О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………….
гр. Враца, 22.01.2020г.
Районен съд - Враца, първи
граждански състав, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
като разгледа гр. дело №4197 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.118 от ГПК.
Подадена е искова молба от „ЮЛСТРЕЙД”
ООД срещу „ЗЛАТИЯ АГРО” АД за признаване
за нищожен по отношение на ответниците договор за наем на земеделска земя от
09.11.2010г. с нотариална заверка с дв. вх. рег. № 105/07.01.2011г., акт №95,
том I в Служба по вписванията, и че
няма действие по отношение на описаните в исковата молба имоти за стопанските
2015/2016г., 2016/2017г.,2017/2018г., 2018/2019г., 2019/2020г., както и Анекс
от 21.09.2016г. вписан с вх. рег. №8336/18.11.2015г., акт. №262, т.17 в Служба по вписванията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който прави възражение
за местна неподсъдност на делото. Счита, че същото е подсъдно на Районен съд - Лом,
тъй като седалището на ответника е в гр. Вълчедръм. Сочи, че не е налице
основание да бъде приложена задължителната местна подсъдност по чл.109 ГПК, тъй
като предявеният иск няма за предмет вещни права или нарушено владение, а се
отнася до облигационно отношение.
Възражението за
неподсъдност на делото е направено от ответника в срока по чл.119, ал.3 от ГПК.
Съгласно чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният или седалището на ответника.
Разпоредбата
на чл. 105 от ГПК регламентира общата
местна подсъдност по постоянния или
седалището на ответника. Тя се прилага във всички случаи, в които липсва
специална подсъдност по друг критерий. Такъв е и настоящият случай, тъй като не
е налице хипотеза, която да обуславя специална местна подсъдност по реда на чл.
106 – 117 от ГПК. По- конкретно, няма основание за прилагане на подсъдността
по чл. 109 от ГПК, въпреки че по силата
на процесните договори е отдадена под наем земеделска земя. Този факт не
обуславя изключение по смисъла на цитирания нормативен текст, тъй като ищците
не релевират вещни права върху имота, нито защитават владението си върху него,
нито искат развалянето, унищожаването или прогласяването на нищожността на договор,
който има за предмет вещно право, а е налице претенция по възникнало облигационно
отношение. Поради това съдът намира, че в случая разпоредбата на чл. 109 от ГПК е неприложима, а местната
подсъдност на делото следва да се определи съобразно общото правило, визирано в нормата на чл. 105
от ГПК. Пряка последица от този извод е, че за последната съдът не следи
служебно, а само по изричен отвод на ответника, и то в рамките на законово
регламентирания за това срок по чл. 119, ал. 3 от ГПК. Такова е постъпило и
съдът го намира за основателно. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, изразена в постановеното Определение №571/11.10.2010г. по гр.д.
№519/2010г. на ВКС, четвърто гражданско отделение. Следва да бъде отбелязано и
че местонахождението на имотите, които са отдадени под наем не е в района на
РС-Враца.
С оглед изложеното Районен
съд - Враца не е местно компетентен да разгледа предявения иск. На основание чл.118,
ал.2 от ГПК производството следва да бъде прекратено пред Районен съд - Враца и
делото да бъде изпратено на местно компетентния, съобразно правилата на чл.108,
ал.1 ГПК – Районен съд - Лом.
На основание чл.121
от ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба.
Водим от горното и на
основание чл.118, ал.2 от ГПК вр. чл. 119, ал.3 от ГПК вр. чл.108, ал.1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. №4197 по описа за 2019г. на Районен съд - Враца, първи граждански
състав, пред Районен съд - Враца и на основание чл.118, ал.2 от ГПК ИЗПРАЩА същото на Районен съд - Лом по подсъдност.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Враца в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
След влизане в сила на
определението, делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд - Лом.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: