Решение по дело №124/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 172
Дата: 11 май 2021 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20217240700124
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                        11.05.2021 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа год., в състав        

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                           Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Петко Георгиев, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №124  по описа  за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ЦУ на НАП – гр. София, чрез пълномощника си по делото юриск. А. Л. против Решение №260019 от 21.01.2021 год., постановено по а.н.д №1240/2020 год. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №454207-F492567/30.07.2019 год., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Жалбоподателят не сочи изрично касационни основани, но по същество развива доводи за нарушение на процесуалните правила и материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорва се извода на съда, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и маловажност на случая. Моли се съда за отмяна на решението на въззивния съд и потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация ЕТ „Д.З. – Д“ – гр. Казанлък в съдебно заседание, оспорва жалбата и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила. Твърди, че с нищо не е ощетила държавата и моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Поддържа, че събраните доказателства по делото сочат на факта на извършено нарушение, но същото следва да бъде квалифицирано като маловажен случай. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество  жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на ЕТ„Д.З. – Д“ – гр. Казанлък против Наказателно постановление №454207-F 492567/30.07.2019 год., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с което въз основа на АУАН №F492567/14.06.2019 год., на основание чл.185, ал.2, предл. второ, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на едноличния търговец е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 лева.

 От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че при извършена оперативна проверка на 10.06.2019 год. в 15:50 ч. на обект – магазин за текстил и облекла, находящ се в гр. Казанлък и стопанисван от ЕТ„Д.З. – Д“ – гр. Казанлък е констатирано, че търговецът в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснал нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирал чрез операцията „служебно изведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 13.00 лв. Извършена е проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство Datecs DP-25 с ИН DT455280 и ИН на ФП 02455280, при която е установено, че не е регистрирана чрез операцията „служебно изведена сума“ промяна на касовата наличност в размер на 13.00 лв., като е установена фактическа наличност в размер на 174.00 лв. и наличност по дневен отчет от ФУ с № 00024ЗЗ/10-6-2019г. в размер на 187.00 лв. Лицето в хода на проверката е дало писмено обяснение, че за сумата от 13.00 лв. не е използвало функцията на ФУ „служебно извеждане“. Наличното в проверявания обект фискално устройство конструктивно притежавало възможността да се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Извършеното нарушение не е довело до не отразяване на приходи. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

С обжалваното съдебно решение Районен съд Казанлък е отменил посоченото наказателно постановление. Прието е, че административното нарушение е установено по безспорен начин, а при реализирането на административнонаказателната отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила, но е приел, че са налице законовите предпоставки на чл.28 от ЗАНН за квалифицирането на деянието като маловажен случай. По тези съображения въззивният съд е отменил наказателното постановление.

Решението на Районен съд Казанлък е постановено при правилно приложение на закона.

Безспорно е установено извършеното административно нарушение от страна на ответника поп касация, както и липсата на допуснати съществени процесуални отношения при реализирането на отговорността на едноличния търговец. Основният спор е дали деянието може да бъде квалифицирано като маловажен случай или не.

Установените по делото факти сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Безспорно е, че самото нарушение е формално и е съставомерно и при липсата на вредоносен резултат. Сами по себе си обстоятелствата, че ЕТ„Д.З. – Д“ не е допускал нарушения на данъчно-осигурителното законодателство, че не е налице увреждане на фиска и щета на бюджета, както и всички останали обстоятелства, установени в хода на съдебното производство пред районния съд, водят до извода, че нарушението може да бъде определено като „маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. 

Съдът споделя мотивите на районния съд за наличието на законовите предпоставки за прилагането на чл.28 от ЗАНН. В случая е безспорно, че процесните 13.00 лв. са били отразени като приход на търговеца, но просто не е била отразена като „служебно изведена сума“. Безспорно е налице извършено административно нарушение, но наложената санкция дори и в минималния законов размер няма да отговаря на целта на закона и е прекалено тежка за тежестта на установеното административно нарушение.

Водим от горните мотиви и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260019/21.01.2021 год. по а.н.д. №1240/2020 год. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

  

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                      

                                                        ЧЛЕНОВЕ:   1.             

 

                                                                             2.