№ 34
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000502988 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. От ГПК, образувано по Въззивна
жалба вх.№ 346314/01.09.2021 г., подадена от И. П. И., чрез адв. Ц.Б., против Решение
№265263/05.08.2021 г.., постановено по гр.д.№2458/2020 г. на СГС, ГО I – 23 състав, с
което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против ЗАД“ОЗК – Застраховане“АД
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта М. Б. Д. /небиологичен баща на ищеца,
полагал родителски грижи за него откакто ищецът бил на 1 година, като съпруг на
майката на ищеца/, настъпила при ПТП на 21.03.2019 г., предявен в размер на 100 000
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 09.01.2020 г. до
окончателното плащане на обезщетението. Релевирани са оплаквания за неправилност
на решението, поради противоречие със събраните доказателства, нарушение на
чл.235, ал.2 от ГПК, и неправилно прилагане на материалния закон относно деликтната
отговорност. Неправилно съдът е приел, че не се установява по несъмнен начин
противоправно деяние на водача на застрахования при ответника товарен автомобил –
напротив, установява се нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП, тъй като водачът не си е
осигурил лице, което да му сигнализира за опасности при движението му на заден ход,
което е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Неоснователни са
възраженията на ответника за съпричиняване на вредата от пострадалия – установено
е, че пострадалият е извършвал работа на пътя с гръб към превозното средство, и не е
могъл да го възприеме, а и не е можел да очаква приближаването на МПС от посока,
обратна на посоката на движение на автомобилите. Активната процесуална и
материална легитимация на ищеца да претендира вреди от смъртта на пострадалия
ищецът обосновава с даденото тълкуване с ППВС №5/24.11.1969 г. и ТР№1/21.06.2018
г. по тълк.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и със събраните по делото гласни
1
доказателства. При условията на евентуалност, в случай, че въззивният съд приеме, че
доказателствената тежест на ищеца за установяването на факти и обстоятелства не е
била указана на ищеца с доклада по чл.146 от ГПК, и за тези факти и обстоятелства не
са събрани доказателства, се иска въззивният съд да укаже на ищеца тази
доказателствена тежест, като му се даде възможност да посочи доказателства за
установяването на тези факти. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и
вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което
предявеният иск да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвите, като присъди
на ищеца разноски и адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, жалбоподателят е освободен от задължението за внасяне на държавна
такса на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260
и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.№351568/30.09.2021 г.,
подаден от ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, чрез адв. Д.Х.. Поддържа се неоснователност
на въззивната жалба на ищеца – пред първоинстанционния съд не е доказан по
основание и размер предявеният иск. Не е доказана процесуалната легитимация на
ищеца, тъй като не са събрани доказателства за наличие на изключителна връзка между
ищеца и пострадалия, съобразно ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. и ППВС №4/25.05.1961
г., поради което ищецът не попада в кръга от лица, които имат право да получават
обезщетение за неимуществени вреди от смърт при деликт. Не е доказана хипотезата
на чл.493а от КЗ. Събраните гласни доказателства следва да се ценят при условията на
чл.172 от ГПК. По делото е установено, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради
субективното поведение на пострадалия. За пръв път пред въззивната инстанция се
сочи извършено от водача на товарния автомобил нарушение по чл.40 от ЗДвП, поради
което е недопустимо. Пострадалият не е спазил изискванията за безопасни условия на
труд, с които е бил запознат, като е проявил професионална небрежност и не е
предприел мерки за предпазването си от вреди. В случай, че съдът приеме иска за
основателен, се поддържа наличие на принос на пострадалия в размер на 90%.
Претендираният размер на обезщетението е завишен, не са събрани доказателства за
болки и страдания в обем и интензитет, които да обуславят обезщетение в
претендирания размер. Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно, и оставяне на въззивната жалба без уважение. Заявява се
претенция за присъждане на разноскиза въззивната инстанция и адвокатско
възнаграждение съгласно чл.9 и чл.7 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
предявена извънсъдебна претенция пред застрахователя по реда на чл.380, ал.1 от КЗ,
поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от
оплакванията във въззивната жалба.
В производството не е било спорно, че на 21.03.2019 г. около 14:15 ч. в гр.
София, МПС марка „Ивеко“, модел „35.10“, с рег.№СВ 4061 АМ, управлявано от Д. Т.
2
Д., се е движело по ул.“Инж. Иван Иванов“, като в района на № 67 извършва маневра
движение назад и настъпва ПТП между него и пешеходеца М. Б. Д., на 58 г., при което
пешеходецът е починал. Не е спорно, че относно участващото в ПТП моторно
превозно средство е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответника „ОЗК – Застраховане“АД по полица №
BG/23/118001651235, с покритие към датата на ПТП.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е релевирал възражения за недопустимост
на производството, поради недовършена извънсъдебна процедура по чл.380 от КЗ,
както и поради това, че ищецът е извън кръга на легитимираните лица по чл.493а от КЗ
и съгласно ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. да получат обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди от смъртта на пострадалия при ПТП. При условията на
евентуалност са релевирани възражения за липса на вина на водача на автомобила и
изключителна вина на пострадалия пешеходец за настъпването на ПТП, евентуално –
за принос на пострадалия за настъпването на процесното ПТП до размера от 90%.
Оспорва се твърдения механизъм на ПТП, наличието на причинна връзка между
твърдените от ищеца вреди и процесното ПТП – оспорва се причинната връзка между
настъпилото ПТП и смъртта на пострадалия, както и между смъртта на пострадалия и
твърдените болки и страдания, търпени от ищеца. Оспорва се претендирания размер на
обезщетението, като прекомерен. Оспорва се дължимостта на законна лихва върху
обезщетението, поради забава на кредитора - на ответното застрахователно дружество
не са били представени изисканите документи, необходими за определяне на размера
на обезщетението, поради което бездействие на ищеца дружеството е било в
невъзможност да определи размера на обезщетението. Евентуално се релевира
възражение срещу началната дата – 09.01.2020 г., от която се претендира лихва върху
обезщетението, като се поддържа, че на основание чл.497, ал.1, т.2 от КЗ ответникът не
дължи лихви преди изтичането на 3-месечния срок за произнасяне по предявената
извънсъдебна претенция.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете
съдебни инстанции, по спорните между страните релевантни обстоятелства съдът
намира следното:
Релевираното от ответника възражение за недопустимост на производството,
поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, поради това, че същият
не попада в кръга на лицата по чл.493а от КЗ, легитимирани да претендират
обезщетение за вреди от смъртта на пострадалото лице, е неоснователно. В исковата
молба са релевирани твърдения, че ищецът е бил отгледан от ранна детска възраст /1 г./
от пострадалия, като негов небиологичен баща. Доколкото активната процесуална
легитимация на ищеца се определя от релевираните твърдения в исковата молба, съдът
намира, че посочвайки качеството си на дете, отгледано от пострадалия като негов
родител, ищецът е обосновал активната си процесуална легитимация на основание
чл.493а, ал.3 от КЗ. Наличието на материалноправна легитимация е въпрос по
същество, по който съдът следва да се произнесе с решението по спора, съобразно
събраните по делото доказателства.
Не е налице и твърдяната от ответника липса на абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на иска по чл.432, ал.1 от КЗ. Разпоредбата на чл.380,
ал.1 от КЗ изисква лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение,
предварително „да отправи“ към застрахователя писмена застрахователна претенция –
т.е. изискването е ищецът да е инициирал извънсъдебно производство за доброволно
уреждане на претенцията от застрахователя, но липсва процесуално изискване
3
процедурата по предявената извънсъдебна претенция да е „довършена“. В конкретния
случай с исковата молба са представени доказателства за предявена от ищеца пред
ответното дружество претенция за изплащане на обезщетение с вх.№99-112/06.01.2020
г. /на л.21 от делото на СГС/, което обстоятелство не е спорно между страните, поради
което е налице изискуемата от закона абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на производството.
Във връзка с основателността на претенцията, от представените по делото
доказателства съдът намира следното:
От Констативен протокол №К-161/21.03.2019 г. /на л.8/ се установява, че на
21.03.2019 г. около 14.15 ч. на ул.“Инж. Иван Иванов“ в гр. София, в района на №67, е
настъпило ПТП между МПС с рег.№СВ 4061 АМ, марка „Ивеко“, модел 35.10,
собственост на „Алди комерс груп“ЕООД, управлявано от Д. Т. Д., и пешеходеца М. Б.
Д., с ЕГН **********, който е починал на място. От представения Препис –
извлечение от акт за смърт /на л.10/ се установява, че М. Б. Д. е починал на *** г., в гр.
София. От Справка за извършена съдебномедицинска аутопсия №232/2019 г. изх.
№98/22.03.2019 г. /на л.20/ и Съдебномедицинска експертиза на труп №232/2019 г. /на
л.75-78/ се установява, че на 22.03.2019 г. е извършена аутопсия на трупа на М. Б. Д.,
като е поставена диагноза: „Тежка съчетана травма на тялото, състояща се в черепно-
мозъчна, лицева, шийна и гръдна травма“, която е нанесла увреждания на анатомични
структури и вътрешни органи, които са несъвместими с живота. Установените
травматични увреждания са в резултат от въздействието на твърди тъпи предмети, и по
своята морфология, локализация и тежест, отговарят да са получени при пътно-
транспортно произшествие, и са в пряка причинна връзка с настъпилия смъртен изход.
От приетата по делото СМЕ /на л.91-92/ се установява, че настъпилата смърт на М. Б.
Д. е причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като непосредствената причина за
смъртта е пълното напречно разкъсване на аортата и последващата масивна
кръвозагуба. Пострадалият е имал хронични заболявания /хипертонична болест,
атеросклероза, исхемична болест на сърцето/, които са характерни за възрастта муи не
са допринесли за настъпване на смъртта. Травматичното разкъсване на аортата,
получено в резултат от процесното ПТП, не е причинено от наличните възрастови
изменения на кръвоносните съдове на починалия.
От Удостоверение за наследници /на л.9/ се установява, че пострадалият М. Б. Д.
е оставил като своя наследница по закон преживяла съпруга П. Х. Д., и две деца,
всички с постоянен адрес: гр. ***, ул.“***“ №6, идентичен с постоянния адрес на
ищеца. От Акт за граждански брак /на л.11/ се установява, че П. Х. И. /неомъжена към
датата на сключването на брака/ и М. Б. Д. са сключили граждански брак на 25.03.1988
г. От събраните гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на П. Х. Д.,
майка на ищеца, се установява, че биологичен баща на ищеца е друг мъж, но
свидетелката заживяла на съпружески начала с пострадалия М. Б. Д. още преди
раждането на ищеца. Отношенията между ищеца и съпруга на свидетелката М. Д. били
добри, като пострадалият отгледал ищеца като свое дете. Ищецът много страдал за
него след смъртта му. Видно от ЕГН на ищеца, същият е роден на *** г. – три месеца и
половина преди сключването на граждански брак между неговата майка и
пострадалия.
От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че ищецът от раждането си е бил отглеждан от пострадалия, като
негов небиологичен баща – съпруг на майката, поради което е активно легитимиран,
на основание ППВС №5/24.11.1969 г., да претендира обезщетение за претърпените от
4
него неимуществени вреди от смъртта на пострадалия М. Б. Д., починал в резултат на
ПТП, осъществило се на 21.03.2019 г. с участието на МПС с рег.№СВ 4061 АМ, марка
„Ивеко“, модел 35.10, собственост на „Алди комерс груп“ЕООД, управлявано от Д. Т.
Д., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника с договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие
към датата на ПТП. С оглед установените по делото съществуващи отношения между
ищеца и пострадалия, като между син и баща, установени от раждането на ищеца,
съдът намира, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от смъртта на пострадалия
– морални болки и страдания, подлежащи на обезщетяване от ответното
застрахователно дружество, при установяване на предпоставките за ангажиране на
деликтната отговорност на водача на автомобила за настъпването на процесното ПТП.
От приетата по делото Справка от НАП – ТД – София, за актуалното състояние
на трудовите договори на М. Б. Д. /на л.109/ се установява, че същият към момента на
смъртта си е бил назначен по трудов договор при работодателя „Алди Комерс
Груп“ЕООД. От Трудов договор №196/23.01.2019 г. /на л.113/ се установява, че същият
е бил назначен на длъжност „работник озеленяване“, като съгласно приложената
длъжностна характеристика /на л.115/ същият е изпълнявал дейности по оформяне и
поддържане на зелените площи, включително поддържане чистотата на зелените
ивици по улиците в града, като е имал установено работно облекло и лични предпазни
средства – сигнална жилетка. От приложените протоколи за проведен инструктаж от
работодателя, за периода от 02.01.2019 г. до 15.03.2019 г. /на л.139-187/, се установява,
че пострадалият М. Б. Д. е бил инструктиран на 05.03.2019 г., 06.03.2019 г., 07.03.2019
г., 08.03.2019 г. да бъде с повишено внимание при работа с камиона – при извършване
на маневри, товарене и разтоварване. От същите протоколи се установява, че
пострадалият М. Б. Д. е вписан като подлежащ на инструктаж в по-голямата част от
представените по делото протоколи за периода, в който е бил служител на фирмата, но
липсва негов подпис, от който да е видно, че действително е получил инструктажа за
безопасност при работа – така в протоколите от 23.01.2019 г., 24.01.2019 г., 25.01.2019
г., 28.01.2019 г., 01.02.2019 г., 04.02.2019 г., 05.02.2019 г., 06.02.2019 г., 07.02.2019 г.,
08.02.2019 г., 11.02.2019 г., 12.02.2019 г., 13.02.2019 г., 14.02.2019 г., 15.02.2019 г.,
18.02.2019 г., 19.02.2019 г., 20.02.2019 г., 21.02.2019 г., 22.02.2019 г., 25.02.2019 г.,
26.02.2019 г., 27.02.2019 г., 28.02.2019 г.,
От същите протоколи за инструктаж се установява също така, че водачът на
увреждащото МПС – Д. Т. Д., също е бил служител при същия работодател, като е бил
назначен на длъжност „шофьор“, в отдел „Столична община – озеленяване“, като на
02.01.2019 г., 21.01.2019 г., 28.01.2019 г., 06.02.2019 г., 07.02.2019 г., 11.02.2019 г.,
12.02.2019 г., 13.02.2019 г., 22.02.2019 г. е бил изрично инструктиран при маневриране
с управлявания от него камион да бъде подсигуряван от друг работник, а на 05.02.2019
г., 06.02.2019 г., 07.02.2019 г., 11.02.2019 г., 12.02.2019 г., 13.02.2019 г., 19.02.2019 г.,
22.02.2019 г., 27.02.2019 г., 01.03.2019 г., 05.03.2019 г., 07.03.2019 г., 08.03.2019 г.,
11.03.2019 г., 12.03.2019 г. е бил изрично инструктиран да бъде с повишено внимание
при товарене и разтоварване и маневриране с камиона. От Протокол за оглед на
местопроизшествие от 21.03.2019 г. /на л.13 от делото на СГС/ се установява, че по
време на настъпване на произшествието пострадалият е бил облечен със
светлоотразителна жилетка с надпис на гърба „СО Район Възраждане“. От
представения Протокол за трудова злополука от 25.03.2019 г. /на л.123/ се установява,
че настъпилата смърт на М. Б. Д. при процесното ПТП е била призната за трудова
злополука, настъпила при изпълнение на извършвана от пострадалия работа по
5
събирането на боклук и товаренето му на камион във връзка с договор със Столична
община, р-н Възраждане, за поддържане на междублокови пространства на
територията на общината, като специфичното действие, извършвано от пострадалия в
момента на настъпване на злополуката е било товарене на събрания предварително
боклук на камиона. Като начин на увреждане е посочено, че при маневриране на заден
ход на камиона, пострадалият е попаднал под автомобила и е бил прегазен от него,
като при това не са установени допуснати от пострадалия нарушения.
От приетата по делото Съдебна авто-техническа експертиза /на л.194-201/ се
установява следният механизъм на настъпване на произшествието: На 21.03.2019 г.
около 14:15 ч., в гр. София, на улица „Инж. Иван Иванов“, в района на №67, товарният
автомобил с рег.№СВ 4061 АМ, марка „Ивеко“, модел 35.10, управлявано от Д. Т. Д.,
предприема маневра движение на заден ход. По същото време пешеходецът М. Б. Д.,
на 59 години, се е намирал на пътното платно зад автомобила, на около 1,90 м. вдясно
от левия край на платното за движение, считано по посоката на огледа. Автомобилът
със задната си част е достигнал до пешеходеца, който към този момент най-вероятно се
е намирал с гръб към автомобила, и е настъпил удар със заден канат на автомобила, в
средната му част, и тялото на пешеходеца. Вследствие на удара тялото на пешеходеца
е отблъснато по посока на движението на автомобила, загубило е равновесие, и е
паднало на терена първоначално на колене. При продължилото движение на
автомобила назад и вследствие на контакт на тялото с части от окачването и
диференциала е било завъртяно с главата по посока към тротоара. Автомобилът е
продължил движението си и със задната лява гума е преминал през пешеходеца.
Вследствие на прегазването от автомобила, пешеходецът е получил телесни
увреждания и е починал. Експертизата установява по експертен път, съобразно
разположението на тялото /намерено под автомобила/, че към момента на
съприкосновението с пострадалия, автомобилът се е движел със скорост от 5 км/ч. От
данните от протокола се установява, че автомобилът е бил с каросерия с висока задна
каната, достигаща до ниво над шофьорската кабина. От тази конструктивна особеност
на автомобила, и съобразно мястото на съприкосновението на тялото на пострадалия
със задната каната, експертизата установява, че непосредствено преди удара
пешеходецът е попадал в „мъртвата зона“ за водача на автомобила, като не е бил
видим за него в страничните огледала за обратно виждане на автомобила. Експертизата
обосновава извод, че причините за настъпването на произшествието са от субективен
характер – водачът на автомобила е имал техническа възможност преди извършването
на маневрата да се убеди, че не застрашава другите участници в движението. При
невъзможност да наблюдава пътя зад автомобила по време на маневрата, е следвало да
осигури друго лице, което да го направлява по време на маневрата. Експертизата
приема, че пешеходецът също е имал техническа възможност да се движи в района на
тротоарната площ. Тъй като непосредствено преди удара пешеходецът е бил с гръб
към автомобила, той не е имал възможност да види автомобила. Експертизата
установява, че автомобилът не е бил технически оборудван да издава звуков сигнал
при движение на заден ход. От данните в протокола за оглед се установява, че
автомобилът е имал само светлинна такава – при включване на скоростния лост на
задна скорост, на задния десен стоп светва бяла светлинна сигнализация за движение
назад /не е описано такава сигнализация да има и на задния ляв стоп/. Наред с това,
експертизата е отразено, че от снимките на местопроизшествието от фотоалбума се
установява, че на местопроизшествието е имало моторна въздушна метла. В
материалите по делото няма данни дали същата е работела по време на настъпване на
произшествието, но експертизата установява, че в работен режим тя е по-шумна от
6
двигателя на автомобила – т.е. ако тя е работела, пешеходецът не е можел да чуе
шумът от двигателя на автомобила.
Съдът намира заключението на експертизата за компетентно изготвено,
обосновано, логично, и кореспондиращо на приложените по делото писмени
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие от 21.03.2019 г. със скица и
фотоалбум към него /на л.12-19/, Съдебномедицинска експертиза на труп №232/2019 г.
/на л.75-78/, Протокол за трудова злополука №1/25.03.2019 г. /на л.123-124/, поради
което го кредитира изцяло.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че при настъпването на процесното ПТП ищецът е пребивавал на
мястото на произшествието във връзка с изпълнение на служебните си задължения
като служител на фирма „Алди Комерс Груп“ЕООД на длъжност „работник
озеленяване“, като е изпълнявал дейности по почистване и сметосъбиране, възложени
му от неговия работодател. В момента на настъпване на произшествието пострадалият
е пребивавал на пътното платно на ул.“Инж. Иван Иванов“ във връзка с извършване на
дейности по събирането на боклук и товаренето му на камион във връзка с договор със
Столична община, р-н Възраждане, за поддържане на междублокови пространства на
територията на общината. Специфичното действие, извършвано от пострадалия в
момента на настъпване на злополуката, е било товарене на събрания предварително
боклук на камиона с рег.№СВ 4061 АМ, марка „Ивеко“, модел 35.10, собственост на
работодателя му „Алди Комерс Груп“ЕООД, управлявано от Д. Т. Д. – служител при
същия работодател. Както водачът на автомобила, така и пострадалият, са присъствали
на местопроизшествието по повод на изпълняваните от тях трудови задължения, в
качеството си на служители на фирма „Алди Комерс Груп“ЕООД, като от работодателя
им е била възложена обща задача – да извършват дейности по сметосъбиране и
товарене на събраните отпадъци на камиона, поради което на водача на автомобила –
Д. Т. Д., е било предварително известно присъствието на пострадалия М. Б. Д. в
непосредствена близост до управляваното от него МПС, както и извършваните от него
дейности по товаренето на отпадъци в участъка от пътното платно непосредствено зад
камиона. Водачът Д. Т. Д. е бил предварително и многократно инструктиран от
работодателя да бъде с повишено внимание при извършването на товаро-разтоварни
дейности с камиона, като при маневриране с управлявания от него камион да бъде
подсигуряван от друг работник. На водача е била известна конструктивната особеност
на управляваното от него МПС – наличието на задна каната на каросерията на
автомобила, достигаща до ниво над кабината на товарния автомобил, която е
възпрепятствала възможността на водача да наблюдава в огледалата за обратно
виждане голяма част от пространството зад автомобила. На основание чл.40, ал.2 от
ЗДвП, водачът на автомобила е длъжен по време на извършване на маневра движение
назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. На
основание чл.116 от ЗДвП водачът на автомобила е имал задължението да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, в това число – и към колегата му,
извършващ като пешеходец дейност по товарене на автомобила. Въпреки вмененото
му законово задължение по чл.40, ал.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, въпреки изрично и
многократно проведения му от работодателя изричен инструктаж при маневриране с
управлявания от него камион да бъде подсигуряван от друг работник, и въпреки че му
е било отнапред известно присъствието в непосредствена близост до превозното
средство на пешеходеца М. Б. Д. – негов колега, извършващ дейности по товаренето на
7
отпадъци в каросерията на камиона, водачът на превозното средство е предприел
движение на автомобила назад, без да може да наблюдава пространството зад
автомобила /поради съществуващата конструктивна особеност на автомобила – висока
задна каната/, и без да подсигури маневрата от друго лице, което да му сигнализира за
опасности. Така осъщественото от водача действие по управление на автомобила е
било противоправно /в нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП/, виновно
/като му е било предварително известно наличието в непосредствена близост зад
управляваното от него МПС на уязвим участник в движението – пешеходец и негов
колега, който в момента извършва дейност по товарене на отпадък в каросерията на
товарния автомобил/, и вредоносно – в пряка причинна връзка с него са настъпили
травматични увреждания на пострадалия пешеходец М. Б. Д., несъвместими с живота,
и същият е починал на място. Ето защо, съдът намира, че са налице всички изискуеми
от чл.45 от ЗЗД предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на водача на
увреждащото МПС Д. Т. Д., за настъпилите вреди от смъртта на пострадалия М. Б. Д.,
починал в резултат от процесното ПТП на 21.03.2019 г., в това число – и
неимуществените вреди, претърпени от ищеца, в качеството му на отгледано от
пострадалия дете, изградило с пострадалия отношения, идентични с тези между син и
баща. Доколкото ответникът не оспорва наличието на валидно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие
към датата на процесното ПТП, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.432,
ал.1 от КЗ, за ангажиране на застрахователната отговорност на ответното дружество за
обезщетяването на претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на М. Б.
Д..
Съдът взема предвид, че ищецът от раждането си е бил отглеждан от
пострадалия М. Б. Д., като негово дете, и е живял в едно домакинство с него до
неговата смърт, между тях са били изградени близки отношения, като между син и
баща, основани на взаимна обич и подкрепа, поради което ищецът е бил дълбоко
покрусен от внезапната смърт на неговия небиологичен баща. Съдът взема предвид
също, че към момента на смъртта на пострадалия, той е бил на 59 години – все още в
работоспособна възраст, бил е трудово ангажиран, и активно е участвал в издръжката
на домакинството. От своя страна ищецът към момента на смъртта на неговия
небиологичен баща е бил на възраст 31 години – вече възрастен и работоспособен
човек. По делото няма данни да има здравословни проблеми, които да възпрепятстват
възможността му да води независим живот. Въпреки това, предвид установените
близки отношения между ищеца и пострадалия, живеенето им в общо домакинство,
доброто здравословно състояние на пострадалия и трудовата му ангажираност, ищецът
е бил лишен от възможността да получава финансова и организационна подкрепа от
своя небиологичен баща, и от общуването и моралната подкрепа на своя родител. Ето
защо, съдът намира, че претендираното от ищеца обезщетение от 100 000 лв. е
справедливо по размер, съответства на характера и интензивността на претърпените от
ищеца морални страдания, на икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, и на съдебната практика по сходни случаи.
По отношение на релевираното от ответника възражение за принос на
пострадалия за настъпване на увреждането, съдът намира същото за неоснователно. По
делото се установява, че пострадалият в момента на настъпване на произшествието е
пребивавал на платното за движение на превозните средства, в зоната зад товарния
автомобил, но също така се установява, че пребиваването му там е било обосновано и
необходимо - по повод извършване на дейност по товарене на събрана смет в
8
каросерията на товарния автомобил. Установява се, че в момента на предприемане на
маневрата движение на заден ход от водача на автомобила, пострадалият е бил с гръб
към автомобила, поради което не е можел да види предприетата маневра и светлинната
сигнализация на автомобила, предупреждаваща за предприемане на такава маневра.
Установява се, че автомобилът не е бил технически оборудван със звуков сигнал при
извършване на движение на заден ход, поради което пострадалият не е можел да чуе
предупредителен сигнал. Не е изключена възможността двигателят на автомобила да е
работел по време на престоя за извършване на товарни дейности, поради което
пострадалият да не е могъл да възприеме съществена промяна на характерните звуци
от работещия двигател, предвид установената много ниска скорост на движение на
автомобила, при която е настъпил удара /от 5 км/ч./. Не е изключена също
възможността в момента на предприемане на движението назад от автомобила, шумът
на двигателя да е бил заглушен от звука на използваната от пострадалия моторна
въздушна метла, находяща се на местопроизшествието. Ето защо, съдът намира да не
се установява по несъмнен начин пострадалият да е допринесъл за настъпването на
процесното ПТП, поради което релевираното от ответника възражение в този смисъл
съдът намира за неоснователно.
По така изложените съображения, съдът намира предявеният иск за основателен
до пълният му предявен размер. Като е достигнал до различни фактически и правни
изводи, първостепенният съд е постановил неправилно решение, което ще следва да се
отмени, и вместо него да се постанови ново решение по съществото на спора, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер
на 100 000 лв. /сто хиляди лева/, за претърпените от него неимуществени вреди от
смъртта на неговия небиологичен баща М. Б. Д..
Във връзка с предявената акцесорна претенция за присъждане на законна лихва
върху дължимото обезщетение, съдът намира следното:
Съгласно чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, застрахователното покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите включва лихвите по
чл.429, ал.2, т.2 от КЗ – т.е. лихвите за забава, за които застрахованият отговаря пред
увреденото лице, при ограниченията на чл.429, ал.3 от КЗ. Съгласно разпоредбата на
чл.84, ал.3 от ЗЗД, за задължения, произтичащи от непозволено увреждане,
делинквентът се смята в забава и без покана, поради което дължи законна лихва върху
обезщетението за претърпените вреди от увреденото лице от датата на увреждането.
Отговорността на застрахователя обаче произтича от договорно основание, и съгласно
разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ е ограничена да размера на застрахователната сума,
и за периода от датата на уведомяването му от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, или от датата на
уведомяването или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. В настоящия случай по делото не са събрани
доказателства ответникът да е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие
на по-ранна дата от 06.01.2020 г., на която е била предявена застрахователната
претенция от ищеца, поради което застрахователното покритие обхваща отговорността
на застрахования за лихвите за забава върху обезщетението за претърпените от ищеца
вреди за периода от 06.01.2020 г., но тъй като ищецът е претендирал осъждане на
ответника да заплати обезщетение от по-късна дата – 09.01.2020 г., ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от 09.01.2020 г. до окончателното плащане.
Неоснователно е релевираното от ответника възражение, че не дължи на ищеца
9
заплащане на лихва върху обезщетението, тъй като ищецът не е представил изисканите
от застрахователя документи. Разпоредбата на чл.497 от КЗ регламентира началният
момент, от който самият застраховател изпада в забава по отношение на увреденото
лице, и отговорността му за забавено изпълнение на собственото му задължение за
изплащане на застрахователното обезщетение. Този извод се обосновава от
разпоредбата на чл.497, ал.2 от КЗ, в която е направено разграничение между
„дължимите от застрахователя лихви по ал.1“, и „присъдените срещу застрахователя
лихви за забава“. Присъдените срещу застрахователя лихви за забава са тези, които са
включени в застрахователното покритие, съгласно чл.493, ал.1, т.5 от КЗ – т.е. лихвите
за забава, за които застрахованият отговаря пред увреденото лице, при условията на
чл.429, ал.3 от КЗ – тези лихви застрахователят дължи, тъй като те са част от
дължимото от делинквента на увреденото лице обезщетение за причинените от деликта
вреди. Лихвите по чл.497, ал.1 от КЗ застрахователят дължи на собствено основание –
поради собствената му забава, и те са релевантни за определяне на обема на регресните
права на застрахователя към делинквента, но не и за определяне на обема на
отговорността на застрахователя към увреденото лице.
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен до пълния му
предявен размер, и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лв., за претърпените от него
неимуществени вреди от смъртта на неговия небиологичен баща М. Б. Д., ведно със
законната лихва върху тази сума, за периода от 09.01.2020 г. до окончателното
плащане. Като е достигнал до различни фактически и правни изводи, първостепенният
съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва изцяло да се отмени, и вместо
него да се постанови ново решение по същество, с което предявеният иск да бъде
уважен до пълния му предявен размер.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за двете съдебни инстанции по
сметка на САС, в размер на 6% от цената на иска – т.е. сумата от 6000 лв. Ответникът
следва да бъде осъден на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати деловодните разноски на
ищеца за двете съдебни инстанции. Със списък по чл.80 от ГПК ищецът е претендирал
за първоинстанционното производство разноски в размер на 4100 лв., в това число
3500 лв. за адвокатско възнаграждение /удостоверено като платено с ДПЗС с реквизити
на разписка/ и депозити за експертизи в общ размер на 600 лв. За въззивното
производство ищецът с въззивната жалба е релевирал претенция за присъждане на
разноски за въззивното производство, но доказателства за сторени такива не са
представени, и в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд
процесуалният представител на ищеца изрично е заявил, че не се претендира
присъждане на разноски, поради което на ищеца не следва да се присъждат разноски за
въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение №265263 от 05.08.2021 г.., постановено по гр.д.
№2458 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, ГО I – 23 състав, И ВМЕСТО
ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
10
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Света София“
№7, етаж 5, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на И. П. И., с ЕГН **********,
с адрес: гр. ***, ул.“***“ №6, сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и
страдания, причинени от смъртта на неговия небиологичен баща М. Б. Д., с ЕГН
**********, настъпила при ПТП на 21.03.2019 г., виновно причинено от Д. Т. Д., с
ЕГН **********, като водач на МПС марка „Ивеко“, модел 35.10, с рег.№СВ 4061 АМ,
чиято гражданска отговорност е била застрахована с договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица
№BG/23/118001651235/2018 г. на „ЗАД ОЗК – Застраховане“АД, ВЕДНО със законната
лихва върху главницата в размер на 100 000 лв., за периода от 09.01.2020 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Света София“
№7, етаж 5, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на съда, по
сметка на САС, сумата от 6000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща дължимата
държавна такса за производството пред двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Света София“
№7, етаж 5, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на И. П. И., с ЕГН **********,
с адрес: гр. ***, ул.“***“ №6, сумата от 4100 лв. /четири хиляди и сто лева/,
представляваща направени съдебни разноски за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11