Р А З
П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 3
гр. Русе, 25 март 2022 год.
Русенски
административен съд, в закрито заседание на 25 март 2022 год. в състав:
Председател
: Диан Василев
за да се произнесе по адм. дело №88 по описа на съда за 2022 год., намира следното:
Производството е по чл. 306, ал. 2 АПК във вр. с чл. 304 АПК.
Образувано е по искане на М.Т.А.,
действаща чрез адв. М. К., за налагане на наказание на длъжностното лице А.В.,
гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ - Русе, в размер на 2000 лева,
алтернативно – на директора на ТП НОИ Русе И.Д. за неизпълнение на влязло в
сила съдебно решение №249 от 26.11.2021 г. по адм. дело №510/2021 г. по описа
на Административен съд-Русе.
Със съдебният акт по жалба на М.Т.А. ***,
решение № Ц1040-17-58/23.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Русе и
потвърденото с него разпореждане № 171-00-493-3/10.06.2021 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателката е отказано
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО са били
отменени. Съответно, преписката върната на ръководителя на осигуряването за
безработица за ново произнасяне по Заявление вх. № 171-00-493/22.02.2021 г. за
отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от М.Т.А..
М. А. е счела, че след като решение №249 от 26.11.2021 г. по адм. дело
№510/2021 г. на АС – Русе е влязло в
сила, то АО е следвало да го изпълни, а не да издава разпореждане №2171-00-493-5
от 29.12.2021 г., със същите мотиви като тези в оспореното и разгледано от съда
по адм. дело №510 разпореждане №2171-00-493-3 от 10.06.2021 г., което след
административно оспорване пред директора на ТП на НОИ – Русе е потвърдено като
правилно и законосъобразно с решение №21040-17-11 от 18.02.2022 г.
В срока, даден на А.В., гл. експерт
по осигуряването в ТП на НОИ – Русе, съответно - директорът на ТП на НОИ – Русе
са депозирани писмени обяснения и доказателства. Внимателният прочит на тези обяснения,
очертава и изхода на настоящото производство.
Съгласно казаното от директора на ТП
на НОИ – Русе, не е налице твърдяното от М. А. неизпълнение на съдебно решение.
Напротив, предприети са действия и въз основа на съдебното решение е издадено и
Разпореждане №2171-00-493-5 от 29.12.2021 г. Практически, според длъжностните
лица в ТП на НОИ-Русе, решението на АС-Русе е изпълнено в цялост.
Какви са фактите, установени по
случая, съобразно приложеното адм. дело №510/2021г. и обясненията, дадени по
този въпрос :
М.Т.А. е обжалвала решение №
Ц1040-17-58/23.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, и потвърденото с
него разпореждане № 171-00-493-3/10.06.2021 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица, с което й било е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а КСО. По повод на тази жалба е образувано в АС-Русе адм.
дело №510/2021г. по описа на съда.
Съдът отменя оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – Русе, както и потвърденото с него разпореждане на
ръководителя на осигуряването за безработица. В диспозитива на решението е
разпоредено, че преписката се връща на Ръководителя на осигуряването за
безработица за ново произнасяне по заявление вх. № 171-00-493/22.02.2021 г. за
отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от М.Т.А..
В изпълнение на това решение, както
виждаме и от приложения писмен отговор, с разпореждане №
171-00-493-4/29.12.2021 г. ръководителят на осигуряването за безработица в
изпълнение на влязло в законна сила, постановено съдебно решение № 49 от
26.11.2021 г. , административният орган съобразно дадените указания и
изложените мотиви е отменил разпореждане № 171-00-493-3/ 10.06.2021 г., върнал
е преписката на лицето за ново разглеждане. Издал е ново разпореждане под №
171-00-493-5/29.12.2021 г., с което е отказал отпускането на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а по КСО на М.Т.А..
При така
установените факти съдът приема, че не са налице елементите от състава на административно нарушение по
чл. 304 АПК. Нормата на чл.304, ал.1 АПК предвижда налагане на административно
наказание глоба за длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от
влязъл в сила съдебен акт.
Безспорно
е установено по делото, че е налице влязъл в сила съдебен акт - съдебно решение,
постановено по адм.
дело №510/2021г. на
АС – Русе. От решението по адм. дело произтича задължение за директора на ТП на НОИ-Русе,
съответно на ръководителя на осигуряването за безработица да се съобразят с
мотивите и диспозитива на съдебното решение, които разпореждат ново произнасяне
по заявление вх. № 171-00-493/22.02.2021 г., входирано от М.Т.А..
Вярно е,
че при новото произнасяне АО е длъжен да съобрази както мотивите, така и
диспозитива на съдебния акт, съобразно разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК,
според която „Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради
некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по
същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен
орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона“.
Няма спор,
че е налице ново произнасяне с разпореждане под № 171-00-493-5/29.12.2021 г., с
което е отказано отново отпускането на парично обезщетение за безработица по
чл. 54а по КСО на М.Т.А..
Тук не е
мястото, но за пълнота на изложението следва да се посочи, че действията,
свързани с издаденото разпореждане № 171-00-493-4/29.12.2021 г. с което ръководителят
на осигуряването за безработица в изпълнение на съдебното решение № 49 от
26.11.2021 г. на АС-Русе, е отменил
разпореждане № 171-00-493-3/ 10.06.2021 г. и върнал е преписката на лицето за
ново разглеждане, са и ненужни, и погрешни. Налице е съдебен акт, с който се
отменя както решение № Ц1040-17-58/23.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ –
Русе, така и потвърденото с него разпореждане № 171-00-493-3/10.06.2021 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица. Така че повторна отмяна на вече
отмененото от съда разпореждане е правно неиздържано и нищожно действие.
Основният
проблем тук е в друго. На практика, с новото разпореждане под №
171-00-493-5/29.12.2021г., е отказано отпускането на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а по КСО на М.Т.А.. То е и акта, издаден по повод
съдебното решение и именно затова не може да се приеме, че е налице
неизпълнение на съдебно решение.
Това разпореждане
е и причината за сезиране от страна на М. А. на съда, за прилагане на
правомощията на председателя на съда по чл.304 от АПК.
Не са
налице основания и не може да се приеме, че е налице бездействие на
административния орган, както и вина като елемент от субективната страна на
нарушението.
Напротив,
в изпълнение на съдебния акт, влязъл в законна сила, макар и в противоречие на дадените
с него указания, са предприети действия от длъжностите в лица в ТП на НОИ-Русе с издаване на разпореждане
под № 171-00-493-5/29.12.2021г.
Друг е въпросът дали това са нужните и
дължими съгласно съдебното решение действия. По този въпрос обаче, в настоящото
производство, което е по реда на чл.306, ал.2, вр. с чл.304 от АПК не следва да
се произнася председателят на съда, защото това би обезсмислило съществуването
на разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК.
Разпоредбата
на чл.304, ал.1 от АПК казва, че „Длъжностно лице, което не изпълни
задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял
пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лева“. Тук задълженото за ново
произнасяне лице е изпълнило своите задължения – за ново произнасяне. Това, че
неговото разпореждане е в противоречие с мотивите и диспозитива на съдебно
решение №249 от 26.11.2021 г. по адм. дело №510/2021 г. по описа на
Административен съд-Русе, както твърди М.Т.А.,
действаща чрез адв. К., би било основание за приложение на чл.177, ал.2 от АПК,
според която „Актове и действия на административния орган, извършени в
противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован
може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви“.
Но такова противоречие не е основание за прилагане на чл.304, ал.1 от АПК, и на
следващо място, не може да бъде установявано в настоящото производство като причина за налагане на санкция.
В случая липсва
неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, а лошо изпълнение, в
противоречие на дадените със съдебния акт указания. Затова съдът приема, че не
са налице предпоставките за прилагане на чл. 304, ал. 1 АПК.
Искането
за налагане на санкция по чл. 304, ал. 1 АПК е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
Поради
спецификата на настоящото производство, страни в него са нарушителят и
административно-наказващият орган по 306, ал. 1 от АПК. Обжалването на
постановено по този ред разпореждане е изрично уредено в ал. 5 и ал. 6 - обжалваемо
е само разпореждането, с което се налага наказание, като активно легитимирано е
само наказаното лице. Разпореждане, с което е оставено без уважение искането по
чл. 304 АПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от
горното и на основание чл.306, ал.2 АПК председателят на Административен съд
Русе
Р А З П О Р Е Д И :
Оставя без уважение искането на М.Т.А.,
действаща чрез адв. М. К., за налагане на наказание на длъжностното лице А.В.,
гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ - Русе, в размер на 2000 лева,
алтернативно – на директора на ТП НОИ Русе И.Д. за неизпълнение на влязло в
сила съдебно решение №249 от 26.11.2021 г. по адм. дело №510/2021 г. по описа
на Административен съд-Русе.
Разпореждането е
окончателно.
Председател :