гр.София, 15.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
TO, VI - 5
състав в публичното заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Райкинска
при участието на
секретаря А.С., като взе предвид докладваното от съдия Райкинска т.д.№ 6717 по описа за 2014 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.625 ТЗ.
Молителят
– „Л.Д.“ ООД твърди в молбата си по чл. 625 ТЗ, че по силата на търговска
сделка извършило изработка и доставка на мебелни Д.ерски продукти в полза на „С.“
ООД, като за същите били издадени пет фактури: фактура № 132/30.06.2011 г. на
обща стойност 20 400 лева за доставка и монтаж на мебели по спецификация;
фактура № 139/27.07.2011 г. на обща стойност 30 600 лева за доставка и
монтаж на мебели по спецификация; фактура № 142/22.08.2011 г. на обща стойност
36 000 лева за доставка и монтаж на мебели по спецификация; фактура №
145/28.09.2011 г. на обща стойност 39 600 лева за доставка и монтаж на
мебели по спецификация и фактура № 150/31.10.2011 г. на обща стойност 12 432
лева за доставка и монтаж на мебели по спецификация. Ответникът „С.“ ООД
получило стоките и услугите по фактурите, но не заплатило за тях.
Молителят
прави твърдения, че ответното дружество е декапитализирано още през 2012 г.
чрез неразплащане на активи и извършване на много големи разходи, които не са
привични за основната му дейност. Управителят Е.М. регистрирал друго дружество
– „Б.*“ ООД към което пренасочил цялата дейност на „С.“ ООД и така лишил
последното от приходи, а в същото време експлоатирал неговите активи. По
банковите сметки на дружеството нямало наличност, а към 30.09.2013 г.
притежавало само движими вещи. Молителят образувал обезпечително производство
по реда на чл. 390 ГПК и след допуснатия запор на движими вещи и налагането му
било установено, че наличните движими вещи далеч не са достатъчни да бъдат
погасени задълженията към „Л.Д.“ ООД. Предвид това, молителят се отказал от
исково производство и депозирал молбата си по чл. 625 ТЗ.
Молителят
поддържа, че описаните обстоятелства сочат, че ответникът е неплатежоспособен и
свръхзадължен, като активите му не са достатъчни да покрият задълженията му към
молителя, надхвърлящи 130 000 лева. Моли съда да обяви
неплатежоспособността или свръхдазължеността на ответника и да постанови
решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ, а евентуално, ако не са налице основанията за
това – да постанови решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ.
В
своя молба от 18.02.2015 г. поддържа, че датата, на която „С.“ ООД е изпаднала
в неплатежоспособност е 04.07.2011 г., когато е настъпил падежа на най-ранно
издадената от молителя фактура.
Ответникът
– „С.“ ООД оспорва молбата с твърдения, че не дължи плащане по посочените от
молителя пет фактури, тъй като не е подписвал същите, нито е получавал доставка
по тях, съотв. – посочените в тях услуги. Съдружниците в „Л.Д.“ ООД били
съдружници и в „С.“ ООД и били наясно с нереализираната доставка. Единствена
причина за неплащането по тези фактури била липсата на доставка. Дружеството
заплащало всички свои задължения към кредитори, включително публични. Липсвали
обявени в търговския регистър ГФО, защото именно съдружниците в „Л.Д.“ ООД не
идвали на свикваните общи събрания за приемането им. ГФО били редовно обявявани
пред НАП. Моли молбата за обявяване на неплатежоспособността му да бъде
отхвърлена.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото са представени описаните в молбата на „Л.Д.“ ООД
пет фактури, като същите не са подписани за получател. Представени са и
спецификации на мебели и мебелни аксесоари към всяка фактура, които също не са
подписани от представител на ответника.
Представена е Справка за дълготрайните активи на „С.“ ООД
към 30.09.2013 г., находящи се в търговски обект „G. b.“ на бул. „***, като в справката са описани електроуреди и оборудване,
включително пейки, тенти, растителност, охладителна система, СМР и др.
Движимите вещи, находящи се в посочения бар и
представляващи негово оборудване, са описани в протокол за опис от 24.06.2014
г. от помощник съдебен изпълнител на ЧСИ Г.Д. по изп.д. № 20147810400744 и са
оценени на малко над 50 000 лева. Наложен е запор върху тях по реда на чл.
629а ТЗ.
Ответникът е представил издадени на негово име фактури и
платежни нареждания от 2014 г., по които се установяват плащания към кредитора
„В.Ф.“ ООД, както и към обществените доставчици на ток, вода, газ, както и за
телекомуникационни услуги.
Видно от удостоверително писмо изх. № 620/13.02.2015 г. на
Агенцията по вписвания, гр. С., в периода 01.11.1990 г. – 30.01.2015 г. липсват
вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на „С.“ ООД.
С писмо вх. № 26200/26.02.2015 г. СДВР е уведомила съда, че
в АИС-КАТ към 11.02.2015 г. няма данни за регистрирани ППС на името на „С.“
ООД.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки на ТД на
НАП София от 30.10.2014 г. са наложени запори върху налични и постъпващи суми
по банкови сметки, депозити, вложени вещи и др. в ТБ „ПИБ“ АД, ТБ „ОББ“ АД и ТБ
„Р.“ АД в обезпечение установено публично задължение на „С.“ ООД в размер на
16 576.50 лева по Ревизионен акт № **********/04.08.2014 г. Посоченият
ревизионен акт е представен от НАП, представени са и ГПП по ЗКПО за периода
2010 г. – 2015 г., както и справки-декларации по ЗДДС за периода 2010 – 2014 г.
Представено е писмо от НАГ при Столична община от
27.06.2011 г., в което е посочено, че на 25.05.2011 г. е постъпило заявление от
управителя на „С.“ ООД за издаване разрешение за поставяне на слънцезащитна
конструкция върху сезонен подиум на адрес бул. „***, като са дадени указания за
отстраняване на несъответствия с нормативната уредба по заявлението. Преписката
е изпратена за проверка на ДКС поради данни за монтирана конструкция в
отклонение от изискванията.
Представен е счетоводен амортизационен план на ответното
дружество към м. март 2015 г., ГФО за периода 2010 г. – 2014 г.,
инвентаризационни описи и сравнителна ведомост за 2013 г. и 2014 г., ГДД и
одиторски доклади по финансовите отчети, представени от ответника. ГФО за
периода 2010 – 2014 г. са събрани и от НАП.
Въз основа на събраните писмени доказателства, и след
справки в счетоводството на двете страни по делото е изслушано основно и
допълнително заключения на ССЕ, изготвено от вещото лице А. Ф. – П.. Тя е посочила, че в периода 2010 – 2014 г.
дълготрайните материални активи на ответника са формирани основно от
оборудване, машини и стопански инвентар. През 2012 г. основния пасив е бил
дългосрочен, но през останалите години са преобладавали краткосрочните
задължения. Краткосрочните задължения към 2010 г. са били в размер на
34 000 лева, като през 2011 г. рязко са нараснали по размер до
165 000 лева и са останали над 100 000 лева в следващите години,
нараствали са постоянно, като към края на 2014 г. са в размер на 212 000
лева. Вещото лице е установило, че задълженията към „Л.Д.“ ООД са отразени през
2012 г. като дългосрочни, макар според издадените фактури това да са
краткосрочни задължения.
По отношение структурата на активите в изследвания период
вещото лице е посочило, че активите са основно дълготрайни, като през целия
период техния дял е около и над 80%, а към 31.12.2014 г. същите съставляват
89.7% от всички активи. Размерът на краткотрайните активи намалява от 2010 г.
към 2014 г. През 2013 г. и 2014 г. основните краткосрочни активи са краткосрочни
вземания. Само през 2010 г. краткотрайните активи са се формирали от материални
запаси. През 2011 г. и 2012 г. се наблюдава наличие на парични средства, като
през 2013 г. и 2014 г. такива липсват.
Ответникът не е предоставил данни на вещото лице относно падежа
на вземанията му, които са формирани основно от вземания по авансови доставки и
надплатен данък печалба, но за периода същите варират между три хиляди до под
хиляда лева.
Вещото лице П. е определила коефициентите на ликвидност на
ответното дружество за периода 2010 г. - 2014 г. Коефициентът на обща
ликвидност за 2010 г. е 0.088, за 2011 г. – 0.224, за 2012 г. – 0.410, за 2013
г. – 0.094 и за 2014 г. - 0.050.
Коефициентът на бърза ликвидност за 2010 г. е 0.000, за
2011 г. – 0.175, за 2012 г. – 0.330, за 2013 г. – 0.084 и за 2014 г. - 0.041.
Коефициентът на незабавна ликвидност за 2010 г. е 0.000, за
2011 г. – 0.169, за 2012 г. – 0.294, за 2013 г. – 0.009 и за 2014 г. - 0.000.
Коефициентът на абсолютна ликвидност за 2010 г. е 0.000, за
2011 г. – 0.169, за 2012 г. – 0.2946, за 2013 г. – 0.094 и за 2014 г. - 0.000.
Изрично е посочено, че коефициентите за 2012 г. са
изчислени при отразяване на задълженията към „Л. Д.“ за 2012 г. като
дългосрочни. Изчислен е алтернативен вариант на коефициентите, при
съобразяване, че задълженията към „Л.Д.“ ООД всъщност са краткотрайни
задължения с падеж през 2011 г., като по този начин за 2012 г. коефициентите са
още по-ниски: съответно 0.187 за обща ликвидност, 0.150 – за бърза ликвидност,
0.134 за незабавна и абсолютна ликвидност.
Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост за
2010 г. са нулеви. За 2011 г. коефициентът на финансова автономност е 0.121, а
на задлъжнялост – 8.25. През следващите години тези коефициенти са отрицателни
величини. Това означава, че за целия период „С.“ ООд има декапитализиран
собствен капитал и е зависима от кредиторите си.
Коефициентите за рентабилност, които показват ефективността
на приходи от продажби, на собствения капитал и на привлечения капитал, са
отрицателни величини за целия период 2010 – 2014 г., което показва високата степен
на декапитализация на дружеството.
Дружеството е имало положителен финансов резултат само през
2012 г., а през целия останал период е работило на загуба и положителният
резултат от 2012 г. не е могъл да компенсира загубите.
Само през 2010 г. и 2011 г. имуществото на дружеството е
могло да покрива задълженията му. От 2012 г. съотношението активи/задължения е
отрицателна величина, която става все по ниска (-37, -62, -111)
Вещото лице е установила, че в счетоводството на „С.“ ООД
са отразени задълженията му към „Л.Д.“ ООД по процесните пет фактури, като
разлика се наблюдава само в размера по фактура № 132/30.06.2011 г., посочен
като 19 000 лева, или общо осчетоводено задължение към молителя е в размер
на 128 632 лева. Към датата на изготвяне на основното заключение вещото
лице е изчислило, че ответникът дължи лихва за забава на молителя по процесните
пет фактури в общ размер на 37 082.64 лева.
Дружеството е имало задължения и към други кредитори – „В.Ф.“
ООД (за 2012 г. – 104 078.79 лева, за 2013 г. – 74 625.59 лева и за
2014 г. – 71 617.95 лева), както и задължения за осигуровки и данъци, но
основното задължение е към „Л.Д.“ ООД. През 2014 г. е направена ревизия за 2012
г., като е съставен ревизионния акт № **********/04.08.2014 г. за дължими за
довнасяне ДДС и корпоративен данък, както и лихви. Тези задължения не са
отразени в баланса на дружеството за 2014 г.
Вещото лице е посочило кредиторите на ответника към края на
всяка година от изследвания период. Прави впечатление, че към края на 2010 г. има
няколко кредитори, а към края на 2011 г. броят им е увеличен, като неплатено от
предходната година остава задължение към А. ООД в размер на 314 лева, но се
натрупват нови задължения със значителен размер – това към „Л.Д.“ ООД,
осчетоводено в размер на 155 000 лева. Към края на 2012 г. неплатени
остават задължения към четири кредитори, възникнали през предходната година,
включително молителя („М.*“ ЕООД – 643 лева, „М.М.*“ ЕООД – 1353 лева, Л.Д. ООД
– 133 000 лева, А. ООД – 314 лева). Същите задължения остават непогасени и
през 2013 и 2014 г., като броя на кредиторите продължава да се увеличава. През
2012 г. е вписано задължение към „В.Ф.“ ООД в размер на 104 000 лева,
което през 2013 г. същото е в размер на 74 635 лева, а през 2014 г. – 71 617лева.
Част от възникналите нови задължения през 2013 г., които са все под 1000 лева,
остават непогасени и през 2014 г. (напр. към М. СНЦ – 203 лева, към В.* ЕООД –
481 лева, Л.Е.Т. ООД – 74 лева, П. ЕООД – 60 лева и др.)
Към датата на основното заключението и по инвентаризационен
опис към 31.03.2015 г. дружеството притежава ликвидни активи с балансова
стойност 73 953 лева, представляващи машини, оборудване, стопански
инвентар, метални конструкции. Към 31.12.2014 г. същите са на стойност
96 235 лева, но през 2015 г. част то активите са отписани като напълно
амортизирани.
Ответникът е направил последно плащане към молителя на 03.09.2013
г., като е платил 1400 лева по фактура № 132/30.06.2011 г. Изплатил е всички
фактури, издадени от молителя през 2010 г. и 2011 г. до фактура № 132. Всички
процесни фактури са осчетоводени и от двете страни по делото, като „С.“ ООД ги
е включило и в дневниците на покупките и Справките декларации по ДДС за
съответните периоди, като е ползван данъчен кредит по тях.
В допълнителното си заключение вещото лице е посочила, че
според счетоводната политика на „С.“ ООД за 2010 г. основната дейност на дружеството
е „дейност на питейни заведения“. Приходи от тази дейност са регистрирани до
края на 2013 г. През 2014 г. и след това приходите не са от основната дейност.
През 2014 г. има приходи от продажба на дълготрайни активи.
В периода 01.01.2015 г. – 31.08.2015 г. дълготрайните
активи на ответника са спаднали до 61 000 лева. Задълженията му към тази
дата са 197 000 лева. Последно плащане е извършено на 30.06.2015 г. в
полза на „В.Ф.“ ООД в размер на 4000 лева, като към 31.08.2015 г. задълженията към
това дружество са 62 805 лева. Разплащания към други кредитори със стари
просрочени задължения няма. Общият размер на задълженията е около 194 000
лева.
Вещото лице е посочило, че питейното заведение, което
оперира ответникът на бул. „*** се помещава в наето помещение, за което всички
наеми са заплатени. През 2013 г. е нает и апартамент на същия адрес, като
наемната цена е плащана, но не е осчетоводена като задължение.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена
молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по
търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
длъжника или задължение по частно държавно вземане. В настоящия случай съдът е
сезиран от търговско дружество, което твърди, че е кредитор на „С.“ ООД по
договор за доставка на стоки и техния монтаж поради което производството е
допустимо.
Молителят в настоящото производство е твърдял, че
ответникът е свръхзадължен, кумулативно с твърдението, че същият е изпаднал в
неплатежоспособност. Няма пречка тези две основания за откриване производство
по несъстоятелност да бъдат разгледани кумулативно, като след направения анализ
решение бъде постановено въз основа на това от тях, чиято дата на настъпване е
по-ранна. Двете основания кумулативно могат да бъдат основание за откриване на
производството, само ако датите на настъпванети им съвпадат. Двете могат да
съществуват паралелно, но е възможно свръхзадължеността, каквато е определена
от чл. 742 ТЗ, да е възникнала по-рано, без да е налице неплатежоспособност,
поради което е добре преди настъпване на състоянието на неплатежоспособност да
бъде открито производство по несъстоятелност и да бъде дадена възможност за
оздравяване на свръхзадълженото предприятие. Възможно е и обратното съотношение
(така Решение № 201/11.12.2014 г. по т. дело № 659/ 2014 г. на ВКС, І
т.о.)
Съгласно разпоредбата на чл.608 ТЗ неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по
частно държавно вземане.
В чл. 608, ал. 3 ТЗ законът е установил презумпция за
неплатежоспособност при спиране на плащанията.
Съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ търговецът е свръхзадължен, ако
неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения.
По наличието на
предпоставките по чл. 608 ТЗ
Установявява се, че длъжникът „С.“ ООД има качеството
„търговец“ – същото е търговско дружество, регистрирано съобразно разпоредбите
на Търговския закон чрез вписване в търговския регистър с ЕИК ***, поради което
и на осн. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ ответникът е търговец.
Установи се още, че ответникът има изискуеми парични
задължения към „Л. Д.“ ЕООД за заплащане цена по договори за доставка на мебели
и услуги по тяхното сглобяване, предвид следното:
В случая молителят твърди неизпълнение на пет конкретни договори за доставка
(продажба) на мебели и пет договора за изработка, свързани с монтажа на
доставените мебели, сключени според съдържанието на описаните в молбата по чл.
625 ТЗ фактури в периода 30.06.2011 г. – 31.10.2011 г. По делото не са събрани
доказателства, че предложение за сключване на всеки договор е отправяно и че
предложението е приемано изрично. По делото обаче са събрани доказателства за
конклудентно приемане на предложение за сключване на договори такива, каквито
са обективирани в издадените фактури. Процесните пет
фактури са осчетоводени и от двете страни, а ответникът ги е включил в
дневниците на покупките си, както и в съответните Справки-декларации подадени
към НАП в съответните периоди. Установи се още, че ответникът е извършвал и частично
плащане по фактурата от 30.06.2011 г. Съгласно трайната практика на ВКС,
създадена по реда на чл. 290 ГПК, която е задължителна за настоящата инстанция,
осчетоводяването на издадените фактури от получателя и включването им в
дневниците на покупките му, както и в Справките –декларации, имат правната характеристика на извънсъдебно
признание, както относно задължението във вида, в който е материализирано във
фактурите, така и за съществуването му (решение № 42/19.04.2010 г., по т.д. № 593/2009 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС, решение № 109/07.09.2011 г. по т.д. № 465/2010 г. , ІІ
т.о. и др.)
Чрез осчетоводяване и деклариране на фактурите ответникът
конклудентно е приел предложението за сключване на договорите, обективирани във
фактурите. Плащането по първата от тях, макар и две години по-късно,
потвърждава договора и съставлява признание за изпълнението му. Оспорването на
фактурите по съдържание едва с отговора на молбата по чл. 625 ТЗ години
по-късно не представлява своевременно възражение от страна на ответника срещу
предложенията на продавача. Тъй като няма точни данни относно датите на
осчетоводяване, то следва да се приеме, че договорите са сключени на датите, в
които фактурите са издадени. Липсват и данни да са издавани кредитни известия
за задълженията по фактурите, каквито би следвало да има, ако договорите бяха
развалени поради неизпълнението им от страна на ответника. Напротив,
задължението по фактурите е признавано като съществуващо във всички последващи
години чрез осчетоводяването му, а през 2013 г. е извършено и плащане по едната
фактура. На следващо място, разпитаните свидетели безпротиворечиво установиха,
че в питейното заведение на ответника на бул. „*** работници на молителя са
монтирали доставени от тях мебели и оборудване, като това е ставало в периода
2010 – 2011 г., както и са описвали оборудване, каквото се установява да
налично и по представените по делото описи на имуществото на ответника на
посочения адрес (справка и протокол за опис от ЧСИ).
Ето защо следва да се приеме за доказано, че
страните са сключили пет договора за доставка на мебели и техния монтаж, като
конкретните мебели и оборудване са описани в приложените към фактурите
спецификации, както и че молителят е изпълнил задължението си да ги достави и
монтира. За ответника е възникнало задължение да заплати цената на мебелите и
услугата по монтаж, които са уговаряни като глобална сума. Тъй като страните не
са уговорили друго, цената на продаваните мебели е била изискуема при
доставката – чл. 327, ал. 1 ТЗ. Доколкото извършването на услугата монтаж е
съпътстваща продажбата на мебелите, а цената за двете е уговорена общо, следва
да се приеме, че цялата цена е била платима при предаване на мебелите, както и
че предаването е ставало най-късно в деня на издаване на фактурите, в които
тази дата е посочена и като дата на данъчно събитие.
Вземането на молителя не е предмет на настоящото
дело, поради което не е необходимо да бъде установен размера му с абсолютна
точност. Установи се обаче, ме същото възлиза на над 130 000 лева – главница
и лихви за забава.
Сключените договори за покупко-продажба са търговски сделки поради
качеството „търговец“, което имат двете страни (чл. 286, ал. 1 във вр. чл. 3 ТЗ), а и несъмнено в случая същите са свързани с търговската дейност и на двете
страни.
Следователно, молителят е материалноправно легитимиран да иска
обявяване неплатежоспособността на ответника – същият има изискуемо парично
вземане от търговска сделка.
Възможността на ответника да изпълнява изискуемите си парични си
задължения към кредиторите следва да бъде установен чрез цялостен анализ на
финансово-икономическото състояние на дружеството и ако се установява обективна
и трайна невъзможност за такова изпълнение и длъжникът не разполага с
достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите
на кредиторите, то длъжникът е неплатежоспособен.
В
съдебната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК е разяснено по
задължителен за по-долните съдилища начин, че неплатежоспособността е едно от
двете законоустановени основания за откриване на производство по
несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността и както бе посочено, тя е обективно трайно икономическо състояние,
което е правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на
търговеца да изпълни определени от закона изискуеми парични
вземания. Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т.нар.
краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези,
които са изцяло изискуеми в срок до една година, а текущите задължения включват
освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения (дължими в период
по-дълъг от 1 година), които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния
период. Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения
следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо
предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар.
постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите
задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би
могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би
преустановило работа. От това правило може да има изключение в случаите на
преобразуване/преструктуриране на дейността на предприятието, тежестта на
доказването, за което е на длъжника. Краткотрайните /текущите/ активи на
предприятието /т. нар. оборотен капитал/, за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период (1 год.), участват
еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид
горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608,
ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на
база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи -
възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства
на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите
показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност,
свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите
за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички
или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали,
стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 год),
краткосрочни финансови активи (акции, облигации и др. подобни, закупени със
спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични средства, като
групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях.
Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може
незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки го. С оглед
отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на
икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на
ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се
извършва съпоставяне към краткосрочните задължения/текущите задължения на
определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната
ликвидност. Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички
краткотрайни активи към краткосрочните задължения, докато при другите
коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко
групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всички от тях. Разликата
между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се
изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси.
Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на
наличните паричните средства към текущите задължения, поради което при едно
действащо предприятие този показател е най-динамичен /както беше посочено,
наличните парични средства са най-ликвидните активи, които могат да се променят
многократно вкл. и в един и същи ден/.
Тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопанските операции се трансформират в парични средства, по начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. Така например, ако материалните запаси са непродаваеми, от значение за преценката на възможността на предприятието да изпълни текущите си дългове ще бъде не коефициентът на обща, а на бърза ликвидност, при изчислението на който се вземат предвид всички краткотрайни активи без материалните запаси. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания.
На следващо място, коефициентите на ликвидност зависят и от вътрешната структура на краткотрайните активи т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на самите краткотрайни активи, което пък от своя страна е функция от конкретната основна дейност на предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност /под базовия за отрасъла за съответния вид показател на ликвидност/ може да се дължи на малкото тегло на краткотрайните финансови активи, съответно краткосрочни вземания и паричните средства от общия размер на краткотрайните активи и да сочи на по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/. Когато коефициентите на обща, съответно бърза ликвидност са в норма, но останалите два коефициента на незабавна и абсолютна ликвидност са под базовите за отрасъла стойности, е необходимо да се докаже причината за това, за да може да се направи еднозначен извод за липса на ликвидност на материалните запаси, съответно на краткотрайните финансови активи, а от там и за неприложимостта на първите два коефициента като икономически показатели. От значение са и обращаемостта на конкретните текущи активи, нейната динамика и посока на развитие/намаление или увеличение на обращаемостта/ и съпоставимостта й със стандартната обращаемост на съответния тип актив, липсата или наличието на цикличност при осъществяване на бизнеса на предприятието и от там и на паричните постъпления, разликата в способността при управлението на бизнеса в един и същи сектор да се извлече от актива възможната максимална изгода за предприятието и от там генерирането на различни парични потоци от един и същи вид актив от различните предприятия в отрасъла.
Коефициентът на финансова автономност и реципрочния на него показател на задлъжнялост дават съотношението на собствения към привлечения капитал /базов 0.33/, съответно на привлечения към собствения капитал на предприятието. С оглед на информацията, на която са носител, посочените коефициенти имат само спомагателен характер при преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност на предприятието, тъй като те не отчитат каква част от задълженията на предприятието, формиращи привлечения капитал, са краткосрочни/текущи и съответно се покриват при реализацията на краткотрайните активи. При добри показатели за ликвидност и лош на финансова автономност/ задлъжнялост липсва състояние на неплатежоспособност на търговеца към момента на устните състезания. В тази хипотеза е налице единствено индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да обслужва плащанията си, поради размера на дългосрочните си задължения. Меродавно обаче за откриване на производството по несъстоятелност е настоящото икономическо състояние на предприятието, като очакването в бъдеще да настъпи неплатежоспособност на търговеца не е основание по см. на чл.608, ал.1 ТЗ за откриването на производството.
С
оглед на изложеното се приема, че по правило коефициентът на обща ликвидност се
явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна
ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при
формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните
материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост
или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им
са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ ще е
този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при
изчисляването на който включените активи, могат реално да бъдат трансформирани
в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за
установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните,
съответно текущите си задължения. Когато коефициентът на обща ликвидност е
съответен на базовия за отрасъла, но стойността на коефициент на бърза,
незабавна или абсолютна ликвидност е под стойността, характерна за отрасъла,
следва да се установи конкретната причина за това. Коефициентите на финансова
автономност / задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри
показатели на ликвидност не сочат на наличие на състояние на
неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално
настъпване на това състояние в бъдеще. (така Решение
№ 71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, I т.о.
и Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на ВКС, II т.о. и)
От изслушаните по делото основно и допълнително заключения
се установи, че за един продължителен период от време – от 2010 г. до 2015 г.
длъжникът е съществувал в състояние на неплатежоспособност – всички коефициенти
за ликвидност през целия период са много под референтните стойности.
Краткотрайните активи са формирани основно от вземания, с изключение на 2010
г., когато дружеството има само материални запаси, а през 2011 г. основната част
от активите са материални запаси и парични средства. През посочения период
коефициентите на финансова задлъжнялост и финансова автономност са далеч извън
препоръчителните референтни стойности, като дори придобиват отрицателна
стойност, поради отрицателните стойности на собствения капитал, което всъщност
може да се отчете като влошаване. През 2013 г. и 2014 г. дружеството има
основно краткосрочни вземания, но и те намаляват (през 2013 г. са 16 000
лева, а през 2014 г. – 9000 лева). Към 31.08.2015 г. са реализирани приходи в
размер на 17 000 лева по фактури, но не от основната дейност.
През 2010 г. дружеството има сравнително малки задължения,
като всички са краткосрочни и погасява по-голямата част от тях. В 2011 г. е
пренесено само задължение към „А.“ ООД в размер на 314 лева.
През следващите години задълженията рязко се увеличават,
като към 2014 г. са 218 000 лева, а към 31.08.2015 г. – около 197 000
лева. Следва да бъде посочено, че не са осчетоводявани задължения за наем на
апартамент, който е с размер на около 3000 лева месечно. Поеманите през 2011 г.
и следващите години задължения, които са осчетоводени, не са заплащани, като се
изключат задълженията за ток, вода, газ и наем. Не са осчетоводени и публични
задължения в размер, надвишаващ 16 000 лева, установени през 2014 г. с
ревизионен акт, а задълженията към „Л.Д.“ ООД през 2012 г. неправилно са
осчетоводени като дългосрочни. Ако се прибавят и неосчетоводените публични
задължения, то всички коефициенти от 2012 г. насам ще се приближат до 0.
Дълготрайните активи също са намалявали постоянно като
стойност, поради амортизацията им, като дружеството е започнало през 2014 г. да
продава от тях. От 2014 г. дружеството няма приходи от основната си дейност и
не притежава парични средства.
Изложеното обосновава извод, че още през 2010 г. „С.“ ООД е
била неплатежоспособно дружество, което не е можело да погасява краткотрайните
си задължения по търговски сделки с краткотрайните активи. Въпреки това, към
този момент дружеството все още е притежавало достатъчно дълготрайни активи,
които са му давали възможност да генерира приходи и да погасява част от
задълженията си от тях, а останалите е могло да погаси с дълготрайните си
активи, без опасност за кредиторите.
През следващата 2011 г. финансово-икономическото състояние
на дружеството се е влошило – поети са задължения, които не са погасявани и не
е могло да бъдат погасявани с краткотрайните активи. Делът на притежаваните
дълготрайни активи се е увеличил, но това са били основно машини и оборудване
за основната дейност (кафе машина, ледообразувател, пейки, маси, столове,
изкуствена растителност и др.), а друга част са СМР, които са счетоводен актив,
но не са практически ликвидни. За покриване на задълженията вече е трябвало
дружеството да се раздели с по-голямата част от дълготрайните си активи, което
пък би означавало, че ще се лиши от основни средства за дейността си, без които
не може да я извършва. В същото време дружеството е поело значителни по размер
задължения, които не е плащало и които изцяло са преминали като задължения и в
следващата година (включително процесното задължение към молителя). Предвид
изложеното, следва да се приеме, че към средата на 2011 г. (когато е възникнало
задължението по фактура № 132/30.06.2011 г.) плащанията са спрели поради обективна
невъзможност на ответника да плати, а не поради друга причина. През следващите
години финансовото състояние на „С.“ ООД трайно и постоянно се е влошавало,
активите са намалявали, започнала е продажба на дълготрайни активи.
Задълженията са се увеличавали.
Изложеното обосновава извод, че ответникът е изпаднал в
неплатежоспособност още през 2010 г., но това състояние е станало трайно и
забележимо през 2011 г., като към края на тази година вече е съществувала и опасност
за кредиторите (разликата между имущество и задължения не е голяма, а
краткотрайните активи са по-малки от краткосрочните задължения). Тази тенденция
се е запазила – увеличаване на задълженията, редки частични плащания в малки
размери на големите кредитори ( едва 1400 лева на „Л.Д.“ ООД през 2013 г. и
частични, макар и ежегодни плащания към „В.Ф.“ ООД във все по-малък размер – от
около 30 000 лева през 2013 г. до 4000 лева през 2015 г.), все
по-намаляващи коефициенти на ликвидност с показатели близки до 0, което показва
необратимост на състоянието. Не са представени никакви доказателства от
ответника, че след 31.08.2015 г. е настъпила промяна в това състояние на
неговата платежоспособност, (че е преодолял затрудненията си и разполага с
достатъчно имущество да покрие задълженията си без опасност за кредиторите,
които отрицателни предпоставки за откриване производство по несъстоятелност са
уредени в чл. 631 ТЗ). Единствените му активи са частично оборудване за питейно
заведение, както и СМР, които, макар да имат балансова стойност към 31.08.2015
г. в размер на 63 000 лева, вероятно могат да бъдат продадени на пазара на
по-малка стойност, тъй като още през 2014 г. са оценени от ЧСИ на около
50 000 лева.
При констатираната неплатежоспособност, следва да се установи началната дата на това състояние. В своята трайна практика ВКС застъпва становището, че началната дата на неплатежоспособността се определя въз основа преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява началния момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни/ текущи задължения с краткотрайните (текущи) активи, като спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на последното извършено плащане към кредитор/и сами по себе си, без изследване на причините за тях, не са достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника. Това е пряко изводимо и от разпоредбата на чл.608, ал.3 ТЗ, предвиждаща, че неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитора. (така Решение № 80/08.10.2015 г. по т.д. № 1565/2014 г. на I т.о.)
По отношение датата, на която ответникът е изпаднал в неплатежоспособност може да се приеме, че това е датата, на която през 2011 г. дружеството е спряло плащанията си, като израз на тази неплатежоспособност, при съобразяване посоченото по-горе относно финансово-икономическото състояние на длъжника към този момент. Единственият значителен кредитор по това време е „Л.Д.“ ООД и към 30.06.2011 г., когато е извършена първата доставка на мебели по фактура № 132/2011 г. ответникът не е бил в състояние да заплатил доставените вещи на стойност 20 400 лева. Останалите задължения от 2011 г. са под или около 1000 лева, поради което не са ясен критерий за момента на изпадане в неплатежоспособност. Ето защо, съдът приема, че именно това е датата на неплатежоспособност.
По отношение на свръхзадължеността – такава е настъпила
през 2012 г., когато вече стойността на имуществото е било под размера на
паричните задължения. Доколкото датата на неплатежоспособността е по-ранна, то
съдът следва да открие производство по несъстоятелност въз основа на нея.
Съдът намира, че от данните относно постоянното негативно
развитие във времето на финансово-икономическото състояние на длъжника и
достигането на нулеви коефициенти на
ликвидност, продължаването на дейността му би увредило масата на несъстоятелността,
тъй като дружеството продължава да заплаща наем и консумативи при почти спряла
дейност, поради което едновременно с обявяването на неплатежоспособността и
откриване производство по несъстоятелност, следва да бъде прекратена дейността
му и длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност, каквото искане изрично е
направено от молителя.
Тъй като в хода на съдебното дирене се установи, че
ответникът притежава оборудване за
питейно заведение, за чиято пазарна стойност към момента няма данни, но към юни
2014 г. същата е била около 50 000 лева и същото е запорирано по реда на чл.
629а ТЗ, то към момента не са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ за
спиране на производството. Следва да бъде дадена възможност на временния
синдик, който ще бъде назначен, да направи доклад относно състоянието на
дружеството и при необходимост, да бъде дадена възможност на заинтересованите
да привнесат разноски.
Молителят не е упражнил правото си по чл. 628, ал. 4 ТЗ да
посочи временен синдик, поради което същият следва да бъде определен от съда.
Възнаграждението му следва да бъде в размер на 800 лева, съобразно наличните
данни за дружеството, неговото имущество и броя на кредиторите му.
Следва да бъде насрочено Първо събрание на кредиторите.
По разноските. Молителят има право на разноски, каквито са доказани в
размер на 250 лева за държавна такса и 1000 лева за вещо лице.
Воден от горното и на осн. чл. 608 ТЗ, във вр. чл. 630, ал.
2 ТЗ, съдът
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТА на „С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 30.06.2011 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника С.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ длъжника С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** и ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ
НА ДЕЙНОСТТА МУ, на осн. чл. 630, ал. 2 от ТЗ.
ПРЕКРАТЯВА правомощията на органите на длъжника С.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***.
ЛИШАВА длъжника от правото да управлява и да се
разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на
длъжника.
ПОСТАНОВЯВА започване на осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.
НАЗНАЧАВА за временен синдик М.Г.Ш.,***, включен в
одобрения списък на синдиците, с текущо
месечно възнаграждение в размер на 800 лева.
ОПРЕДЕЛЯ за дата на встъпване на временния синдик 3
дни от съобщението.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на 04.08 2016 г.
– 10.00 ч. в *****, находяща се в гр. *****, съдебна зала № **, при дневен ред: 1. Изслушване
доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ, 2.Избор на постоянен
синдик, определяне на възнаграждението му; 3. Избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „Л.Д.“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева – разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На осн. чл. 622 и чл. 624 от ТЗ препис от
решението да се изпрати незабавно за вписване в търговския регистър на
Агенцията по вписванията.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в ал. 1 от ТЗ.
На осн. чл. 634в ал. 2 от ТЗ препис от решението да се връчи на
страните по делото и да се съобщи на определения временен синдик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд, в 7-дневен срок от вписването му в
търговския регистър.
СЪДИЯ: