Р Е Ш Е Н И Е №2423
11.06.2019 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
април две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 9666 по описа на същия съд за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искова молба на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. Ястребец № 23 Б,
против А.П.М. , ЕГН **********,***, и
с искане до съда да се признае за
установено по реда на чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 79 и 86 от Закона за задълженията и договорите вземане на ищеца за
доставена до обект на ответника топлоенергия
и обезщетение за забава в плащането на тази главница.
Според изложеното в исковата молба,
ответника е собственик на топлоснабден имот
- апартамент в гр. ******************,
абонатен номер *******, при което, по
силата на договор, при Общи условия, ищцовото дружество й доставило до обекта за периода от м. 05.2014г.
до 04.2017г. топлинна енергия на стойност от 1643.07 лв. – главница, и 29.92
лева- стойност на услуга „дялово разпределение” , за които доставки били
издадени и общи фактури с №№ **********/31.07.2015г., **********/ 31.07.2016г.
и **********/31.07.2017г.Въпреки съставените фактури, стойността н а
доставеното останала незаплатена в сроковете, договорени между страните. Затова в тежест на ответника била начислена и
лихва като обезщетение за забавата в плащането на топлинната енергия – 203.71
лева за периода от 16.09.2015г до 29.11.2017г, и лихва като обезщетение за
забава в плащането на стойността на дяловото разпределение – 4.43 лева за
периода от 16.09.2015г до 29.11.2017г. Предвид
неплащането, ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на това парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена под номер 3335 / 05.04.2018г. по ч. гр. дело №
5602/2018г. по описа на ПРС.
Срещу така издадената заповед ответникът
възразил в срок, и затова ищеца иска установяване на вземането си по реда на чл.
422 от ГПК, като му се присъдят и сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска в една част, тъй
като изтекла в негова полза погасителна давност за тази част от вземането. Твърди
също така да е платил 462.38 лева от
исковите суми. В другата част , признава
иска.
Вещото
лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че общото задължение
на ответника по трите фактури е 1639. 88 лева , като върху тази сума се дължи
законна лихва за забавата в размер на
общо 192.52 лева за процесните периоди.
Според вещото лице , сумата от
462.38 лева е заплатена за задължения на ответника извън тези , предмет
на исковата молба.
Исковете са допустими при интерес от исканото установяване, сроковете по
чл. 414 и 422 от ГПК са спазени. Не е
пречка да се упражни от ищеца право на иск по чл. 422 от ГПК факта , че в
издадената заповед за плащане сумата , представляваща стойност на топлинна
енергия , от една страна , и стойност на услуга „дялово разпределение” , от
друга, е заповядана общо за плащане от съда , тъй като в заявлението за
издаване на заповедта тези суми са посочени отделно.
Съдът
съобрази следното:
На л. 13 от делото е представено копие от нотариалния акт № ** , т.******, нотариално дело **********г
на нотариус при РС София, неоспорен от
ответника , който акт легитимира М. като собственик на процесния имот. Според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката
, отношенията между доставчик на топлинна
енергия и клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат
чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните
обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива индивидуализирани
недвижими имоти или техни наематели. Ответникът не оспорва възникването на
договор или неговото съществуване , възраженията му против иска са
правопогасяващи, а не правоизключващи. Следователно следва да се приеме , че
между страните съществува договор при общи
условия, по силата на който за ответника
е възникнало задължението да заплаща сумите , включително за отделената
от сградната инсталация топлоенергия.
На следващо място - цялата етажна собственост в блок № *** в ЖК ********* в С. е подписала договор с дружеството за дялово
разпределение (фирмата за дялово
разпределение, ФДР) „Техем сървисиз„, по силата на който се е задължила да
заплаща месечни суми за извършваното дялово разпределение; копие от същия е
представено на л. 15 от делото и се цени от съда като годно доказателство.
Уговорката в общите условия между страните, чл. 22.2 от ОУ, задължението на
собствениците по договора с ФДР да бъде заплащано заедно със дължимите за
доставена топлоенергия суми, като отношенията по повод плащанията са уредени
между ФДР и доставчика на енергията отново с договор. Тоест, има договор между страните и за
заплащане на стойността на дяловото разпределение.
Възраженията против исковете :
Има извършено в полза на ищеца плащане от
страна на ответника , за сума от 462.38 лева , платени на дата 21.07.2015г. То
обаче не може да бъде съотнесено към процесните вземания, доколкото първата във
времеви аспект фактура , с № **********, е издадена на 31.07.2015г., след
плащането, и затова се явява неоснователно. В този смисъл и заключението на
вещото лице , а съдът – но само в тази му част - го цени като обективно.
Да е изтекла погасителна давност :
Заявлението за издаване на заповед за плащане
е подадено в съда на дата 15.12.2017г.; вземането на ищеца е за ежемесечно плащане на цена по периодични доставки , тоест,
задължението на ответника е за периодично плащане по смисъла на чл. 111 буква
„в” от ЗЗД и Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г. на ОСГКТК на ВКС. Затова - и при липса
на данни за спиране или прекъсване на давността- погасени биха били по давност вземанията на
ищеца по всички фактури , чийто падеж е настъпил преди 15.12.2014г. Следва да се каже, че от съдържанието на
фактурите личи , че ответника е избрал да плаща по начина , предвиден в чл. 31
ал. 1 т. 2 от Общите условия – на месечни вноски , определени по прогнозна
консумация на сградата , и една изравнителна вноска , при което след изравнителния отчет се издава само една
фактура за целия отчетен период. Първата във времеви аспект фактура е с дата на
падеж 15.09.2015г, тоест , няма фактури с настъпил преди 15.12.2014г падеж и
възражението за изтекла погасителна давност не може да се сподели от съда.
По
размера на исковете.
Съдът не кредитира заключението на вещото
лице касателно сумите на вземанията по фактурите, тъй като сбора от стойностите на фактурите ,даден от него , е различна стойност от тази , изчислена от
съда служебно. Сумата на стойностите за плащане по трите фактури – след
плащането на прогнозните фактури – е 1640.38 лева, а не както твърди вещото
лице, 1639.88 лева (593.39+468.79+577.70);
нито пък 1643.07 лева , колкото твърди ищеца. Няма данни за издадено
кредитно известие на стойност от 50 ст. или друга фактура в тежест на ответника
за разликата между 1640.38 лева и 1643.07 лева. Тъй като не се
кредитира заключението на ВЛ по отношение на главницата , съдът изчисли
законната лихва върху всяка от фактурите от датата на падежа до крайната дата
на претендирания период, 29.11.2017г.
Така , за периода от 16.09.2105г до 29.11.2017г законната лихва върху
сумата от 593.89 лева по фактурата с № ********** е 133.03 лева. За периода от
15.09.2016г до 29.11.2017г законната лихва върху сумата от 468.79 лева по
фактурата с № ********** е 57.42 лева. За периода от 15.09.2017г
до 29.11.2017г законната лихва върху сумата от 577.70 лева по фактурата с № ********** е 12.20 лева. Така общата стойност на
обезщетението за забава в плащането на стойността на топлинната енергия за
процесния период става 202.65 лева.
Тоест, иска за реално изпълнение на равностойността
по договор за доставка на топлоенергия е основателен до размер от 1640.38 лева,
а за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли . Искът да се
установи вземане за обезщетение за забавата в плащането на топлинната енергия
следва да се уважи до размер от 202.65 лева.
Сумите
по фактурите не включват стойността на услугата „дялово разпределение „, чиято
равностойност по договора се изчислява като еквивалент на сумата
по описа на фактурите за дялово разпределение на л. 22 от делото; по делото липсват други
доказателства за размера на този иск. Макар това извлечение да съставлява
изходящ от ищеца частен документ, съдът го кредитира, доколкото не се спори ,
че има извършено дялово разпределение и че ответника като собственик на самостоятелен
обект в топлоснабдена сграда е страна по договор с фирма
за дялово разпределение. Съобразно този неозаглавен документ , общата
стойност на сумите , начислени за дялово разпределение за периода от май 2015 г до април 2017г, е
27.20 лева , а лихвите за забава върху сумата на отделните плащания
надхвърлят процесната сума от 4.43 лева.
Затова искът да се установи вземане на ищеца за равностойност на услугата
дялово разпределение е основателен до размер от 27.70 лева , а за разликата
следва да се отхвърли ; вземането за обезщетение за забава в това плащане е
основателно в пълен размер.
Разноските по делото се понасят от страните
, пропорционално на уважената, респ., част отхвърлената част от исковете, и то –
въпреки направеното частично признание , тъй като ответника е дал повод иска да
бъде заведен. Това включва и разноските
по частното дело , образувано за издаването на заповед за плащане. По исковото производство се определя хонорар на
процесуален представител в размер от 150 лева , предвид плащането и липсата на
спор относно повечето елементи на правоотношението.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено в отношенията
между страните , че А.П.М. , ЕГН **********,***, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, ул. Ястребец № 23 Б , плащането на следните суми , за
които е издадена заповед за изпълнение номер
3335 / 05.04.2018г. по ч. гр. дело № 5602/2018г. по описа на ПРС:
1640.38 лева, главница, стойност на за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г,
202.65 лв. законна лихва за забава от 16.09.2015г. до
29.11.2017г.,
27.70 лв.
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2014г.
до 30.04.2017г.
4.43 лв. за
периода 16.09.2015г. до 29.11.2017г. – законна лихва за забава върху сумата за
дялово разпределение,
като ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ за главницата ( топлоенергия ) над размер от 1640.38
лева до пълния размер от 1643.07 лева ,
за лихви върху стойността на топлоенергията – над размер от 202.65 лева до
пълния размер от 203.71 лева , и за равностойността на дяловото разпределение – над размер от
27.70 лева до пълния предявен размер от 29.92 лева.
Осъжда А.П.М. , ЕГН **********,***, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , ул. Ястребец № 23 Б, сумата от 389.13 лева разноски по двете производства.
Осъжда Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , ул. Ястребец № 23 Б, да заплати на А.П.М. , ЕГН **********,***, сумата
от 2.65 лева разноски по двете производства.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
КГ