№ 98
гр. Варна , 27.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Въззивно частно гражданско
дело № 20213000500177 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Н. М., подадена чрез адв. М.Т., против
определение №260081/05.03.2021г., постановено по гр.д. № 672/2020 г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата му по чл. 248 ГПК за допълване на
определение № 260029/28.01.2021 г. с присъждане на разноски на ответника – заплащане на
адвокатски хонорар във връзка с депозирания по делото отговор на исковата молба.
Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност -незаконосъобразност на
обжалваното определение, като е молил за отмяната му и за уважаване на молбата за
допълване на определението с присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение и за
присъждане на разноски за производството пред настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Настоявал е, че депозираното по делото адвокатско пълномощно и приложените с молбата
по чл. 248 ГПК фактура за адвокатския хонорар и разписка за получаването му, установяват
наличието на договореност между страната и пълномощника й за размера на адвокатския
хонорар, начина на плащането му, както и доказват реалното му заплащане в брой, поради
което тези разноски е следвало да бъдат присъдени.
В.Ж. е подал писмен отговор на частната жалба и по съображения за
неоснователността й, предвид липсата на доказателства за уговорено между ответника и
адвоката му конкретно възнаграждение и начин на плащане, е молил за отхвърлянето й.
Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на
определението на окръжния съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248
ГПК, като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е
основателна по следните съображения:
1
С определение № 260029/28.01.2021 г. на ВОС, постановено в закрито заседание е
било прекратено образуваното по искова молба на В.Ж. срещу Х.М. производство по гр.д.
№ 672/2020 г. по описа на ВОС за разваляне на договор за продажба на недвижим имот. В
този случай, и на осн. чл. 78, ал.4 от ГПК на ответника се дължат сторените разноски по
прекратеното дело. С подадената в срок молба по чл. 248 ГПК, той е поискал допълване на
прекратителното определение с присъждане на адвокатско възнаграждение от 300 лв. Х.М. е
бил конституиран като ответник по делото и чрез процесуалния си представител адв. М.Т.
той е подал писмен отговор на исковата молба. С отговора е заявил и искането си за
присъждане на разноски. С молбата по чл. 248 ГПК той е приложил и издадена му от адв.
М.Т. фактура с вписано основание „адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по гр.д. № 67/2020 г. на Окръжен съд Варна“ и разписка, в която адв. Т. е
посочил, че сумата по фактурата му е платена в брой. Първостепенният съд е отхвърлил
искането по съображения за липса на представени доказателства за създадена правна връзка
между адвоката и клиента му с уговорено възнаграждение в претендирания размер и начин
на плащане.
В случая, следва да се има предвид нормативната уредба на договора за правна
защита и съдействие, регламентирана в Закона за адвокатурата. В чл. 36 от същия е
предвидено, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, размерът на което
следва да бъде определен в договора, сключен между него и клиента. Според алинея 3 на
същия член и при липса на договор възнаграждение за осъществената услуга се дължи.
Следователно, при категорични данни за заплатено от клиента адвокатско възнаграждение,
дори на съда да не бъде представен писмен договор по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, при разпределение на отговорността за разноски последният следва да
прецени като имащи значение реално сторените такива. Плащането с посочване на
основанието за това чрез индивидуализиращите белези на конкретно дело е индиция за
съществуващо правоотношение между клиента и адвоката по повод предоставяне на правна
услуга във връзка с процесуално представителство, за което има надлежно упълномощаване.
В този смисъл са и постановени от ВКС определения: № 234/24.04.2018 г. по ч. т. д. №
2624/2017 г. на II ТО, определение № 357/30.07.2018 г. по ч. т. д. № 1710/2018 г. на I ТО,
определение № 529/11.12.2019 г. по ч. т. д. № 4335/2019 г. на IV ГО, определение №
183/28.09.2020 г. по т. д. № 2515/2019 г. на II ТО, определение № 306/02.11.2020 г. по гр. д.
№ 342/2020 г. на III ГО., определение № 17 от 14.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2032/2020
г., I т. о., ТК.
В случая депозираното с отговора пълномощно на адв. Т., заедно с издадената от него
фактура с отбелязано в същата основание за плащането, са индиция за сключения договор за
правна защита и съдействие между клиента и адвоката с уговорено възнаграждение от 300
лв., а разписката доказва реалното заплащане на хонорара от клиента на адвоката в брой.
Следователно, налице са предпоставките по чл. 78, ал.4 от ГПК за присъждане на сторени
разноски за адвокатско възнаграждение и в този смисъл - за уважаване на искането по чл.
2
248 от ГПК чрез допълване на определението за прекратяване с присъждане на разноски на
ответника за адвокатска защита в размер на 300 лв. Като е достигнал до различен резултат,
окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и
искането – уважено.
С оглед резултата от настоящото производство и основателност на частната жалба на
страната се дължат и сторените от нея разноски от общо 315 лв. - доказаното адвокатско
възнаграждение от 300 лв. с приложената фактура, издадена от адв. М.Т. с вписано
основание „адвокатско възнаграждение за изготвяне на частна срещу определение по гр.д.
№ 672/2020 г. на Окръжен съд Варна“ и разписка за реалното й заплащане от клиента на
адвоката в брой, както и вносна бележка за платена държавна такса от 15 лв.
Въззивното частно производство не се подчинява на различни от общите правила за
отговорността за разноските, като в тази насока е налице и съдебна практика на ВКС
(присъдени са разноски в производство по частна жалба срещу определение по чл.248 от
ГПК -определение № 393 от 10.06.2015 г. на ВКС о ч.гр.д. № 2132/2015 г. IV г.о.).
С оглед изложеното, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260081/05.03.2021 г., постановено по гр.д. № 672/2020 г.
по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на Х. Н. М., подадена
чрез адв. М.Т. по чл. 248 ГПК за допълване на определение № 260029/28.01.2021 г. с
присъждане на разноски на ответника за заплащане на адвокатски хонорар във връзка с
депозирания по делото отговор на исковата молба, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ДОПЪЛВА определение № 260029/28.01.2021 г., постановено по гр.д. № 672/2020 г.
по описа на Варненския окръжен съд, като ОСЪЖДА В. Ж. Ж. с ЕГН ********** от
гр.Аксаково, ул.“Боряна“ №23 А да заплати на Х. Н. М. с ЕГН ********** от гр.Варна, бул.
„Вл. Варненчик“ №12, ет.3, ап.3, сумата от 300 лв., представляващи сторени разноски за
адвокатско възнаграждение на осн.чл. 78, ал.4 ГПК.
ОСЪЖДА В. Ж. Ж. с ЕГН ********** от гр.Аксаково, ул.“Боряна“ №23 А да заплати
на Х. Н. М. с ЕГН ********** от гр.Варна, бул. „Вл. Варненчик“ №12, ет.3, ап.3, сумата от
300 лв., представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по частната жалба, както и сумата от 15 лв. платена държавна такса за обжалването.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна жалба при
условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4