Решение по дело №197/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юли 2022 г.
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20227200700197
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

                 235

гр.Русе, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                 Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

Членове: ДИАНА КАЛОЯНОВА

                 СПАС СПАСОВ

 

при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ, като разгледа докладваното от съдия Агуш к.а.н.д. № 197 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П.Т.Б., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 312/21.03.2022 г., постановено по АНД № 2596/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърден електронен фиш, Серия К № 2521370 от 08.04.2018г. издаден от ОД МВР – Русе, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на касатора Б. е наложена глоба в размер на 400 лева. Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Иска решението да бъде отменено, като бъде отменен електронния фиш. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. Представил е молба вх. № 2798/27.06.2022 г., с която уведомява съда, че не може да се яви на насроченото заседание, но поддържа подадената жалба и е съгласен делото да се гледа в негово отсъствие.

Ответникът по касационната жалба – директор на ОД МВР – Русе, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г. Д., представя писмено възражение срещу касационната жалба, в което изразява подробно становище относно производството по издаване и обжалване на електронен фиш по смисъла на ЗДвП, както и по въпросите за давността на същия. Счита, че обжалваното решение е правилно и иска от съда то да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че касаторът претендира разноски. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването поради липса на касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на П.Т.Б. против електронен фиш, Серия К № 2521370, издаден от ОД МВР – Русе, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 400 лева.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство са спазени всички процесуални правила и не е допуснато нарушение на материалния закон. Съставеният електронен фиш съдържа изискуемите от закона реквизити, като към настоящия момент абсолютната давност от четири години и шест месеца не е изтекла.

Решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Настоящият съдебен състав не споделя изложените в касационната жалба възражения относно неправилното приложение на погасителната давност, изрично уредена в чл. 34 от ЗАНН. Първоинстанционният съд правилно е съобразил и приложил Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ІІ колегия на ВАС. Правилно районният съд е достигнал до извода, че абсолютната давност в размер на 4,5 години не е изтекла, поради което наложената глоба е дължима. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН касационната инстанция препраща към мотивите на Районен съд - Русе в тази насока. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.

В този смисъл, като приема мотивите на районния съд относно погасителната давност по чл. 34 от ЗАНН и на изпълнителската давност по чл. 81, ал. 3 от НК, касационната инстанция не намира за необходимо да излага същите отново.

Касационната инстанция счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4  от ЗАНН посочва, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по тълк.д. № 5/2009 г. на ВАС.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 312/21.03.2022 г., постановено по АНД № 2596/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА П.Т.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ОД МВР Русе сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                           

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                           

                                                                                                  2.