Решение по дело №6318/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 874
Дата: 17 март 2022 г. (в сила от 16 април 2022 г.)
Съдия: Весела Петрова Кърпачева
Дело: 20215330106318
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 874
гр. Пловдив, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330106318 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл.500, ал.1, т.3
КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София против Д. Т.
Т..
Ищецът ЗД „Бул Инс“ АД твърди, че на ***** г. в гр. *****, е реализирано
ПТП с участието на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № *****,
собственост на ответника, и лек автомобил марка „Лексус“, модел ИС200 с рег. №
*****, собственост и управляван от Р. Анг. С.. За произшествието бил съставен
протокол за ПТП № *****, от органите на КАТ, съгласно който причините за
произшествието се дължали на противоправното поведение на ответника, който се
отклонил наляво по пътното платно, блъснал паркирания лек автомобил „Лексус“,
отклонил се надясно и блъснал друг паркиран автомобил. Вследствие на
произшествието били нанесени материални щети на автомобилите. Лекият
автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ бил застрахован по застраховка „ГО“
при ищцовото дружество със застрахователна полица № ***** със срок на
действие от 19.09.2017 г. до 18.09.2018 г. Собственикът на увредения автомобил е
депозирал искане за обезщетяване на вредите от произшествието, които възлизали
на сумата от 466,14 лв. Посоченото обезщетение било изплатено на 27.03.2018 г.
Съгласно съставения протокол за ПТП ответникът е напуснал произшествието.
1
Поради това на основание чл.500 КЗ ищецът има право да получи платеното от
него застрахователно обезщетение. До ответника била изпратена покана за
доброволно изпълнение, но плащане не последвало. Поради това ищецът
предявява настоящия иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от
491,14 лв., от която 466,14 лв. – застрахователно обезщетение, и 25 лв. –
ликвидационни разходи. Претендира законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда, както и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. Т.
Т., със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва изложените от
ищеца фактически твърдения във връзка с механизма на ПТП. Сочи, че с решение
по а.н.д. № 6127/ 2018 г. на РС Пловдив е отменено наказателното постановление,
с което е ангажирана административно-наказателната му отговорност във връзка с
процесното ПТП, поради допуснати процесуални нарушения на процесуалните
правила. Поддържа, че отговорността му по чл.500 КЗ би могла да се ангажира
само при виновно поведение, което не било налице, предвид отмяната на
наказателното постановление. Твърди, че на мястото на инцидента не са
присъствали служители на МВР, поради което не било възникнало регресното
право на ищеца спрямо водача на МПС-то. Моли за отхвърляне на предявения иск
и присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 500 КЗ, във вр.
чл. 45, ал.1 ЗЗД следва да са се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличие на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ищеца - застраховател и застраховано при него лице по
отношение на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № *****; 2.
настъпване на покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП, което е настъпило
между посочените МПС-та; 3. претърпени от пострадалото лице имуществени
вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия
застрахователен риск и претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя-ищец
в полза на увреденото лице обезщетение за причинените имуществени вреди; 6.
пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и
реализираното застрахователно събитие; 7. да установи, че ответникът е напуснал
2
местопроизшествието, преди идване на органите за контрол, когато това е било
задължително. В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяване на посочените
обстоятелства.
Установява се по делото, че между ищцовото застрахователно дружество и
Д. Т. Т. е сключен договор за застраховка гражданска отговорност № *****г., с
предмет лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № *****, със срок
една година, считано от 19.09.2017 г. до 18.09.2018 г. (л.9 от гр.д. № 14735/ 2021
г., СРС). Договорът е подписан от застрахования и от представител на
застрахователя. В него е уговорено застрахователната премия да се заплаща на
четири части, като по отношение на факта на изплащане на премията страните не
спорят. Предвид изложеното съдът приема, че е налице валидна застраховка
„гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „Форд Фиеста” с рег.
№ *****.
По отношение на механизма на ПТП, по делото се установи по категоричен
начин от заключението на приетата САТЕ, което се кредитира от съда като
обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, че от техническа
гледна точка увредите по лек автомобил „Лексус ИС 200“ с рег. № *****,
установени от ищеца, добре съответстват да са настъпили (да са следствие) на
удар от лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *****, собственост на ответника
по делото. При посочения в протокол за ПТП № ***** механизъм се открива
пълно припокриване на увредените зони и детайли по лек автомобил „Лексус ИС
200“ с рег. № ***** с описаните в опис на щета № 2 от 19.12.2017 г. и опис по
щета № 3 от 20.12.2017 г. и механизма, посочен в исковата молба. Вещото лице не
може да даде еднозначно и категорично становище кой е извършител на деянието,
т.е. кой е бил водачът на МПС-то лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *****
към момента на настъпване на произшествието. Общата стойност на части,
материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в
причинно-следствена връзка с изследваното ПТП, по пазарна стойност възлиза на
1303,75 лв. с ДДС. От направеното проучване в застрахователни компании се
установява, че стойността на ликвидационни разноски към 2017 г. варират от 10
до 30 лв. на щета.
Вследствие на претърпяното ПТП, причинено от водача на лек автомобил
„Форд Фиеста“, са настъпили вреди по отношение на лекия автомобил „Лексус
ИС 200“. За тези вреди е заведена щета № ***** г. при застрахователя на
гражданската отговорност, по искане на пострадалото лице. Извършен е опис по
3
щета – л.15 от гр.д. № 14735/ 2021 г. на СРС, от който се установява какъв е видът
и обемът на причинените увреждания по лекия автомобил „Лексус“ ИС 200 с рег.
№ *****. Съгласно калкулация на щета № ***** г. е установен и размерът на
претърпените вреди, а именно сумата от 466,14 лв. Последната е изплатена на
пострадалото лице, видно от платежно нареждане от 27.03.2018 г. – л. 26 от гр.д.
№ 14735/ 2021 г. на СРС.
С изплащането на обезщетението на пострадалото лице, за застрахователя
на гражданската отговорност на причинителя на увреждането може да възникне
регресно право, по силата на което да претендира изплатеното обезщетение от
виновния водач. Правото на регрес е изрично предвидена в закона възможност да
се претендира заплатената от застрахователя сума, като нормите, които го уреждат
следва да се тълкуват стриктно.
Ищецът се позовава на хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ, съгласно която
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването
на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато
е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна
причина. От текста на цитираната правна норма следва, че регресното право
възниква спрямо виновния водач. Застрахователят може да претендира
изплатеното на пострадалото лице само от водача на застрахованото МПС, който
е причинил виновно урежданията. От ангажираните по делото доказателства не се
установява именно ответникът да е управлявал лекия автомобил Форд Фиеста с
рег. № ***** на процесната дата ***** г. около 02,00 часа. В тази насока ищецът
не ангажира никакви доказателства. Свидетелят Р. Анг. С., който е бил пряк
очевидец на ПТП-то, не е видял кое лице е управлявало лекия автомобил, с който
са причинени вредите. Освен това на място на произшествието не е дошъл екип на
полицейските органи, който да установи непосредствено кои са участниците в
ПТП-то и да обективира тези свои възприятия в протокол за ПТП, който би се
ползвал с обвързваща съда доказателствена сила в частта, която пресъздава
непосредствените възприятия на длъжностните лица. За случая протокол за ПТП
№ ***** – л.43 от делото, е съставен едва на 18.12.2017 г. в 13,15 часа от *****
Ив. Г. Т., който не е посетил мястото на инцидента, а е изготвил протокола на база
сведения, дадени от пострадалите лица. В протокола е посочено, че участник 1 (Д.
Т. Т. с лек автомобил Форд Фиеста с рег. № *****) при движение направо се
4
отклонява наляво от пътното платно, блъска паркирания участник 2 (Р. Анг. С. с
лек автомобил „Лексус ИС 200“ с рег. № *****), отклонява се наляво и блъска
паркиралия участник 3. Тази фактическа обстановка не се установява по делото с
годни доказателствена средства, доколкото процесният протокол за ПТП,
съставен 14 дни след инцидента без посещение на място от полицейските органи
няма обвързваща съда доказателствена сила. Поради това по делото не се
установява по безспорен начин участието на ответника в ПТП-то и виновното
причиняване на уврежданията. За пълнота следва да се посочи, че съдът не
кредитира показанията на свидетелката на ответника – Е.В.А., разпитана в
първото по делото съдебно заседание, проведено на 05.10.2021 г., като взе
предвид нормата на чл.172 ГПК и възможната нейна заинтересованост от изхода
на спора. Освен това показанията на посочената свидетелка са непоследователни,
алогични и несъответни на останалия събран по делото обективен доказателствен
материал. Сведенията, че лекият автомобил „Форд Фиеста“ е бил през процесната
нощ пред дома на свидетелката, не кореспондират с другите събрани
доказателства. Така, от заключението на изслушаната САТЕ, което се кредитира
от съда като обективно и компетентно дадено, се установи, че уврежданията са
причинени именно от процесния автомобил, собственост на ответника. Също така
свидетелят С. установи, че е видял МПС-то да напуска произшествието. От това
следва, че няма как, след като автомобилът е бил на мястото на събитието,
ключовете от същия и самият той да са били през цялата нощ на ***** г. в/пред
дома на свидетелката и същият да не е напускал мястото, на което е бил паркиран.
Отговорността на ответника по предявения регресен иск, обаче не може да бъде
ангажирана, доколкото не се установи същият да е управлявал МПС-то и виновно
да е причинил вредите. Това негово поведение на може да се предполага,
доколкото е собственик на автомобила, тъй като ангажирането на деликтната
отговорност не може да почива на предположения, а елементите от фактическия и
състав подлежат на пълно и главно доказване от претендиращата страна. Поради
това искът на ищеца подлежи на отхвърляне.
Предявената регресна претенция е неоснователна и на още едно основание.
В хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ застрахователят има право на регрес в
случаите, в които виновният водач е напуснал мястото на ПТП преди идване на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на мястото от
тях е задължително. От това следва, че за да е основателна претенцията следва да
се установи не само, че виновният водач е напуснал мястото на произшествието,
но и в конкретния случай идването на полицейските органи да е било
5
задължително. Разпоредбата на чл.125, ал.1 ЗДвП регламентира случаите, в които
е задължително службите за контрол на МВР да посещават мястото на ПТП, а
именно когато: при произшествие има убит или ранен човек; произшествието е
предизвикало задръстване на платното за движение; в произшествието участва
пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е
разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; има
съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или
не притежава необходимите права за управление на МПС; произшествието е с
участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на
Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея;
между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него; произшествието е с един участник и МПС-то не е в състояние да
се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
Ищцовото застрахователно дружество нито твърди, нито доказа някоя от
цитираните хипотези, при която полицейските органи следва да посетят
задължително произшествието, като преди тяхното идване ответникът да е
напуснал мястото на инцидента. Поради това не може да се приеме, че се е
реализирал фактическият състав на регресната претенция по чл.500, ал.1, т.3 КЗ.
Както се изтъкна по-горе правото на регрес възниква само ако са се проявили
всички законови предпоставки, като нормите, които го регламентират следва да се
тълкуват стриктно. В смисъл, че за възникване на правото на застрахователно
дружество по чл.500, ал.1, т.3 КЗ е необходимо да се установи, че посещението на
ПТП-то от органите за контрол на МВР е било задължително, е налице съдебна
практика, а именно решение № 337/ 19.03.2019 г., постановено по гр.д. № 122 по
описа за 2019 г. на Окръжен съд Пловдив, VII гр.с.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен, доколкото не се доказа да са се реализирани изискуемите от закона
материалноправни предпоставки. Поради това същият подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.3 ГПК
има ответникът в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие № 10405/ 02.10.2021 г. – л.27 от
делото.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 против Д. Д. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. ***** осъдителен иск с
правно основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 466,14 лв. (четиристотин шестдесет и
шест лева и четиринадесет стотинки), представляваща изплатено от
застрахователя „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД по щета № *****
застрахователно обезщетение за претърпени от Р. Анг. С. имуществени вреди по
отношение на лек автомобил марка „Лексус“, модел ИС 200 с рег. № *****, в
резултат на реализирано на ***** г. в 02,00 часа в гр. *****, застрахователно
събитие, изразяващо се в претърпяно ПТП, намиращо се в причинно-следствена
връзка с противоправното и виновно поведение на ответника при управление на
лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № *****, при което същият е
напуснал мястото на ПТП преди идване на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на мястото от тях е задължително, както и сумата
от 25 лв. (двадесет и пет лева) – ликвидационни разходи, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.03.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да
заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Д. Д. Т., ЕГН: **********, адрес: гр.
***** сумата от 300 лв. (триста лева) – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7