МОТИВИ към ПРИСЪДА № 49 по НОХД № 1996/2019 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Обвинението на
Великотърновска районна прокуратура е срещу Г.С.И., ЕГН **********, за това, че
на 10.11.2018 г. в гр. Велико Търново,
ул. "Христо Ботев" № 2, пред дискотека „Пайнер"
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – обиждал и псувал *** – охранител в „***, ***, ***,
***, ***, четиримата полицейски служители при РУ – Велико Търново при ОДМВР –
Велико Търново, и *** и ***– служители в Сектор „ПП" при ОДМВР - Велико
Търново – престъпление по чл. 325, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Производството е по реда на чл. 370
и следващите от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не
се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на РП - Велико
Търново поддържа обвинението, считайки същото за доказано от обективна и
субективна страна. Предлага подсъдимият И. да бъде признат за виновен, като ако
съдът прецени, че не са налице пречките на чл. 78а, ал. 7 от НК, същият да бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание
глоба.
Защитникът - адв. Л.Б. от ВТАК
пледира за освобождаване от наказателна отговорност на подзащитния му, с
налагане на административно наказание към законоустановения минимум по реда на
чл. 78а от НК.
Подсъдимият И. поддържа тезата на
защитника си.
Съдът, след като обсъди и реши
въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен начин
от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Г.И. понастоящем живее и работи в гр. Варна, като учи последна година в
Национален военен университет гр. Велико Търново. На 09/10.11.2018 г. И.,
заедно със свои приятели, посетил дискотека „Пайнер",
находяща се в гр. Велико Търново, ул. "Христо Ботев" № 2. В ранните
часове на 10.11.2018 г., след употреба на алкохол, влязъл в пререкания с друга
компания в дискотеката. Това не останало незабелязано от охраната на
заведението, поради което бил помолен да напусне дискотеката, като бил подаден
сигнал и до органите на МВР. Първи на място пристигнали свидетелите *** и *** -
служители в РУ - Велико Търново, които заварили пред входа на заведението подсъдимия,
който бил изведен навън от свидетеля Бисер Ботев - охранител в „***, с което търговско
дружество стопанисващия увеселителното заведение имал договор за извършване на
охранителна дейност. На място дошли и свидетелите *** и ***, също служители в
РУ - Велико Търново, както и *** и ***- служители в Сектор „Пътна полиция"
при ОД на МВР – Велико Търново. Вследствие на употребения алкохол и раздразнен,
афектиран от ситуацията подсъдимият започнал да псува и обижда свидетеля Ботев
и служителите на МВР с думите: „Мърши, боклуци, прости сотаджии,
ще ви еба майката! Кои сте вие да ми кажете какво ще
правя! Не ми се правете на полицаи, а ме оставете да ги размажа тези! Ако
трябва и през вас ще мина!” и направил опит да удари с юмрук в областта на
гърдите свидетеля Д Х. За извършените непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, подсъдимият
бил задържан по реда на ЗМВР.
Описаната
фактическа обстановка се доказва от събраните и изготвени в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства - протоколи за разпит на
свидетели,
за
разпит на обвиняем, свидетелство за съдимост, характеристична справка и други
писмени доказателства.
Съдът намира, че по делото са събрани категорични
доказателства, сочещи на извода, че подсъдимият И. е осъществил състава по чл. 325, ал. 1
от НК, доколкото на 10.11.2018 г., в гр. Велико Търново, ул. „Христо Ботев” №
2, пред дискотека „Пайнер” извършил непристойни действия, които са неприлични,
изразяващи се в ругатни, обиди, буйство, скандализиращи обществото и грубо
нарушаващи обществения ред. Същите са лишени от логична житейска обосновка и
могат да се разглеждат само и единствено като съзнателна демонстрационна проява
на нежеланието му да се съобразява с житейски порядки при взаимоотношенията му
с други членове на обществото, вследствие от употребеното количество алкохол.
Поради това и вмененото на Г.И. деяние безспорно покрива всички обективни и
субективни признаци на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, поради което и същият следва да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение.
От друга страна,
настоящият съдебен състав намира, че са налице материалноправните предпоставки
за приложението на чл. 78а от НК, като за извършеното престъпно деяние Г.С.И.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено
административно наказание. За престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до две години или пробация,
както и обществено порицание. Видно от приетите по делото
доказателства подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ
характер, не представлява лице с висока обществена опасност, не е освобождаван
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
Раздел ІV на Глава осма от НК. От престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди. Не са налице пречките, предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК,
съобразявайки ТР № 1/2017 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2017 г. на
ВКС, ОСНК, както и че „пияното състояние” не е елемент от състава на
престъплението. Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл.
78а от НК за освобождаване на Г.И. от наказателна отговорност за извършеното от
него престъпление с налагане на административно наказание – глоба.
При определяне на
административното наказание съдът обсъди тежестта на деянието, подбудите за
неговото извършване, липсата на отегчаващи вината
обстоятелства, както и смекчаващите такива - критично
отношение към извършеното, съдействие за разкриване на обективната истина,
разкаяние, добри характеристични данни, добро процесуално поведение. Предвид
гореизложеното и като съобрази целите на наказанието – превантивна и
превъзпитателна функция по отношение на подсъдимия, отчитайки упражняваната от
него трудова дейност и материално състояние /средномесечно трудово
възнаграждение от около 1 500,00 лева/, съдът намира, че за извършеното деяние
от И. следва да му бъде наложено наказание глоба към минимално предвидения в НК
размер, а именно глоба в размер на 1 500,00 лева в полза на републиканския
бюджет, с което в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието,
предвидени в чл. 36 от НК.
По делото не са
направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от изложените съображения,
съдът постанови приложената присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: