Р Е Ш Е Н И Е
Номер 356 15.11.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, касационен състав, на втори
ноември две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Ивайло
Йосифов
Членове: 1. Росица
Басарболиева
2. Диана Калоянова
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурор Георги
Манолов като разгледа докладваното от съдия
Калоянова касационно административнонаказателно дело № 356 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна при ГД „Фискален
контрол“, ЦУ на НАП против Решение № 557/27.07.2022 г., постановено по АНД № 872/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно
постановление № 633837/29.04.2022 г., издадено от касатора. С наказателното
постановление на „Интертранс 2018“
ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (издадена от Министерството на финансите) (Наредба Н-18) във връзка с чл.
118, ал. 8 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500
лева. Сочи се в жалбата, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се от съда решението да бъде отменено, като бъде потвърдено процесното наказателното постановление. В съдебно заседание
касаторът се представлява от главен юрисконсулт Елена Трайкова, която поддържа
жалбата на основания, изложени в нея и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – „Интертранс 2018“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Ветово, обл. Русе, ул. „Места“ 23 с управител М. Й. Ж., ангажира писмен
отговор, в който се излагат доводи срещу възраженията, съдържащи се в
касационната жалба В съдебно заседание касационният ответник се представлява от адв. И.Д.,***, който оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана и иска от съда да остави в сила
обжалваното решение.. Претендира присъждане на разноски по представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе пледира за
неоснователност на оспорването и иска от съда да
остави в сила обжалваното решение
като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С Наказателно
постановление № 633837/29.04.2022
г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна при ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, на
„Интертранс 2018“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Установява се от събраните по
делото доказателства, че на 28.02.2022 г. е извършена проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС - ведомствена бензиностанция, находяща се на адрес гр. Ветово, ул.
„Сливница“ № 17, стопанисван от "Интертранс 2018" ЕООД. Впоследствие, на 21.03.2022 г. е извършена документална
проверка (в
офиса на НАП Русе), като
дружеството е представило разпечатани
"Z-отчети" от фискалната памет на ЕСФП модел „Ойл-Сис" 2.0-Д-КЦ
с рег. № в НАП 4402832/05.03.2020 г. с
фискален принтер Datecs FP 800 с ИН на ФУ OS005579 и
ИН на ФП 58007415 за
обекта. Контролните органи са извършили сравнение
на отчетите с данните от Управленска
информационна система на НАП, приложение „Справка регистрирани съобщения за
доставки на гориво" за периода 01.12.2021 г. -
06.02.2022 г.
Установена е разлика
между доставено количество гориво „по документи" и изпратените съобщения
към НАП от „нивомерната система" по две акцизни данъчни декларации, индивидуализирани в
съставения АУАН и впоследствие в издаденото наказателно постановление. Не е спорно, че в този
търговски обект дружеството зарежда течни горива за собствени нужди на собствени превозни средства, с налична и работеща ЕСФП с рег. № в НАП
4402832/05.03.2020 г. като изградената нивомерна измервателна система е от
одобрен тип. Контролните органи са достигнали до извода, че предаваните данни по дистанционна връзка към НАП
не дават възможност да се определи наличното количество гориво в резервоара на
ЕСФП, съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 като по този начин дружеството не е
изпълнило задължението си да предава на НАП по установената дистанционна
връзка коректни данни, чрез нивомерна измервателна
система за обем на течни горива, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение
в обекта за търговия на течни горива, с което е нарушило реда и начина
за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС. Нарушението не е довело до неотразяване на приходи. За
установените разлики е съставен констативен протокол, а въз основа
на него е съставен АУАН
За да отмени процесното наказателно
постановление, районната инстанция е приела, че е налице неустановеност на нарушението. Направен е извод, че дружеството използва
сертифицирана нивомерна измервателна система, като колонката е свързана с резервоара чрез
средства за измерване на разход по чл. 3, ал. 2, изречение първо от Наредба №
Н-18. Въззивният съдебен състав е приел, че
установената разлика се дължи на особеностите на нивомерната система и на
технически причини, като са изложени подробни мотиви в тази насока.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящата
инстанция споделя напълно мотивите на районния съд, довели до отмяна на издаденото наказателно постановление
Фактическата
обстановка е изяснена напълно. Изложени са логични и еднопосочни съображения
защо съдът приема, че извършването на нарушението е недоказано. Фактите са
съпоставени с приложимото материално право и е направен обоснован извод защо
юридическата отговорност на дружеството не може да бъде ангажирана чрез налагане
на имуществена санкция. Правилен е направения извод, че по никакъв начин в оспореното наказателно постановление не се посочва
какво точно правило или изискване от реда за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС, както и какво точно в начина за подаването им не е спазено или изпълнено
от жалбоподателя, което е довело до неподаване на изискваната от нормативния
акт информация до НАП.
На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН касационната инстанция препраща към мотивите на Районен съд - Русе в тази
насока. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната
съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на
тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
В касационната жалба е посочено, че нарушението е
установено на база неоспореното съдържание на съставения протокол за извършена
проверка, който е официален документ и следователно то е доказано. Съдът не е
съгласен с подобно твърдение, тъй като предмет на
оспорване е съдържанието на наказателното постановление, а не това на
съставения протокол. Съгласно
регламентацията на процедурата по ангажиране на административнонаказателна
отговорност, закрепена в ЗАНН, съставеният протокол не е част от нея.
Касационният жалбоподател оспорва
посочените в първоинстанционното решение технически проблеми, като твърди, че
са възникнали след проверката и съставените в тази
връзка протоколи са неотносими за спора. Дори да се приеме това твърдение за основателно,
съдът счита, че остава неопроверган факта, че дружеството използва
сертифицирана нивомерна система и няма доказателства данните, които са
предавани по дистанционна връзка, да са модифицирани или обработвани, преди да бъдат подадени към НАП. Твърди се в жалбата, че използването
на тази система не означава, че към
конкретната дата, описана в протокола за извършена проверка и в наказателното
постановление дружеството е изпълнило задължението си да подаде всички
необходими данни към НАП, които да дават възможност за определяне, по надежден начин, на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение. Следва изрично да
се посочи, че спора е относно подаване на данни, които се различават, а не относно факта дали са подадени всички необходими данни. Освен това, в тежест на
административнонаказващият орган е да докаже, че необходимата информация не е
постъпила в базата данни на НАП, което в случая не е сторено.
По изложените мотиви касационната инстанция намира
решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави
в сила.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от двете страни. Съгласно чл. 63д
от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Предвид
изхода на спора, съдът намира, че в полза на „Интертранс 2018“ ЕООД следва да
се присъди сума в разме на 360 лева, представляваща заплатено възнаграждение за
представителство от един адвокат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Русе, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
557/27.07.2022 г., постановено по АНД № 872/2022 г. на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Националната
агенция по приходите да заплати на Интертранс 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Ветово, обл. Русе, ул. „Места“ 23 с управител М. Й. Ж. адвокатско възнаграждение в размер на 360 (триста и
шестдесет) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.