Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                    2024г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 3315 по описа за 2021г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

Образувано е по искове на Н.Н.Р. срещу З. „Л.И.“ АД, при участието на Л.Л.Е., в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, за присъждане на сумата 180000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 6800.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатени за остеосинтеза, за лечение и поддържащи лекарства, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 13.03.2016г., около 4.45часа, в гр.София, бул. „Копенхаген“, причинено виновно от Л.Л.Е., при управление на л.а.  марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“, с рег. № ******ВА, който в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, след употреба на алкохол, при превишение на разрешената скорост, движейки се с посока бул. „Цариградско шосе“ към бул. „******, срещу ******напуснал пътното платно надясно и с педната част на автомобила се блъснал в метален електрически стълб на улично осветление, при което причинил на ищцата, която пътувал в средата на задна седалка тежки травматични увреждания, за което е постановена Присъда № 69/18.03.2019г. на СГС, по НОХД № 4557/2017г., влязла в сила на 19.10.2020г., чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при З. „Л.И.“ АД, по застрахователна полица № BG/22/116000360433, валидна до 18.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.03.2016г., до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че в резултат на ПТП и получените тежки травматични увреждания търпяла и търпи болки и страдания с голям интензитет. Претърпяла множество медицински интервенции, две оперативни намеси и продължителен период на рехабилитация. За продължителен период била поставена на лечение при леглови режим, при което не могла да се обслужва самостоятелно и била поставена в зависимост от помощта на трети лица. В резултат на ПТП получила трайни физически увреждания и загрозяващи белези, които ще останат завинаги. Твърди и, че  в резултат на ПТП получила и неблагоприятни изменения на психиката.

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а.  марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“, с рег. № ******ВА управляван от Л.Л.Е., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при З. „Л.И.“ АД, по застрахователна полица № BG/22/116000360433, валидна до 18.01.2017г., както и факта на ПТП причинено виновно от последния, за което е постановена Присъда № 69/18.03.2019г. на СГС, по НОХД № 4557/2017г., влязла в сила на 19.10.2020г.

Оспорва и наличието на причинна връзка между ПТП, а в евентуалност оспорва същите по интензитет и проявление.

Навел е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата с твърдението, че неблагоприятните последици за нея са настъпили изцяло по нейна вина, а в евентуалност при висок процент на принос, т.к. е пътувала без поставен обезопасителен колан, като травмите не биха настъпили или биха настъпили с по малък интензитет, ако бе с поставен такъв. Възразява и, че ищцата е допринесла с поведението си за настъпване на вредоносния резултат, т.к. е била в известност относно употребата на алкохол от водача на превозното средство, възприела е тази употреба лично и непосредствено, като отделно при обикновено внимание е могла да възприеме външните признаци за алкохолно повлияване на водача, въпреки което не е отказала да бъде превозвана от същия при условията на повишен риск, като се е съгласила да бъде превозвана от алкохолно повлиян водач, без за това да е оказван натиск или принуда, с което поведение е поставила сама себе си в опасност.

Оспорва и претенцията за лихви поради неоснователност на главните искове, както и по отношение соченият начален момент за начисляване на законна лихва.

В евентуалност оспорва претенцията по размер.

Л.Л.Е., в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, не изразява становище по основателност на исковете.

В депозираните допълнителна искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и допълнителен отговор в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК не са направени нови твърдения и възражения.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От Присъда № 69/18.03.2019г. на СГС, по НОХД № 4557/2017г., влязла в сила на 19.10.2020г. се установява, че ПТП е настъпило на 13.03.2016г., около 4.45часа, в гр.София, бул. „Копенхаген“, причинено е виновно от Л.Л.Е., който при управление на л.а.  марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“, с рег. № ******ВА, в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, след употреба на алкохол, при превишение на разрешената скорост, движейки се с посока бул. „Цариградско шосе“ към бул. „******, срещу ******напуснал пътното платно надясно и с педната част на автомобила се блъснал в метален електрически стълб на улично осветление, при което причинил на ищцата, която пътувал в средата на задна седалка две средни телесни повреди: счупване на лакетната и лъчевата кости на дясната предмишница, причинило „трайно затруднение в движението на горен десен крайник" за срок по-голям от 30 дни, счупване на шийката на дясна бедрена кост, довело до „трайно затруднение в движението на долен десен крайник“ за срок по-голям от 30 дни.

От заключението по приетата СМЕ се установява следното:

По своят вид и тежест, травматичните увреждания на ищцата имат следната медико-биологична характеристика: Получената луксация на дясната тазобедрена става в счетание с фрактура на шийката на дясната бедрена кост са довели на пострадалата „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая над 6 месеца). Получените закрити диафизарни фрактури на лъчевата и лакетната кости на дясната предмишница, са причинили на ищцата- „трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни" (в случая около 4 месеца).  Претърпените мекотъканни увреждания: контузии и охлузвания на носа и тилната област на главата. Разкъсно-контузна рана на десния долен очен клепач са причинили „разстройство на здравето неопасно за живота".

Ищцата е получила спешна медицинска помощ веднага след ПТП в болнично заведение. Постъпила е в тежко състояние, гранично с травматичен шок, затова е приведена в шокова зала. По спешност са извършени множество изследвания и консултации. Извършени са хирургична обработка на раната на очния клепач, а под обща анестезия е извършено спешно наместване на изкълчената дясна тазобедрена става, а кракът временно е бил поставен на екстензия. Счупената дясна предмишница е била временно обездвижена с гипсова имобилизация.

Впоследствие е претърпяла първа костна операция на 15.03.2016г., когато под обща анестезия е било извършено открито наместване на лактната и льчевата кост на дясната предмишница, костна пластика и стабилизране на костните фрагменти с LSP-метални плаки и винтове. Продължена е била медикаментозната терапия като допълнително е била включена антибиотична и антикоагулантна терапия. Оперирана е за втори път на 23.03.2016г., когато е извршена открита репозиция на счупената шийка на дясната бедрена кост и стабилизирането и с вътрешна фиксация. Изписана е от болницата на 30.03.2016г. като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим, антикоагулантна и обезболяваща терапия. В периода от 10.08.2016г. до 17.08.2016г. ищцата е провела стационарна рехабилитация.

Съгласно заключението мекотанните увреждания на ищцата са отзвучали за срок до 10 дни с остатъчни белези. Счупените кости на дясната предмишница са зараснали за срок от 3 месеца, а ищцата е започнала да натоварва пълноценно десния горен крайник в началото на 4-тия месец, считано от деня на извършената операция. Поради съчетанието на изкълчване на дясната тазобедрена става и фрактура на бедрената шийка, ищцата е започнала да натоварва десния крак в началото на 6-тия месец считано от деня на операцията. Оздравителният период при Н.Р. е приключил за срок от 10 месеца

В периода от 10.08.2016г. до 17.08.2016г. Н.Р. е провела абсолютно необходимата и реабилитация за преодоляване на ограничените движения на десния горен и долен крайници, но постигнатите от тях резултати са били минимални.

През посоченият 10-месечен оздравителен период ищцата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 2 месеца непосредствено след злополуката и проведените костни операции. Интензивни болките са били и през първите 2 месеца по време на проведената начална и крайна рехабилитация на ставите на десния горен и долен крайници. Извън посочените периоди, болките при ищцата са били само от периодичен характер и са се проявявали при обща преумора на уведените крайници и то в зоните на фрактурите, както и при студено и влажно време, когато през тези периоди ищцата по-често е ползвала седативни и обезболяващи средства.

Към момента на СМЕ са изминали повече от 6 години и ищцата не следва да търпи болки в зоните на фрактурите, той като счупените кости вече са зараснали окончателно, а движенията на съседните на фрактурите стави са с нормализиран обем и сила.

В продължение на първите 3,5 месеца ищцата е повеждала лечението си на постелен режим поради това, че не е трябвало да стъпва на оперирания десния долен крайник, а не е можела да се предвижва и с помощни средства (патерици) поради това че десният горен крайник също е бил опериран. През посоченият 4-месечен период ищцата не е можела да се грижи за себе си и да се обслужва самостоятелно в ежедневието, затова през този период е имала нужда от помощ от трети лица.

Съгласно заключението към момента ищцата не помни случилото се. Първите и спомени са от противо-шоковата зала на болничното заведение, в което е приета непосредствено след ПТП. В областта на горния, десен очен клепач има остатъчен белег от получената рана с дължина - 2 см. и друг на челото над дясното око - 4 см., с видим кожен ръбец. На дясната предмишница има остатъчни белези от извършените операции с размери: по външната страна 14см на 0,5см. и по вътрешната страна - 12см. на 0,5см. - трайни по вид с ръбци, които не могат да бъдат премахнати при пластична операция. Движенията на дясната лакетна става и дясната киткова става вече са в плен обем и сила. Все още не са извадени металните синтези от зарасналите кости. В областта на да дясната тазобедрена става има остатъчен белег от извършена операция по повод счупената бедрена шийка с размери: 16см. на 0,4см. Счупената бедрена шийка е зараснала окончателно. Движенията на дясната тазобедрена става са вече почти в норма. Видно от последното рентгеново изследване на горния ръб на ацетабулума има начеващи артрозни изменения, както и леко изразена халтавост на ставата. При измерване десният крак е със скъсяване около 1-2 см., което води до леко накуцване на ищцата. В тази връзка, за компенсиране на това скъсяване тя носи стелка в дясната си обувка. Това скосяване след време може да се отрази негативно върху поясната част на гръбначния стълб с явяващи се периодични болки. В момента ищцата се предвижва самостоятелно с леко накуцваща походка надясно.

Съгласно заключението по приетата СМЕ, както и съгласно заключението по приетата САТЕ, при ПТП ищцата е била без поставен обезопасителен колан, при наличен такъв на мястото и в автомобила. Травматичните увреди са получени в резултат от внезапното политване на тялото и напред след удара, най вероятно в лява предна седалка. Получила е силен удар в областта на дясно коятно, като интензитета на удара се е пренесъл по хода на дясната бедрена кост, което е станало причина да получи изкълчване на дясна тазобедрена става и фрактура на бедрена шийка. От извършеното хаотично движение на десен горен крайник е получила фрактурите на костите на дясната предмишница. Мекотъканните увреждания са получени то директния удар на главата в облегалката на стоящата пред нея седалка. Съгласно заключението всички травматични увреждания са получени вътре в автомобилното купе. Ако бе пътувала с правилно поставен обезопасителен колан и при същия по интензитет удар, тя нямало да получи част от процесните увреждания, но би могла да получи други тежки увреждания – гръдна травма, фрактури на ребра, коремна травма. Пак би могла да получи фрактури на костите на дясна предмишница, т.к. тези движения не се ограничават от колана. Удара в дясно коляно би бил възможен, но с по малка интензивност, което би довело до не толкова тежки травми.

От заключението се установява и, че към момента на ПТП водачът Л.Л.Е. е управлявал л.а. с наличие (концентрация) на етилов алкохол в кръвта му - 1,9 %о (промила). Установената концентрация - 1,9 % (промила) алкохол в кръвта представлява „средна степен на алкохолно опиване". Проявите лица намиращи се в средна степен на алкохолно опиване се установяват следите негативни последици: емоционална нестабилност, начално нарушение на координацията. Най често при тях липсва критичност, имат влошаване на мисловната дейност, речта им е променена (говорят с висок тон, парадират), имат забавени реакции при извършване на някакви движения, често рязко променят движението по време на управлението на МПС и не оценяват средата при внезапно възникнали промени и опасности. Съгласно обясненията на вещото лице в о.с.з. тези прояви са забележими от околните, ако са по наблюдателни.

От заключението по приетата СПЕ се установява следното:

Вследствие ПТП ищцата при ищцата е било налице трайно негативно повлияване върху общото й психично и социално функциониране. Непосредствено след инцидента е налице краткотрайно и интензивно негативно преживяване с характеристики на остра стресова реакция, след това преживяването е доминирано от силни отрицателни емоции на уплаха, чувство за нарушен телесен интегритет и страх от инвалидизация, неудобство и притеснение, соматично страдание (продължителни и интензивни болки). В началната фаза на възстановяването (около месец) са били чести негативните емоционални състояния. В следващите 6 месеца с напредване на оздравителния период са били изявени потиснато настроение, п4есимистични проекции за бъдещето, социална изолация и неудобство в контактите. Към момента продължават да са налице тревожност и несигурност, страх от возене в кола и други ситуации, притеснения относно нарушената функционалност на крака.

От показанията на свидетеля Ю.И.А.се установява, че при ПТП бил пътник в л.а.  марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“, с рег. № ******ВА. Седял на задна седалка, вляво от ищцата. При ПТП бил без предпазен колан. Не видял дали ищцата е с колан. Преди да се качат в колата всички били в заведението „Коко“. Свидетелят, С. и ищцата употребили алкохол. С водачът на автомобила Л.Л.Е. се запознал същата вечер, за пръв път. Той не бил с тяхната компания вечерта. Бил познат на Е. и С.. Някой предложил Л. да ги закара и всички се качили в колата. Не му направило впечатление нещо в походката на Л., докато отивали към колата. Докато се возили някой казал, че Л. кара много бързо.

От показанията на свидетеля К. М.З.се установява, че е майка на ищцата. Разбрала за ПТП по телефона и веднага отишла в болницата. Там намерила ищцата в потресаващо състояние. Била в съзнание, на носилка. Оперирали я два пъти, правила и рехабилитация около месец. Правила упражнения и в къщи, сама. Не можела да стане от леглото в болницата и месец след това. Всичко правела в леглото. Била абсолютно неподвижна. Ползвала инвалиден стол, който е и тоалетен. Преди инцидента ищцата работела в един склад, но за шест месеца след това не работела. Започнала работа чак след година. Започнала да се храни сама три месеца след инцидента. Първо ядяла пасирана храната, защото имала счупени дъвкателни зъби. Имала големи болки и била почти непрекъснато на обезболяващи около 6 месеца. И сега я боляло при промяна на времето. Рядко я посещавали приятели. Тя отказвала да излиза. Приятелят и, с когото живеели заедно скоро след инцидента я напуснал окончателно. Според свидетеля, защото бил отвратен от грижите, които се полагали за нея. Имала големи затруднения с придвижването, защото и ръката и била счупена и не можела да се движи с патерици. След четири месеца започнала да се движи с патерици. Подтискало я, че единият и крак е по къс от другия, което продължавало и до момента.

При така установеното съдът формира следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди основани на твърдението, че при наличие на предвидените в закона предпоставки, ответникът дължи да заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинените от застрахования водач вреди. 

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, в тежест на ищците е да установят кумулативното наличие на следните предпоставки: съществуването на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; настъпването на застрахователно събитие механизмът на ПТП, всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – противоправно дейние, изразяващо се в управление на пътно превозно средство в нарушение на правилата за движение по пътицата, вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърденият вредоносен резултат, вида на вредите и тяхната стойност.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, в т.ч. главно и пълно и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия, респ., че същият има значителен принос за настъпване на вредоносния резултат.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че отговорността на Л.Л.Е., водач на л.а.  марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“, с рег. № ******ВА, е застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при З. „Л.И.“ АД, по застрахователна полица № BG/22/116000360433, валидна до 18.01.2017г.,  както и, че на 02.03.2021г. ищцата поискала от застрахователя изплащане на обезщетение, но такова и до момента не и е изплатено.

Въз основа Присъда № 69/18.03.2019г. на СГС, по НОХД № 4557/2017г., влязла в сила на 19.10.2020г. и на основание чл. 300 от  ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Л.Л.Е., при управление на л.а.  марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“, с рег. № ******ВА, и настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение травматични увреждания на ищцата, са установени в настоящия процес.

Намира заключенията по приетите СМЕ, СПЕ и САТЕ за обективни и компетентно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло. Дава вяра и на показанията на разпитаните свидетели Ю.И.А.и К. М.З., като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и останалите доказателства по делото. Показанията на свидетеля К. М.З.цени при условията на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, т.к. са изцяло подкрепени от останалите доказателства.

Въз основа заключенията по приетите СМЕ и САТЕ приема за доказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца в частта по възражението, че при настъпване на ПТП е пътувала в л.а., като пътник на задна седалка в средата, без поставен обезопасителен колан. В резултат на липсата му тялото и е полетяло напред при ПТП, ударило се е в предна, лява седалка и за нея са настъпили процесните травматични увреждания.  Дали ако бе пътувала с правилно поставен обезопасителен колан и при същия по интензитет удар би получила част или всички процесни увреждания или би получила други тежки увреждания са предположения, които не могат да оборят безпротиворечивия извод, че липсата на поставен обезопасителен колан е причина за настъпилите процесни увреди.

Въз основа заключението по СМЕ и показанията на свидетеля Ю.И.А.съдът приема за установено, че към момента на ПТП водачът Л.Л.Е. е управлявал л.а. с наличие (концентрация) на етилов алкохол в кръвта му - 1,9 %о (промила), която концентрация представлява „средна степен на алкохолно опиване". Приема за установено и, че проявите на лица намиращи се в средна степен на алкохолно опиване, а именно: емоционална нестабилност, начално нарушение на координацията, най често липса на критичност, влошаване на мисловната дейност, променена реч (говорят с висок тон, парадират), забавени реакции при извършване на някакви движения, често рязка промяна на движението по време на управлението на МПС, недобра оценка на средата при внезапно възникнали промени и опасности, не са могли да бъдат забелязани при проява на обикновено внимание от страна на ищцата и останалите пътници в автомобила. Това е така както поради спецификата им, при която съгласно заключението на вещото лице могат да бъдат забелязани при проява на внимание по завишено от нормалното или при засилена наблюдателност, така и предвид установеното с показанията на свидетеля Ю.И. А., че ищцата и останалите пътници в автомобила  не са познавали водача преди да се качат в автомобила му за да ги закара. Затова не са могли да направят разлика между обичайното му поведение и това преди да се качат в автомобила до момента на ПТП. Съгласно гласните доказателства те не са и контактували директно с него преди да се качат в автомобила, поради което не са могли да възприемат налични особености в поведението му. В походката не е имало отклонения, което се установява от показанията на свидетеля Ю.И. А..

Поради изложеното съдът приема за недоказано възражението за съпричиняване в частта, че качвайки се в автомобила на лице, което е употребило алкохол, което и е било известно, ищцата сама е поставила себе си в риск.

С оглед изложеното, настоящия състав определя 50% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна на пострадалата.

Въз основа заключението по СМЕ и СПЕ и показанията на свидетеля К. М.З.съдът приема за установени твърдените болки и страдания в резултат на ПТП и получените травматични увреждания. Ищцата е търпяла множество изследвания, двукратно оперативни интервенции и продължителен период на рехабилитация. Възстановителния период е продължил общо 10 месеца, през който ищцата е търпяла болки ис традания най интензивни през първите 2 месеца след ПТП, както и 2 месеца след проведените рехабилитации. През останалите периоди са били спорадични и повлияващи се от обезболяващи средства. През първите 4 месеца ищцата е провеждала лечението си изцяло на постелен режим. Поради спецификата на травмата – съчетана на ръка и крак, е могла да се придвижва самостоятелно с патерици едва след 4тия месец, когато е зараснала костната травма на ръката и. По време на постелния режим и по късно, докато се е придвижвала с патерици е била в невъзможност да се обслужва самостоятелно, поради което е поставена изцяло в зависимост от помощта на трети лица. Към момента ищцата е стабилизирана, но при нея са налице остатъчни последици с траен характер. Белези в областта на горния, десен очен клепач и челото с видим кожен ръбец, белези на дясната предмишница от вътрешна и външна страна, както и в областта на дясната тазобедрена става, които са трайни, загрозяващи и не могат да бъдат премахнати с пластична операция. Движенията на дясната тазобедрена става са почти в норма, но на горния рьб на ацетабулума има начеващи артрозни изменения, както и леко изразена халтавост на ставата. Налице е скъсяване на десният крак с около 1-2 см., което води до походка с накуцване на ищцата в дясно и е предпоставка за поява на периодични болки в поясната част на гръбначния стълб, поради неравномерното натоварване.

Вследствие ПТП при ищцата е било налице трайно негативно повлияване върху общото й психично и социално функциониране. Непосредствено след инцидента, с характеристики на остра стресова реакция, след в периода на възстановяване силни отрицателни емоции и чести негативни емоционални състояния, изявено потиснато настроение. И към момента продължават да са налице тревожност, несигурност и страх.

Поради изложеното искът за неимуществени вреди е доказан по основание.

Събразявайки излжоните обстоятелства относно характера на получените травматични увреждания и продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, както и наличните остатъчни последици с траен характер, както и последиците за психиката на ищцата, обществено икономическите условия в страната към настъпване на инцидента и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД съдът намира, че сумата 180000.00лв. би обезщетила ищцата за причинените и неимуществени вреди от ПТП.

Въз основа заключението по приетата СМЕ съдът приема за доказан по основание предявеният иск за имуществени вреди, настъпили като пряка последица от ПТП, до установеният размер от 4480.00лв., заплатени за оперативни консумативи, потребителска такса и медикаменти.

След приспадане от размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди и неимуществени вреди на сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 90000.00лв. За сумата 90000.00лв., която е горница над присъдените 90000.00лв. до общо претендираните 180000.00лв., като обезщетение за неимуществени вреди, искът следва да бъде отхвърлен поради установеното съпричиняване.

Дължимото обезщетение за имуществени вреди възлиза а 2240.00лв. За сумата 4560.00лв., която е горница над присъдените 2240.00лв., до общо претендираните 6800.00лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и поради установеното съпричиняване.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателно е искането с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва. Главниците следва да се присъдят считано от 02.03.2021г., когато е предявена извънсъдебната претенция от ищцата към застрахователя за изплащане на обезщетение, до окончателното им изплащане. За периода от 13.06.2016г. до 02.03.2021г. претенцията за законна лихва върху главницие е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат  в полза на двете страни.

Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, но е сторила такива. Претендира да бъде присъдена в нейна полза сумата  6300.00лв., от която 5800.00лв. хонорар за защита от адвокат. Ответникът претендира присъждане на сумата 780.00лв., от която 450.00лв. хонорар за защита от юрисконсулт.

Съобразно изхода от спора в полза на ищцата следва да се присъди сумата 3111.00лв., а в полза на ответника сумата 395.00лв., представляваща сторените разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 3690.00лв., както и сумата 25.00лв., представляваща сторени разноски от бюджета на съда за вещи лица съобразно уваженият иск.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „*******представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. П.К. и адв. К.К., при участието на Л.Л.Е., ЕГН **********,***, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, сумата 90000.00 /деветдесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 2240.00 /две хидяди двеста и четирдесет/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатени за остеосинтеза, за лечение и поддържащи лекарства, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 13.03.2016г., около 4.45часа, в гр.София, бул. „Копенхаген“, причинено виновно от Л.Л.Е., ЕГН **********, при управление на л.а.  марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“, с рег. № ******ВА, който в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, след употреба на алкохол, при превишение на разрешената скорост, движейки се с посока бул. „Цариградско шосе“ към бул. „******, срещу ******напуснал пътното платно надясно и с предната част на автомобила се блъснал в метален електрически стълб на улично осветление, при което причинил на ищцата, която пътувал в средата на задна седалка тежки травматични увреждания, за което е постановена Присъда № 69/18.03.2019г. на СГС, по НОХД № 4557/2017г., влязла в сила на 19.10.2020г., чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при З. „Л.И.“ АД, по застрахователна полица № BG/22/116000360433, валидна до 18.01.2017г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 02.03.2021г., до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за сумата 90000.00 /деветдесет хиляди/лв.,, която е разлика над присъдените 90000.00 /деветдесет хиляди/лв. до общо претендираните 180000.00 /сто и осемдесет хиляди/лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, поради установеното съпричиняване, както и иска за имуществени вреди за сумата 4560.00 /четири хиляди петстотин и шестдесет/лв., която е горница над присъдените 2240.00 /две хидяди двеста и четирдесет/лв., до общо претендираните 6800.00 /шест хиляди и осемстотин/лв., като неоснователен и поради установеното съпричиняване, ведно със законната лихва върху главниците считано от 02.03.2021г., до окончателното им изплащане, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху главниците за неимуществени вреди в пълно предявените размери от 180000.00лв. и за имуществени вреди от 6800.00лв., за периода от 13.06.2016г. до 02.03.2021г.

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „*******представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. П.К. и адв. К.К., при участието на Л.Л.Е., ЕГН **********,***, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, сумата 3111.00 /три хиляди сто и единадесет/лв., представляващи сторените съдебни разноски съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Н.Н.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. П.К. и адв. К.К., при участието на Л.Л.Е., ЕГН **********,***, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, ДА ЗАПЛАТИ на З. „Л.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „*******представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д., сумата 395.00 /триста деветдесет и пет/лв., представляващи сторените съдебни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „*******представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 3690.00 /три хиляди шестстотин и деветдесет/лв., представляваща държавна такса, както и сумата 25.00 /двадесет и пет/лв., представляваща сторени разноски от бюджета на съда за вещи лица съобразно уваженият иск.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: