Определение по дело №465/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 345, във вр. с 341 ал.2, във вр. с чл. 249 ал. 3 от НПК.

Образувано е по постъпил частен П. на РП – К. против Разпореждане № 21/05.03.2014 год. на съдията – докладчик по Н.о.х.дело № 190/2014 год. по описа на К. районен съд, с което на основание чл. 249 ал.2, във вр. с чл.248 ал.2 т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по посоченото дело и същото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения, посочени в обстоятелствената част на разпореждането. В частния П. прокурорът от РП – К. е изложил подробни съображения относно неправилността на протестираното разпореждане, като е направил искане същото да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираното разпореждане, с оглед доводите, изложени в частния П., на основание чл. 249 ал.3, във вр. с чл.341 ал.2 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частният П. е подаден от лице, имащо интерес от протестирането, в срока по чл.342 ал.1 от НПК /обявление за изготвянето на разпореждането, което е постановено от съдията-докладчик в закрито заседание, е връчено на РП – К. на 07.03.2014 год., а частния П. е подаден чрез първоинстанционния съд на 10.03.2014 год./, поради което същият е допустим. По същество частният П. е основателен.

По внесен на 24.02.2014 год. в РС - К. обвинителен акт, с който е било предявено обвинение на подс. Х. А. Р. от Г.К. за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.3 и т.5, във вр. с чл.209 ал.1 от НК, е било образувано Н.о.х.дело № 190/2014 год. по описа на К. районен съд. С протестираното в настоящото производство разпореждане № 21/05.03.2014 год. съдията - докладчик е прекратил производството по делото и е върнал същото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения. За да постанови разпореждането си, съдията-докладчик е приел, че в обвинителния акт е налице липса на факти относно начина на извършване на престъплението и участието на дееца в него, а именно: обвинението било за това, че деецът „…възбудил и поддържал заблуждение...”, а прокурорът е описал единствено, че между „А.” ЕООД, представлявано от обвиняемия Р., и пострадалата Р. С. бил сключен предварителен договор на 02.02.2009 год., с който първият се задължавал да построи в завършен вид и да я снабди с нотариален акт за собственост на апартамент № 2, като при подписването му свидетелката С. дала на дееца на ръка сумата от 30 000лв. Съдът е посочил, че изобщо не ставало ясно как и с какви действия обвиняемият Р. е създал невярна представа у пострадалото лице, както и как точно я е мотивирал да му даде тези 30 000 лв. и в крайна сметка тя за какво му ги е дала - по повод на сключения предварителния договор или за нещо друго. Направил е извода, че липсата на факти се отнася и до обективните признаци на престъплението измама, изразила се в поддържане на заблуждение, тъй като в обвинителния акт било написано, че на 28.10.2010 год. бил сключен анекс към предварителния договор, когато пострадалата С. дала на обвиняемия Х. Р. на ръка 10 000 лв., но при тази фактология отново не ставало ясно какво участие е взел дееца, за да поддържа заблуждението на пострадалото лице, за какво му е дала парите - по повод на сключения анекс или за нещо друго, и не на последно място - как той я е мотивирал тя да се разпореди със сумата от 10 000 лв. в негова полза. Съдът е приел, че с така описаната фактология от прокурора, в която липсват факти относно съставомерните признаци от обективна страна на престъплението, се засяга основното право на обвиняемия на защита, поради което той не знае срещу какво точно да се защитава. В разпореждането си първоинстанционният съд е посочил и други, допуснати според него, съществени нарушения на процесуалните правила: в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът бил написал, че до момента на пострадалата С. не й била възстановена сумата от 40 000 лв., но липсвали факти, че не е получила обещаният й недвижим имот, за който е платила, който факт обуславял обективния признак на повдигнатото на дееца обвинение за измама, защото без вреда нямало измама, като липсата на този факт отново водела до ограничаване правото на защита на дееца; в диспозитива на обвинителния акт за време на извършване на престъплението бил посочен период от почти три години, за което прокурорът по никакъв начин не е описал това продължено престъпление ли е, две отделни деяния ли са, или е продължавано такова, като тази неяснота не давала възможност както на съда, а в още по- голяма степен и на обвиняемия да разбере в какво точно е обвинен; в обстоятелствената част на обвинителният акт не било описано защо прокурорът приема, че специалната цел на престъплението е да набави облага както за себе си, така и за „А.” ЕООД- К., въпреки, че описал при фактите, че парите били дадени лично на обвиняемия Х. Р. на ръка, като по този начин отново било налице разминаване между фактите от обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, което водело до нарушено право на защита на дееца; било налице непосочване на факти относно субекта на престъплението, тъй като обвинението в диспозитива обвинявало деецът, че именно в качеството си на длъжностно лице - управител на „А.” ЕООД- К., е извършил измама, но никъде не било описано как той именно в това си качество е мамел пострадалата С., което нарушение също засягало съществено правото на защита на дееца; както и че и обвинението било с период на извършване до 19.01.2012 год., като прокурорът по никакъв начин не е описал във фактите защо приема тази дата за край на измамата, въпреки че посочвал, че парите са били дадени на ръка на 02.02.2009 год. и на 28.10.2010 год., което разминаване между факти и обвинение отново ограничавало правото на защита на дееца, тъй като престъплението, в което е обвинен Х. Р., е резултатно и като такова било довършено с настъпването на престъпния резултат, а именно: разпореждането с имущество, което да доведе до безвъзмезден и невъзстановим разход за пострадалото лице. Съдията - докладчик е направил крайният извод, че с посочените допуснати противоречия и липсата на факти относно обективния признак и субекта на престъплението, за което деецът бил предаден на съд, било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което водело до ограничаване на правата на страните в производството, и най-вече на обвиняемия, който не знаел срещу какво точно да се защитава.

Настоящият състав намира, че протестираното разпореждане е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, по следните съображения:

По същество изводите на съдията-докладчик за допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняването му, изложени в протестираното разпореждане, касаят единствено внесеният в съда обвинителен акт, респ. несъответствието му с изискванията на чл.246 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК, в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите, пълни данни за личността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства и др. А разпоредбата на ал.3 на чл.246 от НПК изисква в заключителната част на обвинителния акт да бъдат посочени данни за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието, има ли основание за прилагане на чл.53 от НК, има ли основание за трансфер на наказателното производство, дата и място на съставяне на обвинителния акт, както и името и длъжността на съставителя. От изложеното следва изводът, че фактическите и правни рамки на обвинението се очертават с обвинителния акт. Те обвързват произнасянето на съда по въпросите дали има извършено съставомерно деяние, какво е то и дали, ако има такова деяние, то е извършено виновно от обвиняемия. С други думи, валидно за ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемия и за произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт, което следва да бъде направено по начин, който поставя рамките на процеса, като определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него /чл.102 от НПК/, както впрочем правилно е приел и съдията-докладчик в първоинстанционния съд. Поради това е задължително в обстоятелствената част на обвинителния акт да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, така както са приети и посочени от прокурора.

В случая настоящата инстанция намира, че внесеният на 24.02.2014 год. обвинителен акт, с който на Х. А. Р. от Г.К. е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.210 ал.1 т.3 и т.5, във с чл.209 ал.1 от НК, отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 и 3 от НПК, като при съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прокурорът, изготвил обвинителния акт, е изложил в него правно значимите факти, които е счел, че имат значение за съставомерността на деянието на обвиняемия, като тези факти съответстват на възприетата от прокурора правна квалификация. Така, прокурорът е посочил в обстоятелствената част на обвинителния акт данни за престъплението, което се твърди да е извършил обвиняемия; посочен е периодът от време, в който според прокурора е възбудено и поддържано заблуждение у пострадалата от обвиняемия, както и в какво точно се изразява заблуждението; посочени са мястото и начина на осъществяване на деянието от обвиняемия, вкл. и формите на изпълнителното деяние; посочени са пострадалото лице и размерът нÓ вредите; изложени са пълни данни за личността на обвиняемия; и са посочени доказателствените материали, от които се установяват тези обстоятелства; а в диспозитивната /заключителната/ му част е посочил правната квалификация, датата, мястото и името на съставителя на обвинителния акт, т.е. обвинителният акт отговаря напълно на изискванията на чл.246 от НПК.

Изцяло неоснователни са съображенията на съдията-докладчик относно посоченото в разпореждането като допуснато от прокурора съществено нарушение на процесуалните правила /всъщност няколко такива според съдията – докладчик/. Това е така, тъй като не е налице твърдяната от съдията-докладчик липса на факти относно начина на извършване на престъплението и участието на обвиняемия в него, тъй като не ставало ясно как и с какви действия обв.Р. е създал невярна представа у пострадалото лице, както и как точно я бил мотивирал да му даде 30 000 лв., респ. впоследствие и още 10 000 лв., и в крайна сметка за какво му ги е дала – по повод на сключения предварителен договор или за нещо друго. Напротив, в обвинителният акт с необходимата яснота и точност са посочени действията на обв.Р., които според прокурора са възбудили и поддържали заблуждение у пострадалата С. – сключването на предварителен договор на 02.02.2009 год. между „А.” ЕООД – Г.К., представлявано от обв.Р., и Р. С., по силата на който „А.” ЕООД се е задължило да построи в завършен вид и да снабди С. с нотариален акт за собственост на недвижим имот, представляващ апартамент № 2, със застроена площ от 100.01 кв.м., с прилежащото избено помещение № 2, с полезна площ от 6.5 кв.м., находящи се в Г.К., УПИ XII-* по плана на Г.К., въпреки че към датата на подписване на предварителния договор „А.” ЕООД не е получавало и притежавало права на собственост или строеж върху описания имот и не е било страна в отношенията между обв.Р., действащ като едноличен търговец с наименование „Р. – 73 – Х. Р.”, и св.М. М.; сключването на 28.10.2010 год. на анекс към посочения по-горе предварителен договор между „А.” ЕООД, представлявано от обв.Р., и св.Р. С., въпреки че Р. е бил наясно, че към този момент по силата на нот.акт за учредяване на право на строеж на „Р. – 73 – Х. Р.” собствеността на посоченият апартамент № 2 е била предоставена на св.М., респ. бил е наясно, че няма как да снабди С. с нотариален акт за собственост за същия апартамент; показването на апартамента на св.С. и уверяването й, че апартамента е останал за него; както и уверението му към св.С., че може да се нанесе в апартамента и дори въвеждането й във владение с протокол от 19.01.2012 год. Неснователни са и изложените съображения на съдията-докладчик и относно причината за даване на парите от св.С. на обв.Р. – общо 40 000 лв., т.е. дали му ги е дала по повод на подписания предварителен договор /респ. анекс към него/, или за нещо друго., тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт изрично е посочено, че сумата от общо 40 000 лв. – съответно 30 000 лв. и 10 000 лв., са дадени от св.Семерджиева при подписване на предварителния договор и на анекса към него. Впрочем, точно такива суми са отразени в самия договор и в анекса като платени за придобиване на правото на собственост върху посочения по-горе апартамент, като въобще липсват каквито и да било данни в доказателствата по делото /вкл. и в обясненията на самия обвиняем Р./ посочените суми да му са дадени от св.С. за нещо друго, а не в изпълнение на задълженията й за заплащане на договорената цена на апартамент № 2, съгласно сключения предварителния договор и анекс към него.

Не може да се приеме и доводът на съдията-докладчик в първоинстанционния съд – че в обвинителния акт липсвали факти, че С. не е получила обещаният й от обв.Р. недвижим имот, за който била платила, което обуславяло обективния признак на повдигнатото на обвиняемия обвинение за измама, като липсата на такъв факт водело до ограничаване на правото на защита на обвиняемия. Това е така, тъй като е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт също, че няколко месеца след т.нар. „въвод” С. отишла до апартамента и установила, че няма достъп до същия, говорила по телефона със св.М., който й казал, че е собственик на имота и да си търси парите от обв.Р.; както е посочено и че до момента на С. не е възстановена сумата от 40 000 лв., явяваща се причинената й имотна вреда. От друга страна, въпросът за наличието на съставомерен признак на престъплението от обективна страна /в случая има ли настъпила имотна вреда от действията на обв.Р./ е въпрос на доказване и преценка при осъществяване на решаващата дейност на съда при постановяване на присъдата. Такива са и въпросите относно следните обстоятелства: за кое лице има за цел набавянето на имотна облага /дали за обв.Р., за „А.” ЕООД, или и за двамата/; дали е налице квалифициращото деянието на обв.Р. обстоятелство - дали е действал в качеството си на длъжностно лице – управител на „А.” ЕООД, в кръга на неговата длъжност, при извършване на описаните по-горе действия; както и коя е датата на довършване на престъплението /дали е посочената от прокурора такава – 19.01.2012 год., или е датата, на която е извършено разпореждането с имущество от пострадалата С. – в случая 02.02.2009 год. и 28.10.2010 год./, за които съдията–докладчик е счел, че има противоречия и неясноти, които ограничават правото на защита на обв.Р.. В тази връзка следва да се посочи, че посочените по-горе въпроси – дали престъплението е извършено в твърдяното от прокурора място, време /вкл. и през целия период на твърдяната престъпна дейност, посочен в обвинителния акт/ и по твърдяния начин; за кое точно лице е целяната облага, и наличието или липсата на квалифициращи деянието обстоятелства, са предмет на преценка на съда при осъществяване на решаващата му дейност по въпросите има ли извършено престъпление и участието на подсъдимия в осъществяването му виновно, т.е. по същество, при постановяване на присъдата, но са извън обхвата на проверката от съдията-докладчик по чл.248 ал.2 от НПК. Както бе посочено и по-горе в мотивите, от значение по отношение на предявеното на обв.Р. обвинение е това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт съставилия го прокурор е посочил фактически данни за формата на изпълнително деяние на престъплението, което счита, че е извършил този подсъдим, времето, мястото и начина на извършването му и пълни данни за личността на обвиняемия, т.е. всички фактически обстоятелства, които съставляват съставомерните признаци на престъплението, в извършването на което е обвинен Р., и които именно подлежат на доказване; а същевременно в диспозитивната /заключителната/ част на обвинителния акт са посочени правната квалификация на деянието и отново данни за обвиняемия, времето, мястото и начина на извършването му, пострадалото лице и размера на причинената вреда, като настоящата инстанция намира, че не са налице каквито и да било противоречия между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на обвинението.

Не е налице и посоченото от съдията-докладчик като съществено процесуално нарушение, допуснато в обвинителния акт – че в същия бил посочен за време на извършване на престъплението период от три години, като прокурорът не бил посочил дали това е продължавано престъпление, продължено такова или осъществено чрез две отделни деяния. Не съществува нормативно установено задължение на прокурора да посочва в обвинителния акт дали престъплението е такова на просто извършване /формално/, продължено, или осъществено при условията на продължавано престъпление, като квалифицирането на деянието следва да бъде направено от съда при решаване на делото по същество, респ. при постановяване на присъдата и мотивите към нея. В тази връзка настоящата инстанция споделя доводите на прокурора, изложени в частния П. – че при осъществяване и на двете форми на изпълнителното деяние по чл.209 ал.1 от НК – възбуждане и поддържане на заблуждение, по същество е налице усложнена фактическа конструкция /престъпление на продължително извършване/, доколкото е възможно /а и доста често срещано/ възбуждането и поддържането на заблуждение да не се извършват еднократно, с едно действие, а с няколко такива, които продължават през известен период от време. Впрочем, самата форма на изпълнителното деяние на престъплението „поддържане на заблуждение” предполага отделно/и/ действие/я/ от възбуждането на такова, което/които има/т продължително действие във времето.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обвинителният акт, с който е сезиран К. районен съд, не страда от релевираните в протестираното разпореждане пороци. При извършената служебно проверка на материалите от досъдебното производство не се констатира да са допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат връщане на делото на прокурора за отстраняването им. Ето защо, разпореждането на съдията – докладчик по Н.о.х.дело № 190/2014 год., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, е незаконосъобразно и необосновано. Това налага протестираното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Водим от изложеното, и на основание чл.345 ал.2 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА Разпореждане № 21/05.03.2014 год. на съдията-докладчик по Н.о.х.дело № 190/2014 год. по описа на Районен съд – К., с което на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.2 т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на посочените в обстоятелствената част на разпореждането съществени нарушения на процесуалните правила.

ВРЪЩА делото на К. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.2.