РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II въззивен състав, в публичното съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. СТЕФАН МИЛЕВ
2. ПАВЕЛ
ПАНОВ
при секретар Мариана Косачева и с
участието на прокурор А.В.като разгледа докладваното от съдия Коев ВНОХД № 4868 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXVIII от НПК.
С решение от 28.02.2019 г., постановено по НОХД № 13118/2018 г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав, подсъдимата Г.К.П., родена
на *** ***, ЕГН **********,
неомъжена, неосъждана(реабилитирана), без образование, адрес: гр. София, ж.к. „*********,
е призната за невиновна в престъпление по чл. 322 от НК за това, че на 17.03.2017 г.
около 15.00 часа в гр. София, ж.к. „*********пред апартамент № 36, не попречила
на извършването на очевидно тежко престъпление
- измама (съставомерно по чл. 209, ал. 1 от НК) , като могла да стори
това без опасност за себе си и за другиго
- в посочената дата и час неустановено лице от женски пол, познато на П.
и в нейно присъствие, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудило убеждение
у С.В.Р., че има направена магия и ще умре, като в замяна била поискана сумата
от 500-600 Евро или злато, като с това причинила имотна вреда на стойност
2116.80 лв / две хиляди сто
и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/
на С.В.Р., представляваща стойността на предадените от Р. златни бижута, поради
което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК е оправдана по повдигнато
обвинение по чл. 322 от НК.
Срещу постановената присъда е депозиран протест на прокурора И.
Иванов от Софийска районна прокуратура.
В протеста прокурорът твърди, че решението
е неправилно и незаконосъобразно. Иска неговото отменяне като счита, че
съдебният състав неправилно е анализирал и преценил доказателствената
съвкупност, в резултат на което е признал подсъдимото лице за невиновно, като
този извод на съда не се подкрепял от целия събран доказателствен материал по делото.
С протеста се иска отменяне на решението
и постановяване на ново, с което подсъдимата да бъде призната за виновна в
престъпление по чл. 322 от НК, да й се наложи административно наказание в
размер около средния, предвиден в закона и да й се възложат разноските по делото.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция представителят на СГП А.В.не
поддържа протеста. Прокурорът намира решението на СРС за правилно и законосъобразно
и предлага като такова да бъде потвърдено.
Защитникът на подсъдимата П. – адв. Й.,
поддържа първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Счита, че
съдът е достигнал до единствения възможен извод, че обвинението не е доказано
по несъмнен начин.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в допълнението към него и
след като на основание чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт, прие за установено следното:
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, като е събрал
и проверил следните доказателствени източници: показания на свидетелите С.В.Р.,С.М.Д.,
З.С.С., Р.К.Г., С.Х.П.; писмени доказателствени средства и доказателства:
протокол за претърсване и изземване, протокол за доброволно предаване,
протоколи за разпознаване на лица, извлечение на партида на имот от Агенция по вписванията и копие от
нотариален акт, справка за съдимост, два броя приемо-предавателни протоколи,
представени от защитата в съдебното заседание; експертизи: съдебно –оценителна
експертиза; веществени доказателства: -
бяла кърпа, съдържаща стърготини, приобщени на чл. 283 от НПК и обсъдени по
реда на чл. 107 , ал. 5 от НПК.
След извършен собствен анализ на
доказателствените материали настоящият съдебен състав установи фактическа
обстановка, идентична с приетата от първата инстанция, а именно:
На 17.03.2017 г. в 15.04 часа подсъдимата
Г.К.П. заедно с още едно лице от женски пол, неустановена и неоткрита в хода на
разследването, позвънили на входния звънец на апартамент № *********, ж.к. „*************“,
гр. София, в който живее свидетелката С. Р. заедно с близките си. Поради
скорошната кончина на нейната майка, на входната врата имало залепен некролог.
След като Р. отворила вратата, видяла пред прага си две непознати жени от
ромски произход, една от които в последствие е разпозната като обвиняемата Г.П..
Жените стояли една зад друга, като подсъдимата стояла зад неизвестната
извършителка на неконкретизирано разстояние, и не е имала видимост и възможност
да чува какво се случва пред нея. Именно неустановената
извършителка попитала Р. за стари дрехи и след като свидетелката отговорила
отрицателно, непознатата жена й казала,че й е направена магия, заради която ще
се раздели с приятеля си и ще умре. В
потвърждение на думите си, че на свидетелката й е направена магия тя
извадила увито в парцал яйце, счупила го и показала на Р., за да види малките
червеи, които се движели в черупката. Непознатата извършителка предложила да
развали магията, но казала, че за целта са й необходими банкноти в евро на
стойност около 500-600, като за пример показала банкнота от 100 лева. С. Р.
отвърнала, че не разполага с такава голяма сума, тогава непознатата заявила, че
магия може да се развали и със злато. Притеснена от случващото се младата жена
влязла в дома си и донесла златни накити на стойност 2116.80 лв., които предала
на непознатата жена, която незабелязано по думите на Р. ги скрила, като
продължавала да убеждава свидетелката в истинността на твърденията си за
направена магия, дори споделила, че чувства главоболие в резултат на силните си
усещания. След това непознатата подала на Р. предмет увит в бяла кърпа, като я
уверила, че това са златните й накити, и че не трябва да отваря кърпата до
18.00 часа, когато магията ще бъде развалена.
По време на комуникацията между
непознатата жена и свидетелката Р., обвиняемата П. стояла на площадката на
апартамента зад гърба на спътничката си, без да се намесва във водения между
двете разговор. След като неустановената жена върнала на свидетелката кърпата с
уж увитите в нея златни накити, двете с обвиняемата си тръгнали. Свидетелката е
прибрала в дома си, оставила съдържанието на бялата кърпа без да го разгледа и
излязла, след като се върнала отворила кърпата и установила, че в нея не са
златните накити, а увити стърготини и отпадъци. Осъзнавайки, че е била
измамена, свидетелката Р., се обърнала към компетентните органи с молба за
съдействие.
По повод подадения сигнал и при
наличието на достатъчно данни за извършено престъпление, било образувано
досъдебно производство по чл. 209, ал. 1 от НК.
Свидетелката Р. доброволно предала
като веществено доказателство стърготините и кърпата, в която са били увити, върнати
й от непознатата жена.
С оглед подробно предоставеното
описание на двете жени, посетили свидетелката Р., е извършено разпознаване с
нейно участие. Тя недвусмислено
различила сред представените й жени обвиняемата като лицето, придружавало автора на
деянието. Опитите за разкриване на извършителката не са дали положителен резултат.
В хода на разследването е извършена съдебно-оценителна
експертиза, за изясняване стойността на инкриминираните бижута, възлизаща на
2116.80 лв., като експертизата е направено единствено въз основа на информацията
предоставена от пострадалата Р., стойността и грамажа на накитите са относителни.
Така изложената фактическа обстановка
в цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в
необходимата степен и достатъчна пълнота, предвид ограничения брой
доказателства, които е било възможно да бъдат събрани по случая.
Предвид гореизложеното, второинстанционният
съд споделя изцяло изводите, направени от първоинстанционния съд като намира за
необходимо да изложи следните допълнителни мотиви: за да бъде осъществен
състава на престъпление по чл. 209, ал. 1
от НК, то трябва да е доказано по
безспорен начин . В конкретния случай извършителят е неизвестен, данните за наличие на престъпление
се основават на свидетелските показания единствено на измаменото лице Р. и
предоставеното от него веществено доказателство: бяла кърпа с увити е нея
стърготини. Във връзка с извършеното престъпление по чл. 209, ал.1 от НК е ангажирана
наказателната отговорност на Г.К.П. за престъпление по чл. 322 от НК, за това,
че не е попречила на извършването на очевидно тежко престъпление, като е могла
да стори това без значително затруднение и без опасност за себе си или за
другиго. За да бъде осъществен състава на чл. 322 от НК, трябва да бъде
доказано, че престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, е било очевидно и е могло
да бъде възприето от подсъдимата. От събраните доказателства става ясно, че подсъдимата
Г.П. обективно не е могла да възприеме елементите от фактическия състав на
престъплението по чл. 209, ал. 1, поради
което за нея деянието не е било очевидно. От свидетелските показания на
пострадалата Р. става ясно, че подсъдимата П. е стояла на неопределено
разстояние зад извършителката на деянието, поради което е имала още
по-ограничена възможност да възприеме случващото се от измамената свидетелка,
която въпреки, че пряко е контактувала очи в очи с извършителката, е разбрала,че
е измамена на по-късен етап - едва след няколко часа. Даването на златото и впоследствие
привидното му връщане, увито в кърпа, се е осъществило между Р. и неизвестното
лице, като измамената в своите показания признава, че дори самата тя не е
успяла да види размяната. По делото не са налични никакви доказателства, от
които да се установява, че подсъдимата е знаела предварително за намеренията на
спътничката и да измами пострадалата и за начина, по който ще стори това. Няма и
доказателства, от които по безспорен начин да се установява наличието на
предварителен сговор между П. и неизвестната извършителка да измамят Р.. Няма и
доказателства, подсъдимата да е била наясно с начина на разваляне на магии или
да е била вътрешно убедена, че магии изобщо не съществуват, което би й създало
различно възприятие на ситуацията от това на измамената.
В резюме второинстанционният съдебен
състав приема, че приобщените към делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства не позволяват да се направи безспорен извод, че подсъдимата
е можела да възприеме действията на нейната спътничка или, че предварително е
знаела за тях, което да прави престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК очевидно.
Това обстоятелство е съществен елемент от
състава на престъплението по чл. 322 от НК, поради което деянието на
подсъдимата е несъставомерно.
Така мотивиран и на
основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 28.02.2019г., постановена по НОХД № 13188/2018 г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 2 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.