№ 1492
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20211100510428 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20285573 от 30.12.2020 г., постановено по гр. д. № 7569/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 143 състав, е признато за установено по отношение на ответника В. Е.С.
че в полза на ищеца "С.В." АД съществува вземане за сумата от 647,47 лева, представляваща
главница за незаплатена сума за доставена и потребена вода, отвеждане на отпадъчни води и
пречистване на отпадъчни води за периода 06.10.2015 г. до 05.10.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК пред заповедния съд –
05.10.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 191,59 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода от 06.11.2015 г. до 05.10.2018 г., за които суми е постановена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64757/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 143 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът за
заплащане на главница за разликата над уважения размер от 647,47 лева до пълния
претендиран размер от 3 257,79 лева, както и искът за заплащане на мораторна лихва за
разликата над уважения размер от 191,59 лева до пълния претендиран размер от 335,77 лева,
както и за периода 07.04.2012 г. – 06.11.2015 г. и периода 05.10.2018 г. – 07.10.2018 г. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и ал. 8 ГПК в тежест на ответника са възложени сторените от
ищеца разноски по делото в общ размер на 158,83 лева – разноски в заповедното и в
исковото производство.
С определение № 20150929 от 03.07.2021 г, постановено по реда на чл. 248 ГПК,
районният съд е оставил без уважение искането на ответника за изменение на решението в
частта за разноските чрез присъждане в негова полза на разноски за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 400 лева, поради недоказаност на претенцията. Определението е влязло
в сила като необжалвано.
Срещу постановеното решение в частта, с която са уважени предявените искове, е
депозирана въззивна жалба от ответника В. Е.С. чрез адвокат К.А., САК. Излагат се
съображения за неправилност на решението в обжалваната част, поради постановяване на
същото в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че
представеното по делото извлечение от регистъра на Служба по вписванията по
персоналната партида на ответника за вписано прехвърляне на процесния имот не
1
съставлява годно доказателство за принадлежността на правото на собственост и ползването
на процесния имот. С жалбата се представя като писмено доказателство по делото
нотариален акт за учредяване право на ползване и дарение на недвижим имот № 63, т. VII,
рег. № 22717, дело № 1164/2011 г. на нотариус В.Б., № 302 в регистъра на НК. Твърди се, че
видно от пункт първи на посочения нотариален акт жалбоподателят е ползвател на ¼ ид.
част от процесния апартамент, поради което предявените искове следва да бъдат уважени
само до размера на ¼ от заявените претенции. Предвид изложеното, в случай, че съдът не
приеме представения нотариален акт като писмено доказателство по делото поради
настъпила преклузия по смисъла на чл. 266 ГПК, моли съда да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира сторените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца "С.В." АД.
Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е
отхвърлен искът за заплащане на главница за разликата над уважения размер от 647,47 лева
до пълния претендиран размер от 3 257,79 лева, както и в частта, в която е отхвърлен искът
за заплащане на мораторна лихва за разликата над уважения размер от 191,59 лева до пълния
претендиран размер от 335,77 лева, както и за периода 07.04.2012 г. – 06.11.2015 г. и
периода 05.10.2018 г. – 07.10.2018 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1
ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника съществува валидно облигационно
отношение с предмет: доставка на В и К услуги до имот с адрес в гр. София, ж. к. „*******,
ап. 9. По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия (ОУ),
предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи или от съответния
регулаторен орган. Видно от приложена към исковата молба справка от Служба по
вписванията ответникът е титуляр на право на ползване върху имота, поради което същият
има качеството на потребител на предоставените В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1 от ДР
на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За
исковия период по партидата на имота е открита договорна сметка **********. За
вземанията на ищцовото дружество е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
срещу която ответникът е депозирал в срок възражение. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 3 257,79
лева – главница за доставена и потребена вода за периода 07.03.2012 г. – 07.10.2018 г., ведно
със законната лихва от момента на завеждане на делото до окончателното плащане, както и
сумата от 335,77 лева – мораторна лихва за периода 07.04.2012 г. – 07.10.2018 г. Претендира
сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.
Е.С. чрез пълномощника адвокат К.А.. Оспорва качеството си на собственик или ползвател
на процесния апартамент. Оспорва наличието на валидно договорно отношение между него
и ищцовото дружество. Позовава се на изтекла тригодишна погасителна давност по
отношение на претендираните от ищцовото дружество вземания с дата преди 05.10.2015 г.
На 05.10.2018 г. „С.В.“ АД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Е.С.. за сумата от 3 257,79 лева – главница за
периода 07.03.2012 г. – 07.10.2018 г., както и мораторна лихва в размер на 335,77 лева за
периода 07.04.2012 г. – 07.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от момента на завеждане на делото до окончателното плащане, както и сторените по делото
разноски.
С разпореждане от 18.10.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 64757/2018 г. по описа на
СРС, ГО, 143 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в
полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер
на сумата 121,87 лева, от които: 71,87 лева – държавна такса, както и 50 лева –
2
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника В. Е.С. с което
заявява, че не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Съгласно представена по делото справка по лице в периода 01.01.1992 г. до
04.02.2019 г. от Служба по вписванията – гр. София – за лицето В. Е.С. ЕГН **********, в
полза на посоченото лице е учредено право на ползване върху ½ идеална част от апартамент
№ 9, находящ се в гр. София, ж. к. „******* по силата на договор за дарение и учредяване
на право на ползване, вписан на 27.12.2011 г.
От заключението на вещото лице Д.Р. по изслушаната пред СРС съдебно –
счетоводна експертиза, се установява, че количеството консумирана вода в процесния имот
за периода 07.03.2012 г. – 07.09.2018 г. е 1 637 куб. м., като стойността на доставените В и К
услуги с посочения обем възлиза на 3 593,56 лева. Тя е в съответствие с отчетените и
отразени в карнетите количества и по утвърдените от КЕВР цени /по решения Ц
053/23.04.2007 г. Ц 21/28.04.2012 г., Ц 8 28/28.04.2016 г./. Размерът на начислената главница
за процесния период е 3 257,79 лева, а размерът на лихвата за забава за същия период
възлиза на 335,77 лева. Видно от счетоводството на ищцовото дружество вземанията по
издадените фактури за периода 09.03.2011 г. – 04.02.2012 г. са били отписани като погасени
по давност. Общата стойност на неплатените суми по фактури за периода 07.03.2011 г. –
05.10.2015 г. възлиза на стойност 2 086,46 лева, от които 1 962,86 лева – главница, и 123,60
лева – лихва.
С определение № 4230/16.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 10428/2021 г. по
описа на СГС, II Е въззивен състав, като писмено доказателство по делото е приет
нотариален акт за учредяване право на ползване и дарение на недвижим имот № 63, т. VII,
рег. № 22717, дело № 1164/2011 г. на нотариус В.Б., № 302 в регистъра на НК. В пункт
първо от него е посочено, че Е.С.В. и Н.К.В. учредяват на сина си В. Е.С.. и на неговата
съпруга М.И. С.а правото да ползват и обитават пожизнено и безвъзмездно, заедно и
поотделно за всеки един от тях ½ идеална част от апартамент № 9, находящ се в гр. София,
ж. к. „*********. В пункт втори е посочено, че Е.С.В. и Н.К.В. си запазват пожизнено и
безвъзмездно правотот на ползуване върху ½ идеална част от имота, заедно и поотделно за
всеки един от тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка настоящият въззивен състав установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Спорен между страните е въпросът дали за процесния период същите са били
обвързани от облигационна връзка и съответно дали жалбоподателят е ползвател на
процесния имот, респективно в какъв обем са притежаваните от него вещни права върху
имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на
този закон.
3
Според текста на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни (В и К)
услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители“ на В и К услуги, това са юридически или физически лица – собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи е указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от приложените ОУ на ищцовото
дружество). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците на В и К системи и от
съответния регулаторен орган, които ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните по делото
доказателства се налага извод, че ответникът е имал качеството потребител на В и К услуги
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
през исковия период, тъй като последният е притежавал вещно право на ползване върху
процесния имот през този период.
В настоящия случай за установяване на обстоятелството, че ответникът е бил
ползвател на процесния имот през исковия период ищецът е представил справка по лице от
служба по вписванията – гр. София. От нея се установява, че с договор за дарение на
недвижим имот и учредяване право на ползване, вписан на 27.12.2011 г., Е.С.В. и Н.К.В. са
учредили на В. Е.С.. и на М.И. С.а право на ползване върху ½ идеална част от апартамент №
9, находящ се в гр. София, ж. к. „********* – процесния водоснабден имот. Възраженията
на жалбоподателя, че представената справка по лице от Служба по вписванията не
представлява годно доказателствено средство относно принадлежността на правото на
ползване върху процесния имот съдът намира за неоснователни по следните съображения:
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на РБ и
се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 1 от Правилника
за вписванията писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията,
отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от
съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на
лицата, а според чл. 45 от Правилника за вписванията удостоверенията се отнасят: а) за
определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80
ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на
правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията
по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени
изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава,
учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право (ВП). Предвид указания в
Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен
регистър, представената справка с дата 04.02.2019 г., която не е била оспорена от ответника,
е годна да установи притежанието на вещно право от него и основаната на това договорна
обвързаност с ищцовото дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от
ответника – твърдението, че е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на
вписаните в нея данни, не е проведено и насрещно доказване от ответника, че през
процесния период притежаваното от него вещно право е било прекратено. По делото не са
ангажирани доказателства, които да опровергаят удостоверените в справката обстоятелства.
Същевременно установяването на принадлежността на правото на ползване не е ограничено
единствено с представяне на нотариален акт за учредяване на такова ВП. Ето защо
обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че през исковия период ответникът се е
легитимирал като вещен ползвател на ½ идеална част от процесния апартамент № 9.
Притежанието на вещно право на ползване върху част от имота обосновава извод за
наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, обвързващо
страните, по което ответникът – като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи
4
заплащане на тяхната стойност. Според посочената справка от Имотния регистър
учреденото право на ползване на ответника върху имота е в обем от ½ идеални части и в
тези предели съответно следва да бъдат признати и задълженията му към ищеца.
Качеството вещен ползвател на ответника по делото и обема на притежаваното от
него вещно право се установяват по безспорен начин и от приетия с определение № 4230 от
16.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 10428/2021 г. по описа на СГС, II Е въззивен
състав, като писмено доказателство по делото нотариален акт за учредяване право на
ползване и дарение на недвижим имот № 63, т. VII, рег. № 22717, дело № 1164/2011 г. на
нотариус В.Б., № 302 в регистъра на НК, представен от самия ответник с въззивната жалба.
Видно от съдържанието на този нотариален акт Е.С.В. и Н.К.В. са учредили в полза на сина
си В. Е.С.. и неговата съпруга М.И. С.а правото да ползват и да обитават пожизнено и
безвъзмездно, заедно и поотделно за всеки един от тях ½ идеална част от ап. № 9, находящ
се в гр. София, ж. к. „*********.
По отношение наведените възражения във връзка с обема на отговорността на
ответника, обосновани със съдържанието на пункт първи от нотариален акт № 63, т. VII, рег.
№ 22717, дело № 1164/2011 г. на нотариус В.Б., № 302 в регистъра на НК, видно от който
дарителите Е.С.В. и Н.К.В. са учредили право на ползване върху ½ идеална част от
процесния апартамент в полза на две лица – на жалбоподателя и третото неучастващо по
делото лице М.И. С.а, от което ответникът извежда аргумент за евентуална дължимост на
претендираните суми единствено до размера на ¼ от заявените претенции предвид личния
характер на правото на ползване и невъзможността то да бъде придобито в режим на СИО,
съдът намира следното:
Съгласно константната практика на касационната инстанция в хипотеза, при която
две лица са запазили за себе си правото на ползване върху недвижим имот заедно и
поотделно, респ. е учредено право на ползване в полза на две лица заедно и поотделно,
всяко едно от тези лица има правото да ползва цялата вещ при зачитане обаче правата и на
другия ползвател, като това негово право е противопоставимо на всички трети лица, вкл. и
на собственика на имота. Правото на ползване може да бъде ограничено само от правата на
другия ползвател и то само доколкото последният изяви желание да ги упражнява лично или
чрез другиго в рамките на правомощията по чл. 56, ал. 1 ЗС. Всеки един от ползвателите
следователно може да претендира заплащане на обезщетение за целия имот от всяко трето
лице, което му създава пречки да упражнява правата си, вкл. и от собственика на имота,
респ. всеки един от ползвателите отговаря за задълженията, свързани с ползването на целия
имот (или в обема на притежаваното от него вещно право върху имота) по смисъла на чл.
57, ал. 1 ЗС – в този смисъл Решение № 347 от 2.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 30/2011 г., II
г. о., ГК. Предвид изложеното, при учредено вещно право на ползване в полза на две лица
заедно и поотделно върху ½ идеална част от имот, всеки един от ползвателите отговаря за
задълженията, свързани с ползването на имота, в пълния обем на учреденото му право на
ползване – в настоящия случай до размер на ½ идеални части от възникналите задължения
по чл. 57, ал. 1 ЗС. Поради това настоящият състав намира възраженията на ответника за
дължимост на претендираните суми само до размера на ¼ от заявените претенции за
неоснователни.
При изложените по – горе съображения въззивният съд приема, че страните в
производството са били обвързани от облигационна връзка през исковия период, възникнала
по силата на публично известни ОУ, предложени от оператора и одобрени от собствениците
на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в
съответствие с изискванията на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
Нормата на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ предвижда задължение за всички В и К оператори
да публикуват одобрени от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К
услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и ОУ влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество
заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни
писмени споразумения. В случая ответникът не се е възползвал от тази възможност, поради
което следва да намери приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ
последица – ОУ на ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в
чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ периоди (решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК,
І ТО; решение № 191/06.10.2015 г., по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени
по реда на чл. 290 ГПК и др).
5
При изложените мотиви въззивният съд счита, че жалбоподателят има качеството на
потребител на В и К услуги за процесния имот през исковия период, поради което
поддържаните в тази насока възражения са неоснователни.
Ответникът своевременно – с отговора на исковата молба, е навел по делото
възражение за изтекла погасителна давност, което е разгледано от решаващия съд. Във
въззивната жалба липсват оплаквания относно приложението на института на погасителната
давност с обжалваното решение. Липсват възражения и относно стойността на доставените
В и К услуги. Поради това и на основание чл. 269 ГПК тези въпроси стоят извън пределите
на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По въпроса за разноските във въззивното производство:
Предвид този изход на делото право на разноски има ответникът по жалбата. Същият
обаче не е претендирал разноски във въззивното производство, поради което такива не
следва да му се присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на кумулативно предявените
искове, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Е
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20285573 от 30.12.2020 г., постановено по гр. д. №
7569/2019 г. на СРС, ГО, 143 състав, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато за
установено по отношение на ответника В. Е.С. че в полза на ищеца "С.В." АД съществува
вземане за сумата от 647,47 лева, представляваща главница за незаплатена сума за доставена
и потребена вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за
периода 06.10.2015 г. до 05.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявление по чл. 410 ГПК пред заповедния съд – 05.10.2018 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 191,59 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
06.11.2015 г. до 05.10.2018 г., за които суми е постановена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64757/2018 г. по описа на СРС, ГО, 143
състав.
Решението, в частта, с която да отхвърлени предявените искове, е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението не подлежи обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6