Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 21.02.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на втори февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Наталия Зирковска, като
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 2217/2021г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите на
Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Кроули инвест“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“***, представлявано от
управителя Н.С.Н., ЕГН: ********** срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000321002448-091-001
от 14.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден
с решение № 200/23.09.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика“ Варна при Централно управление на националната агенция
за приходите /ЦУ на НАП/, с който са установени дължимите задължения за ДДС по
ЗДДС за данъчен период м.03.2021г.: главница – 42500.00 лева и лихва – 1074.39
лева.
Жалбоподателят счита оспореният ревизионен акт за
неправилен и незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния
закон, изразявайки доводи в тази насока. Твърди се, че органът по приходите е
направил погрешни изводи за данъчни права и задължения на дружеството и е
установил публични задължения, които не са съобразени със закона. Формулирано е
искане за отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
главен юрисконсулт И.Й. оспорва жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Варна, като прецени събраните по
делото доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК,
от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване акт и след изчерпване
на задължителния административен ред за обжалване, с оглед на което съдът
приема, че правото на жалба е надлежно упражнено и депозираната жалба като
редовна и допустима подлежи на разглеждане по същество.
Производството по издаване на обжалвания РА е започнало
на основание ЗВР № Р-03000321002448-020-001/26.04.2021г., въз основа на която на
жалбоподателя е извършена ревизия за установяване на задължения за данък
добавена стойност за данъчни периоди от 02.03.2021г. до 06.04.2021г. За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000321002448-092-001/22.06.2021г.
Ревизията е приключила с издаването на Ревизионен акт № Р-03000321002448-091-001
от 14.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, с който на
лицето са определени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.03.2021г.:
главница – 42500.00 лева и лихва – 1074.39 лева. Срещу издадения ревизионен акт
е подадена жалба до Директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ Варна при ЦУ на НАП. Същият се е произнесъл с решение № 200/23.09.2021г.,
с което го е потвърдил изцяло.
При тези данни съдът приема, че оспореният РА е валиден
документ, като издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му
правомощия, при спазване на регламентираните в ДОПК срокове. В хода на
производството не са допуснати нарушение на процесуалните правила.
В хода на ревизията е установено следното: Във връзка
с подадено заявление от жалбоподателя на 25.03.2021г. за регистрация по чл.96,
ал.1 от ЗДДС му е извършена проверка, приключила с Акт за регистрация по ЗДДС №
030422101319005/06.04.2021г. В отговор на искане за представяне на документи,
ревизираното лице е представило писмени обяснения, ведно със заверени копия на документи,
в т.ч. нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 22, том ІІ, рег. №
1683, дело № 205 от 2021г., по който е издало фактура № 00…01/05.03.2021г. с
получател „Астрейд“ ЕООД, с предмет „продажба на поземлен имот 10135.73.574 в гр.
Варна, Промишлена зона-Планова“, на стойност 255000 лева, главна книга, оборотна
ведомост и хронологии на сметки, по които е имало движение за ревизирания
период, банково извлечение. След анализ на относимите доказателства органите по
приходите са приели, че дружеството има реализирани приходи от продажба на
собствен поземлен имот, идентичен с УПИ ІІ-66, 73, 123, прехвърлен с нотариален
акт № 22 от 02.03.2021г. на „Астрейд“ ЕООД за сумата от 255000 лева. Представено
е банково извлечение на дружеството в „Банка ДСК“ АД. По сметка ВG07STSA93000026780791 /EUR/ на
02.03.2021г е отразено постъпление на 42091.84 евро /82324.48лв./ от „Астрейд“
ЕООД във връзка с описаната продажба на поземлен имот. За м.04.2021г. няма
движение по сметката. За остатъка от дължимата сума 172675-52 лева е вписана
законна ипотека върху имота в полза на „Кроули инвест“ ООД. Операциите са
отразени в счетоводството на дружеството, за което са представени хронологични
описи на сметки 411 „Клиенти“, 5031 „Разпл. сметка в евро“, 709 „Други приходи“
и 201 „Земи/терени“. Съобразно разпоредбата на чл.96, ал.1, изр. 2, във връзка
с чл.102, ал.4 от ЗДДС, органите по приходите са приели, че за ревизираното
лице ДДС е дължим за доставките, осъществени за времето от 02.03.2020г. /датата,
на която е надвишило задължения оборот за регистрация от 50000 лева /до
06.04.2020г./ датата на която е регистрирано от органите по приходите, тъй като
не е подало заявление за регистрация в законоустановения 7-дневен срок, от
датата на която е достигнало този оборот, в рамките на два последователни
месеца, включително текущия. Данъкът е определен като дължим само за доставката
по фактура № 00…01/05.03.2021г., на основание чл.102, ал.4, изр. 2 от ЗДДС. С
обжалваният ревизионен акт, за реализираната облагаема доставка от дружеството
през д.п. м.03.2021г. е определен ДДС за внасяне в размер на 42500 лева, като
същият е изчислен по правилата на чл.53, ал.2 от ППЗДС.
Настоящият състав на административния съд намира
постановения в ревизионния акт краен резултат за законосъобразен, а
депозираната жалба – неоснователна.
От данните по делото се установява, а и между страните
не се спори, че „Кроули инвест“ ООД е продало на „Астрейд“ ЕООД собствения си поземлен
имот с идентификатор 10135.73.574 в гр. Варна, Промишлена зона-Планова“,
съобразно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 22 от 02.03.2021г.,
том ІІ, рег. № 1683, дело № 205 от 2021г., по който е издало фактура № 00…01/05.03.2021г.
с получател „Астрейд“ ЕООД, с предмет „продажба на поземлен имот 10135.73.574 в
гр. Варна, Промишлена зона-Планова“, на стойност 255000 лева. Установено по делото
е, че дружеството е подало заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Съобразно чл.96, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот
50000.00 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца
преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период,
през които е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този
закон. Когато оборотът е достигнат за период не по – дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявление
в 7-дневе срок от датата на която е достигна оборотът. В настоящия случай,
жалбоподателят е реализирал облагаема доставка на недвижим имот на посочения
по-горе недвижим имот. Правилно органът по приходите е определил на дружеството
задължения по ЗДДС, съобразно правилото на чл.102, ал.4 от ЗДДС, според което,
за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл.96, ал.1,
изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация
в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които
надхвърля облагаемия оборот от 50000.00 лева, от датата на която е надвишен
оборотът, до датата на която е регистрирано от органа по приходите, или до
датата, на която са отпаднали основанията за регистрация, като за облагаемата
доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък в размер на: главница
– 42500.00 лева и лихва – 1074.39 лева. Разпоредбата на чл.102 от ЗДДС
регламентира производство по служебна регистрация от органа по приходите,
когато лицето не е изпълнило задължението си за това. В чл.102, ал.4 от ЗДДС е
уреден различен режим за лицата, достигнали облагаем оборот 50000.00 лева или
повече за период не по-дълъг от два последователни месеца и неподали заявление
за регистрация. С разпоредбата се цели събираемост на ДДС, който неправомерно
не е бил начислен от данъчния субект и не е постъпил в бюджета, въпреки
възникналото задължение за извършената облагаема доставка. Съгласно чл.25, ал.1
от ЗДДС, данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или
услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното
придобиване, както и вносът на стоки по чл.16, като съгласно ал.2 на същата
разпоредба, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху
стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Когато става въпрос за
прехвърляне на собственост върху недвижим имот е налице една доставка на стока
и тя възниква на датата на издаване на нотариалния акт, с който е оформена
продажбата на имота. Изискуемостта на данъка по облагаемата доставка на недвижим
имот ще настъпи на датата на данъчното събитие – датата на нотариалния акт.
Предвид изложеното, настоящата инстанция споделя
напълно аргументите на решаващия орган. Органите по приходите са извършили
внимателен анализ на всички събрани доказателства, а изводите са обосновани на
събраните данни и доказателства. Съдът намира, че Ревизионен акт /РА/ № Р-03000321002448-091-001
от 14.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна е
законосъобразен, фактическите констатации в него кореспондират със събраните в
хода на ревизията доказателства. Подадената срещу него жалба от „Кроули инвест“ ООД, ЕИК *** следва
да се отхвърли като неоснователна.
При
този изход на спора на основание чл.161, ал.1 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1837.23 лева, определено при
условията на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Административен съд – Варна, Пети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кроули инвест“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“***, представлявано от управителя
Н.С.Н., ЕГН: ********** срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000321002448-091-001 от
14.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение
№ 200/23.09.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ Варна при Централно управление на националната агенция за приходите
/ЦУ на НАП/, с който са установени дължимите задължения за ДДС по ЗДДС за
данъчен период м.03.2021г.: главница – 42500.00 лева и лихва – 1074.39 лева.
ОСЪЖДА „Кроули инвест“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул.“***, представлявано от управителя Н.С.Н.,
ЕГН: ********** да заплати в полза на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП сумата в
размер на 1837.23 лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: