Р Е
Ш Е Н
И Е № 120
12.06.2020 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретаря Ива Атанасова
и в
присъствието на прокурора Румен Арабаджиков
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №100 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208
и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С решение №10
от 24.01.2020 г., постановено по АНД №419/2019 г., Районен съд-Чирпан потвърдил Наказателно
постановление /НП/ №24-002584 от 30.10.2019 г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Стара Загора, с което на основание чл. 416, ал. 5,
във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ за извършено нарушение на
чл. 128, т. 2 от КТ от „М.К. 7“ЕООД, с ххххна същото
била наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението е останал
административно-наказаният субект, който чрез процесуалния си представител, го
обжалва изцяло и в срок. Касаторът счита, че
решението било незаконосъобразно и неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Оспорва изводите на
първоинстанционния съд, че вмененото нарушение правилно било квалифицирано като
нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, а не като такова по смисъла на чл. 245, ал. 1
от КТ. Касаторът счита, че при издаване на НП били
допуснати съществени формални нарушения – не било посочено правилно мястото на
извършване на нарушението и размерът на уговореното, но неплатено трудово
възнаграждение. Намира, че по делото Съдът не събрал доказателства дали бил положен
труд от работника и дали било търсено трудовото възнаграждение от момента на
изискуемостта му.
По тези доводи се иска отмяна на решението
на Районен съд, гр. Чирпан и съответно отмяна на Наказателно постановление №24-002584
от 30.10.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара
Загора.
Редовно призован в с. з., касаторът се представлява от адвокат В., който поддържа
жалбата на доверителя си.
Ответникът, редовно призован, не се
представлява. В писмено становище оспорва касационната жалба като необоснована
и неоснователна, и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на
първоинстанционния съд потвърдено.
Представителят на ОП Стара Загора
изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуано допустима, като подадена в срок и от надлежна
страна,
а по същество й за основателна.
За да потвърди
процесното НП, въззивният съд приел за безспорно установена описаната в АУАН и в НП фактическа
обстановка, която се изразявала в следното: при извършена проверка на
04.09.2019 г., на обект – магазин за хранителни стоки
в гр. Чирпан, ул.„Б.П.” №17, стопанисван от „М. М.К.
7” ЕООД, гр. Пловдив, и по представени документи на 16.09.2019 г. и 30.09.2019
г. в дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора, било установено, че
едноличното дружество, в качеството си на работодател, не било изплатило
уговореното трудово възнаграждение на Я.Д.И.– продавач-консултант за
извършената от нея работа в установените срокове /според трудов договор №1 от
13.07.2019г – до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасял
труда/ и нарушението било, считано от 03.12.2019 г., за извършената работа от
лицето през месец октомври на 2018 г.
От правна страна въззивният съд приел, че правилно
административно-наказващият орган
/АНО/, съответно актосъставителят чрез АУАН
№24-002584 от 30.09.2019 г. квалифицирали извършеното деяние, като нарушение по
см. на чл. 6 от ЗАНН, във връзка с чл. 128, т. 2 от КТ, чиято конкретна
разпоредба била сочена като нарушена от наказания работодател. Изложени били
доводи в насока, че с нормата на чл. 128, т. 2 от КТ било въведено
самостоятелно задължение на работодателя в установените срокове да изплаща
уговореното с работника трудово възнаграждение за извършената от последния работа
и нарушението на това задължение представлявало нарушение на трудовото
законодателство. Последното, според първоинстанционния съд водело до
ангажирането на административно-наказателната отговорност на работодателя в
хипотезата на чл. 414, ал. 1 от КТ, според която при нарушение на разпоредбите
на трудовото законодателство, извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд от страна на работодателя, ако не подлежало на
по-тежко наказание същият се наказвал с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице, ако не подлежало на по-тежко наказание - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лв. В мотивите към решението си, РС изложил и подробни
доводи, че административното обвинение ебило
формулирано в необходимата цялост и пълнота, за да изпълни предназначението си,
гарантиращо адекватно упражняване правото на защита и предопределящо
параметрите на съдебния контрол.
Касационната инстанция не споделя за
правилни правните доводи на въззивния съд и в частност този за наличието
на правилна квалификация на извършеното от „М.М.К. 7” ЕООД гр. Пловдив деяние. Сочената в случая от АНО за нарушена
правна норма на чл. 128, т.2 от КТ не може да се явява основание за търсене на
административно-наказателна отговорност, като в този смисъл
има и практика на настоящия
съд. Доколкото обвинението от фактическа страна с
обосновава с обстоятелството,
че работодателят „М.М.К. 7” ЕООД гр. Пловдив не изплатил до 30.11.2018 г.
вкл., уговореното трудово възнаграждение на Я.Д.И. за м. октомври 2018 г. –
последното действително без посочен размер, но очевидно имайки се предвид в
цялост, то в конкретния случай липсва обект на административно нарушение по см.
на чл. 6 от ЗАНН. Само
задължението, регламентирано в разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от КТ
/предвиждаща гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60
на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по малко от минималната
работна заплата за страната, при добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения на работника или служителя/, представлява задължение от публичен характер
и установява чрез императивна правна норма държавната намеса в регулирането на
частно правните трудови отношения. Именно тази специфика на характера му е от
значение за определянето му като обект на административно нарушение по смисъла
на чл. 414, ал. 1 от КТ във връзка с легалната дефиниция, която се съдържа в
чл. 6 от ЗАНН, а не визираните задължения в чл. 124 и чл. 128 от КТ, които регламентират
общи и основни задължения на работодателя по едно трудово правоотношение, които
от своя страна следва да са част от съдържанието на сключения договор.
В контекста на изложеното и с оглед изводите за
неправилно приложение на материалния закон обжалваното
решение на РС Чирпан следва да се отмени и вместо него да се постанови друго
такова, с което се отмени процесното НП.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. второ от АПК във връзка с чл.63, ал.1
от ЗАНН, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №10
от 24.01.2020 г., постановено по АНД №419/2019 г., по описа на Районен съд, гр.
Чирпан, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №24-002584 от 30.10.2019 г., издадено от директор на
Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора, с което на „М.М.К. 7” ЕООД,
гр. Пловдив, ххххе наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 и във връзка
с чл.414, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.