№ 5630
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110209906 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на управителя на «Трон 2013»ЕООД, ЕИК ***
чрез пълномощника му –адв.А. – АК- Хасково против Електронен фиш №
********** от 18.05.2021 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“
при МРРБ - София, с който на дружеството за нарушение по чл. 102, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр.чл.
179, ал. 3б от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500
лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалвания ЕФ, поради неговата
незаконосъобразност.
На първо място, се релевират пространни доводи, че в случая не било
законово уредено да се издава ЕФ, а трябвало да се прилагат общите правила
по ЗАНН- съставяне на АУАН и издаване на НП. Сочи се, че евентуалните
пропуски на законодателя не били основание за прилагане на закона по
аналогия или разширително тълкуване в разрез с правилата на ЗНА.
На следващо място, в жалбата се излагат аргументи, че при издаване на
процесния ЕФ се наблюдавала липса на задължителни реквизити –
административнонаказващият орган, издал акта и мястото на нарушението,
както и словестно описание на същото. Твърди се, че отразеното в
1
съдържанието на ЕФ не отговаряло на нарушението, за което била ангажирана
отговорността на дружеството – жалбоподател, както и че извършването му
не било доказано. По този начин били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство, които били самостоятелно основание за отмяна на атакувания
санкционен акт.
По –нататък се развиват съображения за неспазване на давностния срок
по чл.34, ал.3 от ЗАНН, както и за липса на доказателства за изправността на
техническото средство, заснело процесното нарушение.
Според изложеното в жалбата, развилото се
административнонаказателното производство е в разрез с европейските
източници на правото. Излагат се и аргументи, че в нарушение на чл. 2, пар. 7
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019
г. доставчикът на услугата за електронно събиране на пътни такси е следвало
да уведоми незабавно собственика или ползвателя на ППС за
недекларираната пътна такса – преди предприемане на принудителни мерки.
В заключение, в жалбата са изложени съображения за нарушение на
принципът на пропорционалност и липсата на преценка за наличието на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправя се искане към съда да
се произнесе с решение, с което да отмени обжалвания ЕФ. При такъв изход
на делото, се претендира присъждане на сторените разноски в хода на
производство за адвокатско възнаграждение.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от пълномощника си -адв. А., която в дадения ход
по същество пледира обжалвания ЕФ да бъде отменен от съда, по развитите в
жалбата аргументи и приобщените по делото писмени доказателства.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, за които представя списък и доказателство за извършеното
им плащане. Представя писмени бележки.
Административно-наказващият орган не изпраща представител
съдебното заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
2
На 18.05.2021 г. в 12:52 часа, ППС – влекач „Ивеко АТ 440 ТП“ с ***,
собственост на жалбоподателя, с технически допустима максимална маса
19000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой
оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 0, се
движело в Столична община, по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ
километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението било установено с устройство № 10182, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км 50+427, за което е приложен
снимков материал.
За извършеното нарушение срещу дружеството-жалбоподател като
собственик на регистрираното ППС бил издаден обжалваният в настоящото
съдебно производство Електронен фиш № ********** от 18.05.2021 г.
На 31.03.2020 г. бил сключен договор № 21931 между Интелигентни
трафик системи АД и „АОН Груп“ ООД с предмет: предоставяне на услуга за
електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние, включващ
и процесното ППС.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната
преписка и допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283
от НПК вр.чл.84 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав счита, че всички
приобщени по делото писмени доказателства следва да се кредитират изцяло,
тъй като са непротиворечиви, обективни и достоверни. Същите са издадени
от компетентни органи и не са налице основания за постановянето им под
съмнение.
Видно от писмо на АПИ, Областно пътно управление – гр. София,
адресирано до СРС, получено в съда на 25.07.2022 г. и заведено с вх.№
154958, към момента на път А-6 „Европа“ няма км.50+427.
В конкретиката на казуса следва да се има предвид, че съгласно чл.167а,
ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.
3
179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във
вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство –
част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и клип
от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението.
Видно от изготвения доклад, плащане не е постъпило за движение по пътя, за
който се събират съответните такси. Поради какви обстоятелства такса не е
заплатена, е вън от обективната съставомерност на нарушението, с което е и
осъществен съставът на вмененото нарушение.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на въззивен съдебен контрол санкционен акт и от лице, което има
право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
Административнонаказателната отговорност на дружеството -
жалбоподател е ангажирана с издаването на ел. фиш по реда на чл. 189ж, ал. 1
от ЗДвП за нарушение на 102 ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179 ал. 3б, извършено в
качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената чл.
187а ал. 2, т.3 от ЗДвП санкция за юридически лица.
Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДВП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията
на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
Според чл.179, ал.3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от
4
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.
Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако
има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
Според чл.10б, ал.3 тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с
обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.
10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за
което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. В
случая процесното ППС отговаря на тези характеристики и е дължано
заплащането на ТОЛ такса.
Според чл.10, ал.1, т.2 за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса
за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал.
3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство
да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Съгласно чл.187а, ал.2, т.3 ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията
по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както
следва … по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.
5
Настоящият съдебен състав приема за основателно изложеното в
жалбата, че за така вмененото на жалбоподателя нарушение АПИ,
Национално ТОЛ управление няма процесуална възможност да издава
електронни фишове и да се отклонява от общия ред за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на субектите, предвиден в
ЗДвП, респективно в ЗАНН. Процедурата за санкциониране на нарушенията
на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидена в чл.189е, ал.1 и сл. от същия закон и
повелява съставянето на АУАН - актовете за установяване на
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл.
167а съобразно тяхната компетентност, като ал.12 на същия член предвижда и
издаване на НП.
Отклоненията от тази обща и развита в ЗАНН процедура по ангажиране
на административно-наказателната отговорност на лицата са изрично
предвидени в закон и само при изрично очертана ясна възможност за нейното
дерогиране е възможно този вид юридическа отговорност да се реализира по
друг ред, включително и облекчен такъв, чрез издаване на електронен фиш. В
случая съдът констатира, че законодателят не е предвидил такъв ред и
следователно, издавайки електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от
ЗДвП, а не АУАН и респективно наказателно постановление е допуснато
съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на атакувания
санкционен акт.
Административно-наказващият орган твърди ЕФ да е издаден на
основание чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, който обаче действително предвижда част
от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират
чрез диференцирана процедура, а именно чрез издаване на ЕФ. Текстът на
разпоредбата обаче предвижда, че при нарушение по чл. 179, ал. 3,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата
6
по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините
за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".
Няма спор, че именно това е разпоредбата, която предвижда отклонение
от общото правило за протичане на административно-наказателното
производство чрез издаване на АУАН и НП. В случая обаче законодателят е
предвидил възможност да се издава ЕФ за нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП,
но не и за такова по чл.179, ал.3б от ЗДвП. По въпроса за възможността за
прилагане на тази облекчена процедура по налагане на санкция липсва
установена практика както на съответната касационна инстанция на
Софийски районен съд – АССГ, така и на СРС. Видно от постановяваните в
страната решения по идентични казуси, административните съдилища
възприемат различно становище, като само в малка част от тях са излагани
мотиви за възможността нарушения, различни от тези по чл.179, ал.3 от
ЗДвП, да се санкционират с ЕФ. Така например в Решение № 687 от
19.10.2022 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 758/2022 г. е възприета тезата,
че липсва правно предвидена възможност за санкциониране на нарушение по
чл.179, ал.3б от ЗДвП с издаване на ЕФ. Така този състав на касационната
инстанция е приел, че от систематичното тълкуване на цитираните
разпоредби се обуславя извод, че неправилно на дружеството е ангажирана
отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като е издаден електронен фиш при
условията на чл.189ж от ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП
електронен фиш може да се издаде когато се установи нарушение на чл. 179,
ал. 3 ЗДвП. За нарушения като процесното – по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, ЕФ не се
издава. Посочва се, че нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б ЗДвП имат различно
съдържание. С първата се предвижда наказание за водач, който управлява
ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората –
наказание за собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл. 10б, ал. 1 от ЗП. Различни са субектите, на които може да бъдат наложени
и предвидените със закона различни по вид и размер наказания, различни са и
нарушенията, за осъществяването на които се налагат тези наказания –
незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП /чл. 179, ал. 3 ЗДвП/ и изцяло или
7
частично незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително
в резултат на невярно декларирани данни, по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Предвид
това касационната инстанция е приела, че за извършеното от касатора
нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП незаконосъобразно е издаден ЕФ.
Приложение в случая следвало да намерят разпоредбите, регламентиращи
съставянето на акт при установено административно нарушение и издаването
на наказателно постановление при наличието на предпоставките за това, като
в конкретния случай е допуснатото процесуално нарушение, което е
съществено, тъй като се ограничават правата на лицето, сочено за нарушител,
вкл. да възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да представи
доказателства в подкрепа на своите твърдения. Установените непълнота и
неяснота на правната уредба относно издаването на ЕФ за нарушения по чл.
179, ал. 3б ЗДвП не могат да бъдат санирани по аргумент от чл. 46, ал. 3 от
Закона за нормативните актове, приема този състав на касационната
инстанция. В същия смисъл е и Решение № 96 от 21.04.2023 г. на АдмС -
Видин по к. а. н. д. № 101/2023 г. и други.
Обратната теза е застъпена в Решение № 1352 от 26.10.2022 г. на АдмС
- Варна по к. а. н. д. № 2035/2022 г., където е възприето становището, че няма
пречка да бъде издаден ЕФ за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Такава
правна възможност според този касационен състав била предвидена в
разпоредбите на чл. 167а, ал. 4 и чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, които освен за
нарушението по чл. 179, ал. 3 позволявали издаване на електронен фиш и за
нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав на СРС не споделя това становище по изложените
вече мотиви, като намира, че подобно разрешение е в разрез с формалната
процедура по ангажиране на административно-наказателната отговорност на
лицата, правната сигурност и предвидимост. На първо място, следва да се
посочи, че чл. 167а, ал.4 от ЗДвП не е правна норма с административно-
наказателен процесуален характер, систематически се намира в Глава пета на
ЗДвП – „Права и задължения на службите за контрол и надзор на пазара“ и не
урежда редът за санкциониране на установените нарушения. Цитираната
разпоредба единствено предвижда задължение за Агенция "Пътна
инфраструктура" да създава и поддържа информационна система, в която се
издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения
по чл. 179, ал. 3 – 3в. Правилата за изграждане и функциониране на
8
информационната система се приемат с решение на Управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура". В информационната система могат да се
съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за
установяване на административни нарушения, актове за установяване на
административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по
чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен
документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. По никакъв
начин не може да се изведе волята на законодателя, че същият е желал да
предостави на АПИ и национално ТОЛ управление на този етап на развитие
на законодателството право да издава ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3а-3в.
Редът за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
лицата е уреден едва в Глава седма и именно там систематически се съдържат
както съставите на административни нарушения, санкциите, така и редът за
реализиране на този вид юридическа отговорност. Действително в чл.189ж,
ал.7 от ЗДвП е предвидено, че по отношение на електронния фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10,
но тази норма също не предвижда изрично възможността да бъде ползвана на
този етап от редакцията на ЗДвП облекчената процедура за налагане на
санкция с ЕФ за нарушение, като процесното. Разпоредбата единствено
предвижда влизането в сила на вече издадени ЕФ, а не редът за тяхното
издаване и нарушенията, които могат да се санкционират с тях. Недопустимо
е да се приеме, че имплицитно законодателят е предвидил възможност за
издаване на ЕФ и за процесното нарушение при положение, че единствената
норма, която урежда такава възможност е чл.189, ал.1 от ЗДвП и там такава
процедура не е предвидена. Разширително тълкуване на този вид разпоредби
е недопустимо във вреда на санкционираните субекти, което е основен
принцип в правото. Следва да се има и предвид, че цитираните две
разпоредби са също толкова непрецизни, колкото и нормата на чл.189ж, ал.1,
доколкото се предвижда Агенция "Пътна инфраструктура" да създава и
поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват
докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в
(167а, ал.4 от ЗДвП), но същевременно чл.189ж, ал.7 от ЗДвП не предвижда
изобщо влизане в сила на ЕФ за нарушения на 179, ал. 3в, което е още един
аргумент да се приеме, че за нарушения, различни от изрично предвидените в
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП на този етап не е предвидена възможност за издаване
9
на ЕФ.
Отделно от това следва да се има предвид, че и четирите анализирани
разпоредби – чл.179, ал.3б, чл.189ж, ал.1, чл.189ж, ал.7 и чл.167а, ал.4 са
обнародвани в един и същи брой на ДВ - бр. 105 от 2018 г., като три от тях
влизат в сила на 01.01.2019 г., а за чл.179, ал.3б е предвиден vacatio legis до
16.08.2019 г. Не може еднозначно да се приеме, че при положение, че и
четирите разпоредби са обнародвани в един брой на ДВ е налице
законодателен пропуск при определяне на нарушенията, за които може да се
издаде ЕФ при положение, че съставите на тези нарушения са създадени
заедно с приемането и на разпоредбата, предвиждаща издаване на ЕФ само за
някои от тях.
Прави впечатление и изключително непрецизната законодателна
техника на добавяне на нови алинеи в чл.179, която е в пълен разрез и
осъществена в противоречие и незачитане на Закона за нормативните актове
и Указа за неговото прилагане. Съгласно чл. 51, т.1 и т.2 от Указа за
прилагане на ЗНА се предвижда, че новите разпоредби, с които се допълва
нормативен акт, се включват в него, както следва: в края на акта, преди
допълнителните разпоредби, ако се касае за нов дял на акта, който в неговата
структура е най-голямото му подразделение и предметът на уредбата не
налага друго систематично място или на съответното систематично място в
структурата на акта, ако се касае за други негови подразделения, който
последен подход правилно е избран от законодателя. Съгласно чл.52, ал.2 и
ал.3 от Указа обаче новият или новите членове, поставени на съответно
систематично място в акта, получават номера на члена, след който се
намират. Към номера се поставя поредна малка буква от азбуката. При
последващи допълнения, систематичното място на които е между членове с
такова обозначение, към обозначението на предходния член се прибавя малка
арабска цифра горе вдясно от буквата. При допълване на чл.179 от ЗДвП не е
спазена ал.3 на цитираната разпоредба, който предвижда, че когато членът се
допълва с нови алинеи, точки или букви, те се поставят след наличните
алинеи, точки или букви. Ако това затруднява тълкуването на текста, новите
подразделения се поставят на съответното място, а тези, които са след тях, се
преномерират. В случая е следвало или да се обособят съставите на
административни нарушения в алинеи след вече съществуващите, или да се
добавят след ал.3, както е и сторено, но да се номерират като ал.4 и сл., а
10
съществуващите да се преномерират, а не да се добавят букви към номера,
както неправилно е сторено в настоящия случай. Законодателната
непрецизност довежда до още по-голяма неяснота при правоприлагането,
която неяснота обаче не може да се тълкува в ущърб на административно-
наказателно отговорните лица. Без съмнение обаче, съставите на
административни нарушения по чл.179, ал.3а до ал.3в не са част от алинея
трета, а са отделни алинеи, независимо от неправилното им номериране, не
могат да бъдат приети за точки на алинея трета и респективно не могат да
бъдат обхванати от приложното поле на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, който е
единствената разпоредба, уреждаща възможността нарушения да бъдат
санкционирани чрез издаване на ЕФ. Незачитането на предвидения в ЗНА и
Указа за прилагането му уреден ред за строеж на нормативните актове е довел
до непрецизно формулиране и обозначаване на релевантните разпоредби,
които макар и създадени в разрез с установените правила за нормотворчество,
са достатъчно ясни, както е пределно ясен и чл.189ж, ал.1, непредвиждащ
издаване на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Не намира приложение и чл.189, ал.4, който урежда издаване на ЕФ за
всички нарушения на ЗДвП, заснети с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. В
случая чл.189ж, ал.1 е специален и предвижда издаването на ЕФ, заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, какъвто е и настоящият
случай. В този смисъл липсва предвидена от законодателя възможност
нарушение по чл.179, ал.3б да се санкционира с ЕФ. Евентуални пропуски на
законодателя не са основание за прилагане на закон по аналогия или
разширително тълкуване в разрез с правилата на ЗНА и чл.46 от същия.
Процедурата, уредена в чл. 189е, отново обнародван в ДВ брой 105 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г., обхваща и деянията, които се наказват по реда
на чл. 179, ал.3б от ЗДвП и предвижда за нарушението да се състави акт за
установяване на административно нарушение, какъвто не е настоящият
случай. При положение, че с един и същи закон за изменение и допълнение на
ЗДвП са приети всички коментирани изменения е нелогично да се твърди, че
избраният законодателен подход да позволи издаването на ЕФ само за
нарушения на чл.179, ал.3 е плод на объркване, недоглеждане или друга
11
причина. Тълкуване би се налагало ако нямаше изобщо предвиден ред за
санкциониране на новосъздадените състави на административни нарушения,
но доколкото такъв е изрично и подробно предвиден в разпоредбата на
чл.189е от ЗДвП още с приемането на ЗИД ЗДвП, не се касае нито за пропуск,
нито за празнота и следва да се съблюдава именно този ред за санкциониране
на нарушенията, а не да се търси аналогия по недопустим в правния мир ред и
начин.
Освен това, настоящият съдебен състав споделя изложеното в жалбата,
че в атакувания ЕФ неправилно е посочено мястото на извършване на
нарушението. В тази връзка следва да се вземе предвид, че с Решение на
Министерски съвет № 959/2018 г., обнародвано в ДВ, бр. 3 от 08.01.2019 г. е
утвърден списък на републиканските пътища. Съгласно Приложение № 1 към
това Решение републикански път в Република България, който е утвърден от
Министерски съвет е път А-6 с име "Европа". По съществото на спора и във
връзка с приложеното на лист 39 от делото писмо, съдът счита, че щом от
АПИ - Областно пътно управление – София сочат, че път А-6 няма километър
50+427, то това означава, че мястото, където се твърди да е извършено
нарушението не съществува, тъй като не е изградено, поради което самото
утвърждаване на път А-6 не може да послужи като основание да се изисква
заплащане на такса за преминаване през участък (50+427 км.), който
документално не се води построен/въведен в експлоатация. Ето защо, съдът
приема, че по отношение на път А-6, 50+427 км. няма как да е нарушен чл.
102, ал. 2 от ЗДвП, независимо кое е превозното средство, кой е собственик на
ППС, каква пътна такса е платена и каква се иска от АПИ да се плати в
конкретния казус.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш следва да бъде отменен като издаден при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
На следващо място, съдебният състав намира за основателно и
позоваването на жалбоподателя на чл. 2, пар. 7 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г., според който доставчиците на
ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
12
принудителни мерки, когато такива са предвидени в националната
законодателство. Поради това преди да се приеме, че е налице
административно нарушение, наказващият орган следва да провери дали
доставчикът на ЕУЕПТ не е информирал в случая Дружеството –
жалбоподател за въпросната недекларирана пътна такса и дали са взети мерки
за предекларира на данните на ППС. Доколкото наказващият орган не е
изследвал този въпрос, съдът намира, че издаването на Електронния фиш
/освен незаконосъобразно по посочените по-горе съображения/ се явява и
преждевременно действие.
С оглед изхода на правния спор претенцията на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски се
явява основателна и следва да бъде уважена. На основание чл. 36 от Закона
за адвокатурата, вр. чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения, минималният размер на
адвокатско възнаграждение при интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400 лв.
плюс 10 % за горницата над 1000 лв. С оглед липсата на възражение за
прекомерност на претендираните разноски от страна на АНО по смисъла на
чл.63д, ал.2 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да се присъди
пълният претендиран размер на разноските от 780 (седемстотин и осемдесет)
лева, за който са представени писмени доказателства –договор за правна
помощ и съдействие, фактура и платежно нареждане (л.120-122 от делото).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл.64д, ал.1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** от 18.05.2021 г., издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на «Трон
2013»ЕООД, ЕИК *** за нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр.чл. 179, ал. 3б от
същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София ДА
13
ЗАПЛАТИ на «Трон 2013»ЕООД, ЕИК *** сумата от 780 (седемстотин и
осемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14