Р Е Ш Е Н И Е
№
376
гр.
Велико Търново, 30.11.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО –
Шести състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А, като
разгледа докладваното от председателя адм. дело №535 по описа на
Административния съд за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.2
от ДОПК вр. с чл.27, ал.7 от ЗПЗП.
Жалбоподателят
„Никополис Ад Иструм 2010“ ЕООД – село Сливовица, обжалва
като незаконосъобразен АУПДВ №01-2600/46345#2 от 04.07.2022 година,
издаден от заместник ИД на ДФ „Земеделие“.
Жалбоподателя сочи в жалбата си, че акта е издаден от
некомпетентен орган и е формално незаконосъобразен. Освен това прави оплакване,
че актът е издаден в нарушение на административно производствените правила,
довело и до неправилно приложен материален закон. На практика се прави
оплакване, че от акта не става ясно през коя година е бил прекратен
агроекологичният ангажимент на дружеството, както и оплакване, че на
дружеството не е дадена възможност да упражни правата си по чл.34 от АПК.
Ответникът,
заместникът на ИД на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител ... А.отрича
основателността на жалбатав представена по делото молба, като в нея развива
подробни съображения за законосъобразността на оспорения акт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП.
Жабата
е допустима. Същата е подадена срещу акт за установяване на публично вземане,
адресат на което е жалбоподателя, като това обстоятелство го легитимира да го
оспори. Върху самият акт е отбелязано, че управителят на дружеството –
жалбоподател е получил на 15.07.2022 година, пир което с оглед датата на
регистриране на жалбата в съда следва да се приеме, че 14 дневния решителен и
преклузивен срок за оспорване е спазен.
С
оспореният акт, на основание чл.27, ал.3, 5 и 7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и 9
от ДОПК и чл.7, параграфи 1 и 2 от Регламент (EС) №809/2014 на Комисията от 17.07.2014
година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС)
№1306/2013 на Европейския Парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и
кръстосано съответствие и на основание влязъл в сила акт за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 - 2020
г. е установено публично вземане в размер от общо 23 210,41 лв. освен това
е посочено, че в съответствие с чл.7, параграфи 1 и 2 от Регламент (EС) №809/2014
на Комисията от 17.07.2014 година за определяне на правила за прилагането на
Регламент (ЕС)
№1306/2013 се начислява лихва за периода, изминал от посочения по горе срок за
възстановяване /50 дни от деня, следващ уведомяването/ и датата или на плащане,
или на прихващане от бъдещи вземания на жалбоподателя.
Видно
от аргументацията в акта, прието е, че дружеството – жалбоподател е
регистрирано с УРН 498214 в ИСАК, като е одобрено за участие /финансиране/ по
мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2007-2013 с направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1)“ през
кампания 2014 година.
Отбелязано
е в мотивите на оспорения АУПДВ, че с влязъл в сила акта за прекратяване на
ангажимент по мярката с изх.№01-2600/4634 от 13.08.2021 година, ДФ
„Земеделие“ - РА е прекратила
агроекологичния ангажимент на дружеството – жалбоподател.
Посочено
е, че по подадените от жалбоподателя пет заявление за подпомагане са били
платени по посочената мярка следните суми, а именно: по заявление с УИН
04/150615/64145 за кампания 2015 - 5 377,
75 лв.; по заявление с УИН 04/240616/70263 за кампания 2016 – 80324, 73 лв., по
заявление с УИН 04/210617/75407 за кампания 2017 – 78 336, 80 лв., по
заявление с УИН 04/150518/78267 за кампания 2018 – 68064, 83 лв. и по заявление
с УИН 04/050619/83693 – 0 лв. или общо изплатени директни плащания в размер от 232 104,11
лв.
Отбелязано
е, че в съответствие с разпоредбата на чл.18, ал.4, буква „г“ от Наредба 7 от 24.02.2015 година
дружеството следва да възстанови 10% от получената директна помощ, която се
равнява на сумата, за която е издаден АУПДВ. , Най – сетне, отбелязано е, че за
производството дружеството е уведомено с писмо от 13.05.2022 година, като в
него са изложени фактическите обстоятелства, поради които следва да се издаде
АУПДВ, като е дадена възможност да се предостави допълнителна информация в
съответствие с чл.34, ал.3 от АПК или да
възстанови доброволно сумата. В указаният в това писмо срок дружеството не е
представило допълнителна информация.
Какви
са констатациите на съда, установени от представените доказателства, преценени
поотделно и съвкупно?
С
акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРССР 2014 – 2020 с изх.№01-2600/4634 от 13.08.2021 година на
заместника на Ид на ДФ „Земеделие“ в съотвествие с чл.63, т.1 във връзка с
чл.77, т.4, буква „в“ от Регламент /ЕС/ №1306 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013
година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и на основание чл.18, ал.3, т.1 и чл.52, ал.1 от
Наредба №7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от
ПРСРС 2014 – 2020 /Наредбата/ ДФЗ е прекратил агроекологичния ангажимент на
дружеството жалбоподател по процесната
мярка.
Дружеството
е обжалвало това уведомително писмо, като е образувано АД № 566/2021 година по
описа на АСВТ, което е приложено и по настоящото дело. С влязло в сила решение
№350 от 9.11.2021 година, постановено по това дело, Административен съд –
велико Търново, първи състав отхвърля тази жалба. Съдът е приел, че акта за
прекратяването на ангажимента е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма и е съответно на закона.
Съответно,
след влизането в сила на това решение на 15.03.2022 година, ответникът с писмо
от 13.05.2022 година /лист 18 от делото/ на основание чл.26, ал.1 от АПК
уведомява бенефициера – жалбоподател, че открива производството по издаване на
АУПДВ на основание на влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент. В писмото е посочено какви
проверки са извършени и какви суми са платени за различните години по
заявленията на жалбоподателя за подпомагане. Освен това изрично е отбелязано,
че в седемдневен срок, считано от съобщаването, жалбоподателят има право
доброволно да върне недължимо платената сума в размер от 10% от общо получените
по всички заявления суми. Посочено е и, че в същият срок жалбоподателят има
право да представи възражения и допълнителни доказателства, които са относими
към констатираното. По реда на чл.18а, ал.7 от АПК жалбоподателят е уведомен за
това писмо и за откриването на административното производство, като видно от
самото уведомително писмо, то е получено на 6.06.2022 година. Следва да се
отбележи, че в протокола изрично е отбелязано и какви са последиците в случай,
че жалбоподателят не получи писмото.
Жалбоподетелят
не представил възражения, както и нови доказателства, като такива не са
представени и пред съда.
Какви
са изводите на съда?
На
първо място следва да се отбележи, че АУПДВ е валиден административен акт,
издаден от компетентен орган при условия на делегация.
Както
се отбеляза, процесуалното основание за издаването на акта е разпоредбата на
чл.27, ал.7 от ЗПЗП, според която „Дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент
или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по
мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън
основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на
публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.“. С аргумент от разпоредбата на чл.27, ал.8 от ЗПЗП акт
като процесния се издава от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, който
обаче може да овласти друго длъжностно лице с това правомощие, т.е. да го
делегира. В случая, видно от заповед №03-РД/772 от 08.03.2022 година на ИД на
ДФЗ правомощието да се издават актове като процесния е делегирано на органа,
издал спорния АУПДВ /т.3 от тази заповед във връзка с чл.1, т.27 от Наредба №5
от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания./.
Обратно
на твърдяното в жалбата, при издаването на АУПДВ са спазени изискванията на АПК
за спазване на съществените административно-производствени правила, гарантиращи
проявлението на принципа на истинност чл.7 от АПК, и правата на засегната от
производството страна. Както вече се отбеляза, за поставянето на началото на
конкретното производство жалбоподателят е бил надлежно уведомен, като му е предоставена възможността да прави възражения
и сочи доказателства. При това ответникът е спазил изискванията на разпоредбите
на чл.26, чл.34 и чл.35 от АПК. Възражения е имала процесуалната възможност да
инвокира оплаквания странатав хода на административното производство, което не
е сторила.
Съдът
счита, че е спазена и формата на административния акт. В процесния АУПДВ са
описани приетите за установени от ответника обстоятелства и приложимото според
него право, като е посочена ясно и разпоредителната част на властническото
изявление, при което изискването на чл.59, ал.2 от АПК е спазено.
Настоящата
инстанция намира, че е спазен и материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.65, §1 от РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) № 1305/2013 на
Европейския Парламент
и на Съвета „Държавите членки приемат всички законови, подзаконови и
административни разпоредби в съответствие с член
58, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, за да се осигури ефективна
защита на финансовите интереси на Съюза.“.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, §1, предложение първо от Регламент №1306/2013 на ЕП и на
Съвета „Ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за
допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство, помощта
не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо,
съответните права на плащане съгласно член
21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се отменят.“.
Според
разпоредбата на чл.18, ал.3, т.1 от Наредба № 5 от 24.02.2015 г. за прилагане
на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР в редакцията, приложима към момента
на издаването на понастоящем оспорения акт, „Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, едновременно прекратява
агроекологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на
получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал.
4, когато земеделските стопанин преустановят прилагането на поетите
агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на сроковете
по чл. 8 или не са подали заявлението за плащане по чл.
8, ал. 2 за одобрени площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или
животни със съответния агроекологичен код на извършваните дейности по
приложение № 5;“. Съответно, алинея 4, буква „г“ от този член предвижда
следното: „Земеделските стопани възстановяват получената до момента финансова
помощ по съответното направление заедно със законните лихви от кампанията на
първоначално одобрение до кампанията, за която са установени неспазвания по
направлението, както следва: след петата година – 10 %.“.
Всъщност
с оглед мотивите на влезлият в сила акт за прекратяване на ангажимент е налице
хипотезата на чл.18, ал.3, т.1 от Наредбата /прекратяване на ангажимента с
оглед преустановяване на поетите агроекологични задължения поради неподаване
на заявление за плащане но направление ВПС -1 от мярка 10/, при което правилно
са приложени и последиците, предвидени в нормата на чл.18, ал.4, буква „г“ от
Наредбата, като са съобразени както общия размер на подпомагането, получено от
жалбоподателя по мярката, така и моментът на прекратяване на агроекологичния ангажимент.
Ответникът
се е позовал на разпоредбите на чл.7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) №809/2014
година на Комисията от 17 юли за определяне на правила за прилагане на
Регламент (EС)
№1306/2013 г. Според вторият параграф „Лихва се начислява за периода, изминал
от крайния срок за плащане от страна на бенефициера, посочен в нареждането за
възстановяване, който срок не надвишава 60 дни, и датата на плащането или на
прихващането.“, като тази общностна разпоредба е приоритетно приложима.
Жалбата
е неоснователна.
При този изход на спора следва да се уважи претенцията
на ответника за разноски по чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП във
връзка с чл.24, изречение второ от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като му се присъдят разноски от
100 лв.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Никополис Ад Иструм
2010“ ЕООД, ЕИК ... , против акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/46345#2 от 04.07.2022 година, издаден от Заместник
Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА „Никополис Ад Иструм 2010“ ЕООД,
ЕИК ... , да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: