№ 6960
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110107868 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 59, ал.1 ЗЗД и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на цена на доставена топлинна енергия, такса за дялово разпределение и за
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ищецът излага, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди
съгласно § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г., в сила
до 17.07.2012 г., съответно небитов клиент по смисъла на § 1, т.33а от Допълнителните
разпоредби на ЗЕ след изменението му с ДВ, бр. 54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г. В
периода в отношенията между страните са приложими Общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „"Р С" ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-
033/08.10.2007 г. на ДКЕВР.
Претендира ответникът да дължи и лихва за забава в срока по чл. 40, ал. 1 от общите
условия. Излагат се доводи, че в сградата, където се намира имотът на ответника, е въведена
системата за дялово разпределение, като услугата се е извършвала от Т С ЕООД; че
съгласно чл. 155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани
от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение, като за имота на ответника са издадени изравнителни
сметки по действителен разход на уредите, инсталирани на отоплителните тела в офиса.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни по подробно изложени
съображения. Твърди, че представените от ищеца фактури не са годни доказателства да
1
установят дължимите суми.
Третото лице помагач „Т С” ЕООД счита, че предявените искове са основателни и доказани.
Твърди, че е изготвяло дяловото разпределение за аб. № ... в съответствие с всички
действащи през процесния период нормативни разпоредби.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД извън случаите на чл. 55 – 58 ЗЗД всеки, който се
е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Общият фактически състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД включва следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда
сметка, обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно
основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.
От представения по делото Акт за частна държавна собственост /л.31-32/ се установява, че
ответникът е собственик на процесния имот, представляващ ап.31, находящ се в гр. София,
район „И“,ж.к.“И“, ул.“Ф“ №15, ет.16. Ето защо следва да се отговори на въпроса какво
правоотношение е възникнало между ищеца и държавата /в качеството на титуляр на
правото на собственост върху процесния имот/. Няма данни по делото за процесния период
ответникът да е заявил, че иска в имота да бъде предоставяна топлинна енергия за стопански
нужди.
Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ /в редакцията, действала към процесните отношения/, продажбата
на топлинна енергия за небитови нужди се осъществява въз основа на писмени договори при
общи условия, а съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Доколкото в чл. 153, ал. 1 ЗЕ не се сочи конкретно, че разпоредбата се прилага единствено
за битови клиенти на топлинна енергия, то следва, че всички собственици/ титуляри на
вещно право на ползване на имоти, намиращи се в топлоснабдена сграда в режим на етажна
собственост, са потребители на топлинна енергия, без оглед на това дали ползват енергията
за битови или за небитови нужди. Следователно и по силата на чл. 153 ЗЕ, имаща характер
на специална спрямо нормата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ, от момента, в който държавата е
придобила собствеността върху процесния имот, между нея и ищеца е възникнало
договорно правоотношение, по силата на което държавата, в качеството на собственик на
имота в топлоснабдената сграда /респ. на потребител на топлинна енергия/, има задължение
да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот. Ако се
приеме обратното – че за държавата /или за търговци/ облигационното правоотношение
възниква едва с факта на сключване на писмен договор /осъществяването на който зависи
единствено от волята на собственика/, то в случая тя би била в по-благоприятно положение
от битовия клиент – физическо лице, от потребителя. Това е така, защото всеки
2
потребител[1]битов клиент, става страна по облигационното правоотношение с факта на
придобиването на имот с топлоснабдена сграда. А за държавата, която законът никога не
толерира като по[1]слаба страна, би се дало право на избор – упражняващият правата на
държавата орган да реши да сключи или да не сключи договор с доставчика на топлинна
енергия. Такъв подход на законодателя не е мислим, поради което и съдът несъмнено счита
за правилен и законосъобразен горния извод за еднакво положение на собствениците на
имоти в сграда в режим на етажна собственост, независимо дали са физически лица,
търговци или държавата /действаща чрез съответното учреждение.
Предвид гореизложеното, при наличието на възможност за топлопреносното предприятие да
защити правото си с искове за реално изпълнение на договорно основание, субсидиарната
претенция по чл. 59 ЗЗД за плащане на претендираната сума като резултат от неоснователно
обогатяване следва да се отхвърли - по делото се доказва наличието на основание за
извършеното разместване на имуществени блага - договор между страните, възникнал по
силата на чл. 153 ЗЕ, поради което предявеният въз основа на извъндоговорен източник иск
е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период. Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то неоснователна
е и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава. Ето защо искът следва да
бъде отхвърлен изцяло.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се
присъди сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р С” ЕАД, ЕИК .... срещу О, ЕИК .. искове по чл. 422 ГПК вр.
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 935,35 лева , представляваща стойност на доставена топлинна енергия през
периода м.12.2018г.- 30.04.2020 г. до имот с аб. № ..., представляващ ап.31, находящ се в
гр.София, район „И“,ж.к.“И“, ул.“Ф“ №15, ет.16, 37,58 лева, представляваща главница за
цена на услуга дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до м.02.2020 г., с които суми
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 06.12.2021 г. до
погасяване на задълженията, 175,25 лева, представляваща мораторна лихва за периода
31.01.2019 г.- 25.11.2021г, и 8,46 лева, представляваща мораторна лихва върху цена на
услуга дялово разпределение за периода м.12.2018 г. до м.02.2020 г. , за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.21 г. по ч.
гр.д. № 69680/2021г. по описа на СРС, 151 с-в.
3
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Я” № ..
да заплати на О, с ЕИК .., с адрес: гр. София, ул. „А“ № 22, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 100 лева – разноски.
Решението е постановено при участието в процеса на „Т С“ЕООД , като трето лице помагач
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4