Решение по дело №13217/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2415
Дата: 6 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Диана Илиева Костадинова
Дело: 20215330113217
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2415
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Ил. Костадинова
при участието на секретаря София Г. Чаушева
като разгледа докладваното от Диана Ил. Костадинова Гражданско дело №
20215330113217 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от Д. Х. Ф., чрез неговата майка и законен
представител В. Н. Р., против Х. С. Ф., в която твърди, че със съдебно
решение по гр. дело № 4335/2017г. ответникът е осъден да заплаща месечна
издръжка на сина си в размер на 180 лв. Детето вече било на *** години и
било в ***** клас. Всички допълнителни разходи във връзка с училището и
страничните дейности заплащала майката. С така определената издръжка
същата не можела да осъществи необходимите средства за физическото и
интелектуалното развитие на детето. Освен присъдената сума ответникът не
проявявал и минимални жестове на щедрост при различните поводи, касаещи
детето. Често закъснявал с плащането на издръжката. Ответникът живеел при
родителите си, не се грижел за битовите разходи и нямал други финансови
задължения. С оглед на изложеното е направено искане съдът да постанови
решение, с което да измени Решение № 2120/2017г., постановено по гр. дело
№ 4335/2017г., като увеличи размера на месечната издръжка, която бащата е
задължен да заплаща на своето малолетно дете, чрез неговата майка и законен
представител, от 180 лв. на 280 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба – 13.08.2021г., до настъпване на причина за нейното изменяване или
1
прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие. Направено е искане
съдът да постанови изплащането на издръжката до 25-то число на текущия
месец, за който се отнася по посочена от майката банкова сметка.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника.
Оспорва предявения иск по размер. Оспорва и твърдението, че само ищцата
поема училищните разходи и такива за странични дейности на детето. Завява,
че поддържа близки контакти със сина си, а освен това неговата майка
вземала активно участие в отглеждането на детето. Детето посещавало *****
клас в ОУ ****, което се намирало до непосредствена близост до
апартамента, в който живеел ответникът заедно с родителите си. Всеки ден
след приключване на училище майката на ответника посрещала детето пред
училището и го водела в дома им, където му сервирала топъл обяд, след което
връщала детето в училище за занималня. Отделно от горното всеки месец
заплащал сметка за мобилен телефон на Д. в размер на 30 лв. Периодично
купувал дрехи, обувки, книги, помагала и други вещи, необходими за детето.
Телефонът, който детето ползвал също бил подарък от баща му. Заявява, че е
съгласен да заплаща увеличен размер на издръжката в размер на 230лв., като
същевременно продължи да заплаща сметката за мобилен телефон на Д. и да
поема разходите за обяд след училище. Счита, че претенцията за издръжка в
размер на 280лв. е завишена и е отвъд финансовите му възможности.
Предявеният иск е по чл. 150 от СК.
Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, че Д. Х. Ф., ЕГН ********** е дете на В.
Н. Р., ЕГН ********** и Х. С. Ф., ЕГН **********

Видно от представеното Решение № 2120 от 28.06.2017г. на Районен
съд - П., 1І брачен състав, постановено по гр.д. № 4335/2017г., ответникът Х.
С. Ф., ЕГН ********** е осъден да заплаща на малолетното дете Д. Х. Ф.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В. Н. Р., ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 180 лева /сто и осемдесет лева/.
От разпита на допуснатия свидетел на ищцовата страна А. В. Д., живущ
във фактическо съжителство с майката на ищеца става ясно, че не знае Д. да
2
носи някакви неща от баща си, освен едно яке и една чанта. От година и
половина живеел заедно с детето и неговата майка. Детето обядвало при баба
му по бащина линия когато не са онлайн на училище. Миналата година,
когато били онлайн, детето през цялото време било в дома си, не било ходил
при баба си. Събота и неделя е ходил при баба си само когато е имало режим
на лични отношения с баща си. Детето не посещавало извънкласни
занимания. Не знае кой му плаща телефона. Знае, че е от баща му телефона,
но не знае кой го плаща. Средно месечно не може да прецени колко се харчи
за детето. Разходите били за храна, за обувки, за дрехи, каквото е нужно за
всеки един човек. Майката плащала разходите.

От разпита на допуснатия свидетел на ответната страна Д. Д. Ф.,
***** ответника става ясно, че синът й полага грижи за Д.. Издръжката я
плащал в рамките на месеца, а той много често бил в командировка, връщал
се в събота, в неделя през две седмици, давал на свидетелката пари и тя
внасямла и превеждала парите на детето. Ответника нямал определен ден, в
който му внасят заплатите по сметката. Два пъти в месеца синът й поддържал
контакт с детето, както е по съдебно решение. Понякога взимали детето и в
петък вечер, защото по принцип режимът бил от събота, но майката го давала
в петък. Тази година вече била трета поредна година, в която взимали детето
от училище по обяд, то обядвало в дома им и пак го връщали на занималня.
Обикновено маратонки и боти купували детето с бащата, а другите неща като
бельо, пижами, ги купувала свидетелката, а синът й давал парите съответно.
Обувките ги давали на детето като си тръгва и якето също, защото било
безсмислено да седят в дома им. Гледали да има едно резервно яке в дома
им, защото всичко се случва. Оставали дрехи и в дома им , за да има , когато
е при тях.
Д. като по-малък боледувал, но сега вече не. Той не изявявал желание да
ходи на извънкласни занимания. Много пъти искали да го запишат някъде, на
плуване, на нещо друго, но той не искал. Синът й- ответникът, купил
телефон на Д. и той му плащал сметките всеки месец. Тарифата била някъде
около 30 лв., защото Д. искал бърз интернет да има. Майката никога не била
казвала, че има нужда от повече средства, поне свидетелката не знаела.
Миналата година за онлайн обучението Д. бил у баща си една седмица и една
3
седмица у майка си. Тази година Д. си бил у тях изключително.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели на ищцовата и
ответната страни, тъй като същите пресъздават непосредствените си
впечатления от отношенията на страните, не си противоречат и съответстват
на събрания доказателствен матиреал по делото.
От изготвения по делото социален доклад, съгласно информационна
база данни на ДСП- П., Г-н Ф. информира, че с г-жа Р. са живели на семейни
начала 4 години. Първоначално 2 години са живели в жилището на
родителите му на адрес: *******, а след това са живели 2 години в жилището
па нейните родители на адрес: ******. Бащата споделил, че причина за
раздялата им е несходство в характерите им. Същият допълнил, че са имали
предишни дела за издръжка. Бащата има определен режим на лични
отношения със сина си - събота и неделя с преспиване. Режимът се спазва. Г-н
Ф. допълва, че Д. му гостува 1 месец през лятната ваканция. По информация
на Х.Ф., той изплаща издръжка ежемесечно в размер на 180 лв. Г-н Ф. казва,
че с г-жа Р. не са във влошени отношения. Купува подаръци на Д. за рождени
дни и празници, чуват се по телефона всеки ден. Х.Ф. казва, че и двамата
родители водят сина си всяка година на почивки през лятото. Г-жа Р.
информира, че от 2011г. до 2012г. с г-н Ф. са живели на семейни начала в
жилището на неговите родители. От съжителството им на ******, се ражда
синът им - Д. Х. Ф.. В началото на 2013г., двамата се разделят. Като причина
за раздялата им, г-жа Р. посочва злоупотреба с алкохол от страна на бащата и
агресивното му поведение спрямо нея. Майката споделя, че г-н Ф. я е удрял.
Същата допълва, че е имала издадена ограничителна заповед срещу бащата за
срок от година и половина. До момента двамата родителите са водили 2 дела
за родителски права през 2013г. и за издръжка през 2017г. След първото дело.
г-н Ф. е изплащал издръжка в размер на 120 лв. Майката споделя, че бащата е
изпалащал издръжка няколко месеца, след което е спрял. Същата допълва, че
е подала жалба в прокуратурата, след което отново е започнал да изплаща
издръжка. След второто дело, издръжката, която г-н Ф. изплаща е в размер на
180 лв. В.Р. казва, че я изплаща редовно, като се случва всяка година да
пропуска един месец. Майката съобщава, че Д. поддържа повече връзка с
баба си и дядо си по бащина линия, отколкото с баща си. Х.Ф. не дава пари на
сина си за рождени дни и празници, не му купува подаръци. Не се интересува
от нуждите па детето. Майката казва, че сумата от 180 лв. е недостатъчна за
осигуряването на нуждите на детето. В.Р. информира, че има нов партньор -
А., с който живее на семейни начала от година и половина в жилището си.
При проведен разговор с Д., той съобщава, че се среща с баща си събота и
неделя през седмица, а през лятната ваканция му гостува 1 месец. Момчето
казва, че баща му го извежда навън да играе с приятели, купува му подаръци
за рождени дни и празници. Д. информира, че се разбира добре с партньора на
майка си. Основни грижи за детето се полагат от г-жа Р. с помощ и подкрепа
от партньора й и нейния баща. Те задоволяват по адекватен начин здравните,
4
образователните и емоционалните потребности на Д..Личен лекар на
малолетния е д-р ****** Детето редовно се води на профилактични прегледи,
има поставени всички задължителни имунизации за възрастта си и е здрав.
Жилището, в което живее бащата се намира на адрес: ******. То е
собственост на родителите му. Състои се от хол с трапезария, детска стая за
Д., спалня и санитарен възел. В стаята на Д. има голямо легло, на което спи с
баща си, бюро, компютър, лаптоп, телевизор. В спалнята се съхраняват
дрехите му. Жилището е чисто и подредено, има всички необходими мебели и
електроуреди за домакинството. Жилището на г-жа Р. се намира на адрес:
*******. Жилището е собствено. Представлява тристаен апартамент - хол, в
който има два дивана, маса за кафе, телевизор и голяма секция, спалня за
бащата на г-жа Р., детска стая за Д., в която има голямо легло, на което спят с
майка му, бюро. компютър, гардероб, ракла, скрин и шкафче, санитарни
помещения и кухня с трапезария. Жилището е чисто и подредено, има всички
необходими мебели и електроуреди за домакинството. Г-н Ф. информира, че
работи на длъжност ****** във фирма *****, с работно време от понеделник
до петък от 07:00 ч. до 15:30 ч. Заявява месечен доход в размер на 1200 лв. Г-
жа Р. информира, че притежава собствен бизнес - ******. Работното й време
е от понеделник до събота от 09:30 ч. до 18:30 ч. Заявява месечен доход в
размер на 1000 лв. Майката съобщава, че получава помощи по чл.7 от ЗСПД
от ДСП - гр. П. в размер на 40 лв. Детето познава и поддържа връзка с баба си
и дядо си по бащина линия. Бащата информира, че всеки ден след училище, Д.
посещава жилището им, където обядва, а след това го водят на занималия. Г-
жа Р. информира, че момчето познава близките и роднините й, общува с тях.
За учебната 2021/2022г., Д. е ученик в ***** клас в ОУ *******. Момчето
посещава редовно учебните занятия, не допуска отсъствия по неуважителни
причини. Майката му е осигурила всички необходими учебни помагала и
материали. Г-жа Р. съобщава, че тя го води на училище, а след това нейния
баща го взима. Детето посещава занималия. Наблюдава се изградена
емоционална връзка между В.Р., нейния баща и малолетния Д.. Връзката
между момчето и неговия баща не е наблюдавана от социален работник. Г-н
Ф. съобщава, че синът му е привързан към него.
За майката на детето съобразно приетата по делото справка от НАП –
П., става ясно че за лицето В. Н. Р. с ЕГН **********: няма регистрация като
едноличен гърговец. Има регистрация като самоосигуряващо се лице; Има
участие в: ****** - едноличен собственик, представляващ субекта,
управляващ; Няма данни за подадени ГДД но чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни
2019 г. и 2020 г. Съгласно Справки за изплатени доходи по чл. 73, ал. 1 от
ЗДДФЛ по ЕГН, за лицето няма данни за изплатени доходи по извънтрудови
правоотношения за отчетни 2019 г. и 2020 г. Осигурява се на доход в размер
на минималната работна заплата от 650 лева. Притежава идеална част от
земя и сграда в ******; както и недвижими имоти в *******, както и
недвижим имот в ******;
За бащата на детето и ответник в производството от справката НАП
5
– П. става ясно, че: Лицето няма регистрация като едноличен търговец. Няма
регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма участия в търговски
дружества. Няма данни за подадени Годишни данъчни декларации /ГДД/ по
чл. 50 ог ЗДДФЛ за отчетни 2019 г. и 2020 г. Съгласно Справки за изплатени
доходи по чл. 73, ат. I от ЗДДФЛ по ЕГН, за лицето няма данни за изплатени
доходи по извънтрудови правоотношения за отчетни 2019 г. и 2020 г. Няма
декларирани недвижими имоти. Няма декларирани МПС. /по данни на
Общините/. Видно е, че от трудовото си правоотношение ответникът
получава средномесечен брутен доход в размер на 1650 лева.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009г. те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите
на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на
детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се
установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен
първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от
родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят
издръжка.
По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка
в настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е
налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения
размер на дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена от преди
повече от 4 години. За изминалия период от време е налице промяна в
6
нуждите на детето. Освен това съществува промяна на икономическата
обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да
бъде издържано с определените преди 4 години средства от 180 лева-
издръжката, която ответникът е осъден да плаща. Освен това трябва да се
има пред вид, че майката осъществява и фактическото отглеждане на детето.
От друга страна няма информация и доказателства бащата на детето да полага
грижи за други лица или да има задължения за издръжка на друго малолетно
или непълнолетно дете. Тук е мястото да се посочи, че към момента бащата
работи и реализира над средния за страната доход. Бащата на детето е млад,
здрав и в трудоспособна възраст и реализира месечен доход над размера на
средния за страната такъв. Следва да се има предвид, че бащата участва и
по друг начин в отглеждането и възпитанието на детето. Бащата заплаща
ежемесечно сметката за телефон надетето , като тарифния план е в размер на
около 30 лева. Освен това , когато детето е на училище в присъствена форма
на обучение неговите родители вземат детето всеки обяд , сервират му топъл
обяд и го връщат на занималня. Това следва да се отчете при определяне на
размера на издръжката, защото е вид помощ за детето. Следва да се има
предвид, че при предходното определяне на издръжката детето не е било
във възраст, за да е имало толкова потребности както понастоящем. В
момента обаче нуждите на детето са завишени с оглед факта, че има нужда
от дневни в по-висок размер предвид активния растеж и нуждата от повече
питателна и здравословна храна. Детето има формиран хранителен и дневен
режим, съобразен с възрастта си. При преценка какъв е подходящият размер
на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето и
на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на
събраните писмени и гласни доказателства, че детето има нужда да получава,
а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в
размер на около 400 лв - за храна, дрехи, обувки, ток, вода, интернет, за
развлечения, подходящи за дете на неговата възраст, за училищни пособия и
материалии, и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива,
необходими за правилното интелектуално и физическо развитие, както и за
задоволяване на здравословните проблеми и необходимите за това лекарства
и витамини. Необходими са средства и за здравословен хранителен режим.
При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето
живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият
7
съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 250 лева месечна
издръжка за детето си, а останалите 150 лева следва да се поемат от майката,
която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.
Ето защо искът за увеличение на издръжката се явява основателен за
сумата в размер на 250 лева месечно за детето Д., начиная от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 13.08.2021г, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради
което и следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид
факта, че бащата се намира в работоспособна възраст, млад и здрав е, няма
задължения към други непълнолетни лица, ще може да заплаща издръжка в
този размер.
За разликата от уважения размер от 250 лева до пълния претендиран
размер от 280 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен, предвид факта, че не бе доказан по категоричен начин от
ищцовата страна разходите, които се правят за детето и това те да са по-
различни за дете на неговата възраст. Освен това детето не е често
боледуващо, както и не посещава извънкласни форми на занимания.
Следва за яснота в отношенията между страните да се обяви, че
издръжката се дължи до 25-то число на месеца за който се отнася и е
платима по банкова сметка , посочена от майката на детето.
Доколкото уважава иск за увеличение на издръжка , съдът следва на
основание чл. 242 ал.1 от ГПК да допусне предварително изпълнение на
решението в тази му част.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи
окончателна държавна такса по предявения иск върху размера на
присъдената /увеличена/ издръжка, която възлиза на сумата от 100.80 лева
(сто лева и осемдесет стотинки)– държавна такса върху увеличения размер на
издръжката /70 лв. х 36 месеца х 4%/.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски
съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с
отхвърлената част. Ищецът претендира разноски в настоящето производство,
а и има доказателства за направени такива. Представено е адвокатско
8
пълномощно, видно от което направените в производството разноски от
страна на ищеца за един адвокат са в размер на 400 лева /л.10 от делото/
Искът не е уважен изцяло. Така разноските, които ответникът дължи на
ищцовата страна са в размер на 280 лева /двеста и осемдесет лева/. Предвид
изхода на спора, ответникът също има право на разноски, като такива са
направени от ответника в размер на 300 лева заплатен адвокатски хонорар.
Така съобразно с отхвърлената част на иска на ответника се дължат
разноски в размер на 90 лева.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за
присъждане на издръжка следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 2120 от 28.06.2017г.
на Районен съд - П., 1І брачен състав, постановено по гр.д. № 4335/2017г.
Влязло в законна сила на 14.07.2017г., месечна издръжка, дължима от Х. С.
Ф., ЕГН ********** Х. С. Ф., ЕГН ********** на малолетното дете Д. Х. Ф.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В. Н. Р., ЕГН
********** като УВЕЛИЧАВА същата от 180 лева /сто и осемдесет лева/ на
250 лева (двеста и петдесет лева) месечно, считано от 13.08.2021г. до
навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
уважения размер от 250 лева до пълния претендиран размер от 280 лева.
Издръжката се дължи до 25-то число на месеца за който се отнася и е
платима по банкова сметка, посочена от майката на детето.
ОСЪЖДА Х. С. Ф., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд- Пловдив сумата от 100.80 лева (сто лева и осемдесет стотинки)–
държавна такса върху увеличения размер на издръжката /70 лв. х 36 месеца х
4%/.
ОСЪЖДА Х. С. Ф., ЕГН ********** да заплати на Д. Х. Ф., ЕГН
9
**********, чрез неговата майка и законен представител В. Н. Р., ЕГН
********** сумата от 280 лева /двеста и осемдесет лева / - направени
разноски в производството от ищцовата страна за хонорар на един адвокат,
съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д. Х. Ф., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител В. Н. Р., ЕГН ********** да заплати на Х. С. Ф., ЕГН
********** сумата от 90 лева /деветдесет лева / - направени разноски в
производството от ответната страна за хонорар на един адвокат, съобразно
с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
– гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.


Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./__________
10