Мотиви по НОХД № 2135/2017г. по описа на РРС, ІV наказателен
състав
Русенската
Районна прокуратура е обвинила подсъдимия А.Т.К. в това, че на 01.03.2016г. в гр. Русе, в
качеството му на лице от състава на Министерството на вътрешните работи -
младши автоконтрольор I степен в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност - ОДПКПД“ на Сектор „Пътна полиция“
към Отдел
„Охранителна полиция“ на ОДМВР - Русе,
противозаконно повредил чужда движима вещ – лек автомобил „Опел Астра“ с
рег. № ......на стойност 1500 лв., собственост на ОД МВР-Русе, като унищожил чрез срязване с
остър предмет водно съединение, свързващо термостата с водния радиатор, като причинената вреда е в
размер на 55.00 лв. на лекия автомобил и деянието е извършено от лице по чл. 142, ал.2, т. 6 от НК -
престъпление по чл. 216 ал. 5 пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 142 ал. 2 т. 6 НК.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на подсъдимия.
По делото е допуснат за съвместно разглеждане граждански иск от ощетеното
юридическо лице за сумата от 55 лв. за причинените имуществени вреди.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.Т.К. е български гражданин, със средно образование, женен,
работи като младши
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” /ПП/ при ОДМВР - Русе, неосъждан,
ЕГН
**********.
Към 01.03.2016г. подс. К. работил
като лице от състава на Министерството на вътрешните работи, като по-конкретно
изпълнявал длъжността младши автоконтрольор
I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност-ОДПКПД“ на Сектор „Пътна Полиция“ към отдел „ Охранителна
полиция“ на ОДМВР-Русе. На същата бил назначен със Заповед № 336з-667 от
01.04.2015г. на Директора на ОДМВР-Русе. На 01.03.2016г. подс. К. изпълнявал
тази длъжност и застъпил в наряд при Сектор „Пътна полиция” съгласно
разпределението му по график, по ежедневна ведомост и ежедневна форма за отчет
за времето от 19.00 часа на 01.03.2016г. до 07.00 часа на 02.03.2016г. заедно
със свидетеля мл. автоконтрольор Г.В.,
като ползвали служебен автомобил Опел
„Астра” с ДК№ ……. Този автомобил бил предоставен за управление в горепосочения
график на подс. К. ***, Сектор „Пътна полиция” със Заповед рег. номер
1063/31.08.2008г. на директор Дирекция МТОСО-МВР, София - за обслужване на
личния състав на Сектор ПП при ОДМВР-Русе.
Въпросният автомобил бил снабден с камери за видеозаснемане на пътен контрол/камери
ВПК/, като една от тях била насочена да снима към предния капак и обхващала
пространството пред автомобила. Към тази дата - 01.03.2016г. в Сектор ПП били
налични само два автомобила със системи за видеонаблюдение. След извършен
първоначален обход с автомобила, около 20.17 часа подс. К. и св. В. се прибрали
с него в сградата на Сектор ПП, като подс. К.
паркирал автомобила на служебния паркинг в двора на сектора. Св. В.
слязъл от автомобила и влязъл в сградата на Сектор ПП, тъй като имало ПТП и
трябвало да оформя документи на гражданин. Подс. К. останал в автомобила и
извършил проба за алкохол с техническо средство на гражданин, след което
последният също влязъл в сградата на сектора. Около 20.19 часа св. К.М. - инспектор в Сектор ПП излязъл от
сградата на Пътна полиция и отишъл до автомобила, в който бил подс. К., за да вземе т.нар. РСОД /работна
станция за отдалечен достъп/, след което влязъл отново в сградата на сектора. В
автомобила и в двора на Пътна полиция край лекия автомобил подс. А.К. останал
сам. В един момент
излязъл от автомобила и отворил предния му капак, като осветил двигателния
отсек с фенерче, което държал в лявата си ръка. Отворил носената от него ножка
„Виктор – инокс“, която имала и функция отвертка и със свободната ръка пристегнал скобата на водното съденение,
свързващо термостата с водния радиотор. След това за кратко подс. К. влязъл в
купето на автомобила, след което излязъл от него и влязъл в сградата на
сектора, като автомобилът останал паркиран в двора на сектора със загасен
двигател. Около 22,15 часа подс. К. и св. В. отново потеглили с л.а., като
същият управлявал подс. К. и се отправили към района на ГКПП Дунав мост - Русе.
В един момент температурата на охлаждащата течност на автомобила започнала да
се повишава, което се регистрирало и на таблото на л.а. посредством
температурния датчик, като именно поради това около 22,23 часа подс. К. преустановил движението му. Слязъл от автомобила и погледнал към асфалта под
долната част на двигателния отсек. След това заявил на св. В., че следва да
сменят автомобила с друг, тъй като този бил повреден. Поради това подс. К.
изчакал известно време да спадне температурата на двигателя и в 22,39 часа отново
привел л.а. в движение, като в 22,53 часа нарядът се прибрал с него в двора на
Сектор ПП - Русе. В 22,59 часа служебният автомобил бил вкаран в халето на
пункта за идентификация на МПС в Сектор ПП и оставен там. След това подс. К. и
св. В. взели друг л.а. за доизкарване на наряда си до 07,00 часа на
02.03.2016г., като междувременно докладвали по телефона на св. М. за
техническия проблем и необходимостта от смяна на л.а. поради повреждането му. По негово разпореждане уведомили и дежурния офицер
при ОД на МВР – Русе, като го уведомили с кой автомобил ще продължат смяната си.
При приключване на смяната на 02.03.2016г. подс. К. изготвил докладна за
случая, като описал, че за времето, когато бил в наряд на 01.03.2016г. като
водач на л.а. ......му направило впечатление, че от време на време
температурата се покачвала над 100 градуса и в 22,40 часа, движейки се по бул.
„България” температурата надвишила 100 градуса. След изготвяне на докладната за
повредата бил уведомен св. С.С. - началник група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност“ в Сектор ПП- Русе, който от своя страна уведомил св. Х.Х.
- началник сектор ФОУССД (Финансово осигуряване, управление на собствеността и
социални дейности), а той го пренасочил за отреагиране към завеждащия
авторемонтната работилница (АРР) св. Н.М..
На 02.03.2016г. св. Н.М., завеждащ
АРР извършил оглед на място на л.а., при който констатирал теч на антифриз от
цепнатина в маркуча на водното съединение, свързващо термостата с водния
радиатор на автомобила и в този смисъл повреда в л.а., която временно не му
позволявала да бъде приведен в движение и да се използва по предназначение.
Поради това с автомонтьор Спасов транспортирали на буксир служебния автомобил
до АРР. Извършили отремонтиране чрез замяна на съединението с друго от
полицейски автомобил същата марка, за
което бил съставен протокол и л.а. бил предаден за следваща експлоатация по
предназначение. Св.М. долял и охладителна течност в радиатора на автомобила. На
св.М. му направило впечатление, че констатираният срез е нехарктерен и
неестествен, но не уведомил никого и оставил спуканото водно съединение в един
кашон с други стари водни съединения.
На 20.03.2016г. същият полицейски служебен
автомобил с ДК № Р 28
95 РН, управляван от св.М.А. е аварирал в района на ресторант „Индийски
колиби“, на 20 км. от гр.Русе. Автомобилът бил извозен до ремонтната работилница, където
св.М. му извършил оглед и установил, че има спукано на две места тройно водно
съединение, свързващо водната помпа на автомобила с радиатора и разширителния
съд. Св.М. смъкнал водното съединение и
също му направило впечатление, че едно от спукванията е неестествено. Тогава се
сетил за спуканото водно съединение от 02.03.2016г. и уведомил свой пряк
началник св.Х.Х., началник на сектор ФОУССД, като му обяснил своите подозрения,
че се касае за спуквания, които по всяка вероятност не са причинени при
нормалната експлоатация на автомобила. Едновремнно с това св.М. извадил от
кашона първото спукано водно съединение и двете ги предал на св.Х.. Последният
от своя страна уведомил ръководството на ОД на МВР – Русе и по слуая била
назначена вътрешна проверка. Проверка по случая извършили св. Б.Т., Р.К., св. С.С. и Д.Д., които прегледали и записите от
наличното от автомобила видеонаблюдение, заснело действията на подс.К. на
01.03.2016г. вечерта. Заключението на комисията било, че има данни за извършено
престъпление по чл.216 ал.5 от НК и изпратили материалите от проверката в РРП. В последствие
било образувано настоящото досъдебно наказателно производство, като в хода му
двете водни съединения и записите от видеонаблюдението били приобщени.
В хода досъдебното производство
били назначени общо три съдебно-технически експертизи – първоначална и две допълнителни
такива, от заключението на които се установява, че:
При огледа на гуменото водно
съединение, свързващо термостата с водния радиатор на л.а. с обща дължина на съединението 43 см.
се установила цепнатина /срез/ с дължина 17мм. с отвор на изтичане на охлаждаща
течност около 3 мм., направена чрез срязване с остър предмет. Предвид дадените
обяснения от подсъдимия на досъдебното производство заключението на експерта
било, че полученият срез на водното съединение на л.а. можел да бъде получен и
от нож вид „Виктор инокс“ на 01.03.2016г.
Механизмът на получаване бил посредством остър предмет, като е извършен
прободен срез на гуменото водно съединение, което действие било възможно и при
работещ двигател на л.а. В следствие на получилия се при среза отвор, от него
започвало да изтича охлаждащата течност на двигателя. При наличие на загуба на
охлаждаща течност температурата на двигателя след запалването му постепенно се
повишавала критично до 100 градуса и нагоре, което повишаване се отбелязвало на
арматурното табло пред шофьора. Този процес на повишаване на температурата
можел да продължи няколко минути след потегляне, при нормално нефорсиращо движение
на автомобила при наличие на такава цепнатина. Повърхностната цепнатина по
дължина била 17 мм, а отворът, през който изтичала течността 3мм. След
установяване на критичната температура задължително било да се предприеме
спиране на л.а. за отремонтиране, защото предстояло изгаряне на гарнитура,
спукване на блока и др. При наличие на
спиране на л.а. в диапазона от 22,23 часа до 22,39 часа – за 16 минути, било
възможно температурата на двигателя да спадне до около 60 градуса. При
последващо привеждане на л.а. в движение, температурата на двигателя започвала
да се повишава отново и за около 8-10 минути при нефорсиран режим на работа
можело да премине 100 градуса. За около максимум 16 минути автомобилът можел да
се придвижва и след това, ако продължал да се движи, можело да се получи
изгаряне на гарнитурата на двигателя. В
двигателния отсек в близост до водното съединение нямало остри детайли, от
които да се получи цепнатината. При получаване на такава цепнатина била възможна
появата на дим /пара/ при работещ двигател през предния капак на автомобила.
Заключенията на СТЕ и допълнителни
такива сочели, че срезът на водното съединение на 01.03.2016г. по време на
наряд на подс. К. бил извършен умишлено, с остър предмет. Полученият срез не
бил от износване. В тази връзка за
сравнение било изследвано друго водно съединение, демонтирано по-късно от л.а.,
за което било установено, че било силно напукано вследствие на амортизиране на
материала, т.е. от износване. Вещото лице в първоначалната експертиза посочило,
че всъщност се касае само за едно спукване, като при огледа не открил да има
второ такова. Заключението на експерта било, че повредата по него не била
идентична с тази на инкриминираното водно съединение, а в резултат на
амортизация.
По досъдебното производство са били
изискани документи във връзка с техническото състояние на
служебен автомобил с рег. № ……, както и постъпили докладни от
служители за период преди инкриминираното деяние относно сигнали дали
служебният автомобил е имал неизправности и техният характер. Видно от
приложените документи и разпити на свидетели
за служебен автомобил „Опел
Астра” с рег. № ......в действителност били постъпвали докладни в периода от
месец декември 2015г. до 29.02.2016г., но техническата неизправност се състояла
в отделянето на газове в купето на автомобила, което нямало пряка връзка с
получения срез на водното съединение на 01.03.2016г. Именно в тази насока било
и заключението на една от допълнителните ТЕ - от представените докладни записки
по делото, изготвени в периода м. декември 2015г - февруари 2016г., съобщените
технически неизправности - отделяне на газове в купето, доливане на масло и
охлаждаща течност, не можели да доведат до установената повреда срез на
01.03.2016г. върху гумен маркуч, свързващ термостата с радиатора. Тези
технически неизправности нямали пряка причинна връзка с установената повреда на
01.03.2016г.
Техническата експертиза и
допълнителната такава на приобщените от автомобила файлове с видеонаблюдение
възпроизвела на хартиен носител тръгването и спирането на л.а., престоя по
часове и местоположението му, действията на подс. К. в двигателния отсек на
автомобила - заснети обстоятелства, които имали значение за провежданото
разследване, като дала заключение, че вероятно заснетото лице бил подс. К..
Видно от заключението на СЦИЕ
стойността на употребявания лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ......към
01.03.2016г. възлизала на 1500 лв., а
разходите, необходими за отстраняване на повредата, в това число стойността на
водното съединение, свързващо термостата
с водния радиатор, разходите за монтаж и демонтаж, възлизали на 55 лв.
В хода на съдебното следствие са назначени две отделни експертизи –
трасологична и автотехническа. От заключението на трасологичната експертиза се
установява, че по инкриминираното гуменото съединение – обект № 1 - има
нарушение в целостта на материята с дължина 19 мм, като същото е непроходно, а
по тройното водно съединение (аварирало на 20.03.2016г. ) – обект № 2 - се установяват две
нарушения в целостта на материята. Първото нарушение по обект № 2 е с
максимална дължина от 25 мм, с неправилна форма и е проходно, а второто е с
размери 34 х 5 мм и е непроходно. Вещите лица заключават, че второто нарушение
върху обект № 2 е с гладки повърхности на разделяне, а армиращите влакна са
прекъснати, като в стените на нарушението се наблюдават ветрилообразни следи,
които са характерни за пробождане с остър режещ предмет и указващ посоката на
въздействие. Според вещите лица молфологията на това нарушение дава основание
да се направи извод, че то е получено в резултат на пробождане с прорязване от
твърд предмет с остър връх заострен
режещ ръб, каквито например са ножовете. Идентични са изводите на вещите лица и
по отношение на двете нарушения на обект № 2, като не могат да дадат заключение по
въпроса дали общо трите нарушения по двата обекта са причинени от едно и също
режещо средство, както и да се определят видът и размерите на същото.
От заключението на АТЕ се установява, че от месец септември 2016г. до
19.04.2018г. ремонт на двигателя на л.а. с ДК № ….. не е извършван, няма пукнатини
по цилиндровата глава, вследствие на прегряване и има деформация по челната
част на главата между горивните камери
на първи и втори цилиндър в размер на 0,30 мм при допустими 0,05 мм. Според
вещото лице тази повреда на двигателя на автомобила най-вероятно се дължи на прегряване на
двигателя от или непосредствено преди 20.10.2016г.
Гореописаната
фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства - протоколи за разпити на
свидетели, заключения на експертизи, справки, заповеди, протоколи за доброволно
предаване, приемо-предавателни
протоколи, копия от графици за дежурства, ежедневни ведомости и форми за отчет,
длъжностна характеристика, пътна книжка, фактура, квитанция, указания, правила,
докладни, справка за съдимост, протоколи
за разпити на обвиняем, декларация за ЗСМПИС и автобиография.
От събраните по делото доказателства се е установява, че подс. А.К. не е извършил деяние, а
следователно и престъплението в което е обвинен, т.е. налице е хипотезата на
чл.304 пр.1 от НПК.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че на 01.03.2016г. вечерта в 20 ч. и 20
мин. подс. К. отваря предния капак на полицейския служебен автомобил. Това се
установява безусловно от записите от видеокамерата, монтирана на таблото на
автомобила и насочена пряко към действията му в двигателния отсек на автомобила
и от обясненията на подсъдимия; други никакви доказателства по делото в тази
насока няма, т.е. това са единствените преки доказателствени източници относно
изпълнителното деяние. С носената от него джобна ножка „Виктор–инокс“, която
притежава опция отвертка той затяга скобата на водното съединение, свързващо
радиатора и термостата, след което затваря капака на автомобила и сяда в него.
От записите, съдържащи се в представения за изследване видеофайл единствено се
установява, че лицето, което извършва действията в двигателния отсек на
автомобила е подсъдимият в резултат на сравнение с негова снимка в АИС „БДС“,
т.е. по никакъв начин не може да се определи какво точно движение извършва и с
каква насоченост. Всъщност каквото и да е това движение, очевидно същото не е
причинило прободно/проходно проникване в гуменото съединение, свързващо
термостата с радиатора на автомобила. От това се налага категоричният извод, че
при това положение именно от това място, каквато е основната теза на прокуратурата,
не може да изтече охладителната течност на автомобила, съответно след това по
време на движението да повиши темперутарута на двигателя до критичните й
стойности, което да доведе до невъзможност за експлоатация на този автомобил,
съответно замяната му с друг без видеонаблюдение. Обобщено казано липсва
изпълнителното деяние на престъплението по чл.216 ал.1 от НК – унищожил водното
съединение, а щом липсва деяние, като основен и централен елемент от
обективната страна на всяко едно престъпление липсват и останалите елементи от
обективната му страна, вкл. и да обуслови и постави начало на причинноследствения
процес, а съответно и субективна страна.
На първо място следва да се
посочи, че при отварянето на предния капак на автомобила подс.К. е бил с ясното
съзнание, че всяко едно от действията му се записва от видеокамера, която е
била на около един метър и то пряко насочена в двигателния отсек. На следващо
място автомобилът е бил спрян от него в един от възможно най-осветените
участъци в двора на Ссектор „Пътна полиция“-гр.Русе, видно и от видеофайловете,
непосредствено до стаята на дежурния по произшествия, където също подс. К. е бил
със съзнание, че има друга видеокамера, която го записва, като е без значение
обективно дали тя е работела или не. Освен всичко друго при действията си в
двигателния отсек на автомобила той си е светел и с фенерче, което в най-голяма
степен позволяза да се извлекат видеофайловете от камерата и въз основа на
което в най-голяма степен са основани изводите в обвинителния акт. Именно с
фенерчето си подсъдимият е осветил двигателния отсек на автомобила, което му е
позволило да насочи ножката/отверката към скобата за водно съединение; в
случай, че би извършил прорез във водното съединение той не би имал нужда от
подобна светлина, както предвид размерите му, а така също и субстанцията му,
която е различна, вкл. и на опипване от множеството метални части в този отсек.
Съдът действително намира, че в
случай, че подс.К. е имал подобни намерения със сигурност би го извършил на неосветено
място, напр. извън сградата на сектора, без нужда да осветява допълнително с джобен
фенер и без да го извръшва на това изключително добре осветеното място където е
спрял автомобила. Очевидно при липсата на всякаква осветеност дори и при
наличната записваща видеокамера, насочена напред по посока движението на
автомобила, не биха могли да бъдат направени никакви други изводи за действията
му в двигателния отсек на колата, които да ползват както образуваното
дисциплинарно производство срещу него, а впоследствие и наказателното такова.
Монтираната видеокамера по никакъв начин не е
фиксирала действие, с което се извършва срез на водото съединение
каквато е тезата на прокуратурата, най-малко защото такова обективно не
съществува.
Всичко изложено по-горе за
действителните намерения на подс.К. да затегне водното съединение се доказва в
най-голяма степен от заключението на приетата по делото трасологична експретиза,
която в пълна степен обсосновава извода за липса на изпълнително деяние, а
съответно и за липса на причинноследствен процес, преминаващ през изхвърляне на
охладителната течност на автомобила, довела до невъзможност за управлението му
през нощта на 1-ви срещу 02.03.2016г. и съответно със зямяната му с друг без
видеокамери. Съдът кредитира именно заключението на тази експертиза, тъй като
вещите лица, които са я изготвили притежават безусловно необходимата
компетентност и квалификация в науката за образуване на следите, за разликата
от вещото лице по трите технически експретизи на водното съединение, които
въпреки, че са обозначени, като в голяма степен се явяват също трасологични
експертизи. Така в уводната част на всяка от тях е посочено, че вещото лице
притежава квалификация в областта на недвижимите имоти, машини и съоръжения,
електрохнически и автотехнически експертизи, за разлика от двете вещи лица по
трасологичната експертиза, които са специалисти в сектор „Трасология и
балистика“ към НИК – МВР. В сравнителен план дори само от методите на
изследване при трасологичната експертиза и първата ТЕ на л.3 – л.8 от том 2 от дос. пр-во се налага
извода, че при възникналото пълно противоречие и взаимно изключване между
двете следва да се кредитира единствено
заключението по трасологичната експретиза, а не по техническата. Вещите лица по
трасологичната експертиза освен първоначално визуално, впоследствие са
извършили и микроскопско изследване на наряняванията и по двете водни
съединения, за разлика от вещото лице по техническите експертизи, като именно в
резултат на това се наблюдава изключително високо ниво на детайлност – морфология на нарушенията, прекъсване на
армиращите влакна, състоянието на стените на нарушенията, налице ли са
наслагвания на едни следи върху други, структурата на конкретния вид следи (ветрилообразни), онагледено с
детайлни снимки. Именно подобен високотехнологичен метод на изследване дава
основание за изграждане на изводите на вещите лица относно начина и посоката на
причиняване на увреждането, вкл. определянето на предмета, с което е сторено
това поне по родов признак. За разлика от това първоначалната техническа
експертиза от досъдебното производство страда освен от това, че вещото лице не
притежава компетентност в областта на трасологията, но също и от метода на
изследване, който на практика се свежда единствено до визуален оглед. В тази
връзка следва изрично да се посочи и допуснатото на досъдебното производство
нарушение на чл.110 ал.1 от НПК по отношение на протокола за доброволно
предаване на л.99, том 1 от дос.пр-во, с който двете водни съединения са
приобщени към доказателствения материал по делото. Съгласно тази разпоредба веществените
доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен
протокол и по възможност фотографирани. В случая в посочения протокол
единствено е отразено, че са използвани, без да се посочи дори в най-общ план
имат ли някакви разкъсвания или не. Не е имало пречка в това следствено
действие да бъде привлечен и специалист технически помощник по аналогия по
чл.126 ал.2 от НПК именно с цел внимателен оглед и подробно описание на водните
съединения и особено на това, смъкнато от автомобила на 02.03.2016г. Този
пропуск и неяснота – в съвсем началния
етап на разследването – е съществувал още в хода на вътрешната проверка срещу
подс.К., тъй като предхождащата образуването на досъдебното производство
експретна справка от 24.03.2016г. на л.50 от том 1 също не е отговорила на изключително
съществения въпрос дали в процесното водно съединение, освен нарушаване на
целостта му, е налице проходно
проникване или не. От същата се установява единствено, че и в двете водни
съединения има нарушения в целостта им, вследствие на външно въздействие –
срязване с остро режещо средство.
При това положение съдът
възприема изцяло заключението на трасологичната експертиза, че водното
съединение, демонтирано на 02.03.2016г. няма проходно проникване и от което
следва безусловният извод, че няма как от несъществуващ отвор да изтече
охладителната течност, съответно това да стане причина за прегряване на
двигателя на автомобила. В тази връзка не могат да бъдат подминати и две
съществени обстоятелства по преценка на съда. От показанията на св.М., който го
е демонтирал се установява, че го е смъкнал от колата и то е останало в
работилницата „в едни кашон със стари водни съединения“, показанията му на л.61
от пр. за с.з от 21.12.2017г. По делото по никакъв начин не може да бъде
установено каква е вероятността св.М. да е допуснал грешка в преценката си,
най-малко защото очевидно под стари водни съединения следва да се имат предвид
употребявани и амортизирани такива, като от това също следва извода, че щом
спуканото (по преценка на
св.М.) водно
съединение не е изхвърлено, като напълно непотребна вещ, може да се направи
обоснования извод, че останалите, които са се съхранявали в кашона също са силно
увредени, вкл. и спукани, т.е. напълно непригодни за експлоатация. От тази
гл.точка обвинението на практика се крепи единствено на правилната преценка на
св.М., че именно това водно съединение е демонтирано от автомобила на
02.03.2016г., като освен всичко друго следва да се има предвид, че същото е
престояло в кашона около 20 дни след демонтирането и по никакъв начин не дава
увереност, че доколкото се касае за съвкупност от изключително еднородни вещи
не е възможно да е станала напълно неволна грешка. Не може да не бъде
споменото, че дори и трасологичната експретиза да бе констатирала проходно
нарушение във водното съединение с цялата си тежест би стоял въпросът за
степента на доказаност на обвинението и на практика цялото обвинение би се
крепяло само и единствено върху преценката (и спомените) на св.М. кое
точно водно съединение е демонтирал от
автомобила на 02.03.2016г. при всички изброени по-горе ререрви. Този извод не
може да бъде опроверган и от конкретните спомени на св.М., че „в кашона е имало
около 5 водни съеднинения, но освен че е нямало спукани, не е имало и друго от
този вид. Доколкото същият още след демонтирането на съединението му е
направило впечатление, че е „неестествено спукано“ е следвало незабавно да
уведоми своя пряк ръководител св.Х.. В тази връзка следва да се посочи, че по отношение на по-дългото водно съединение
съдът няма подобно колебание доколкото същото е предадено непосредствено след
демонтирането от св.М. на св.Х.. Всъщност тезата на обвинението, и в
частност заключението на допълнителната втората
СТЕ на л.30 – л.33 от том 2 от дос.пр-во се опровергава и от показанията на св.М.,
че след смяната на водното съединение е допълнил охладителна течност (антифриз) в радиатора,
което означава, че течността не е изтекла напълно, като обективно не е възможно
да бъде установено какво точно количество е долято предвид липсата на писмена
информация за това; приемо – предавателният протокол на л.87 от том 1 от дос.пр
- во не съдържа данни за доливане на антифриз. Съдът не кредитира посоченото
заключение на допълнителната СТЕ както в негова цялост, така също относно
излизането на дим от двигателя, което се обосновава с излив на антифриз върху
двигателя. От заключението на назначената от съда АТЕ се установя, че още след запалването на
двигателя през отвора на капачката на разширителния съд на охладителната
система и на места през уплътнението на капака на клапаните излизат отработили
газове дим, което най-вероятно е станало и вечерта на 01.03.2016г. Всъщност
дори въпросите към вещото лице по техническите експретизи от дос. пр-во от една
страна са насочващи и внушаващи определени отговори, а от друга са стъпили
върху изцяло грешната позиция, че във внодното съединение има образувал се
срез, който води до изтичане на антифриз, а съответно и това е причината за
появата на дим. Доколкото бе посочено по-горе, доколкото такъв срез обективно
не е съществувал е очевидно, че появата на дим не е обусловена от теч през
него, като източникът му може да има съвсем друг характер, вкл. и от
разхлабеното водно съединение, което подс.К. е затегнал с ножката си. Казаното по
отношение на втората допълнитена АТЕ, важи в максимална степен и по отношение
на третата такава, на л.73 – л.75, том 2 от дос.пр.во. На практика дори от
факта, че са извършени три АТЕ, две от които допълнителни, като не е ясно
изобщо къде е неяснотата и непълнотата, се налага извода, че органите на
досъдебното производство периодично, посредством този способ на доказване интерпретирали
текущо събираните в хода на резследването доказателства по почин, който изцяло
е отговарял на обвинителната теза за сметка на основополагащите изисквания на
чл.13 ал.1 и чл.107 ал.4 от НПК. В този смисъл може да се обобщи, че
евентуалните разколебавания на обвинението са преодолявани чрез нова и нова
АТЕ. Така например втори въпрос от втората допълнителна АТЕ освен, че е в
сферата на абстракциите и изобщо не е ясно какво може да се разбере под
„датчика не е добре“ е очевидно, че самият датчик, каквото и да е техническото
му състояние не може да доведе до спукване на водното съединение, тъй като и
без специални знания в областта на техниката е изначално ясно, че единствената
му функция е да информира водача за температурата на охлаждащата двигателя
течност. Въпреки, че отговор на третия въпрос (по втората допълнителна АТЕ) може да се даде
при условията единствено на неколкократен следствен експеримент с оглед
средноаретметична стойност и то в
специализирана лаборатория, това не е попречило да се даде заключение,
при различни варианти и то с точност до минути и градуси; най-малкият
недостатък е, че изобщо не е ясно какав е смисълът на словосъчетанието „(не)форсиран
режим“ на двигателя, доколкото липсва обективният критерий обороти в минута,
който е изключително променлива величина с оглед постояннната промяна на
пътната ситуация. От тази гл. точка с максимално висока вероятност би могло да
се допусне и какво би било заключението по четвъртия въпрос в случай, че вместо
ножка „Виктор–инокс“ (които са изключително многообразни), бе
разгледана хипотезата срезът на водното
съединение да е причинен от друг вид нож/ка. Очевидно е, че без представяне на
конкретното режещо средство на практика може единствено да се гадае дали е
възможно то да е причинило нарушението в целостта на материята, нещо което
изрично следва от заключението на вещите лица по трасологичната експретиза и
които дори не се наемат да определят вида и размера му, т.е. най-общите му
родови признаци.
От показанията на разпитаните
по делото свидители не могат да се направят никакви изводи във вреда на
подсъдимия, защото освен ,че обективно няма срязване на водното съединение, не
е налице и очевидец, който да е присъствал на действията на подс.К. в
двигателното отделение на автомобила вечерта на 01.03.2016г. Това важи в
максимална степен и за св. Г.В., който въпреки, че е бил на смяна с подс.К.
няма абсолютно никакви възприятия по отношение на този най-съществен по делото въпрос, а единствено
потвърждава и без това пределно ясното развитие на ситуацията след като
последният му е обяснил, че автомобилът загрява, видно от показанията на
датчика. От другите разпитани свидители, които са колеги на подсъдимия безусловно
също се установява, че автомобилът е бил в изключително лошо техническо
състояние, за което са съставени множество докладни записки и рапорти от
водачите му и редовно както на него, така и на другите служебни автомобили е
доливан антифриз (св.Г., св.Ц.) Всичко това
намира израз и може да се обобщи с
казаното от св.Х.Х.: “Този автомобил често влизаше в работилницата за
отремонтиране …“, показанията му на л.58 от пр. за с.з. от 21.12.2018г. и със
заключението на назначената от съда АТЕ. Тази експертиза освен това категорично
дава заключение, че процесният автомобил още през месец декември 2015г., т.е.
около два месеца преди инкриминираната дата, е имал проблеми с охладителната си
уредба, като констатираната неизправност през месец октомври 2016г. е довела до
пълната невъзможност за използването му. Също така от заключението на вещото
лице се установява, че „…вследствие на прегряване има деформация по челната
част на главата между горивните камери на първи и втори цилиндър в размер на
около 0,30 мм, при допустими 0,05 мм.“, т.4,2 от заключението, л.189 от пр. за
с.з. от 17.05.2018г. Проблемите на охладителната система на този автомобил се
установяват и от показанията на св.М.А., който заявява в с.з. от 21.12.2017г.,
л.65 от делото : „….както си седяхме с колегата автомобилът пръсна водно
съединение….“, имайки предвид 20.03.2016г., което е довело и да приобщаване на
второто (обект № 2 от
трасологичната експертиза) водно съединение по делото.
От всичко изложено се налага извода, че подс.К.
е бил с ясното съзнание, че охладителната система на автомобила е била
перманентно повредена и съответно е изсквала постоянна грижа, което го е и
мотивирало вечерта на 01.03.2016г. да отвори капака на същия и да притегне
скобата на водното съединение.
Съдът намира, че и липсва
всякакъв смисъл от това подс.К. да среже водното съединение с оглед на това да
продължи смяната си с друг автомобил, който не е снабден със система за
видеонаблюдение. Това е така, защото той и колегата му – в случая св.В. – не
могат самостоятелно да вземат решение с кой от наличните автомобили да заменят
повредения. Това се установява от показанията на св.М., който изрично си спомня,
че вечерта на 01.03.2016г. след повишаване на температурата на двигателя същият
е бил уведомен от подс.К. или св.В., че е наложително автомобилът да се подмени
с друг, за което е бил уведомен и дежурният при ОД на МВР – Русе, показанията
му на л.115 от том 1 от дос.пр-во, приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК, което се потвърждава
и от показанията на св. В.. От тази гл. т. съдът намира, че дори и смяната да
се продължи с автомобил, по преценка на наряда, вкл. и такъв без система за
видеонаблюдение не е имало никаква сигурност, че това ще се случи, доколкото
организацията на работата в Сектор „Пътна полиция“ е предполагала съгласуване по въпроса с две
лица на по-горестоящи длъжности, което е и станало.
Въз основа на всичко изложено
съдът намира, че липсва извършено престъпление по чл.216 ал.5 пр.3 вр.ал.1 вр.чл.142
ал.2 т.6 от НК, защото липсва изпълнително деяние и по тези причини подс.К.
следва да бъде оправдан по това обвинение.
По отношение на предявения граждански иск.
Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи от който са деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина, съединени от правната норма на чл.45 от ЗЗД. Необходимо е да са
осъществени кумулативно всички тези елементи от фактическия състав, за да е
налице непозволено увреждане. С оглед изложеното не е налице противоправно
деяние от страна на подс.К. - извършено квалифицирано унищожаване по чл.216
ал.1 от НК и следователно липсва всякакъв умисъл за извършването му. Доколкото
липсва деликт гражданският иск е напълно неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен изцяло.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: