М О Т И В И
по
присъда № /02.08.2010г. по н.о.х.дело
№1007/2010г. по описа на Добричкият районен съд
Срещу подс.С.Р.Д. е повдигнато обвинение от ДРП
по чл.343б ал.І от НК.
В съдебно заседание повдигнатото обвинение се
поддържа от представителя на ДРП, който пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание от вида „Лишаване от свобода” за срок от 6/шест/ месеца,
изтърпяването на което да бъде отложено за срок от 3/три/ години, на основание
чл.66 ал.І от НК.Иска се и подс.Д. да бъде лишен от “право да управлява МПС” за
срок от 1/една/ година.
Подсъдимият се признава за
виновен по повдигнатото обвинение и с дадените обяснения потвърждава изцяло
фактическата обстановка, възведена от представителя на РП-гр.Д*, подкрепяща повдигнатото му обвинение и моли за
снизхождение, а чрез защитника си пледира да му бъде наложено наказание след
прилагане разпоредбата на чл.58а във вр. с чл.55 ал.І т.2 буква ”б” от НК.Иска
се от защитника, спрямо подс.Д. да бъде наложено наказание от вида „Пробация”,
включващо първите две мерки за срок от 6/шест/ месеца, като предоставя на съда
преценката, за какъв срок да бъде лишен подсъдимия от “право да управлява
МПС”.
След като обсъди събраните в хода
на съдебното следствие доказателства, съдът намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
Подс.Д. е правоспособен водач на
МПС с категории – B, C, E, M и Т от 1987г.Към момента
на извършване на деянието и към настоящия момент не
е осъждан/реабилитиран по право/, но е наказван за извършени нарушения по ЗДвП и
ППЗДвП.
Около 21.30ч. на 07.03.2010г.
подсъдимият отишъл на гости у негов приятел с притежавания от него лек автомобил „О*а” с ДК *ам употребил значително количество алкохол, като
според собствените му обяснения е изпил около 0.250л. домашна ракия.След
полунощ тръгнал към дома си със собствения си л.а. „О*….Около 00.30ч. на 08.03.2010г., движейки се по
ул.„Г*", в близост до СОУ „Д*", бил спрян за проверка от
свид.Д.Ж.Д. и свид.М.Б.К.,
служители в Сектор
„ПП" при ОД на МВР-гр.Д*.Подсъдимият бил тестван с техническо средство –
„Алкотест Дрегер 7310” и индикаторът отчел 2.22 на хиляда алкохол в издишания от
него въздух.В последствие той бил отведен в Центъра за спешна медицинска
помощ при МБАЛ-гр.Д*,
където бил освидетелстван, за което от дежурния лекар бил съставен Протокол за
медицинско изследване №59/08.03.2010г.Взета му била доброволно и кръвна
проба.Тя била изпратена на 08.03.2010г. в Специализираната лаборатория за
изследване на алкохол при МБАЛ „Св. Анна-Варна”АД–гр.В*.От протокола за химическа експертиза №285/15.03.2010г.,
съставен в тази лаборатория, е видно, че концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Д.
към момента на вземането и е била 3.33 на хиляда.Със Заповед по ЗМВР подсъдимият бил задържан в сградата
на І-во РУ при ОД на МВР-гр.Д* за
срок от 24 часа.
След това на подс.С.Р.Д. бил съставен АУАН №649/08.03.2010г., за извършено от него нарушение
по чл.5 ал.ІІ т.3 от ЗДвП, който същият подписал без възражения.С акта му било иззето СУМПС.
Според заключението на ВЛ по
назначената в хода на досъдебното производство химическа експертиза,
количеството на алкохол в кръвта на подсъдимия е било над 1.2 на хиляда, а
именно 3.33 на хиляда, което представлява тежка степен на алкохолно опиване.
Описаната фактическа обстановка се установява
от самопризнанията на подсъдимият, направени по реда на чл.371 т.2 от НПК в
хода на съдебното следствие, от самопризнанията
му на досъдебното производство, от показанията на свид.Д.Ж.Д. и свид.М.Б.К., заключението на ВЛ по
назначената съдебно-химическа експертиза, свидетелство за съдимост, справки,
характеристика по местоживеене, както и от всички останали, приложени по делото
писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл.283 от НПК към доказателствения материал по делото, които
доказателства, преценени от съда както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.
С престъплението си подсъдимия не
е нанесъл имуществени вреди на трети лица, за възстановяването на които да се
претендира.
При гореизложената фактическа
обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
От обективна страна подс.С.Р.Д. е осъществил състава на престъпление по чл.343б ал.І от НК, като
на 08.03.2010г. в гр.Добрич управлявал моторно превозно
средство – л.а. „О*, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда - 3.33 на хиляда, установено по надлежния ред.
От субективна страна същият при извършване на
деянието е действал при форма на вината
- пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.ІІ от НК, като е осъзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял настъпването им.
По този начин подс.Д. от обективна и субективна страна
е осъществил престъпния състав на чл.343б ал.І от НК.
Причината за извършване на
престъплението следва да се търси в незачитането от страна на подсъдимия на
законоустановения ред в Р България, в частност на правилата за движение по
пътищата, установени със ЗДвП и ППЗДвП.
За да определи наказанието на
подсъдимия, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му, и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
му:
Подс.С.Р.Д. *****.
Индивидуализация на наказанието:
По
отношение на извършеното от подс.С.Р.Д. инкриминирано деяние, съдът взе
предвид следните смекчаващи вината обстоятелства: липса на предходни осъждания
и неприключили наказателни производства срещу него, направените пълни признания
в хода на досъдебното и съдебно производство, изразеното критично отношение към
извършеното, както и добрите
характеристични данни по местоживеене/изготвени от съответния РИ при ОД на
МВР-гр.Д*/, а като отежняващо вината
обстоятелство високото съдържание на алкохол в кръвта му, отговарящо на средна
към тежка степен на алкохолно опиване и предишни нарушения по ЗДвП и ППЗДвП,
т.е. при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
След като съобрази императивната
разпоредба на чл.373 ал.ІІ от НПК, указваща задължително прилагане на чл.58а от НК във вр. с чл.55 от НК/в случая чл.55 ал.І т.2 б.”б” от НК/ и разпоредбата на
чл.2 ал.ІІ от НК/досежно прилагането на най-благоприятния за дееца действащ
материален закон/, съдът намира, че наказанието следва да бъде от вида “Пробация”,
още повече в случая са налице и материално-правните предпоставки за прилагането
на чл.55 ал.І т.2 буква ”б” от НК, тъй като деянието е извършено при наличие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства.Изложеното мотивира съда да наложи
спрямо подс.Д. наказание “Пробация”,
изразяващо се в налагането на следните пробационни мерки:
"Задължителна регистрация по настоящ адрес" – с.К*,
"Задължителни
периодични срещи с пробационен служител"
и
"Безвъзмезден труд в полза на обществото".
По отношение и и на трите
пробационни мерки, съдът намира, че следва да ги индивидуализира над минималния към средния,
предвиден в закона размер, а именно за срок от 1/една/ година, като първата следва да
се изразява в ежедневно полагане на подпис пред съответния пробационен
инспектор или упълномощено от него лице.Третата пробационна мярка следва да се
изразява в полагане на “Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 300 часа, което да се извърши в
рамките на 1/една/ година, считано от влизане в сила на настоящата присъда.Като
взе предвид факта, че подс.Д. не е осъждан/реабилитиран по право/ преди извършване на
настоящото деяние,
че деянието му е извършено при явен превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства и след като прецени разпоредбата на чл.2 ал.ІІ от НК/за прилагане
на най-благоприятния за дееца действащ материален закон/, съдът намира, че целения с
налагането на наказание възпитателен ефект спрямо него би бил постигнат и без
да се налага в размера и вида посочен
от представителя на обвинението наказание „лишаване от свобода”, предвид ниската степен на обществена
опасност на деянието и дееца.Този правен извод се налага от факта, че деянието му
е инцидентна проява, тъй като подсъдимия няма други нарушения на ЗДвП и ППЗДвП,
след напускането му на шофьорската професия.Становището на съда явно се
споделя и от органите на досъдебното производство, тъй като в противен случай
биха наложили спрямо подс.С.Р.Д. по-тежка мярка за неотклонение, а не „Подписка”.Единствено по този начин, с налагане на
гореописаното наказание биха се постигнали целите на
индивидуалната превенция по отношение на подс.С.Р.Д. и генералната превенция по отношение останалите очевидци
на престъплението, визирани в чл.36 ал.І от НК.
Разпоредбата
на чл.343г от НК предвижда, съдът да се произнесе и относно въпроса за
“лишаването от право да управлява МПС”.Обсъждайки срока, за който трябва да
бъде лишен подсъдимия от това свое право, съдът взе предвид факта, че се касае
за инцидентна проява, като за поправянето и превъзпитанието на дееца би било
достатъчно налагането на наказание близко до минималния придвиден размер,
но предвид високата степен на алкохолно
опиване на подс.Д.,
намира, че това наказание следва да бъде към средния предвиден от законодателя
размер, където наказанието е определено в рамките от 3/три/ месеца до
3/три/години, а именно наказание от 1/една/ година “лишаване от право да управлява МПС”.
Съдът намира, че следва на основание чл.59 ал.ІV
от НК да бъде приспаднато времето, през което е бил лишен от това свое право по
административен ред, считано от 08.03.2010г.
На
основание чл.189 ал.ІІІ от НПК, съдът счита, че в тежест на подсъдимия С.Р.Д., с ЕГН **********
следва да се възложи
да заплати сторените по делото разноски в размер на 25.00 лева по сметка на
І-во РУ при ОД на МВР-гр.Добрич.
Водим от гореизложените фактически
констатации, правни изводи и съображения ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД постанови
настоящата присъда.
Председател
: