В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Предявен е иск с правно осн. чл.109, ал. 1 ЗС. Ищците твърдят в исковата си молба, че са наследници на Ю.С.В., б.ж. на гр. З. и съсобственици на жилищна сграда (южен близнак), застроена в съсобствения им парцел *, кв. * по ЗРП на гр. З., върху площ от * кв., при квоти 2/3 за ищцата Т.К.В. и по 1/6 ид.ч. за В. и В.В. Твърдят още, че освен 1/6 ид.ч., ищцата В.В., е собственик по наследство от баща си в посочената жилищна сграда (южен близнак) със съсобственик и в жилищна сграда – І-ви и ІІ-ри етаж, с изби, гр. З., ул. А.К. № *, застроена в посочения съсобствен парцел, върху площ от * кв.м., по дарение от родителите си. Твърдят също така, че в южния близнак съсобственици са те ищците и в него ответниците нямат дял (квота), но в северния , тя В.Ю.В., е съсобственик с ответниците, като нейния дял възлиза на 6/20 ид.ч. от северния близнак. Двете жилища – близнаци имат общ покрив и общо подпокривно пространство, които са обща част на двата близнака. Подпокривното пространство е осветено от странични прозорци, отворени в подпокривен надзид и може да се използва от всички съсобственици за съхраняване на стари мебели, стари вещи, както и за качване на самия покрив с цел за неговото претърсване, ремонтиране и почистване на комините. Подпокривното пространство и самия покрив са удобно място за инсталиране на слънчеви батерии и съоръженията към тях, за инсталиране на телевизионни сателитни антени и др. Всеки един от съсобствениците има легитимен правен интерес, да му бъде осигурен достъп и да ползва, както подпокривното пространство, така и самия покрив, съобразно дела си и по начин да не пречи и на останалите съсобственици, да ги ползват съобразно дяловете им. Ищецът В.В. иска да инсталира на покрива слънчеви батерии за битова ел. енергия, за нуждите на семейството си, което е 4-членно, а останалите ищци, да държат в подпокривното пространство техни стари вещи, както и всички те да почистват комините. Твърдят, че ответниците не им дават достъп нито до подпокривното пространство, нито до покрива и комините на посочената сграда. Това тяхно поведение е неправомерно и не е съобразено със закона. Използват обстоятелството, че за подпокривното пространство и за покрива, те ищците могат да влезат единствено през северния близнак, и тъй като държат ключовете от третия етаж на цялата къща, им пречат на достъпа и от там – да ползват подпокривното пространство и самия покрив на сградата. Откъм през южния близнак нямат достъп до посочените общи части, тъй като пътя им нагоре е отрязан от желязобетонна плоча между вторият и вторият етаж на техния съсобствен южен близнак. За осигуряване на посочения достъп, поканили ответниците писмено с обратна разписка, да отключат вратата за подпокривното пространство на 19.06.2010г. от 10:30ч. преди пладне, но същите отказали да получат писмото. На посочената дата, в присъствието на представител на МВР – З. – С.М. и пожарникарят М.З.Х., както и на адвоката им, ищцата Т. и В. се опитали да влязат в посочените общи части, но не могли, тъй като вратата за към там била заключена от ответниците. Въобще не се появили, въпреки многократните позвънявания и повиквания. Молят съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците, да преустановят неоснователните си действия, с които възпрепятстват техния физически достъп до подпокривното пространство и им пречат да го ползват, ведно със самия покрив на жилищните сгради (южен и северен близнак), находящи се в гр. З., ул. А. К. № * и № *, застроени в собствения им парцел *, *, кв. * по ЗРП на гр. З.. Претендират за направените по делото разноски. Междувременно, с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело */*г., * на ищеца В.В. – Л.С.Б. му е дарила 1/20 ид.ч. от парцела, в който е застроен северния близнак на процесната сграда, както и 1/20 ид.ч. от самия северен близнак. Ответниците, чрез пълномощника си не признават така предявения от ищците иск и молят да се отхвърли като неоснователен и недоказан и им се присъдят направените по делото разноски. Ответницата Е.Б. поясни в съдебно заседание, че приживе съпругът й и наследодателят на ищците устно постигнали съгласие, те ответниците, да си построят етаж над етажа на ищците, като тавана също те са построили за тяхна си сметка. От тогава до настоящия момент, никой не е изявявал желание да ползва покрива, да се грижи за поддръжката му, дори и за да почистят комините. Докато наследодателят им бил жив, никой не е предявявал такива претенции. Заяви, че дори и нейното желание е било, те да си почистват комините, тъй като когато са запушени, пушекът влиза в етажа й, което налагало тя да ги чисти. Поясни също така, че когато претърсвала покрива, тя заплащала всички средства. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: Няма спор, че наследодателят на ищците – Ю.В., починал на 25.02.2010г. (Удостоверение за наследници № */*г., л. 5) и наследодателят на ответниците – М.Б., починал на *г. (Удостоверение за наследници № */*г., л. 21), са братя. С Нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело */*г., Ю. и Т.В., даряват на дъщеря си – В.В., собствения си недвижим имот, находящ се в гр. З., а именно: 6/20 ид.ч. от дворно място с площ * кв.м., ведно с 6/20 ид.ч. от построената в него двуетажна масивна сграда (северен близнак) върху * кв.м., което място съставлява ПИ с пл. № *, който ведно с имот пл. № * е урегулиран в парцел VІІІ, кв. * по ЗРП на гр. З., при граници: имот на Д., имот на М. и Х. В представената Скица №*/*г. ( л. 7), М.Б. е записан като собственик на 1/3 ид.ч. , а Ю.В. на 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху сградата, съгласно НА № *, том *, дело */*г. С Разрешение за строеж * от *г., съгласно одобрен проект от 21.09.1980г. от ОНС-С. за надстройка на един етаж върху втори етаж на построената сграда в парцел *, *,*, кв. *, по плана на гр. З., е разрешено на М.Б., да извърши предвидените в проекта строително-монтажни работи по дадена строителна линия. С НА № *, том *, дело */*г., М.Б. е признат за собственик на трети жилищен етаж, надстроен върху съществуващата жилищна сграда в парцел *, кв. *, отреден на имоти пл. №№ * и * с Разрешително за строеж № */*г. , при граници на парцела: улица, имоти на А.Е., братя Л. и И.М., и наследници на А.Х. С НА № *, том *, рег. № *, дело */*г., Л.С.Б., дарява на В.Ю.В. собствената си идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. З., ул. А. К. № *, община З., обл. С. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № */*г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. С. а именно: 1/20 ид. ч. от ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на гр. З., с трайно предназначение „урбанизирана територия”, с начин на трайно ползване „ниско застрояване /до 10м./”, целият с площ *кв.м., при граници на имота: *;*;* и*, съгласно Скица № */*г. на Служба по ГКК гр. С., ведно с 1/20 ид.ч. от построената в него жилищна сграда с идентификатор *, на * етажа, цялата със застроена площ * кв.м., съгласно посочената по-горе скица. Процесната жилищна сграда(северния близнак) се състои от * апартамента на * и * етаж, като * етаж над северния и южния близнак, представлява едно жилище-собственост на ответниците, които са наследници на М.Б. Достъп до покрива е възможен единствено от стълбището в северния близнак, където жилище има ищцата В.В. и ответниците. С Решение № */*год. по гр.д.*/* год. на ЗРС, на осн. чл.32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на имот пл. №* и застроената сграда върху * кв.м.(северния близнак), част от парцел *-*и *, кв.* по ЗРП на гр. З. По делото бяха разпитани като свидетели Д.А.К. и Б.И.К. – * на страните. Същите заявиха, че са в добри взаимоотношения със страните и не са чували досега, да са имали някакви проблеми помежду си. И двете заявиха, че * етаж и покрива са изградени от съпруга на ответницата Е.Б. – М., и единствено те са осъществявали владение, както и че винаги за покрива и почистването на комините, се е грижила Е. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Основателността на негаторния иск предполага кумулативното наличие на предпоставките: ищците да са собственици на имота, а ответниците с неоснователни, противоправни действия да им пречат да упражняват правата си на собственици в пълния им обем. В този смисъл на първо място следва да се постави въпроса притежават ли ищците право на собственост върху подпокривното пространство и покрива. С реализираното право на пристрояване и надстрояване се е стигнало до изграждане на етажи в жилищна сграда-близнак, принадлежащи на отделни собственици, като целият трети етаж е собственост на ответниците. Върху него е покрива на цялата сграда и достъпът е възможен единствено от стълбището в северния близнак, в който са жилищата на ответниците и ищцата В.В. По силата на чл. 37 ЗС е възникнала етажна собственост. В този случай съгласно чл. 38 ЗС общо на всички съсобственици е това, което по естеството си или предназначението си служи за общо ползуване. С Тълкувателно решение №34/15.08.1983 год. но ОСГК на ВС е изяснено, че поначало таванът/пространството между последната етажна плоча и покривната конструкция/ е обща част на сградата, притежавана в етажна собственост. Когато подпокривното пространство има нужната височина, пространство и обем за изграждане на самостоятелни или обслужващи помещения, могат да се обособят общи части за преминаване и има достъп до редовна стълба, следва да се приеме, че е обща част по предназначение. В случая няма обособени самостоятелни помещения, не са ангажирани доказателства че това е тихнически възможно, а и безспорно е, че няма достъп от общо стълбище, поради което конкретният таван не представлява обща част по предназначението си. Той е обща част по естеството си и не може да се преустройва и разделя между етажните собственици. Другият въпрос е, налице ли е неоснователно действие или неоснователно създадено състояние от ответниците, което да пречи на ищците да осъществяват правото си на собственост върху съответната обща част. Видно от представеното строително разрешение /неоспорено от ищците/, издадено въз основа на одобрен архитектурен проект, ответниците са построили целият трети жилищен етаж над втория в северния и южния близнак, като достъпа се осъществява от стълбището в северния близнак. Входът към северния близнак се ползва освен от ответниците и от ищцата В.В. Съдът анализирайки доказателствения материал и отчитайки правилата на разпределение на доказателствената тежест, намира, че не е налице втората предпоставка за уважаване на иск по чл. 109 ЗС, а именно, наличие на неоснователно действие. Спазвайки строителните книжа, ответниците са построили третия етаж и покрива в периода 1980-1981 год. и оттогава спокойно и явно осъществяват собственически правомощия. След като строителството е извършено правомерно, то не може да се приеме, че създалото се фактическо положение, дори и да лишава ищците от достъп до тавана, е противоправно. Следва да се отбележи, че стълбището в северния близнак е обща част само за ищцата В.В. и ответниците, тъй като служи за достъп до техните етажи, като няма доказателства тя да е лишена от възможността да ползва входа и стълбището. По изложените съображения, съдът приема, че не е изпълнен фактическият състав на иска по чл.109 ЗС и искът следва да бъде отхвърлен. На осн. чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците, ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 450.00 лева. Така мотивиран, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.К.В.(В.), ЕГН *, В.Ю.В. (.), ЕГН * – гр. З., ул. А.К. № * и В.Ю.В. (В.), ЕГН * , с. Ж., общ. С. със съдебен адрес адв. К.Г.Г., адвокатска кантора ул. С.С.№ *, иск с правно основание чл. 109, ал.1 ЗС за преустановяване неоснователните действия от страна на Е.А.Б., М.М.Б. и Б.М.Б., гр. З., ул. А. К. № *, с които възпрепятстват техния физически достъп до подпокривното пространство и им пречат да го ползват, ведно със самия покрив на жилищните сгради/южен близнак и северен близнак/, находящи се в Г. З., У. А. К. № 3А и 3, застроени в съсобствения парцел *-*, *, кв. * по ЗРП на гр. З., като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА Т.К.В.(В.), ЕГН *, В.Ю.В. (.), ЕГН * – гр. З., ул. А.К. № * и В.Ю.В. (В.), ЕГН * , с. Ж., общ. С. със съдебен адрес адв. К.Г.Г., адвокатска кантора ул. С.С.№ *, да заплатят на Е.А.Б., М.М.Б. и Б.М.Б., гр. З., ул. А. К. № *, разноски по делото в размер на 450.00 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянския окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му. СЪДИЯ:И.К. |