Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на четвърти
октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня
Ружина,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 7364 по описа на състава за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени инцидентен иск с правно основание чл. 146 от ЗЗП и с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът А.Н.Ч. твърди, че сключил с ответника „Б.П.Б.“ АД
два отделни договора за кредит, както следва: Договор за жилищен кредит № 497 от
30.07.2007г. (чиито пълен идентификационен номер е 0010-0206-00000000497/2007)
и Договор за жилищен кредит № 778/19.10.2007г. (чиито пълен идентификационен
номер е 0010-0206-00000000778/2007). Договорните отношения между страните били
изменени с Анекс от 17.03.2008г. (касаещ първия договор) и Анекс № 2 от
25.11.2011г. касаещ и двата договора. Страните по двата договора предвидили
погасяването на произтичащите от кредитното правоотношение задължения за
погасяване на главница и възнаградителна лихва да се осъществяват на месечни
погасителни вноски, включващи част от главницата и част от уговорената
възнаградителна лихва. Методът за изчисляване на лихвения процент на възнаградителната
лихва, която банката имала право да получи, бил уговорено в съответната клауза
на чл. 14 от договорите. Поради факта, че след приложеното едностранно повишение
на лихвения процент от страна на банката кредитор, което повишение било
функцонално обусловено от повишаването на нивото на индекса SOFIBOR, банката не понижила съответно лихвения процент след настъпилото по- късно
намаление на нивото на индекса SOFIBOR – ищецът бил принуден
да заплаща значително по- високи лихви от уговореното, за да не бъде оспорено
надлежното и точно изпълнение на кредитните му задължения. В тази фактическа
ситуация обаче, в процеса на обслужване на кредита - през периода от
29.06.2011г. до 10.06.2016г. - ищецът бил принуден да заплати парични суми,
които били недължими т.е. били изисквани и получени от ответника при начална
липса на основание. Така за посочения период, при изпълнение на задълженията по
Договор за жилищен кредит № 497 от 30.07.2007г. недължимо платените/ получени
суми за възнаградителна лихва възлизали на 43 128, 67 лева, а по Договор за
жилищен кредит № 778/19.10.2007г. недължимо платените/ получени суми за
възнаградителна лихва възлизали на 83 546, 88 лева. Доколкото ищецът А.Н.Ч.
твърди, че условията по чл. 14, ал.4 от договорите за кредит и чл.2.2., ал.5 от
ОУ са неравноправни и недействителни и предявява инцидентен иск с правно
основание чл. 146 от ЗЗП в тази насока.
Според съгласието на страните, предвидените при сключване
на договора застраховки не били за сметка на ответника „Б.П.Б.“ АД, но през
периода от 28.08.2011г. до 10.06.2016г. банката събирала от ищеца по всеки от
двата договора недължими такси на това основание, формално уредено в клаузата
на чл. 16 и чл. 21 от всеки от двата споменати вече договори за жилищен кредит.
Така по Договора за жилищен кредит № 497
от 30.07.2007г. недължимо платените/
получени при липса на основание суми за такси възлизали на 4429, 27 лева, а по
Договора за жилищен кредит № 778/19.10.2007г. недължимо платените/получени при
липса на основание суми за такси възлизали на 7631, 20 лева.
Начислените от банката и фактически заплатени от ищеца без
основание парични суми, подлежали на връщане, още от деня в който били получени
от банката без основание и от този ден тя изпаднала в забава за връщането им. Независимо
от факта, че още преди предявяването на иска, ищецът отправил писмени покани
(подробно описани в исковата молба), до банката, за да получи обратно сумите но
тя отказала да му ги върне. Така, банката ответник по иска била в забава за
всяка от посочените суми, считано от съответния ден в който било извършено
заплащането, до датата на предявяването на иска пред настоящия съд.
Неизпълнението на задълженията на банката- да върне обратно получените без
основание суми породило за нея задължение да заплати законната лихва за забава
съответно в размер на 10 326, 94 лева - изчислена за посочения период на
забава върху главница от 43 128, 67 лева, законната лихва за забава в
размер на 19111, 80 лева - изчислена за посочения период на забава върху
главница от 83 546, 88 лева, законната
лихва за забава в размер на 1224, 64 лева - изчислена за посочения период на
забава върху главница от 4429, 27 лева и законната лихва за забава в размер на
1976, 37 лева - изчислена за посочения период на забава върху главница от 7631,
20 лева. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира, след като бъде прогласена за
недействителна, поради неравноправност
клаузата на чл. 14, ал. 4 от всеки от двата споменати договори за кредит, за
осъждане на ответника, да му заплати както следва:
по Договор за жилищен
кредит № 497 от 30.07.2007г. да заплати: получена
при начална липса на основание възнаградителна лихва за периода от 29.06.2011г.
до 10.06.2016г. в размер на 43 128, 67 лева и платената след признание от
ответника в хода на процеса сума от 9 766, 80 лева), да заплати общия сбор на получените при начална липса на основание такси по чл.16, б. „в“ вр. с чл. 21 в размер на 4429, 27 лева,
платена за периода от 28.08.2011г. до 10.06.2016г. и на основание чл. 86 от ЗЗД - да заплати лихва за забава в размер на
10326, 94 лева върху първата от споменатите суми и 1224, 64 лева върху втората
от споменатите суми (след изменение на иска на 04.10.2018г.), начислени за
периода - от съответната дата, на която са получени отделните плащания без основание,
до предявяването на иска, както и законната лихва върху всяка една от
претендираните суми на главниците, за периода от предявяването на иска до деня
на окончателното плащане;
по Договор за жилищен
кредит № 778/19.10.2007г. да заплати: получена при начална
липса на основание възнаградителна лихва за периода от 29.06.2011г. до
10.06.2016г. в размер на 83 546, 88 лева и платената след признание от
ответника в хода на процеса сума от 8925, 54 лева), да заплати общия сбор на получените при начална липса на основание такси по чл.16, б. „в“ вр. с чл. 21 в размер на 7631, 20 лева,
платена за периода от 28.08.2011г. до 10.06.2016г. и на основание чл. 86 от ЗЗД - да заплати лихва за забава в размер на
19111, 80 лева върху първата от споменатите суми и 1976, 43 лева върху втората
от споменатите суми, начислени за периода от съответната дата, на която са
получени отделните плащания без основание, до предявяването на иска, както и
законната лихва върху всяка една от претендираните суми на главниците, за
периода от предявяването на иска до деня на окончателното плащане; С оглед
очаквания положителен изход от процеса, ищецът моли за осъждане на ответника да
му заплати направените съдебни разноски, които са описани в списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „Б.П.Б.“ АД
признава твърденията, че са били сключени посочените в исковата молба
договори, както и че ответникът е заплатил в изпълнение на договорите възнаградителна
лихва в посочените от него размери и период, но оспорва тезата на ищеца за
неравноправния характер на клаузата на чл. 14 от процесните договори за кредит.
Поддържа твърдение, че предявените искове - за връщане на част от дължимата възнаградителна лихва при начална липса на основание са частично
основателни - до размера на сумата от 9766, 80 лева по Договор за жилищен
кредит № 497 от 30.07.2007г. и до размер на сумата от 8925, 54 лева по Договор
за жилищен кредит № 778/19.10.2007г. В хода на процеса, ответникът извършва
плащане на споменатите суми, оспорвайки претенциите в останалата част и
мотивирайки извод за неоснователност, тъй като в самата клауза на чл. 14 от
споменатите два договора било изрично посочено, че независимо от неговото колебателно
движение – за минимална стойност на определящия лихвата индекс SOFIBOR ще бъде приет минимум от 4, 3 % и по този начин, между страните бил
определен минимум на цената на кредита. Ответникът оспорва твърдението, че
платените от ищеца суми на основание чл.16, б. „в“ вр. с чл. 21 от процесните
договори са били платени недължимо, като посочва, че ответникът не бил изпълнил
задълженията си - да уведоми банката- кредитор за сключена застраховка,
покриваща риска за предоставеното от него обезпечение, с избран от него и
одобрен от банката застраховател. При това положение, договороните клаузи
легитимирали задължение на ищеца да заплати споменатата такса. Ответникът
оспорва твърдението да е изпадал в забава за претендираните от него суми, дори
за онези, които са били заплатени в хода на процеса, тъй като поддържа тезата,
че изискуемостта на задължението за връщане на недължимо платена сума настъпва
още в момента на даването й, но за да изпадне длъжникът в забава – той следва
да бъде поканен. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира за
осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски, които са описани
в списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства, по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
При липсата на
спор между страните в процеса, след като съобрази събраните по делото писмени
доказателства, съдът приема за установени изложените от ищеца фактически
твърдения, че между ищеца и ответника са били сключени два договора за жилищен
кредит, които са индивидуализирани както следва: Договор за
жилищен кредит № 497 от 30.07.2007г. (чиито пълен идентификационен номер е
0010-0206-00000000497/2007) и Договор за жилищен кредит № 778/19.10.2007г.
(чиито пълен идентификационен номер е 0010-0206-00000000778/2007) Договорните
отношения между страните били изменени с Анекс от 17.03.2008г. (касаещ първия
договор) и Анекс № 2 от 25.11.2011г. касаещ и двата договора. Страните не
спорят, че са обвързани от постигнатото при сключването на договорите съгласие
за възникване на съответното кредитно правоотношение.
В двата договора, отношенията между страните са регулирани по идентичен
начин, по отношение на методиката на определяне на лихвения процент и
задълженията на банката- кредитор, която е привлечена като ответник в настоящия
процес и длъжника, който има качеството на ищец в настоящия процес. В чл. 14,
ал.1 от съдържанието на всеки от двата договора, страните са постигнали
съгласие за това, че „за ползвания
кредит, кредитополучателя заплаща на банката годишен лихвен процент в размер….,
равен на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в лева плюс
надбавка ...“, в ал. 3 на същата договорна клауза се посочва, че „базовият лихвен процент на банката се
определя от тримесечния SOFIBOR, плюс надбавка от 3,2%. За изчислението на лихвата по този договор за
тримесечния SOFIBOR е приета стойност от
4, 8 %“. В клаузата на ал.4 от чл. 14 на всеки от договорите се
посочва, че „минималната приемлива за
банката стойност на тримесечния SOFIBOR е 4, 8 %. Банката има право по време на
действие на договора едностранно да променя размера на приложимата лихва, в
случай, че тримесечният SOFIBOR достигне нива с 0, 25
процентни пункта по- високо от посочените тук в рамките на един месец.
Промяната на лихвения процент влиза в сила за страните от деня на приемането й
от банката, за което банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в
банковия салон и в интернет страницата на банката“.
В чл. 16, б. „в“ от всеки от споменатите договори е предвидено задължение на
кредитополучателя, да заплаща на банката „годишна
такса в размер … от първоначално отпуснатия кредит, съответно от остатъка за
всяка следваща година.., в случай, че застраховките
по чл.21 са за сметка на банката“, докато чл. 21 е предвидено задължение на
кредитополучателя „да сключи застраховка
„Живот“ и застраховка „Имущество“ за своя сметка в полза на банката….при
одобрен от банката застраховател и да имат рисково покритие съгласно
изискванията на банката“.
След предявяването на иска, още с
отговора на исковата молба, ответникът призна за основателни претенциите на
ищеца, относно връщане на сумата от 9766, 80 лева, представляваща недължимо
внесена (надвзета) възнаградителна лихва за процесния период по Договор за
жилищен кредит № 497 от 30.07.2007г. и сумата от 8925, 54 лева, представляваща
недължимо внесена възнаградителна лихва за процесния период по Договор за
жилищен кредит № 778/19.10.2007г. Връщането на сумите бе изрично потвърдено от
ищеца.
Заключението на изслушаната първоначална и допълнителна съдебна финансово- икономическа експертиза, изготвено от вещо лице С.И.
изясни икономическото значение на SOFIBOR като средноаритметична стойност на котировките на необезпечени депозити в
български левове, предлагани на българския междубанков пазар, изчислена върху средноаритметичната
стойност на котировките „продава“ на група представителни банки. Вещото лице
изяснява причините, поради които тенденциите за нарастване на SOFIBOR принципно следват тенденциите към
промяната на EURIBOR, като посочва факта, че нарастването
или намаляването на тези индекси е извън волята на страните в конкретното
правоотношение, тъй като тези стойности се влияят от множество обективни
икономически фактори и от икономическото поведение на значителен брой стопански
субекти. Изменчивото движение на индексите се свързва като цяло с тенденциите
на икономическото развитие в еврозоната, с темповете на инфлация, с темповете
на кредитиране, с оценката на кредитния риск на съответната държава, където
оперира банката, с търсенето и предлагането на зает капитал на междубанковите
пазари в един определен момент и не на последно място с инструментите за
интервентна намеса на Европейската централна Б.на междубанковите пазари, в
подкрепа на еврото, като единна европейска валута.
Заключението на изслушаната и приета съдебно- икономическа експертиза
(банково счетоводство), изготвено от вещо лице Ю.Х., дава следното заключение
по правнозначимите факти, поставени като задачи от страните:
- Лихвеният
процент, с който е олихвяван кредитът по Договор за жилищен кредит №
0010-0206-00000000479/2007 от 30.07.2007 г. (Договор 1) за целия процесен
период – от 29.06.2007 г. когато е датата на усвояване на кредита, до
10.06.2016 г. е, както следва: лихва 2,00% за периода от 29.08.2007 г. до
28.02.2008 г. лихва 10,00% за
периода от 29.02.2008 г. до 16.10.2008 г.
и лихва 10,75% за периода от 17.10.2008
г. до 09.10.2016 г. Платените
от ищеца падежирали лихви по Договор 1 за периода от 29.06.2011 г. до
29.05.2016 г. - падежната дата, на която е дължима последната вноска за
лихва преди 10.06.2016 г., начислявани върху остатъка от главницата за
периода 29.05.2011 г. до 28.05.2016 г., са представени в таб. 1А на
експертизата. Платените падежирали лихви за периода от 29.06.2011 г. до
25.05.2016 г. са общо в размер на 94 822, 49
лв. (кол. 12 на таб. 1А). Изчислението
е направено под формата на погасителен план, изготвен за периода от
29.02.2008 г. - датата на първата промяна на лихвения процент по кредита
(от 9,50% на 10,00%), до 28.05.2016 г.
При изготвяне на погасителния план е съобразен гратисния период за
погасяване на главница, който по счетоводни данни на банката – ответник е до
падежна дата 29.08.2008г.
Начислените суми за лихви (върху редовна главница) по Договор 1 за
периода от 29.06.2011 г. до 29.05.2016 г., при лихвен процент от 9,50%, са
общо в размер на 83 671,47лв. (кол. 9 на таб. 3А). Разликата между
платените суми за лихви (върху редовна главница) по Договор 1 за периода
от 29.06.2011 г. до 29.05.2016 г. и дължимите суми за лихви (върху редовна
главница) за същия период при лихвен процент от 9,50%, е общо в размер на
11 151,02 лв. (94 822,49 лв. платени лихви минус 83 671,47 лв.
дължими лихви с лихвен процент 9,50%).
- Лихвеният
процент, с който е олихвяван кредитът по Договор за жилищен кредит №
0010-0206-00000000/2007 от 19.11.2007 г. (Договор 2) за целия процесен
период – от 19.11.2007 г. - датата на усвояване на кредита, до 10.06.2016
г. е както следва: лихва
3,00% за периода от 19.11.2007 г. до 29.05.2008 г. лихва 11,00% за
периода от 30.05.2008 г. до 16.10.2008 г.
и лихва 11,75% за периода от 17.10.2008
г. до 09.10.2016 г. Платените от ищеца падежирали
лихви по Договор 2 за периода от 29.06.2011 г. до 29.05.2016 г. -
падежната дата, на която е дължима последната вноска за лихва преди
10.06.2016 г., начислявани върху остатъка от главницата за периода
29.05.2011 г. до 28.05.2016 г. , са представени в таб. 1Б на експертизата.
Платените падежирали лихви за периода от 29.06.2011 г. до 25.05.2016 г. са
общо в размер на 179 303,88лв. (кол.
11 на таб. 1Б). Изчислението на
дължимите суми за лихви за кредита по Договор 2 при лихвен процент от
11,00% е представено в таб. 3Б към експертизата. Изчислението е направено
под формата на погасителен план, изготвен за периода от 29.10.2008 г. -
първата падежната дата, считано от която е променен лихвеният процент по
кредита (от 11,00% на 11,75%), до 28.05.2016 г. При изготвяне на погасителния план е
съобразен гратисния период за погасяване на главница, който по счетоводни
данни на банката – ответник е до
падежна дата 29.11.2008 г.
Начислените суми за лихви (върху редовна главница) по Договор 2 за
периода от 29.06.2011 г. до 29.05.2016 г., при лихвен процент от 11,00%,
са общо в размер на 168 373,92 лв. (кол. 9 на таб. 3Б). Разликата между платените суми за
лихви (върху редовна главница) по Договор 2 за периода от 29.06.2011 г. до
29.05.2016 г. и дължимите суми за лихви (върху редовна главница) за същия
период при лихвен процент от 11,00%, е общо в размер на 10 929,96 лв (179 303,88
лв. платени лихви минус 168 373,92 лв. дължими лихви с лихвен процент
11,00%).
- По Договор за жилищен кредит №
0010-0206-00000000479/2007 от 30.07.2007 г. (Договор 1), за целия процесен
период – от 29.08.2007 г. - датата на усвояване на кредита до 15.06.2016г.,
когато е датата на подаване на исковата молба,
начислените и падежирали лихви и
тяхното погасяване и датите, на които са погасявани, са представени в таб.
1А към експертизата. За изчислението на всяка месечна погасителна вноска
за лихва е изготвен от вещото лице отделен погасителен план на кредита -
вноска за главница и вноска за лихва, в който остатъкът от главницата е
разсрочен за погасяване на броя на месеците, оставащи до крайния срок за
погасяване на кредита. Падежиралите лихви (върху редовна главница) по
Договор 1 за периода от 29.06.2011 г. до 29.05.2016 г., начислени от
29.05.2011 г. до 28.05.2016 г. , са изцяло платени от ищеца към 10.06.2016
г. и към датата на подаване на исковата молба - 15.06.2016г. Сумата на платените лихви (върху редовна
главница) по Договор 1 за периода от 29.06.2011 г. до 29.05.2016 г., е
общо в размер на 94 822,49 лв. (таб. 1А, кол. 12). Дължимите суми за лихви
(върху редовна главница) по Договор 1 за периода от 29.06.2011 г. до
29.05.2016 г., при лихвен процент, равен на сбора от 3-мес. SOFIBOR, като се отчитат данните за реалното
движение на индекса, но без да се отчита лимит на долна или горна граница
на това движение, с надбавка 3,20% и надбавка 2,00%, са общо в размер
на 57 764,62 лв. (таб. 1Б, кол. 11). В този случай изчислената от вещото
лице разлика между платените суми за лихви (върху редовна главница) по
Договор 1 за периода от 29.06.2011 г. до 29.05.2016 г. и дължимите суми за
лихви (върху редовна главница) за същия период при лихвен процент, равен
на сбора от 3-мес. SOFIBOR, като се отчитат данните за реалното движение
на индекса, но без да се отчита лимит на долна или горна граница на това
движение, надбавка 3,20% и надбавка 2,00%, е общо в размер на 37 057,87
лв. (94 822,49 лв. платени лихви минус 57 764,62 лв. дължими
лихви).
- По Договор за жилищен кредит №
0010-0206-00000000778/2007 от 19.11.2007 г. (Договор 2), за целия процесен
период – от 19.11.2007 г. когато е датата на усвояване на кредита до
15.06.2016 г., когато е датата на подаване на исковата молба, начислените
и падежирали лихви и тяхното погасяване и датите, на които са погасявани,
са представени в таб. 2А към експертизата. Сумата на платените лихви
(върху редовна главница) по Договор 2 за периода от 29.06.2011 г. до
29.05.2016 г., е общо в размер на 179 303,88 лв. (таб. 2А, кол. 11).
Дължимите суми за лихви (върху редовна главница) по Договор 2 за периода
от 29.06.2011 г. до 29.05.2016 г., при лихвен процент, равен на сбора от
3-мес. SOFIBOR, като се отчитат
данните за реалното движение на индекса, но без да се отчита лимит на
долна или горна граница на това движение, надбавка 3,20% и надбавка
3,00%, са общо в размер на 115 225,14 лв. (таб. 2Б, кол. 11). Разликата
между платените суми за лихви (върху редовна главница) по Договор 2 за
периода от 29.06.2011 г. до 29.05.2016 г. и дължимите суми за лихви (върху
редовна главница) за същия период при лихвен процент равен на сбора от
3-мес. SOFIBOR, като се отчитат данните за реалното движение на индекса,
но без да се отчита лимит на долна или горна граница на това движение,
надбавка 3,20% и надбавка 3,00% е общо в размер на 64 078,74 лв. (179 303,88 лв. платени лихви
минус 115 225,14 лв. дължими лихви). Разликата в размер на
64 078,74 лв. между платените и дължимите суми за лихви е представена
и по месеци за периода от 29.06.2011 г. до 29.05.2016 г. в таб. 2 на
констативно - съобразителната част, изготвена въз основа на данните от таб.
2А и таб. 2Б към експертизата.
- Съгласно
чл.16, буква „в“ от Договор № 00000000479/2007 от 30.07.2007 г. (Договор
1), кредитополучателят заплаща на банката – ответник годишна такса от
0,50% от първоначално отпуснатия кредит, съответно от остатъка от
главницата за всяка следваща година, платима годишно на датата на
усвояване на кредита, в случай че застраховките по чл.21 са за сметка на банката
– ответник. Видно от таб. 1А (кол. 6), годишни такси за управление на
кредита в размер на 0,5% са начислявани всяка година за периода 2008 г. –
2015 г. върху остатъка от главницата към 29-то число на месец август през
съответната година. Начислените
годишни такси, общо в размер на 7 109,62 лв. (кол. 13), са изцяло
платени от ищеца към 10.06.2016 г. и към датата на подаване на исковата
молба - 15.06.2016г., а сумата
на платените от ищеца годишни такси за управление на кредита за периода от
28.08.2011 г. до 10.06.2016 г. е общо в размер на 4 416,46 лв. (кол.
14).
- Съгласно
чл.16, буква „в“ от Договор № 00000000778/2007 от 19.11.2007 г. (Договор
2), кредитополучателят заплаща на банката – ответник годишна такса от
0,50% от първоначално отпуснатия кредит, съответно от остатъка от
главницата за всяка следваща година, платима годишно на датата на
усвояване на кредита, в случай че застраховките по чл.21 са за сметка на банката
– ответник. При извършената проверка и анализ на приложеното по делото
извлечение за задълженията и плащанията по Договор 2 и на предоставеното
от банката - ответник банково извлечение за счетоводните движения по сметка с IBAN ***
А.Н.Ч., обслужвала погасяването на кредита, експертизата констатира, че за
периода от 2008 г. до
2016 г., в това число за периода от
28.11.2011 г. до 10.06.2016 г., няма начислена, респ. фактически платена от ищеца такса, в размер 0, 50% по кредита,
на основание чл.16, буква „в“ от договора за кредит.
- Изчислението
на законната лихва, върху разликата между платените суми
за лихви (по редовна главница) по Договор 1, за
периода от 29.06.2011 г. до 29.05.2016 г. и дължимите суми за лихви (върху
редовна главница) за същия период, при
лихвен процент, формиран ежемесечно на 29-то число от променливите
стойности на 3-мес. SOFIBOR на тази дата и надбавка от 5,20% (3,20% +
2,00%), за периода от 29.06.2011 г. до 29.05.2016 г. и дължимите
суми за лихви (върху редовна главница)
за същия период
при лихвен процент, формиран ежемесечно на
29-то число от променливите стойности на 3-мес. SOFIBOR
на тази дата и надбавка от 5,20% (3,20% + 2,00%), е в размер на 7 969,31
лв. Законната лихва е изчислена за период от датата на всяко плащане за
лихва до датата на подаване на исковата молба – 15.06.2016 г.
- Изчислението
на законната лихва върху разликата между платените суми за лихви (по
редовна главница) по Договор 2, за
периода от 29.06.2011 г. до 29.05.2016 г. и дължимите суми за лихви (върху
редовна главница) за същия период,
при лихвен процент, формиран ежемесечно на 29-то число от променливите
стойности на 3-мес. SOFIBOR на тази дата и надбавка от 6,20% (3,20% +
3,00%), за периода от 29.06.2011 г. до 29.05.2016 г. и дължимите суми за
лихви (върху редовна главница) за същия период при лихвен процент,
формиран ежемесечно на 29-то число от променливите стойности на 3-мес. SOFIBOR
на тази дата и надбавка от 6,20% (3,20% + 3,00%), е в размер на
13 807,11 лв. Законната лихва е изчислена за период от датата на
всяко плащане за лихва до датата на подаване на исковата молба –
15.06.2016 г.
- Изчислението
на законната лихва върху платените суми за годишна такса за управление на
кредита по Договор 1 през периода от 28.08.2011 г. до 10.06.2016г.
за годишна такса за управление на кредита по Договор 1, предвидена в
чл.16, буква „в“ на договора, е в размер на 1 224,64 лв. Законната
лихва е изчислена за периода от датата на всяко плащане за такса до датата
на подаване на исковата молба – 15.06.2016 г.
- Законна
лихва за забава върху платени суми за годишни такси за управление на
кредита по Договор 2 не е изчислена, тъй като за периода от 28.11.2011 г.
до 10.06.2016 г. няма начислена, респ. платена от ищеца такса от 0,50% по
кредита на основание чл.16, буква „в“ от договора за кредит.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
Спорното право, заявено от ищеца в исковата молба,
обуславя процесуалната легитимация както на ищеца, така и на ответника по
делото. Очертаният от ищеца предмет на делото сочи страните в производството
като страни по спорното правоотношение. По изложените съображения и с оглед
заявеното от ищеца спорно право (да получи част от онова, което е платил в
изпълнение на договора, но което той самият счита, че е платено недължимо) -
съдът счита, че страните са надлежно процесуално и материално легитимирани т.е.
процесът помежду им е допустим, макар имущественото разместване да е извършено
по повод изпълнението на съществуващите помежду им действителни кредитни
правоотношения.
Ето защо спорът следва да се разгледа по същество, като
се отчита факта, че твърдението за задължение за връщане на дадено при начална
липса на основание и за законна лихва за забава се отнася до два отделни и
самостоятелни договора. Независимо от идентичния тип договорни клаузи, те
следва да бъдат разгледани поотделно, а с оглед неговото процесуално значение,
първи следва да бъде разгледан инцидентният иск за неравноправна клауза (чл.14
от всеки от двата договора).
По предявения инцидентен иск за недействителност на клаузата на чл. 14,
ал.4 от Договор за жилищен кредит № 497 от 30.07.2007г. и Договор за жилищен
кредит № 778/19.10.2007г. поради характера й на неравноправна клауза.
Пред
настоящия съд е атакувана онази клауза от двата процесния договора, която
определя възможността на банката да изменя едностранно лихвения процент. Във всеки от договорите, клаузата има идентично съдържание и е номерирана
като чл.14, ал.4 На осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП договорните клаузи на чл. 14, ал.4 от двата
договора за кредит, следва да се преценят от гледна точка за евентуално
неравноправния им характер, като се отчита логическото,
систематическото и телеологическото тълкуване на самата клауза .
При преценката за
неравноправния характер на споменатите клаузи, трябва да се отчита и възражението
на ответника, че за процесните договори за кредит намирало
приложение изключението по чл. 144, ал.
3, т. 1 ЗЗП. Основаният критерий за приложимостта на изключението, на което се позовава ответника, е ясно дефиниран:
изменението на
цената на кредита да се
дължи на външни и независещи от търговеца фактори.
В
практиката на ВКС / Решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на
ВКС, III г.о., Решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, II
т.о., Решение № 205/07.11.2016 г. по т.д. № 154/2016 г. на ВКС, I т.о., Решение
№ 165/02.12.2016 г. по т.д. № 1777/2015 г. на ВКС, I т.о. и др./ съобразена и с
практиката на СЕС по преюдициални запитвания по тълкуването на Директива 93/13 на ЕП и Съвета е прието, че за да не противоречи
клаузата на общите принципи за защита правата но потребителите -
необходимо методът за индексиране на възнаградителната
лихва, залегнал в нея, да е описан по ясен и недвусмислен начин и потребителят да е получил достатъчно
конкретна информация как банката може да промени едностранно цената на
предоставената финансова услуга (цената на кредита).
Методът
на изчисляване на лихвения процент във всеки от двата процесни договора за
кредит действително съдържа конкретно разписана изчислителна
процедура,
която очевидно е
обвързана с движението на индекса SOFIBOR за тримесечни периоди и
създава предпоставка за промяна в нивата на
лихвения процент - при хипотеза на съществено изменение на нивата на този
индекс. Приетото заключение на съдебно- икономическата експертиза
изясни недвусмислено пазарните правила, по които се формира този икономически
индекс. Възприетият от клаузата на чл. 14.4 икономически механизъм за
индексиране е оправдан и обективно обоснован, защото „движението на
тримесечния SOFIBOR“ е емблематичен пример точно за
онези външни икономически фактори, които са „извън контрола на
търговеца“ по смисъла на чл. 143, ал. 3, т. 1 ЗЗП. В клаузата на чл.
14 от процесните два договора са посочени също и обективните
фактори за възникване на правото на едностранно изменение на нивото на лихвата
от страна на банката, за да може потребителят да направи предварителна прогноза
или доколкото е възможно - самостоятелни
изчисления, т.е. да предвиди икономическите последици от сключването на
договора.
Друг
е въпросът, че определянето на нивото на индекса изисква прецизен икономически анализ на редица независими икономически фактори, но няма съмнение, че тези фактори са
поставени в напълно еднаква степен извън волята на страните по договора – както на банката и на кредитополучателя. Предварителната
прогноза за количествените изменения на финансовите пазари на парични ресурси,
с относителната тежест на всеки от отделните компоненти, изисква много добро
позваване на икономическата материя, но е обективно постижимо.
Между съконтрахентите – страни в настоящия процес очевидно е постигнато
съгласие за точно този начин на формиране на възнаграждението
на кредитодателя, т.е. относно конкретната формула
за определяне на възнаградителната лихва, която
кредитополучателя дължи на банката кредитор и възможността за промяна в нейния
размер, в зависимост от промяната на обективни икономически фактори, които са
„измерени“ с лихвен индекс.
В този контекст на
изводите е необходимо да се отбележи и обстоятелството, че информацията
за движението на SOFIBOR до 01.07.2018г. т.е. и през процесния период бе
официално оповестявана от БНБ и беше публично
достъпна.
Всеки правен субект, който е имал желание е могъл да
узнае движението на този индекс.
На
съда е известно, че едва от 01.07.2018г. т.е. значително след
процесния период споменатия индекс вече не се изчислява и администрира
от Българската народна банка, но пък за процесния период, необходимата
статистическа и икономическа аналитична дейност за нивата на индекса се
осъществяваше именно от тази национална централната
Б.и всеки кредитополучател можеше да я узнае. След тълкуване на действителната
воля на страните, съдът намира, че клаузата на чл. 14, ал.4 от процесните два
договора за кредит е неравноправна и нищожна, но само в една своя част – доколкото не предвижда възможност за
понижение на възнаградителната лихва в хипотеза, при която нивото на
тримесечния SOFIBOR отново се понижи, след първоначално повишение.
Тезата на ищеца, че
тази клауза била изцяло неравноправна, няма как да се възприеме, защото няма
как да бъде пренебрегнат факта, че в съществуващата в договорното
съдържание редакция - клаузата на чл.14, ал.
4 съдържа повече от едно правило за
регулиране на отношенията между страните и поради това е уместно, в контекста
на преценката за неравноправност, да се отчита: как всяко едно от тези правила
повлиява върху равнопоставеността в отношенията между кредитора и длъжника.
Именно несъобразяването на методиката за определяне на лихвения
процент, с потенциалното низходящо движение на пазарния индекс SOFIBOR в клаузата на чл. 14, ал.4 от двата договора създава възможност
за субективна преценка на кредитора, несъответстваща на изискването за
добросъвестност и водеща до неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора за банков кредит, независимо, че както бе споменато вече, движението на тримесечния SOFIBOR е сред онези външни фактори, които са извън контрола на търговеца
по смисъла на чл. 143, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Неравноправността се изразява в това, че резултатат от прилагането на
определената методика дава възможност само за увеличение на лихвените нива, но
не и до понижението им, когато са налице обективни икономически предпоставки за
такъв низходящ тренд.
Посочената
клауза обаче,
не е неравноправна и в този смисъл е напълно действителна в частта, в която указва, че независимо от измененията на лихвения процент
свързан с движението на индекса SOFIBOR -икономическия интерес на банката от
отпускане на кредита се дефинира предварително установен и договорен между
страните в кредитното правоотношение минимален „праг“ от стойност на SOFIBOR
който също е ясно и предварително посочен - 4, 3 %. Основен аргумент за
този извод са субективните особености на кредитора и икономическата
природа на възнаградителната лихва /възнаграждение/ от което банката, в
качеството на търговец формира своята печалба. От една страна,
банката е длъжна да се съобразява с правата на потребителите и да не ги
накърнява, но това основно правило в никакъв случай не трябва да води до
дисбаланс, който противоречи на принципа на пазарна икономика и свободна
стопанска инициатива. Търговските банки, сред които е и ответната, не
функционират като фонд насочен към социално подпомагане, а дефинитивно са търговци
по занятие, които действа в собствен икономически интерес, в силно конкуриращ
се пазар на подобни стопански субекти, стремящи се към максимална печалба
Конкурентната среда се създава именно в резултат на отчитане на конкурентните
интереси на стопанските субекти, които сключват правни сделки.
Именно по тази причина, посочването на минимално допустимо ниво на SOFIBOR, като
елемент от предварително възприетата от страните методика
за определяне на лихвения процент, при евентуално
бъдещо изменение на нивата на този индекс - никак не накърнява правата на кредитополучателя,
в качеството на потребител, доколкото SOFIBOR не е индекс приложим от
конкретната банка, не отразява пряко нейните икономически показатели, а индекс
характеризиращ икономическата дейност на всички търговски
банки за даден период. В икономическа и
житейска хипотеза, при която индексът SOFIBOR би спаднал под „прага на интерес“ на банката - 4,
3% SOFIBOR, цената на заетия капитал от всички
търговски банки също би спаднал (SOFIBOR отчита именно този спад) което на практика означава, че на практика кредитополучателят в този момент разполага със значително по-
изгодни конкуретни икономически условия за сключване на кредит от други конкурентни
банки, упражнявайки правото си по чл. 17 от договора. Определеният от банката „праг на икономически интерес“ 4, 3% SOFIBOR не е неравноправна клауза, а своеобразен
икономически механизъм на защита, продиктуван от факта, че за разлика от
кредитополучателя,
банката – кредитор няма право да
прекрати предсрочно действието на договора за кредит, като се ръководи единствено от своя икономически интерес, с каквото право разполага кредитополучателя. Ето защо,
съдът счита, че е икономически и житейски оправдано, при
възможност за отчитане „движението“ на лихвения индекс SOFIBOR, да може да се предвиди
предварително и икономически механизъм, който дава
възможност на кредитора да съхрани интереса си, без при това да накърнява интереса на кредитополучателя, като потребител на финансова
услуга, защото за кредитора не съществува еквивалент на правото на
кредитополучателя – да погаси предварително кредитното си задължение. По изложените съображения, съдът приема за частично
основателен предявения от ищеца инцидентен иск с предмет- недействителност на неравноправната клауза на
чл.14, ал.4 от процесните договори за кредит, в частта, несъобразяваща размера на лихвения процент с потенциално низходящо движение
на индекса SOFIBOR - до минимално допустима граница 4, 3%.
По предявените обективно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД задължава всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго - да му върне онова, с
което се е обогатил. В тази насока са налице два преюдициални въпроса, чието
разрешаване определя основателността на иска: първо- дали ответникът
действително е получил от ищеца процесната сума и второ – ако сумата е била
получена (както се твърди), дали осъщественото имуществено разместване намира
своето правно основание.
От събраните по
делото доказателства се установи, а това не се оспорва и от ответника, че през
исковия период ищецът е предоставил на ответника надлежно и пълно изпълнение на
задължението си да погаси кредитното задължение за главница и за лихва.
Задължението за
погасяване на главницата по кредита не е спорно и не е част от предмета на
делото, но ищецът поддържа тезата, че е заплатил в повече от дължимата
възнаградителна лихва, тъй като методиката за определянето й съдържа
неравноправна клауза, както и че е заплатил недължимо сумите, на предвидени в
чл. 16 и чл.21 от договора за кредит такси.
По спорния въпрос относно връщане на внесената
възнаградителна лихва;
Възприетото от
настоящия съд решение по инцидентния иск, относно съществуването на
неравноправна клауза, има съществено преюдициално значение за разрешаването на
спора, за дължимостта на внесените възнаградителни лихви по всеки от двата
договора.
Съобразно вече възприетите от съда
изводи, за частично неравноправната клауза на чл. 14.4 от процесните договори
за кредит, която е недействителна, при разрешаване на спора
за размера на дължимата и недължимата част от внесената лихва - съдът
счита, че за целите на разрешаване на настоящия спор, преодоляването на последиците
от неравноправната клауза, изисква лихвения процент по
процесните два договора за кредит да се възприеме като променлив и да се изчислява по
такъв начин, че в неговия размер да намират пряко отражение: както повишението
на тримесечния SOFIBOR, така и понижението на същия индекс - но понижение до базовото, предварително
уговорено по изрично съгласие на страните равнище от 4,3 % което отбелязва
икономическия интерес от сключването на договора. По същество, признанието на иска, което е
извършено от ответника, по претенцията за връщане на надвзета договорна лихва, отразява точно този механизъм на
преодоляване на действието на неравноправната клауза, защото върнатите на
ищеца - след предявяването на иска суми: 9766, 80 лева,
недължимо получена от банката- кредитор по Договор за жилищен кредит № 497 от
30.07.2007г. и 8925, 54 лева - недължимо
получена от банката- кредитор по Договор за жилищен кредит № 778/19.10.2007г. са изчислени
съобразно посочените по- горе правила. Изводът се подкрепя косвено от заключението
на съдебно- счетоводната експертиза на вещо лице Ю.Х., за изчисление по
механизма на „променлив лихвен процент“, като се отчита както понижението, така
и повишението на индекса SOFIBOR за процесния период. Разликата се формира от там, че изчислението, което е
извършило вещото лице, не е отчело уговореното от страните правило при
изчисление на низходящото движение на приложимия лихвен процент, да не се
вземат предвид нивата по- ниски от 4, 3% (които нива вещото лице е взело
предвид).
По изложените по- горе съображения, претенциите на ищеца
за връщане на недължимо внесена възнаградителна
лихва, са били частично основателни към
момента на предявяването им пред съда - в частта - до размера на сумите от 9766, 80 лева, недължимо получена от банката- кредитор по Договор за
жилищен кредит № 497 от 30.07.2007г. и 8925,
54 лева - недължимо получена от банката- кредитор по Договор за жилищен кредит
№ 778/19.10.2007г. За горницата над посочените суми, исковете за връщане на
недължимо внесена възнаградителна лихва са неоснователни и като такива, следва да бъдат отхвърлени.
След като по аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК съдът взе
предвид погасителния ефект на извършеното в хода на делото връщане (чрез нареден
от ответника и потвърден от ищеца банков превод) на сумите
от 9766, 80 лева, недължимо получена от банката- кредитор по Договор за
жилищен кредит № 497 от 30.07.2007г. и 8925,
54 лева - недължимо получена от банката- кредитор по Договор за жилищен кредит
№ 778/19.10.2007г. съдът достигна до извода, че исковете за връщане на
недължимо платена възнаградителна лихва следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По спорния въпрос относно връщане на внесените банкови
такси;
Всеки от процесните два договора за кредит, регламентира задължение на
кредитополучателя, да заплати на банката- кредитор предвидената в чл. 16, б.
„в“ годишна банкова такса, в размер на 0, 5 % от остатъчното задължение по
договора за кредит, в случай, че застраховаките по чл. 21 от същия договор са
за сметка на банката. Тази препращаща разпоредба насочва към клаузата на чл.
21, която регламентира задължение за кредитополучателя да сключи застраховка
„Живот“ и застраховка „Имущество“ за своя сметка и в полза на банката-
кредитор, при одобрен от банката застраховател и с одобрено от банката
застрахователно покритие.
Логическото и систематическо тълкуване на двете разпоредби разкриват както
действителния смисъл на постигнатото съгласие, така и икономическата логика от
въвеждането на тези две взаимосвързани договорни клаузи, а тя се изразява в
това, че рискът от погиване на предоставеното като обезпечение за кредита
имущество, както и свързаните с личността на кредитополучателя рискове -
задължително трябва да бъдат застраховани за сметка на кредитополучателя, за
което самият кредитополучател е длъжен да предприеме инициатива (виж чл. 21),
при одобрени от банката параметри. Само ако кредитополучателят бездейства и не
предприеме мерки да застрахова риска за своя сметка, но в полза на банката –
той дължи споменатата в чл. 16, б. „в“ годишна банкова такса. При това
установено в договора положение е ясно, че възникването на задължение за
внасяне на процесната такса е обусловено от пасивното поведение на
кредитополучателя т.е. от бездействието му да сключи застраховка в полза на
банката.
Заключението на съдебно – икономическата експертиза (в.л Х.) установи, че в
действителност, за периода от 28.08.2011г. до 10.06.2016г. и на основание чл. 16,
б. „в“ от Договор за жилищен кредит № 479/2007г. ищецът е заплатил на банката
сумата от 4429, 27 лева. Споменатата сума е платена съвсем основателно,
доколкото е била дължима именно на посоченото правно основание, доколкото
ищецът не е предприел дължимото активно поведение, чрез което да изпълни
задължението си по чл. 21 и да установи това пред банкатка кредитор. В тази
спорна хипотеза, не е необходимо банката- кредитор да доказва, че именно тя е
поела някакви разноски, защото подобно условие в договора не е предвидено.
Правно значим е единствено фактът, дали кредитополучателя е застраховал
произтичащите от договора за кредит рискове за своя сметка, в полза на банката
и щом не е доказал, че го е сторил – таксата е дължима, а щом е била вече
заплатета- не подлежи на връщане.
Заключението на съдебно – икономическата експертиза (в.л Х.)
опроверга поддържаното от ищеца фактическо твърдение, че на споменатото
(идентично по правна същност) основание по чл. 16, б. „в“ от Договора за
жилищен кредит № 778/19.10.2007г. - ищецът бил заплатил, а ответникът- получил
сумата от 7631, 20 лева. При това положение, претенцията за връщане на тази
сума е неоснователна. Но дори и да би била заплатена, тази сума не би подлежала
на връщане, като недължимо платена, по същите съображения, които вече бяха
изложени в мотивите на решението.
По изложените съображения, претенцията за връщане на недължимо
внесени на основание чл. 16, б. „в“ вр.
с чл. 21 от процесните договори за
кредит банкови такси, следва да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна.
По претенцията с
правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Предявените от ищеца претенции почиват на твърдението му,
че ответникът е получил без основание посочени в исковата молба парични суми за
възнаградителна лихва и за банкова такса.
Исковете за връщане на недължимо внесена банкова такса по чл.16, б. „в“ бяха
изцяло отхвърлени, като неоснователни, а при това положение, ответникът не би
могъл да изпадне в забава за изпълнение на едно отреченосъс съдебото решение
парично задължение. При това положение, исковете за заплащане на мораторна
лихва в тази част, следва да бъдат отхвърлени.
Исковете за връщане на недължимо внесена възнаградителна
лихва също бяха отхвърлени – в една част, като неоснователни, а в друга част,
поради извършеното в процеса плащане, което съдът е длъжен да съобрази, като
новоностъпил факт до приключване на съдебното дирене.
За отхвърлените като неоснователна част от исковете,
съответно: по Договор за жилищен кредит
№ 497 от 30.07.2007г. – за сумата от 33 361,
87 лева, (представляваща аритметична разлика между първоначално предявената
пред съда претенция за 43 128, 67 лева и платената след признание от ответника
в хода на процеса сума от 9 766, 80 лева) и по Договор за жилищен кредит № 778/19.10.2007г. в размер сумата от
74 621, 34 лева, представляваща
аритметична разлика между първоначално предявената пред съда претенция за 83
546, 88 лева и платената след признание от ответника в хода на процеса сума от
8 925, 54 лева), ответникът изобщо не би могъл да изпадне в забава, а при това
положение, исковете за заплащане на мораторна лихва в тази част, следва да
бъдат отхвърлени.
За връщане на платените в хода на делото, след признание
на иска парични суми от 9 766, 80 лева и
8 925, 54 лева, които ответника върна на ищеца след предявяване на иска
(в срока за отговор на исковата молба), съдът счита, че ответника също не е
изпадал в забава.
Признанието на иска мотивира извод, че сумите в
действителност са получени от ответника без основание. При това положение, те
без съмнение подлежат на връщане още от
момента на неоснователното им плащане, но за да бъде поставен в забава –
получилият сумите трябва да бъде изрично
поканен да ги върне. Това разбиране е класическо за правната доктрина, тъй
като произтича от основополагащите принципи
на облигационното право, изхождащо от разбирането, че задължението за
връщане на недължимо полученото не произтича нито от изрично уговорен падеж
(както би било при договорна престация), нито от закона ( както при хипотеза на
деликт), а от принципната забрана за необосновано разместване на имуществени
блага. Дори да има съдебна практика в различен от посочения посочения по- горе
смисъл, то приложимостта й в контекста на разрешаване на конкретния спор е
съмнително и не се споделя от съда. Релевираните от ищеца доводи за
възприети от други състави на съда разрешения не се споделят от съда, който
разглеждайки ги, отчита и изменената вече разпоредба на чл. 290, ал.3 от ГПК.
Връщането на платените в хода на делото, след признание
на иска парични суми от 9 766, 80 лева и
8 925, 54 лева е било осъществено ведната след като ответникът е получил
препис от исковата молба, която той самият е възприел като покана за плащане.
По тези съображения, съдът счита, че и за изпълнение на задължението си да
върне тези суми, ответникът не е изпадал в забава.
По изложените съображения, претенцията на ищеца за
осъждане на ответника да му заплати лихва за забава следва да бъдат изцяло
отхвърлени.
По отношение на претенциите за присъждане на съдебни разноски:
С оглед изхода на спора, ищецът дължи да заплати на ответника
направените от последния съдебни разноски. Списък на разноските беше представен
от ответника и размерът им е установен.
При това обаче,
съдът намира, че и ответникът дължи на ищеца част от направените от него
разноски, която съответства на съотношението между платените в хода на процеса парични суми от 9 766, 80 лева и
8 925, 54 лева и пълния размер на претенцията. Това е така, понеже с
поведението си, ответникът е дал повод за предявяването на иска за връщане на
тези конкретни парични суми, които са били платени и получени неоснователно. Списък на
разноските беше представен от ответника и размерът им е установен.
При това положение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4 748, 02 лева, а на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК - ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 6019, 94 лева, съгласно посочените в списъка на разноските
процесуални разходи за събиране на доказателства и възнаграждение на
процесуални представители.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ поради неравноправност на клаузата на чл.14.4 от Договор за жилищен кредит № 0010-0206-00000000497/2007 от 30.07.2007г. и идентична
клауза от Договор за жилищен кредит № 0010-0206-00000000778/2007 от 19.10.2007г.,
които са сключени между А.Н.Ч. с ЕГН ********** и „Б.П.Б.“ с ЕИК *******, в
частта, относно непредвидена
възможност за понижение на възнаградителната лихва в хипотеза, при която нивото
на тримесечния SOFIBOR се понижи до 4,3 %, като отхвърля иска за прогласяване на нищожност на останалите
уговорки в споменатите договорни клаузи, по предявения
от А.Н.Ч. с ЕГН ********** и съдебен адреса***
срещу „Б.П.Б.“ с ЕИК ******* и седалище *** инцидентен иск с правно
основание чл. 146 от ЗЗД вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от А.Н.Ч. с ЕГН ********** и съдебен адреса*** срещу „Б.П.Б.“ с
ЕИК ******* и седалище ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо от ЗЗД – за
връщане на следните суми: възнаградителната лихва, платена за периода
от 29.06.2011г. до 10.06.2016г. в размер на 43 128, 67 лева, банкова такса по
чл.16, б. „в“ вр. с чл. 21 в размер на 4429, 27 лева, съответно за периода от
28.08.2011г. до 10.06.2016г. по Договор
за жилищен кредит № 0010-0206-00000000497/2007 от 30.07.2007г., възнаградителна лихва,
платена за периода от 29.06.2011г. до 10.06.2016г. в размер на 83 546, 88 лева и
такса по чл. 16, б. „в“ вр. с чл. 21
в размер на 7 631, 20 лева, съответно за периода от 28.11.2011г. до
10.06.2016г. по Договор за жилищен
кредит № 0010-0206-00000000778/2007 от 19.10.2007г., както и за законната
лихва върху посочените по- горе суми, начислена за периода от предявяването на
иска до деня на окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от А.Н.Ч. с ЕГН ********** и съдебен адреса*** срещу „Б.П.Б.“ с
ЕИК ******* и седалище ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на лихва за забава,
в размер на сумата от 10 326, 94 лева, върху главница от 43 128, 67 лева и за заплащане на лихва за забава от 1224, 64 лева (след изменение на иска на 04.10.2018г.), върху
главница от 83 546, 88 лева, начислени за периода - от съответната дата, на
която са получени отделните плащания без основание, до предявяването на иска на
15.06.2016г.
ОСЪЖДА „Банка П.Б.“ с ЕИК *******, да заплати на А.Н.Ч. с ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 4 748, 02 лева (четири
хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и две ст.) за съдебни разноски, които
са направени пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А.Н.Ч. с ЕГН ********** да заплати на „Банка П.Б.“ с ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата от 6019, 94 лева (шест хиляди и деветнадесет
лева и деветдесет и четири ст.) за съдебни разноски, които са направени пред
Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на страните.
СЪДИЯ: