№ 126736
гр. София, 13.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110152042 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от ФИРМА за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК срещу Л. И. Г. - В. за следните суми:1752,73 лева – неизплатен остатък от главница,
ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането; 343,17 лева –
възнаградителна лихва за периода от 25.04.2023 г. до 25.07.2023 г., и 197 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 25.04.2023 г. до 07.09.2023 г. –
задължения по договор за потребителски кредит № **********/22.01.2020 г., сключен
между страните по делото.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение във всеки един
момент да преценява евентуалната неравноправност на договорни клаузи, когато са налице
фактически данни за такава неравноправност, въведено както в чл. 7, ал. 3 ГПК, така и от
практиката Съда на Европейския съюз, включително и в случаи, когато съдът не е натоварен
служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от Решение по дело C-243/08 Pannon GSM,
както и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, намира, че от представените по дело документи може да се
направи извод за евентуална неравноправност на някои от клаузите по договора за кредит.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправни са клаузите в договор с потребител, които не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Отделно от това чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП
предвижда, че е неравноправна клауза в потребителски договор, която натоварва
потребителя с прекомерни по размер неустойка или парично обезщетение. При договорите
за потребителски кредит това правило намира и специална уредба в разпоредбата на чл. 33,
ал. 2 ЗПКр, която забранява при забава за плащане потребителят да дължи нещо повече от
законната лихва за забава.
Съгласно установените значения в правната доктрина лихвата бива или възнаграждение за
предоставяне на парична сума на разположение на едно лице (възнаградителна лихва) или
1
предвидено отнапред в закона обезщетение за вредите, които кредиторът търпи от
ненавременно плащане на парична сума от длъжника си (санкционна лихва, мораторна
лихва, лихва за забава).
По договорите за кредит лихва се дължи върху предоставената на потребителя сума за
ползване от него (главница по договора). Поради това ще се явява неравноправна клауза,
която налага на потребителя да заплаща лихва върху парична сума, която същият не може да
ползва свободно по свое усмотрение. Това важи особено ако в случаите, когато
олихвяваното плащане се явява премия по застраховка – вземане, което обезпечава
гаранционната функция на застрахователя, и при чието неплащане законът предвижда като
последица не начисляване на лихви, а прекратяване на застрахователното покритие (вж. чл.
367 – 368 КЗ).
В настоящия случай заявителят представя по реда на чл. 410, ал. 3 ГПК текст на договор с
потребителя, в който е предвидено, че длъжникът – потребител получава като чиста
стойност на кредита 7500 лева (чл. 7 от договора), а към това плаща още общо 1970,98 лева
застрахователни премии, както и 1136,52 лв. - еднократна такса за оценка на риска. Тези
суми обаче не са отделени като допълнително плащане към кредита или плащане за услуга,
а са капитализирани към главницата и е получена обща такава в размер на 10607,50 лева,
като възнаградителната лихва по кредита се начислява върху целия сбор от главница
(получена от длъжника сума), застрахователни премии и такса за оценка на риска.
Подобен начин на начисляване на лихвите създава съмнение, че става въпрос за клаузи,
които като общ ефект значително завишават тежестта на потребителя при разсрочено
плащане на застрахователната премия, като в противоречие с правилото на чл. 33, ал. 1 и 2
ЗПКр превръщат застрахователната премия и таксата за оценка на риска във вземане,
олихвяемо с 31,95 % годишна лихва (вж. чл. 9 от договора за кредит).
Оттук за съда възниква основателно съмнение за това, че начинът на формиране на лихвата
по кредита може да е резултат от приложение на евентуално неравноправна клауза. Към
настоящия момент и с оглед формалния характер на едностранното заповедно производство
за настоящия съдебен състав е невъзможно да определи каква част от претендираната
възнаградителна лихва в размер на 343,17 лева се дължи върху отпусната главница, и каква
– въз основа на евентуално неравноправния механизъм за капитализиране на
застрахователната премия и начисляване на лихва върху нея.
Поради това и доколкото преценката на настоящия съд е единствената бариера в
производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение, която се изпълнява без
други специални процедури, съдът не следва да издава заповед за целия размер на лихвите,
тъй като може да допусне изпълнение на парично вземане, основано на евентуално
неравноправна клауза, като така наруши задължението си по чл. 6 от Директива 93/13/ЕИО.
В същия смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 от Определение от
17.01.2023 г. по дело C-379/21 Ти Би Ай банк България (вж. и точки 30 – 32 от мотивите),
която не позволява при невъзможност да се разграничат последиците на евентуално
неравноправна клауза от договора от другите му части, да се допуска от съда изпълнение на
2
цялото задължение по принудителен ред.
При това положение следва да се отхвърли заявлението за целия претендиран размер на
възнаградителната лихва от 343,17 лева.
Заявлението следва да се отхвърли и за сумата над 81,34 лв. до пълния претендиран размер
от 197 лв. - обезщетение за забава за периода 25.04.2023 г. - 07.09.2023 г., тъй като
посоченият в заявлението размер не е изчислен правилно.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и разноските със
заповедта, като искането следва де бъде уважено за лева от общо 1834,07 лева, или за 79,99%
% от предявения си размер, като следователно пропорционално на заплатената държавна
такса от 45,86 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само
36,68 лева държавна такса и 39,99 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 1261320/20.09.2023 г. В ЧАСТТА, с която ФИРМА, с ЕИК: ..., с адрес на
управление: ..., иска осъждане на Л. И. Г. - В., с ЕГН: **********, с адрес: ..., да плати на
заявителя сумите в размер на 343,17 лева - възнаградителна лихва за периода от 25.04.2023
г. - 25.07.2023 г., и разликата между 81,34 лева и пълния претендиран размер от 197 лева –
обезщетение за забава за периода 25.04.2023 г. - 07.09.2023 г. – задължения по договор за
потребителски кредит №**********/22.01.2020 г., като съответно намалява и разноските по
делото.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя ФИРМА.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3