт Експрес“ е
констатирано, че сумите са получавани от проверяваното лице. При ревизията е извършен анализ на събраната
информация по време на извършване на присъединената проверка относно
предоставена от „Еконт Експрес“ ООД информация за лицето М.О., както и
изисканата от ревизиращия екип с искане за предоставяне на информация от трети
лица № Р-16002618005216-041-004/24.01.2019г., а именно от „Еконт Експрес“ ООД
информация за извършените куриерски услуги на ревизираното лице по което са
представени документи с писмо вх. № ВХР – 535/07.02.2019г. От предоставената от
„Еконт Експрес” ООД информация, е установено, че в базата данни на дружеството
съществува клиентски картон на М.О.О. с ЕГН ********** и тел. **********.
Информацията е предоставена на магнитен носител - CD диск с екселски файлове наименувани под формата
на таблица съдържащ и SR-48990-30.05.2018-ZIP файл-снимки
на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж-папка РКО и
парични преводи-папка post_dc. / от лист 237
до л. 246 /. Съгласно
посоченото в РД за съответните
години са установени данни за изплатени на М.О. чрез посочен телефон номер
********* наложен платеж за доставени стоки- дрехи на клиенти на територията на
страната. След извършено филтриране на колона „услуга" - CD и колона „количество на услуги" - всички
стойности без „0", от страна на ревизиращия екип е съставена нова таблица по години, от която се установява, че за периода
от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. М.О. е получил приходи от търговска дейност в
размер на 366 201.00 лв., основно от пратки – дрехи. Получените приходи по месеци и години са
представени в табличен вид в ревизионния доклад. При проверката, също така е
установено, че М.О. е едноличен собственик на капитала на „Мегатекс 21“ ЕООД, а
съпругата му е едноличен собственик на капитала на „Беникс – 1“ ЕООД, като
двете дружества са с основна дейност производство на друго облекло и допълнения
за облекло. За периода 2014г.-2016г. „Мегатекс 21“ ЕООД е подало ГДД по чл.92
от ЗКПО, с които е декларирало, че не е извършвало дейност, а за 2017г. няма
подадена ГДД. Установено е също, че „Беникс – 1“ ЕООД ползва обект на неделен
пазар в гр. Д.. Посочено е, че дейността на двете дружества и дейността на
задълженото лице са свързани – дружествата произвеждат облекла. В хода на
проверката са извършени насрещни проверки на 6 лица, получавали стоки / дрехи /
от М.О., като 4 от тях потвърждават, че са получили стоки от М.О., за което не
са издавани никакви документи за продажба. От извършените проверки на трети
лица и на куриерската фирма е направен извод, че жалбоподателят сам е
кореспондирал с куриерската фирма и е получавал сумите, описани като наложен
платеж и че вписаните номера на товарителниците са с изпращач М.О., поради
което се приема, че той е и получателят на сумите. В хода на ревизията са
предприети действия за събиране на доказателства, относно разходите, които
лицето е направило във връзка с тази дейност, включително стойността на
закупената стока. От страна на ревизираното лице е представено писмено
обяснение, че „стоките, предмет на продажба чрез „Еконт Експрес“ ООД са
закупувани на пазара в гр. Димитровград и печалбата, която ревизираното лице е
реализирало е около 15%-16% от стойността на закупените стоки“. Според
ревизиращите органи в писменото обяснение се твърди, че част от получените
наложени платежи за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г. за продажби на дрехи,
които са изпращани чрез „Еконт Експрес“ ООД са закупувани и продавани от името
на фирма „Мегатекс 21“ ЕООД, но липсват документи, които да отразяват предадена
стока на М.О., както и такива, които да доказват предоставени парични средства
от М.О. на дружеството, които да са обвързани с определени продажби. Освен
това, тези обяснения се разминавали с твърдяното по време на предходната
проверка, където са представени договори с 4 физически лица, чиято стока лицето
твърди, че е продавало като посредник. Същевременно М.О. е декларирал, че
„Мегатекс 21“ ЕООД е прекъснало дейност, считано от 01.01.2014г.
При тази
фактическа обстановка органите по приходите са достигнали до извод, че М.О. е
извършвал търговски сделки по занятие, чрез услуги на куриерска фирма на
територията на страната, тъй като продажбите на стоки не са единични и не са
инцидентни сделки, а са осъществявани редовно, през продължителен период от
време и с цел реализиране на приходи (доходи), при което лицето е действало
като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Предвид което облагаемият доход
следва да се формира по реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ. Посочено е, че на
основание чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по смисъла на
ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите му от стопанска
дейност следва да се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска
дейност на едноличен търговец и следва да се облагат с 15 на сто данък, съгласно
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. С оглед приетото данъчната основа за доходи от дейността
като ЕТ за ревизираните години е определена като разликата между установените
от ревизията укрити приходи за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г.съответно
в размер на 55 377.00 лв., 59 766.00 лв., 95 386.00 лв.,
56 928.00 лв. и 98 712.00 лв., получените от ревизираното лице суми
от наложен платеж, изплатени в брой и установените от ревизията съответстващи
разходи, формирани на база декларираната от ревизираното лице и приета от
ревизията надценка за 2013г. – 17.6%, 2014г.- 16,28%, 2015г. - 14.65%, 2016г. –
16,28% и 2017г. – 14.94%., съответно в размер на 45 602 лв., 50 036,
10 лв., 81 411.95 лв., 47 660.12 лв. и 83 964.43 лв. Годишната
данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец е
определена, като така установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ.
По този начин и на основание чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ е изчислен дължимият данък,
ведно с прилежащите лихви.
Въз основа на приетото за установено наличие на обстоятелствата по чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК, е приложен специфичния процесуален ред по ДОПК за определяне
на осигурителния доход за 2013г., 2014г., 2015г.,2016г. и 2017г. и съответно
са определени дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО и лихвите за просрочие към тях
на основание чл.175, ал.1 от ДОПК.
Срещу съставения Ревизионен доклад № Р-16002618005216-092-001/
15.03.2019г. О.М. е подал възражение / лист 573, приложение 1 /, което
възражение е основано на съображения, че ревизионният доклад е съставен при
допуснати съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон.
Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на
основание чл. 119, ал.2 от ДОПК, от С. П. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К. Г. Н. на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден оспорения
в настоящото производство Ревизионен акт № Р-16002618005216-091-001/
15.04.2019г., с който по отношение
на М.О.О. са установени данъчни и осигурителни задължения и лихвите за
просрочие към тях, изчислени към 15.04.2019г., както следва: Допълнително
установени задължения по ДДС в размер на 51 999.02 лв. с прилежащи лихви в
размер на 16 197.44 лв. за периода от 29.10.2013г. до 31.12.2017г.;
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2013г.- 2017г. в размер на
6379.89 лв. и лихва в размер на 1811.88 лв.; вноски за ДОО за периода
2013г.-2017г. в размер на 6861.52 лв. и лихва в размер на 1974.53 лв.; вноски
за ЗО за периода 2013г. 2017г. в размер на 3850.47 лв. и лихви в размер 1094.55
лв.вноски за ДЗПО-УПФ за периода 2013г. -2017г. в размер на 2622.67 лв. и лихви
в размер на 763.91 лв. или общо задължения в размер на 93 552.88 лева, от
които 71 710.57 лв. главница и лихва за просрочие към тях в размер общо на
21 842. 32 лв. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като
електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от К. Г. и от
С. П., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото на оптичен носител. В ревизионния акт е обсъдено подаденото от М.О.
възражение срещу съставения Ревизионен доклад № Р-16002618005216-092-001/
15.03.2019г., като същото е прието за неоснователно. Прието е, че в хода на
ревизионното производство е установено, че ревизираното лице е извършвало
търговска дейност - търговия с дрехи, като е получавало доходи, изплатени чрез
наложен платеж от куриерска фирма „Еконт Експрес” ООД. За така осъществяваната
търговска дейност и получените приходи не е подавана годишна данъчна
декларация, което според органите на приходната администрация категорично
доказвало наличие на укрити/ не декларирани приходи от стопанска дейност, извършвана
от М.О.. За целите на анализа на
обстоятелствата по реда на чл.122 от ДОПК е приета надценка въз основа на
конкретни данни по отношение на доставени артикули и тяхната продажна цена,
установени от изплатените суми по наложен платеж по предоставена от „Еконт
Експрес” ООД информация. Въз основа на определената средна надценка е установен
конкретния размер на укритите приходи, като за част от тези приходи е посочено
че са налице конкретни доказателства за получената и изплатена сума от
конкретен клиент - РКО за получената от ревизираното лице сума, съответно
документи с положен подпис от лицето. Прието е, че тъй като ревизираното лице
не може да черпи права поради виновно си поведение – липса на заведена
счетоводна отчетност, аналитичност на получените, съответно на продадените
стоки, при извършената ревизия по реда на чл.122 от ДОПК е направен анализ и е
определена данъчна основа която в максимална степен би се доближила до реално
реализираните приходи, определени на база действителната надценка, установена
от информацията за доставените, съответно за продадените стоки, подробно
описани в РД. По отношение на визираните в подаденото от ревизираното лице
възражения касаещи посочените от М.О. четири физически лица е прието, че от
събраните доказателства както при проверката, така и при ревизията е
констатирано, че М.О. не е представил годни доказателства, с които да
удостовери, че част от получените от него суми са доходи от търговска дейност
на посочените четири лица. По отношение на дружеството „Мегатекс 21“ ЕООД е
посочено, че при ревизията с Протокол за извършена насрещна проверка № П
-16002619014597-141-001/26.02.2019г. е извършена насрещна проверка на
дружеството. От извършените проверки в информационните масиви на НАП е
установено, че за ревизирания период „Мегатекс 21“ ЕООД е извършвало дейност до
31.12.2013г., след тази дата са освободени наетите лица, а фискалното
устройство е дерегистрирано на 15.01.2014г., като за периода 01.01.2014г. до
31.12.2017г. са подавани нулеви ГДД. В резултат на извършената насрещна
проверка е установено, че в счетоводството на „Мегатекс 21“ ЕООД не са отразени
приходи от търговска дейност – продажби на дрехи чрез куриерско дружество „
Еконт Експрес“ ООД. Разходите за наетия обект „маса на общински пазар
Димитровград“ са заплащани от дружеството до 31.12.2013г., а след този период
са заплащани от „Беникс-1“ ЕООД дружеството на съпругата на ревизираното лице.
Липсват документи, които да отразяват предадена на М.О. стока, както и такива,
които да доказват представени парични средства от М.О. на дружеството, които да
са обвързани с определени продажби. Отделно от това ревизираното лице е
декларирало, че „Мегатекс 21“ ЕООД е прекъснало дейност, считано от
01.01.2014г. Прието е, че пратките изпратени чрез куриерската фирма са
реализирани от ревизираното лице М.О., продажба на дрехи на клиенти, за които
продажби не са издадени документи, а получените приходи от същите на са
отчетени като такива, а са укрити. Посочено е, че събраните доказателства в
хода на ревизията сочат, че през ревизирания период са налице обстоятелствата
визирани в чл.122 от ДОПК, а именно по чл.122, ал.1, т.1 – до започване на
ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по
декларация и по чл.122, ал.1, т.2 – налице са данни за укрити приходи или
доходи. За целите на производството са приети всички данни, предоставени от
„Еконт Експрес” ООД с данни за подател М.О., с посочване на данни за получател,
стойността на услугата /изплатеният наложен платеж/, описание на стоката,
вписани в табличен вид в съставения ревизионен доклад. След преценка на
извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства и на
направените изводи и основанията за тях, е прието, че правилно
е констатирано наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК,
обусловили определянето на данъчната основа и на осигурителния доход за
ревизирания период по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК и съответно, че правилно са
определени данъчните и осигурителните задължения на М.О..
Ревизионен акт № Р-16002418001216-091-001/
15.04.2019г. е връчен на М.О. на 19.04.2019г. по електронен път.
На 23.04.2019г. от С. П. на длъжност началник на
сектор при ТД на НАП Пловдив е издадена резолюция за извършване на проверка за
поправка на очевидна фактическа грешка. В резолюцията е отбелязано, че
проверката следва да обхване установяването на следните факти и обстоятелства:
да се отразят в таблица 1 задълженията формирани от подадената Д7 и да се
уточнят вноските по ДЗПО. Определено и проверката да завърши до 30.04.2019г.
Резолюцията е връчена на ревизираното лице М.О., съгласно удостоверение за
извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“.
Във връзка с извършената проверка за допусната явна
фактическа грешка в издадения Ревизионен акт № Р-16002418001216-091-001/
15.04.2019г. е издаден Ревизионен акт с № П-16002619075793-003-001/30.04.2019г.
за поправка на ревизионен акт на основание чл.133, ал.3 от ДОПК. В същия е
посочено, че от прегледа на ревизионния акт е установено, че в колона
декларирана/начислена сума от ревизираното лице в Таблица 1 за 2015г., 2016г. и
2017г., не е посочен размера на декларираните от лицето вноски за здравно
осигуряване и лихви към тях по подадена декларация обр.7. От анализа на данъчно
осигурителната сметка на лицето е установено, че е налице внесена сума за ДЗПО
за 2013г. 44.97 лв., която следва да се приспадне от определено за внасяне
задължение за УПФ за 2013г. и да се намалят прилежащите лихви. В резултат на
направените констатации е извършена поправка в Ревизионен акт №
Р-16002418001216-091-001/ 15.04.2019г., като на стр. 13, ред 9 текста „За внесената
от ревизираното лице сума се начисляват лихви за просрочие в размер на 119.17
лв., съгласно приложен лихвен лист“ да се чете, както следва „ Лицето има
внесени суми в общ размер 44.97 лв. Остават за внасяне – 191.73 лв. За
невнесената от ревизираното лице сума се начисляват лихви за просрочие в размер
на 96.53 лв., съгласно приложен лихвен лист“. Съответно извършена е поправка и
на данните съдържащи се в Таблица 1 от ревизионния акт, конкретно позиция 72. Установеното
общо задължение е определено в общ размер на 93 485.27 лв., главница и
лихви. Ревизионният акт за поправка е връчен на ревизираното лице М.О. на
30.04.2019г.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК М.О. е обжалвал
издадения ревизионен акт по административен ред с подадена на 03.05.2019г. до
Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП –
Пловдив.
С Решение №402/01.07.2019г. на изпълняващ правомощията
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на
основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден
Ревизионен акт № Р-16002418001216-091-001/ 15.04.2019г., поправен с
Ревизионен акт с № П-16002619075793-003-001/30.04.2019г., издадени на М.О.О. за
допълнително установените задължения за ДДС в размер на 51 999.02 лв. с
прилежащи лихви в размер на 16 197.44 лв. и изменен Ревизионен акт № Р-16002418001216-091-001/ 15.04.2019г.,
поправен с Ревизионен акт с № П-16002619075793-003-001/30.04.2019г., за
допълнително установените задължения и лихвите към тях, както следва: Годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013г. в размер на 922 лв. и лихва 462.92 лв.;
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. в размер на 776 лв. и лихва
311.84 лв.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г. в размер на 1138
лв. и лихва 340.59 лв.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. в
размер на 739 лв. и лихва 146.37 лв.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
2017г. в размер на 1174 лв. и лихва 114.15 лв.; Вноски за ДОО за 2013г. в
размер на 416.19 лв. и лихва 208.85 лв.; Вноски за ДОО за 2014г. в размер на
892.55 лв. и лихва 405.88 лв.; Вноски за ДОО за 2015г. в размер на 1309.10 лв.
и лихва 439.99 лв.; Вноски за ДОО за 2016г. в размер на 850.17 лв. и лихва
216.15 лв.; Вноски за ДОО за 2017г. в размер на 1475.53 лв. и лихва 199.71 лв.;
Вноски за ЗО за 2013г. в размер на 260.12 лв. и лихва 130.53 лв.; Вноски за ЗО
за 2014г. в размер на 356.24 лв. и лихва 157.91 лв.; Вноски за ЗО за 2015г. в размер
на 616.58 лв. и лихва 199.65 лв.; Вноски за ЗО за 2016г. в размер на 329.75 лв.
и лихва 80.36 лв.; Вноски за ЗО за 2017г. в размер на 634.58 лв. и лихва 77.78
лв.;Вноски за ДЗПО – УПФ за 2013г. в размер на 162.57 лв. и лихва 59.01 лв.;
Вноски за ДЗПО – УПФ за 2014г. в размер на 348.65 лв. и лихва 158.55 лв.;
Вноски за ДЗПО – УПФ за 2015г. в размер на 511.37 лв. и лихва 171.87 лв.;
Вноски за ДЗПО – УПФ за 2016г. в размер на 332.10 лв. и лихва 84.44 лв.; Вноски
за ДЗПО – УПФ за 2017г. в размер на 534.61 лв. и лихва 72.16 лв.. По отношение
на допуснатото изменение директора на дирекция ОДОП – Пловдив е посочил, че в
случая видно от констатациите в раздел V по ЗДДС
ревизиращите органи са изчислили дължимия ДДС по реда на чл.67, ал.2 от ЗДДС и
формулата в чл.53, ал.3 от ППЗДДС, като е посочено, че дължимият данък е
включен в договорената цена. Приел е, че като се вземе предвид, че ДДС е косвен
данък, предвид разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ и определението дадено в
§1, т.11 на ЗСч./отм./ за „нетни приходи от продажби“ се налага извода, че
изискуемият ДДС не представлява придобит доход, съответно неподлежи на облагане
по реда на ЗДДФЛ. В тази връзка е приел за основателни възраженията на
ревизираното лице, че неправилно органите по приходите са обложили дължимия ДДС
с 15% данък върху дохода. На следващо място е посочил, че при определяне на
разходите, съответстващи на недекларираните приходи независимо от записаното в
РД, че ревизиращите органи приемат декларираната търговска надценка за 2013г. –
17.65%, за 2014г.-16.28%, за 2015г. 14.65%, за 2016г. – 16.28% и за 2017г. –
14.94%, в хода на административното обжалване се установило, че в
действителност разходите са изчислени в по-малък размер , тъй като е приложена
по-голяма търговска надценка от посочената в мотивната част на РД. След
отстраняване на описаните пропуски, установените укрити приходи от
осъществяваната дейност по години се изменят както следва: за 2013г., 2014г.,
2015г., 2016г. и 2017г., съответно в размер на 55 268.67 лв.,
49 805.00 лв., 80 038.33 лв., 47 440.00 лв. и 82 260.00
лв., с оглед декларираната от РЛ и приета от ревизията търговска надценка
съответстващите разходи по години са съответно 46 977.19 лв.,
42 831.91 лв., 69 811.02 лв., 40 798.07 лв. и 71 567.77 лв.
След съобразяване с вноските, които самоосигуряващото се лице е длъжно да прави
за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО за ревизираните години
годишната данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ, допълнително установеният
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, ведно с прилежащите лихви са изменение.
В резултат на направеното изменение , с което е изменен годишния осигурителен
доход, съответно са изменени и дължимите окончателни задължителни осигурителни
вноски за годишно изравняване с прилежащите лихви.
Решение № 402/ 01.07.2019г. на изпълняващ правомощията
на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, е връчено на М.О. чрез пощенски
оператор на 10.07.2019г. /л. 13, том 1 по делото/.
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и
обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка
с компетентността на органа, възложил
ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата,
подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество
РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните
документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен
подпис.
По делото жалбоподателят даде устни обяснения пред
съда. Жалбоподателят посочи, че част от първоначално изпращаните до клиенти
пратки чрез „Еконт Експрес“ ООД са били негови, тъй като стоката била на
семейната фирма и повечето клиенти искали тя да им бъде изпращана по куриер.
След известно време приятели на сина му го помолили да им свърши услуга и така
жалбоподателя започнал да изпраща неговата стока с тяхната, като парите от
пратките ги вземали заедно. После жалбоподателя решил, че няма да се занимава с
това и спрял да им изпраща пратките. След като през 2017г. го извикали в
данъчното и му казали каква сума има да плаща от изпращана стока чрез куриер
жалбоподателя останал много изненадан. Тогава се свързал с тези негови познати
и те му обяснили, че въпреки, че той преустановил изпращането на пратки, те
продължили да изпращат пратки от негово име. Твърди, че пред данъчните органи е
представил нотариално заверени декларации от тези лица, удостоверяващи, че
пратките били техни, но декларациите не били зачетени в хода на ревизията.
Сочи, че фирма „Беникс“ е на жена му, а неговата с наименование „Мегатекс 21“ е
действала до 2013г.
Съгласно изпълнената съдебно компютърно – техническа
експертиза, файловете, записани на представения CD диск от „Еконт Експрес” ООД,
съдържат данни в табличен вид, подписани с квалифициран електронен подпис на
служител на „Еконт Експрес” ООД Н. Й. С.. Файловете изпратени пратки .xlsx,
получени наложени платежи .xlsx и получени парични преводи .xlsx, представляват
извадки / изходи/ от софтуерната платформа на „Еконт Експрес“. Според вещото
лице е възможна корекция на тези файлове. Но същото не може да отговори еднозначно
имали данни за извършени корекции на записите, след датата на първоначално
направения запис на файловете.
Във връзка с направено от жалбоподателя оспорване
автентичността на част от разходно-касовите ордери и документите за пощенски
парични преводи /приложени по ревизионната преписка като разпечатки на снимки/,
е назначена съдебно-почеркова експертиза. За нуждите на експертизата от „Еконт
Експрес” ООД е изискано представянето на оригиналите на оспорените документи. В
отговор „Еконт Експрес" ООД е представило
15 бр. оригинали на РКО, като съгласно писмо изх. № 6652 от 29.10.2019г.
останалите искани документи не могат да бъдат представени, тъй като не са
намерени /л.289, том 1 по делото/. С оглед на което от съда е допуснато
допълнително експертното изследване, което е извършено въз основа на снимките
на РКО и ППП, предоставени от „Еконт Експрес“ ООД с писмо вх. 1108/13.02.2020г.
/ том 2 от делото /. Съгласно приетото като доказателство по делото първоначално
заключение на съдебно – почерковата експертиза / лист 341 от делото/ и
допълнително такова / лист 799, том 2 от делото/, които съдът приема като
компетентни, обективни и обосновани от всички изследвани снимки на РКО и ППП
само по отношение на 23 от тях вещото лице е установило, че изображенията на
подписите в графа „получател” не е положен от М.О., като за някои от тях е
посочено, че са непригодни за почерково изследване, една част са неотчетливи, а
други са нечетливи. Резултатите от експертното изследване са представени в табличен
вид, като същото е направено при използването на сравнителни образци –
експериментално снет сравнителен материал от почерк и подписи, изпълнени
саморъчно от М.О. и сравнителен материал от документи, за които не е било
спорно, че почеркът и подписите са изпълнени от М.О..
Допусната,
назначена и изпълнена е съдебно-счетоводна експертиза, с представени основно и
допълнително заключение / лист 365, том 1 от делото и лист 823, том 2 от
делото/. Въз основа на така приетите съдебно почеркови експертизи вещото лице
по допуснатите съдебно-счетоводни експертизи е преизчислило размера на дължимия
данък и осигурителни вноски, съобразно сумите в РКО, в които фигурира само
подписа на жалбоподателя. В тази връзка вещото лице е определило, че дължимите
вноски за ДОО, ДЗПО ЗОВ и ДОД следва да се преизчислят от 13 779.11 лв. на
13 080.48 лв., а дължимите лихви към 15.04.2019г., се преизчисляват от
4038.81 лв. на 3771.98 лв., като в таблица към заключението сумите са посочени
по видове и години.
При изграждане на фактическите си
констатации по делото съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица като
обективни и компетентно дадени въз основа на проверените от вещите лица относимите
документи по делото като взема под внимание и обстоятелството, че никоя от страните
не се е противопоставила на приобщаването им към доказателствения материал.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и
обосноваността на оспорения Ревизионен акт №
Р-16002618005216-091-001/15.04.2019г., поправен с Ревизионен акт №
П-16002619075793-003-001/30.04.2019г. и изменен с Решение №402/01.07.2019г., на
основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във
вр. с §2 от ДР на ДОПК, достига до следните правни изводи:
Оспорването на РА, като направено в законово
установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Ревизионното производство е образувано и проведено,
съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни
органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета
като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на директора на ТД
на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК,
като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно
чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди
за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени
началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с
изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик,
Смолян и Кърджали /л.253 и сл./. В случая издателят на заповедта за възлагане
на ревизия – С. П. П., с оглед на заеманата длъжност /началник сектор в отдел
„Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив с изнесено работно място в офис в гр. Хасково/,
е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на директора
на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР.
Следователно Заповед за възлагане на ревизия и последвалите заповеди за
изменение на заповед за възлагане на ревизия, са издадени от компетентен орган
в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията
по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на
издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“
в ТД на НАП – Пловдив – С. П..
Възложената за извършване ревизия на М.О. е извършена
от определените със ЗВР № Р-16002618005216-020-001 от 03.09.2018г. органи по
приходите – К. Г. Н. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/
и П. В. С. - инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и
определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са
разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на
ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад №
Р-16002618005216-092-001/15.03.2019г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК,
ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с
акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на
ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт №
Р-16002618005216-091-001/ 15.04.2019г. е издаден от С. П. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията
на М.О. със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002618005216-020-001 от 03.09.2018г. и от К. Н. на длъжност главен инспектор по
приходите, определена за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на
ревизията.
Както Заповед за възлагане на ревизия, така и
Ревизионния доклад и издаденият въз основа на него Ревизионен акт, както и
Ревизионният акт за поправка, са издадени чрез информационна система
"Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на
електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. В случая от
представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са
имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР,
ЗИЗВР, РД и РА РА за поправка са подписани от лицата, които са посочени като
техни издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице
основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в
чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за
неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от
него.
Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК,
като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е
и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
Задължително условие за преминаването към
ревизия по чл. 122 – 124 ДОПК е безсъмненото наличие на една или повече от
изчерпателно изброените предпоставки в чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 ДОПК. Само при
това положение съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да
приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от
него по реда на ал. 2 данъчна основа. Чл. 124, ал. 2 ДОПК изрично регламентира,
че в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по
реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване
на противното, но именно заради предвиденото в разпоредбата разместване на
доказателствената тежест относно установяването на релевантните за данъчното
задължение факти, според нормата оборимата доказателствена сила на
констатациите е налице, само когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.
В случая като основание за ревизия по чл.
122 – 124 ДОПК органът по приходите е посочил обстоятелството, че до започване
на ревизионното производство данъчно задълженото лице не е подало изискуемата
по чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ годишна данъчна декларация за ревизираните години от
2013г. до 2017 г. На ревизираното лице е връчено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, / л. 485, приложение 1 от делото / с което му е указано, че основата за
облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, данък върху добавената стойност за периода
29.10.2013г. - 31.12.2017г., ДОО – за самоосигуряващи се , УПФ – за
самоосигуряващи, здравно осигуряване – за самоосигуряващи за периода
01.01.2013г. до 31.12.2017г., ще бъде определен по реда на чл.124а от ДОПК. На
лицето са връчени и уведомление по реда на чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК и искане за
представяне на документи и писмени обяснения, с което са изискани декларации по
чл.124, ал.3 от ДОПК. По така връчените уведомления от страна на ревизираното
лице е представено писмено обяснение, в което от същото е посочено, че стоките
предмет на продажба чрез „Еконт Експрес“ ООД са закупени от пазара в гр. Д. и
печалбата която ревизираното лице е реализирало е около 15% - 16% от стойността
на закупените стоки. Освен на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК,
приходната администрация се е позовала и на това по т. 2 – наличие на данни за
укрити приходи или доходи. Приложимостта на чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК се
подкрепя в случая от събрания както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното
производство по глава ХІХ ДОПК доказателствен материал. При преценката му
следва да се започне от факта, че самото данъчно задължено лице е признало пред
ревизиращите органи с писмените си обяснения по чл. 56, ал. 1 ДОПК заведени с
вх. № З-787/22.02.2019г., че за обхванатия от ревизията период регулярно е
извършвало продажби с наложени платежи на стоки закупувани от пазара в гр. Д.,
като реализираната от него печалба е в размер на 15%-16% от стойността на
закупените стоки като същевременно е посочило, че за тях не разполага с
абсолютно никакви отчетни документи. Що се отнася до изпращането на стоките до
купувачите /все различни физически лица/, в обяснението ревизираното лице е
посочило, че не може да представи доказателства за изпратените пратки, тъй като
е действал в качеството си на посредник на други, лица за което са представени
декларации и пълномощни от тези лица. При така зададените от самото ревизирано
лице отправни точки приходните органи правилно са потърсили насочваща
информация за продажбите в "Еконт Експрес"
ООД, откъдето са получили приложените по ревизионната преписка два диска с
електронни документи по смисъла на чл. 3 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги и чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014
г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяната на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28.08.2014 г.). На
основание чл. 54 ДОПК така предоставените на ревизиращите органи данни от
технически носител, съдържащи се в изготвените във връзка с дейността на
куриерската фирма електронни документи, са допустими доказателствени средства.
Става въпрос за товарителници за изпратени от ревизираното лице чрез
куриерската фирма в процесния период стоки до получателите и за разходни касови
ордери и пощенски записи за изплатени на ревизираното лице парични суми за
получените по този ред доставки. Товарителниците са доказателство за сключените
между изпращача и куриерската фирма договори за куриерски услуги, чрез които
стоките са достигали до получателите по интернет доставките. Разходните касови
ордери за изплатените на изпращача посредством куриерската фирма суми по
доставките са косвено доказателство за съгласието на получателите по доставките
с наложен платеж, защото от тях може да се отсъди, че получателите явно са
приели стоката и са заплатили продажната й цена. Тъй като договорът за продажба
е консенсуален договор, при който поначало изразеното взаимно съгласие на
участниците в него е достатъчно за настъпване на вещнотранслативния му ефект,
като същевременно за действителността на договора за продажба на движими вещи
законът не изисква писмена форма, то в случая горните документи са достатъчни,
за да се направи от тях обоснован извод за наличието на сключените между
жалбоподателя и получателите по доставките договори за продажба на стоки с
наложен платеж. Същевременно чл. 25, ал. 3, т. 4 ЗДДС изрично регламентира, че
данъчното събитие при продажбата на стоки чрез поръчка по пощата или по
електронен път възниква на датата, на която доставчикът получи плащането.
Предвид това, приложените разходни касови ордери за получените от ревизираното
лице суми по доставките са доказателство за настъпване на съответните данъчни
събития по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС. От заключението на извършените по
делото съдебно-почеркови експертизи послужили като основа за извършване и на
съдебно –счетоводни експертизи всички неоспорени от страните се установи, че в
действителност една малка част от разходните касови ордери за получените суми
не съдържат подписа на ревизираното лице. Поради това същите не бяха взети
предвид от вещото лице при изготвяне на съдебно-счетоводните експертизи при
определяне на получените от М.О. в ревизирания период от 2013г. 2017г. парични
средства от продажбите. Няма спор, че дори изключвайки тези суми към всеки един
момент от ревизираните години М.О. е бил в превишение на регламентирания в чл. чл.
96, ал. 1 ЗДДС праг на облагаемия оборот от 50 000 лв., при което е възникнало
задължението му за регистрация по ЗДДС, а оттам и за подаване на изискуемите по
чл. 125, ал. 1 ЗДДС месечни справки декларации за всеки данъчен период, считано
от изтичането на срока за регистрацията му по ЗДДС. Обстоятелството, че конкретно
не е изследван въпроса, с коя точно от множеството извършени в 12 месечния
период доставки е превишен този праг е ирелевантно за законосъобразността на
ревизионния акт, като се има предвид идентичността на доставките и големият им
брой, довел като краен резултат до превишението в този период. След изтичането
на срока за задължителната регистрация по ЗДДС М.О. е следвало по реда на чл.
86, ал. 1 ЗДДС да начислява данъка за всички извършени от него от този момент
насетне облагаеми доставки на територията на страната /каквито са всички реализирани
от него доставки чрез куриерска фирма "Еконт Експрес"
ООД/ и на основание чл. 89, ал. 1 ЗДДС е следвало да внася в държавния бюджет
данъка в определения в разпоредбата срок, когато е налице резултат за периода
данък за внасяне.
След като от събраните при ревизията
доказателства и от заключението на извършените по делото ССчЕ се установява, че
за жалбоподателя е било налице основание както за подаването на изискуемите по чл.
50, ал. 1 ЗДДФЛ годишни данъчни декларации за периода от 2013г. до 2017 г. за
реализираните от него доходи от продажбите на стоки с наложен платеж, така и за
подаване на справките декларации по чл. 125, ал. 1 ЗДДС, респективно и за
внасяне на изискуемите данъци по ЗДДФЛ и ЗДДС, но въпреки това той не е
изпълнил нито едно от тези задължения, като това е довело и до укриване на
приходи, то следва да се приемат за доказани по делото посочените от
ревизиращите органи основания по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК. Това налага
извод, че съответно на закона приходните органи са извършили ревизията при
условията на чл. 122 – 124 ДОПК и правилно са определили данъчната основа за
облагане с ДДС и с годишен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, прилагайки относимите
в случая критерии по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Предвид чл. 124, ал. 2 ДОПК,
доказаността на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК обуславя
необходимостта именно ревизираното лице да оборва по делото с допустими и
относими доказателствени средства съдържащите се в ревизионния акт фактически
констатации, имащи отношение към определянето на данъчните му задължения. Това
обаче не бе сторено в рамките на процеса.
Относно задълженията по ЗДДФЛ правилно от
ревизионният орган е възприето, че от страна на М.О. за ревизирания период са
налице неотчетени приходи от продажби на дрехи, предвид представените данни от
куриерската фирма. Поради което правилно е прието основанието за облагане с
пряк данък – чл. 26, ал. 1 във връзка с ал. 7 ЗДДФЛ, според който физическите
лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са
регистрирани по ТЗ, формират данъчна основа по реда на ал. 1-6 от посочената
разпоредба. Затова и правилно от приходните органи е определена данъчната
основа за облагане като разлика между установените от ревизията укрити приходи
и установените от ревизията съответстващи разходи, формирани на база
декларираната от ревизираното лице и приета от ревизията. Годишната данъчна
основа за доходите от стопанската дейност като едноличен търговец е определена,
като така установеният доход е намален със сумите за ЗОВ, въз основа на което
правилно е определен данъкът по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ.
Относно установените задължения за ДОО,
ДЗПО-УПФ и ЗО правилно и приходните органи са приели, че след като извършените
доставки, по които ревизираното лице е получило приходи, то същите са във
връзка с извършваната от него икономическа дейност като едноличен търговец,
поради което дължими са и определените за внасяне осигурителни вноски. Предвид
правилно определената данъчна основа за облагане на посочените по-горе данъчни
задължения, то и задължителните осигурителните вноски правилно са установени.
Изложеното в съвкупността си обуславя краен
извод, че ревизионният акт е законосъобразен и поради това жалбата срещу него
следва да се отхвърли като единствено в частта на установения годишен данък по чл.
48, ал. 2 ЗДДФЛ за периода 2013г. -2017 г., както и установените задължения за
ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, отново за процесния период 2013г.-2017г. той следва да бъде
изменен, тъй като в тази част от неоспореното от страните заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява превишение на установения от
ревизиращите данък в сравнение с реално дължимия, поради изключването на
установените по съдебно-почерковите експертизи РКО, в които подписът за
получател не е поставен от жалбоподателя. Съответно на това следва да се намали
и размерът на установеното с ревизионния акт задължение за мораторна лихва.
Съответно по видове и години преизчислените задължения и лихвите към тях са:
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013г. от главница 922 лв. на
главница 730.89 лв. и от лихва 462.92 лв. на лихва 367.98 лв.; Годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. от главница 776 лв. на главница 760.89
лв. и от лихва 311.84 лв. на лихва 305.77 лв.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ
на ЕТ за 2015г. от главница 1138 лв. на главница 1119.85 лв. и от лихва 340.59
лв. на лихва 336 лв.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. от
главница 739 лв. на главница 692.06 лв. и от лихва 146.37 лв. на лихва 137.46
лв.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017г. от главница 1174 лв. на
главница 1171.15 лв. и от лихва 114.15 лв. на лихва 113.87 лв.; Вноски за ДОО
за 2013г. от главница 416.19 лв. на главница 195.43 лв. и от лихва 208.85 лв.
на лихва 98.39 лв.; Вноски за ДОО за 2014г. от главница 892.55 лв. на главница
875.06 лв. и от лихва 405.88 лв. на лихва 399.05 лв.; Вноски за ДОО за 2015г.
от главница 1309.01 лв. на главница 1287.88 лв. и от лихва 439.99 лв. на лихва
434 лв.; Вноски за ДОО за 2016г. от главница 850.17 лв. на главница 795.09 лв.
и от лихва 216.15 лв. на лихва 205.43 лв.; Вноски за ДОО за 2017г. от главница
1475.53 лв. на главница 1471.94 лв. и от лихва 199.71 лв. на лихва 199.56 лв.; Вноски
за Здравно осигуряване за 2013г. от главница 260.12 лв. на главница 122.15 лв.
и от лихва на 130.53 лв. на лихва 61.05 лв.; Вноски за Здравно осигуряване за
2014г. от главница 534.61 лв. на главница 546.91 лв. и от лихва на 157.91 лв.
на лихва 153.64 лв.; Вноски за Здравно осигуряване за 2015г. от главница 616.58
лв. на главница 616.58 лв. и от лихва на 199.65 лв. на лихва 199.65 лв.; Вноски
за Здравно осигуряване за 2016г. от главница 329.79 лв. на главница 295.84 лв.
и от лихва на 80.36 лв. на лихва 128.42 лв.; Вноски за Здравно осигуряване за
2017г. от главница 634.58 лв. на главница 632.05 лв. и от лихва на 77.88 лв. на
лихва 115.35 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2013г. от главница 162.57 лв. на
главница 76.34 лв. и от лихва на 59.01 лв. на лихва 38.14 лв.; Вноски за
ДЗПО-УПФ за 2014г. от главница 348.65 лв. на главница 341.81 лв. и от лихва на
158.55 лв. на лихва 155.89 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2015г. от главница 511.37
лв. на главница 503.08 лв. и от лихва на 171.87 лв. на лихва 169.52 лв.; Вноски
за ДЗПО-УПФ за 2016г. от главница 332.01 лв. на главница 310.09 лв. и от лихва
на 84.44 лв. на лихва 80.25 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2017г. от главница
356.24 лв. на главница 533.31 лв. и от лихва на 72.16 лв. на лихва 72.11 лв.
Или общо дължимите вноски за ДОО, ДЗПО, ЗОВ и ДОД за ревизирания период се
преизчислява от главница в размер на 13799.11 лева на главница в размер на
13080.48 лева, като дължимите лихви към 15.04.2019г. са от лихва в размер на
4038.81 лева на лихва в размер на 3771.98 лева.
Жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена в частта на Ревизионен акт № Р-16002618005216-091-001/15.04.2019г.,
потвърден с Решение №
402/01.07.2019г. на изпълняващ правомощията на директор на дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив в частта, с която допълнително са
установени задължения за ДДС в размер на 51 999,02 лв., с прилежащи лихви
в размер на 16 197,44 лв. към 15.04.2019г.
При този изход на спора, на основание чл.
161, ал. 1 ДОПК, на страните се следват разноски съобразно уважената,
респективно отхвърлена част от жалбата. Жалбоподателят е направил разноски,
общо размер на 5256 лева, от които 50 лева за държавна такса, 2206 лева
възнаграждение за вещи лица / от които 203 лв. за СКТЕ, 348 лв. за СПЕ, 300 лв.
за ССчЕ, 1055 лв. за СПЕ и 300 ССчЕ/, както и 3000 лв. за адвокатско
възнаграждение Предвид фактическата и правна сложност на делото, неговия обем,
както и предвид проявената от адв. Т. процесуална активност във всичките
проведени съдебни заседания, съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В тази връзка, съобразно
уважената част от жалбата, на жалбоподателя се следват разноски в размер на
54.00 лв., платими от ответника.
Според чл. 161, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 8,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на ответника, съобразно отхвърлената част от
жалбата, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
3381.46лв., платими от жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.
160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Хасково
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16002618005216-091-001/15.04.2019г., поправен с Ревизионен акт №
П-16002619075793-003-001/30.04.2019г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – Пловдив, в частта, с която е изменен с Решение № 402/01.07.2019г. на изпълняващ
правомощията директора Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика"- Пловдив при ЦУ на НАП, с която спрямо М.О.О., са определени
допълнително установени задължения и лихвите към тях за периода 2013г.-2017г.,
касаещи годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, вноски за ДОО, вноски за ЗО, вноски
за ДЗПО – УПФ, КАТО НАМАЛЯВА Годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013г. от главница 922 лв. на главница 730.89
лв. и от лихва 462.92 лв. на лихва 367.98 лв.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ
на ЕТ за 2014г. от главница 776 лв. на главница 760.89 лв. и от лихва 311.84
лв. на лихва 305.77 лв.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г. от
главница 1138 лв. на главница 1119.85 лв. и от лихва 340.59 лв. на лихва 336
лв.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. от главница 739 лв. на
главница 692.06 лв. и от лихва 146.37 лв. на лихва 137.46 лв.; Годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017г. от главница 1174 лв. на главница 1171.15
лв. и от лихва 114.15 лв. на лихва 113.87 лв.; Вноски за ДОО за 2013г. от главница
416.19 лв. на главница 195.43 лв. и от лихва 208.85 лв. на лихва 98.39 лв.;
Вноски за ДОО за 2014г. от главница 892.55 лв. на главница 875.06 лв. и от
лихва 405.88 лв. на лихва 399.05 лв.; Вноски за ДОО за 2015г. от главница
1309.01 лв. на главница 1287.88 лв. и от лихва 439.99 лв. на лихва 434 лв.;
Вноски за ДОО за 2016г. от главница 850.17 лв. на главница 795.09 лв. и от
лихва 216.15 лв. на лихва 205.43 лв.; Вноски за ДОО за 2017г. от главница
1475.53 лв. на главница 1471.94 лв. и от лихва 199.71 лв. на лихва 199.56 лв.;
Вноски за Здравно осигуряване за 2013г. от главница 260.12 лв. на главница
122.15 лв. и от лихва на 130.53 лв. на лихва 61.05 лв.; Вноски за Здравно
осигуряване за 2014г. от главница 534.61 лв. на главница 546.91 лв. и от лихва
на 157.91 лв. на лихва 153.64 лв.; Вноски за Здравно осигуряване за 2015г. от
главница 616.58 лв. на главница 616.58 лв. и от лихва на 199.65 лв. на лихва
199.65 лв.; Вноски за Здравно осигуряване за 2016г. от главница 329.79 лв. на
главница 295.84 лв. и от лихва на 80.36 лв. на лихва 128.42 лв.; Вноски за
Здравно осигуряване за 2017г. от главница 634.58 лв. на главница 632.05 лв. и
от лихва на 77.88 лв. на лихва 115.35 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2013г. от
главница 162.57 лв. на главница 76.34 лв. и от лихва на 59.01 лв. на лихва
38.14 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2014г. от главница 348.65 лв. на главница
341.81 лв. и от лихва на 158.55 лв. на лихва 155.89 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за
2015г. от главница 511.37 лв. на главница 503.08 лв. и от лихва на 171.87 лв.
на лихва 169.52 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2016г. от главница 332.01 лв. на
главница 310.09 лв. и от лихва на 84.44 лв. на лихва 80.25 лв.; Вноски за
ДЗПО-УПФ за 2017г. от главница 356.24 лв. на главница 533.31 лв. и от лихва на
72.16 лв. на лихва 72.11 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.О. *** против Ревизионен акт №
Р-16002618005216-091-001/15.04.2019г., поправен с Ревизионен акт №
П-16002619075793-003-001/30.04.2019г., издадени от орган по приходите при ТД на
НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение
№ 402/01.07.2019г. на изпълняващ правомощията директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив в частта, с която по отношение на М.О.О.,
допълнително са установени задължения за ДДС в размер на 51 999,02 лв., с
прилежащи лихви в размер на 16 197,44 лв.
ОСЪЖДА
Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Пловдив да
заплати на М.О.О., ЕГН **********, с посочен адрес ***, разноски по делото в
размер на 54.00 лв. /петдесет и четири лева/.
ОСЪЖДА М.О.О.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно –
осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, разноски по делото в
размер на 3381.46 лв. /три хиляди триста осемдесет и един лева и 46 стотинки/.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: