Р   Е   Ш   Е  Н  И   Е

гр.София, 10.11.2020 год.

В    И  М  Е  Т   О    Н  А    Н   А   Р   О   Д   А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: НЕВЕНА  ЧЕУЗ

при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 12 345/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД в размер на 26 000 лв.

Ищецът Ц.Г.Б. твърди, че на 06.09.2019 г., около 12.00 часа, в гр. София, при движение по десния тротоар на ул. „301“ към ул. „Георги Дражев“, в ж.к. „Люлин“, пред блок  380 стъпил с левия си крак в несигнализирана и необезопасена дупка на тротоара, паднал и счупил метатарзална кост на левия крак. Бил откаран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, където било констатирана фрактурата, поставена гипсова имобилизация и издаден болничен лист за 14-дневно домашно лечение. Твърди се, че кракът му бил обездвижен с гипс за период от около 30 дни и се предвижвал с патерици. Изложени са фактически твърдения, че с оглед увредата търпял болки, страдания и ограничения в обичайния си начин на живот. Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и от съда се иска да осъди ответникът СО да му заплати сума в размер на 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и сторените по делото разноски.

          Ответникът СО, редовно уведомен оспорва иска по размер в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуален представител.

          Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Г..

            Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Колев.

Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

          По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.М.Д.. В заключението си съдебният експерт е обосновал извод, че на Ц.Б. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на базата на пета ходилна кост на лявото ходило – закрито. Вещото лице е посочило, че е налице причинно-следствена връзка между претърпяното увреждане и процесното събитие – падане вследствие стъпване в необезопасена, несигнализирана дупка на тротоар. Посочено е, че обичайният период на възстановяване е около 1,5 – 2 месеца.Обоснован е извод, че ищецът се е предвижвал с патерици, без натоварване на крака за период от 25 – 30 дни, което е затруднило нормалното ежедневие и е ползвал чужда помощ. Посочено е, че причинените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата, след поставяне на гипсова имобилизация, в началото на раздвижването като за в бъдеще при натоварване и промени във времето може да има оплаквания от болка и дискомфорт в мястото на счупването.

          В съдебно заседание на 01.06.2020 г. са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.Й.Г..

          По делото са представени и медицински документи от ищеца въз основа, на които е изготвена обсъдената по-горе СМЕ.

При така ангажираните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.

          Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа.

          Страните не спорят, че 06.09.2019 г. ищецът е претърпял инцидент вследствие падане на тротоара с оглед наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на същия. Фактът на инцидента се установява и от събраните по делото гласни доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед нормата на чл. 8 ал.3 от ЗП вр. чл. ал.2 т.1 от ЗОбС общинските пътища са публична общинска собственост. Разпоредбата на чл. 8 ал.5 от ЗП,  установява, че собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътя, визирани в нормата на чл. 5 от същия закон т.е. обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности.  Дефинитивната норма на чл. 5 ал.2 от ЗП определя, че понятието „обхват на пътя” е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни. Легалната дефиниция на „земното платно” е установена в нормата на § 1 т.2 от ДР на ЗП - "част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени платното за движение, разделителните ивици, банкетите, тротоарите и др...”. При съвкупен анализ на тези разпоредби настоящият съдебен състав намира, че процесният по делото инцидент се е осъществил на участък от пътя, представляващ публична общинска собственост и като такава задължение на СО е да поддържа същият в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й задължения по чл. 31 от ЗП респ. чл. 167 ал.1 от ППЗП. На следващо място и в  Наредбата за управление на общинските пътища, в чл. 28 ал.1, е установено, че общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява, че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на тротоара е установено от свидетелските показания.

С оглед на горните съображения съдът намира, че в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване положителният факт, че е изпълнил задълженията си /чрез активни действия/ да осигури нормалната и безопасна експлоатация на пътя и неговите принадлежности с оглед обичайното им предназначение. По делото доказателства в тази насока не са ангажирани.

          От ангажираните по делото писмени доказателства – медицински документи, послужили за изготвяне на СМЕ по делото се установява, че вследствие падането върху несигнализирана дупка на тротоара ищецът е получил травматични увреждания.

Претърпените болки и страдания се установяват и от събраните гласни доказателства по делото – СМЕ и свидетелски показания.

В тази връзка съдът приема, че в хода на съдебното производство при доказателства тежест за ищеца бяха ангажирани доказателства, установяващи по несъмнен начин, че претендираните от същия претърпени неимуществени вреди са причинени от противоправно бездействие на лица по повод или изпълнение на възложената им от ответника работа.

Съдът приема за доказана причинната връзка между настъпилия вредоносен резултат /причинени неимуществени вреди на ищеца/ и действията на служители на ответника. Разпитаният свидетел, заключението на СМЕ и писмените доказателства категорично установяват, че в следствие на инцидента /падане в необезопасена дупка на тротоара/ същият е преживял и болки и страдания, които са били с продължителен характер във времево отношение и интензивни като степен на мъчителност.

За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното като в настоящото производство доказателствената сила на тази презумпция не бе разрушена респ. оборена. В настоящия случай съдът приема, че в хода на производството се доказаха всички правопораждащи факти - установи се по безспорен начин обстоятелството, че служители на ответника при изпълнение на възложената им работа са причинили вреди на ищеца, за които би носил отговорност – ответника. В тази връзка съдът намира , че предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД е основателен.

По размера на неимуществените вреди съдът приема следното:

Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

 Съдът след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищеца, интензитета на преживените от него негативни емоции, периодът от време, през който същият е трябвало да търпи тези последици /1,5 - 2 месечен възстановителен период/ и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди искът следва да се уважи за сумата от 10 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.

По разноските: Съобразно представеният списък на разноски по чл. 80 от ГПК процесуалният представител на ищеца е заявил искане да му бъде определено възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Това основание е посочено в адвокатското пълномощно, легитимиращо адв. Г. с валидна представителна власт / стр. 10/. Искането е заявено в преклузивния по ГПК срок, поради което е основателно. С оглед цената на заявените искове, минималното адвокатско възнаграждение по Наредба 1/2004 г. възлиза на сумата от 1 310 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че това е и адекватния размер на възнаграждението. Припадащата се част от него, съобразно уважената част от исковете възлиза на 604, 62 лв.  с включен ДДС, предвид доказателствата по делото, че адвокатът е лице, регистрирано по ЗДДС .

На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 184, 62 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 496, 15  лв. – дължима ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда.

       Водим от горното, съдът

Р    Е     Ш     И   :

 

ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „******да заплати на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на Ц.Г.Б., ЕГН **********,***  - адв. А.Г. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв. – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие падане в необезопасена дупка на тротоара на 06.09.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „******да заплати на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на адв. А.Г. сумата от 604, 62 лв. – адвокатско възнаграждение, с включен ДДС.

 ОСЪЖДА Ц.Г.Б., ЕГН **********,***  - адв. А.Г. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на С.О., с адрес: гр. София ,ул. „******сумата от 184, 62 лв. – разноски.

  ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „******да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 496, 15  лв. – дължима ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

СЪДИЯ :