РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 18.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ДАНИЕЛА РАДЕВА
съдебен
секретар Кремена Раева,
разгледа
докладваното от съдията - Радева
АН Дело № 389 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 15-085
от 24.11.2020г., издадено от М.С.М. – Началник Отдел „Рибарство и контрол –
Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ със седалище гр. Бургас, на Ц.Н.К. ***,
е наложено административно наказание глоба в размер 1000 лева на основание чл.
73, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ за нарушение по чл. 39а,
ал. 1 от същия закон, както и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА е постановено
отнемане в полза на държавата на мрежа – 23.20м/175см/20мм. Същото е обжалвано
в законоустановения срок от Ц.Н.К., като с жалбата се моли да бъде отменено
наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят
К., редовно призован, се явява лично във второто проведено по делото открито
съдебно заседание. Явява се и упълномощеният от него процесуален представител -
адвокат Ц.А. ***, който поддържа жалбата и по същество на делото излага подробни
аргументи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
наказателното постановление. Ангажирани са доказателства.
За ответника по жалбата Отдел
„Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ със
седалище гр. Бургас, редовно призован,
се явява упълномощеният от Изпълнителният директор на ИАРА процесуален представител
– старши юрисконсулт И.П., който оспорва жалбата като неоснователна и по
същество на делото излага подробни аргументи за законосъобразност, правилност и
доказаност на обжалваното наказателно постановление с искане същото да бъде потвърдено. Ангажирани
са доказателства.
От обясненията на жалбоподателя Ц.Н.К.,
от показанията на разпитаните по делото
свидетели Г.Р.Г., Б.Б.И., И.А.Б., Н.М. К. и С.Ц.Ш., от приложените към делото
писмени доказателства: Наказателно постановление № 15-085 от 24.11.2020г.; Известие
за доставяне от 27.11.2020г.; АУАН № В 0013938 от 27.08.2020г.; Заверено копие
на Заповед № РД 09-25 от 21.01.2014г. на Министъра на земеделието и храните;
Заверено копие на Заповед № ЧР 214/19.05.2015г. на Изпълнителния директор на
ИАРА; Заверено копие на Заповед № РД 09-1177/20.12.2019г. на Министъра на
земеледието, храните и горите; Заверено копие на Пълномощно от 07.11.2016г. на Изпълнителния
директор на ИАРА; Извадка от информационна система на ИАРА относно притежавани
риболовни билети от Ц.Н.К.; Докладна записка рег. № 359р-2128 от 27.01.2021г. и
Заверено копие на Докладна записка рег. № 17756/28.08.2020г., и двете изготвени
от Мл. ПИ И.Б., преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 27.08.2020г., около 13.30 часа,
свидетелите Б.Б.И. и И.А.Б., и двамата служители на РУ гр. Троян, били на
работа и се намирали на центъра на с. Д., обл. Ловеч. Работници, които слезли
от автобус, превозващ ги от „Видима Идеал“ с. Градница до с. Д., отишли при
свидетелите И. и Б. и им съобщили, че пътувайки с автобуса, са видяли, че в
река Видима, „Панчов вир“, землището на с. Д., има две лица, които извършват
риболов посредством опъната напречно на реката мрежа. Свидетелите Б.Б.И. и И.А.Б.
отишли веднага на посоченото място – „Панчов вир“ на р. Видима и видяли, че
реката е преградена от единия до другия край с мрежа, вързана от едната страна
на реката за върба, а от другата страна за ръб на скала. В близост до мрежата в
реката се намирали двама мъже, които пляскали с ръце във водата и хвърляли
камъни по посока на мрежата, за да гонят рибата към мрежата. Свидетелите И. и Б.
извикали на двамата мъже да излязат на брега, като извадят и мрежата от водата,
което те сторили. Двамата мъже нямали в себе си документи за самоличност, но
заявили, че са баща и син и живеят в с. Ч., но имат къща в с. Д.. Свидетелят Б.И.
позвънил по телефон на свидетеля С.Ц.Ш., който работи на длъжност „инспектор“ за
регион Ловеч към ИАРА, за да го информира за установеното от тях, но свидетелят
Ш. заявил, че е в платен отпуск, но ще уведими своите колеги, които да дойдат
заедно с него на място. Свидетелят И.Б. отишъл заедно с по-младия мъж до къщата
в с. Д., за да вземе същият документ за самоличност – лична карта. Установено
било, че това е жалбоподателят Ц.Н.К.. След около един час на място пристигнал
свидетелят Г.Р.Г. – „старши специалист“ в сектор „Рибарство и контрол“ гр.
Плевен, отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе. Свидетелят Г.,
съвместно със свидетелите Б.И. и И.Б., в присъствие на жалбоподателя и неговия
баща, измерили мрежата със служебна ролетка, претеглил уловената в мрежата риба
с електронна везна, описали я като брой, вид и размери, след което хвърлили
рибата обратно в реката. Служителите на РУ гр. Троян – свидетелите И. и Б.
описали на свидетеля Г. какво са видяли, пристигайки на мястото, както и че
жалбоподателят Ц.Н.К. и неговият баща са заявили пред тях, че мрежата е тяхна. Ц.Н.К.
заявил пред свидетеля Г., че ще поеме отговорността и желае актът за установено
административно нарушение да бъде съставен срещу него, тъй като работи, а баща
му – не.
На същата дата 27.08.2020г. е съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № В 0013938, от
свидетеля Г.Р.Г. – „старши специалист“ в сектор „Рибарство и контрол“ гр.
Плевен, отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе, в присъствието
на свидетелите Б.Б.И. и И.А.Б., и двамата мл. полицейски инспектори при РУ гр.
Троян, срещу Ц.Н.К. за това, че на същата дата 27.08.2020г., в 13:40 часа, във
водите на река Видима, землище на с. Д., общ. Троян, „Панчов вир“, същият
извършва риболов с мрежен уред - мрежа,
която е потопена и опъната в работно положение във водата, като хвърля камъни,
за да улови риба. В акта е отразено, че река Видима е обект, различен от р.
Дунав и Черно море и К. няма регистрация по чл. 25 от ЗРА. Актосъставителят е
отразил, че с горното Ц.Н.К. е нарушил разпоредбата на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА,
както и че са били установени 9 броя риби от вида „Скобар“ с размери от 24 см.
до 26 см., 1 броя риба от вида „Речен кефал“ с размер 22 см. и 7 броя риби от
вида „Черна мряна“ с размери от 17 см. до 19 см., като общото тегло на рибата е
880 грама, която риба е върната в реката. Отразено е също, че е иззета мрежа с
дължина 23.20 м., ширина 175 см. и око 20/20 мм. измерена със служебна ролетка.
АУАН е съставен на място, до водите на р. Видима, „Панчов вир“, в присъствие на
жалбоподателя Ц.Н.К., който е отразил, че няма възражения по отразеното в акта,
след което го е подписал и е получил екземпляр от него на датата, на която е
съставен, а именно 27.08.2020 година. В предвиденият от закона тридневен срок
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят Ц.Н.К. не е подавал писмено възражение
срещу акта.
Въз основа на АУАН № В0013938 от
27.08.2020г. е издадено Наказателно постановление № 15-085 от 24.11.2020г. от М.С.М.
– Началник Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
/ИАРА/ със седалище гр. Бургас, с което на Ц.Н.К. е наложено административно
наказание глоба в размер 1000 лева на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за
рибарството и аквакултурите /ЗРА/ за нарушение по чл. 39а, ал. 1 от същия
закон, както и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА е постановено отнемане в полза
на държавата на мрежа – 23.20м/175см/20мм.
В законоустановеният седмодневен срок
жалбоподателят Ц.Н.К. е подал жалба, с която моли съда да постанови решение, с
което да отмени като незаконосъобразно и
необосновано наказателното постановление.
Жалбата е подадена от надлежна страна
и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на
страните в процеса. Предвид това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съдът като анализира събраните по
делото писмени и гласни доказателства
счита, че подадената жалба от Ц.Н.К. е неоснователна и недоказана. Съдът
извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото
съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно
посочени са имената и длъжността на
лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа
на който е издадено НП, посочени са имената и длъжността на актосъставителя,
както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл.
57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, датата, времето и мястото на което
е извършено, законовата разпоредба, която е нарушена, вида и размера на наложеното
наказание, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е
подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл.
34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е
издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 91, ал. 4 от ЗРА и
чл. 47 от ЗАНН, с оглед приложените като доказателства по делото Заповед № РД
09-25 от 21.01.2014г., Заповед № РД 09-1177 от 20.12.2019г. на Министъра на земеделието,
храните и горите и Заповед № ЧР 214 от 19.05.2015г. на Изпълнителния директор
на ИАРА. М.С.М. работи на длъжност Началник Отдел „Рибарство и контрол –
Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА и съгласно
т. 2 от Заповед № РД 09-25 от 21.01.2014г. е оправомощен да издава наказателни
постановления за извършени нарушения по ЗРА.
Съдът счита, че и АУАН е издаден от
компетентно лице – свидетелят Г.Р.Г. – „старши специалист“ в сектор „Рибарство
и контрол“ гр. Плевен, отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе, който съгласно т. 1 от посочените по-горе Заповед
№ РД 09-25 от 21.01.2014г. и Заповед № РД 09-1177 от 20.12.2019г., и двете на
Министъра на земеделието, храните и горите, е оправомощен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗРА.
АУАН е съставен при хипотезата на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН, а именно в присъствие на нарушителя и свидетелите Б.Б.И. и И.А.Б.,
които са присъствали при извършване и установяване на нарушението. Преди да
бъде предявен акта за подпис от нарушителя, същият е запознат с неговото
съдържание, подписал го е с даване на възможност за отразяване на обяснения или
възражения, след което е бил връчен и екземпляр от акта на нарушителя срещу
подпис от негова страна.
На следващо място, за да бъде законосъобразно
издаденото Наказателно постановление следва да има съответствие между
отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящият случай
съдът счита, че това съответствие е налице както досежно текстовото описание на
нарушението, така и досежно неговата цифрова квалификация.
В жалбата е отразено, че наказателното
постановление не е връчвано на жалбоподателя и той случайно е разбрал за него.
Такова възражение се поддържа и в съдебно заседание от адвокат Ц.А.. Съдът намира
това възражение за неоснователно. В
конкретният случай наказателното постановление е било връчено на Г.М.К.– майка
на жалбоподателя Ц.Н.К., на адреса на който последният живее – с. Ч., ул.
„Калчевска“ № 12. Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗАНН наказателното
постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, а съгласно чл. 84 от ЗАНН доколкото в същия закон няма особени правила за
призоваване и връчване на призовки и съобщения, следва да се прилагат
разпоредбите на НПК. Съгласно чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 180 от НПК призовките,
съобщенията и книжата се връчват лично срещу разписка, подписана от лицето, за
което са предназначени или на пълнолетен член от семейството, а ако няма такъв
- на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато
поеме задължение да ги предаде, в случай, че лицето, за което са предназначени
отсъства. Съдът счита, че в случая е спазена процедурата за връчване на
наказателното постановление, доколкото на известието за доставяне е удостоверено: датата - 27.11.2020г., трите имена на лицето,
чрез което е връчено и отношението му с лицето, на което трябва да се връчи – Г.М.К.– майка, която се е подписала за
получател. В този смисъл
са налице редица съдебни решения, част от които са Решение № 2187 от 26.02.2015г. по адм. д. № 8214/2014г. на ВАС; Определение № 731 от 02.04.2013г. на Адм. съд -
Бургас по адм. д. № 595/2013г.; Решение № 677 от 24.04.2017г. на
Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 265/2017 година. Обстоятелството,
че полученото от майката на жалбоподателя наказателно постановление е било
предадено на Ц.Н.К. се доказва и от факта, че същият е обжалвал
наказателното постановление в законоустановеният 7-дневен срок от връчването му
и Конишен не е „разбрал случайно“ за наличието на това наказателно
постановление. Предвид изложеното съдът счита, че законните права и интереси на
Ц.Н.К. не са били нарушени с връчване на наказателното постановление на
неговата майка, на адреса на който живее жалбоподателя, което се доказва и от
обстоятелството, че същият е обжалвал постановлението в законоустановеният
срок.
Както в
жалбата, така и в съдебно заседание, жалбоподателят Ц.Н.К. заявява, че не е
извършил нарушението, за което е санкциониран. В съдебно заседание, проведено
на 19.02.2021г., К. заяви, че заедно с баща си са отишли на 27.08.2020г. в с. Д.,
отишли са да се изкъпят в реката, но не са извършвали риболов и намерената в
реката мрежа не е тяхна. Съдът счита, че нарушението по чл. 39а, ал. 1 от ЗРА, за
което е санкциониран жалбоподателя, е доказано със събраните по делото писмени
и гласни доказателства. Безспорно установени по делото са датата, мястото и
времето на извършване на нарушението, които не се оспорват от жалбоподателя. Не
се оспорва и обстоятелството, че на 27.08.2020г. в 13:40 часа, Ц.Н.К. се е
намирал във водите на р. Видима, „Панчов вир“, землището на с. Д., обл. Ловеч.
Жалбоподателят оспорва, че намиращата се в реката мрежа не е негова и той не е
извършвал риболов с тази мрежа. Това излага същият в дадените от него
обяснения, които въпреки, че са доказателствено средство, нямат тежестта на
свидетелките показания, тъй като жалбоподателят не носи наказателна отговорност
за заявеното от него и може да излага и поддържа удобна за него версия, целяща
оневиняването му. В подкрепа на обясненията на жалбоподателя са единствено и
само показанията на свидетеля Н.М. К. – баща на жалбоподателя Ц.Н.К..
Свидетелят Н.М. К. също заявява, че той и сина му са се къпели в реката, но
мрежата не е тяхна. Заяви също, че са извадили мрежата от реката, тъй като
полицаите са ги накарали, но нито той, нито сина му са заявявали, че тази мрежа
е тяхна и са извършвали риболов. Съдът счита, че не следва да се дава вяра на
показанията на свидетеля Н.М. К., тъй като същият е баща на жалбоподателя,
което го прави заинтересован от изхода на делото и му дава мотив да даде
показания, с които да се опита да оневини своя син. Свидетели – очевидци на
извършеното нарушение са Б.Б.И. и И.А.Б., които дават показания пред съда,
кореспондиращи както помежду си, така и с отразеното в АУАН. Свидетелите И. и Б.
заявиха, че след като са отишли при реката са видяли опъната по цялата ширина
на реката мрежа, както и жалбоподателят и неговият баща да пляскат с ръце във
водата и да хвърлят камъни, с цел да гонят рибата към мрежата. Двамата
служители на РУ гр. Троян бяха категорични в показанията си, че Ц.Н.К. и
неговият баща са признали, че мрежата е тяхна и са решили да си хванат риба.
Заявиха също, че и след съставянето на акта, жалбоподателят не е оспорвал
отразеното, че е извършил нарушение. Свидетелят Б.И. заяви: „Подчертавам, че
лицата преди да дойдат представителите на ИАРА признаха пред нас, че мрежата е
тяхна, като ги питахме, но казаха какво толкова са направили, да хващаме други
бандити и искаха ди ги пуснем да си ходят. И двамата заявиха, че мрежата е
тяхна, имаха едни куки, като се събере мрежата се захваща, за да не се оплете“.
Свидетелят И.Б. заяви: „При проведен разговор заявиха, че мрежата е тяхна и
решили да си хванат риба. Бащата искаше да ги пуснем да си отидат, тъй като не
са престъпници“. Свидетелят Г.Р.Г. от своя страна заяви следното: „На мен ми се
обади Началника, че полицаи са задържали двама човека. Каза ми, че полицаите са
видели, че има мрежа и двама човека хвърляли камъни по мрежата, че са говорили
с тях и те са им казали, че мрежата е тяхна“. Заяви също: „На място се състави
актът в присъствие на нарушителя. Той каза, че няма възражения и така е било“.
Напълно кореспондиращи с тези показания са и показанията на свидетеля С.Ц.Ш.,
който също заяви, че Ц.Н.К. му е казал, че мрежата е негова и на баща му, както
и че след съставяне на акта, същият е бил предявен на жалбоподателя, който не е
оспорвал и е написал, че няма възражения. Свидетелят Ш. дори заяви, че ако той
е бил актосъставител би съставил акт и на двамата - Ц.Н.К. и Н.М. К.. АУАН също
има доказателствена сила за отразените в него обстоятелства и описаното в него
нарушение се доказва с показанията на свидетелите Г.Р.Г., Б.Б.И., И.А.Б. и С.Ц.Ш.,
както и от отразеното в приетата като доказателство по делото Докладна записка
рег. № 17756 от 28.08.2020г., изготвена от свидетеля Б. ***. В тази докладна
записка също е отразено, че на 27.08.2020г., около 13:40 часа, в р. Видима, е
имало две лица, които са пляскали във водата и са хвърляли камъни, като на 5-6
метра от тях е била опъната рибарска мрежа, която е преграждала реката межда
двата бряга. Отразено е също, че е била установена самоличността на тези две
лица, които са били Ц.Н.К. и баща му Н.М. К.,***, както и че същите са
обяснили, че мрежата е тяхна и са дошли да си уловят риба. Съдът счита, че
следва да кредитира с доверие показанията на свидетелите Г.Р.Г., Б.Б.И., И.А.Б.
и С.Ц.Ш., тъй като освен, че същите кореспондират помежду си и описват една и
съща фактическа обстановка, съответстват и на отразеното в докладната записка и
в АУАН. В противовес на тези показания и писмени доказателства са само показанията
на свидетеля Н.М. К., който както съдът изложи по-горе, в качеството си на баща
на жалбоподателя, е заинтересован от изхода на делото и с показанията си се
опитва да защити своя син. Съгласно разпоредбата на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА Забранява се риболовът с мрежени риболовни
уреди в обектите по чл. 3, ал. 1, с
изключение на риболова, извършван във водите на Черно море и река Дунав, при
условията на чл. 17 и от лица,
регистрирани по реда на чл. 25 – във водните обекти, за които
е извършена регистрацията. В конкретният случай е установено по несъмнен начин,
че не е налице риболов във водите на Черно море и река Дунав и жалбоподателят Ц.Н.К. не е лице, регистрирано по реда на чл. 25 от ЗРА.
Извършваната от жалбоподателя дейност отговаря на определението за „риболов“
съгласно §1, т. 26 от ДР на ЗРА. Предвид изложеното съдът счита, че нарушението
по чл. 39а, ал. 1 от ЗРА, за което е санкциониран жалбоподателя, е доказано по
несъмнен начин със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Самото
поведение на нарушителя Ц.Н.К. по време на проверката и на съставяне на акта
също допринася за направения от съда извод за доказаност на нарушението. След
съставяне на акта, същият е бил предявен на Ц.Н.К. за запознаване с неговото
съдържание и за подпис, като К. го е подписал, отразявайки собственоръчно, че
няма възражения по съдържанието на акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, а
именно в 3-дневен срок от подписване на акта, Ц.Н.К. също не е подал писмено
възражение срещу АУАН, с което да оспори отразеното в него и да направи искания
за събиране на доказателства от наказващият орган или той да представи такива.
Логично и нормално е, в случай, че К. не е бил съгласен с отразеното в акта и
вмененото му нарушение по чл. 39а, ал. 1 от ЗРА, да отрази обяснения или
възражения още при съставянето на акта и/или в 3-дневният срок след
подписването му, което същият не е сторил. Съдът намира за напълно
неоснователни и несериозни аргументите на жалбоподателя, че е подписал акта без
възражения, тъй като стояли на място около 3 часа, минавали хора и ги гледали
като престъпници и искал всичко да приключи. Дори заявеното от К. да е истина,
то същият е имал възможността да подаде възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, с което да оспори съдържанието на съставеният срещу него АУАН и да защити
правата си, което обаче не е сторил.
Предвид всичко изложено съдът приема
за доказано, че на посочените в АУАН и НП дата, място и време, Ц.Н.К. е
извършил нарушението по чл. 39а, ал. 1 от ЗРА, за което е наказан с обжалваното
наказателно постановление.
Съдът
споделя изложените от наказващия орган в наказателното постановление аргументи,
че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и случаят не е маловажен. В
ЗАНН няма легална дефиниция на понятието "маловажен случай", затова с
оглед препращащата норма на чл. 11
от същия закон следва да намери приложение легалната дефиниция на това
понятие, посочена в чл.
93, т. 9 от НК – извършеното административно нарушение, с оглед липсата на
вредни последици или незначителността им и другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи от същия вид. В конкретният случай няма основания да се приеме, че
деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други сходни
и типични за деянието хипотези. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗРА
Законът има за цел да осигури устойчиво развитие на рибните ресурси,
възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на
разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми; развитие на
стопанския и любителския риболов и аквакултурите; прилагане на правилата за
отговорен риболов и повишаване потреблението на риба и рибни продукти в
страната. Несъмнено с извършеното от жалбоподателя деяние се нарушават
посочените принципи и цели.
С обжалваното Наказателно постановление № 15-085 от
24.11.2020г. на Ц.Н.К. е наложено административно наказание глоба в размер 1000
лева на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/
за нарушение по чл. 39а, ал. 1 от същия закон, както и на основание чл. 90, ал.
1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на мрежа – 23.20м/175см/20мм. Съгласно
разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗРА Който лови
риба и други водни организми със забранени риболовни уреди, средства,
принадлежности и приспособления в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 7, чл. 36, 37 и чл. 39а, ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лева. В
конкретният случай в наказателното постановление е отразено, че се налага глоба
в размер на „1000 /шестотин/ лв.“. Съдът счита, че е допусната техническа
грешка при словесното изписване на размера на административното наказание
глоба, като в скоби вместо „хиляда“ е посочено „шестотин“ лева. Безспорно
волята на наказващият орган е била да наложи административно наказание в
предвидения минимален размер от 1000 лева, като е изложил мотиви за това в
обстоятелствената част на наказателното постановление. Освен това е посочено
изрично, че се налага административно наказание глоба на основание чл. 73, ал.
1 от ЗРА, в която разпоредба минималното наказание е 1000 лева. По изложените
съображения съдът счита, че допуснатата грешка при словесното изписване на
размера на административното наказание глоба не е основание за
незаконосъбразност на накателното постановление и съответно за неговата отмяна.
Съдът счита, че размера на
глобата е определен правилно от наказващия орган в съответствие с разпоредбата
на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, като е наложено наказание в минимален размер,
съобразен и с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.
Правилно и законосъбразно е и
постановеното отнемане в полза на държавата на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА
на мрежа – 23.20м/175см/20мм. Съгласно
посочената разпоредба в случаите по чл. 56, 62, 64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81, 82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 рибата и другите водни организми, както и уредите,
средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на
държавата. В конкретният случай е безспорно установено, че именно с отнетата мрежа е
извършено нарушението. Съдът счита, че с така определеното наказание глоба биха се
изпълнили целите на чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Предвид изложеното съдът счита, че
Наказателно постановление № 15-085 от 24.11.2020г., издадено от М.С.М. –
Началник Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
/ИАРА/, следва да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.
С оглед изхода на делото и направеното искане от старши
юрисконсулт И.П., на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва
на ИАРА да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая
за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото продължи в две съдебни
заседания, с разпит на петима свидетели, с приложени писмени
доказателства, поради което следва да се присъди възнаграждение за явяването на
старши юрисконсулт И.К.П. в размер 100 лева. Водим
от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 15-085 от 24.11.2020г., издадено от М.С.М. –
Началник Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
/ИАРА/, с което на Ц.Н.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, е наложено
административно наказание глоба в размер
1000.00 - хиляда лева на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за рибарството и
аквакултурите за нарушение по чл. 39а, ал. 1 от същия закон, както и на
основание чл. 90, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите е постановено
отнемане в полза на държавата на мрежа – 23.20м/175см/20мм, като законосъобразно, правилно и обосновано.
ОСЪЖДА
Ц.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати в полза на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище
гр. Бургас, бул. „Княз Александър Батенберг“ № 1, ЕИК: *********, сумата 100.00 – сто лева - разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
Районен
съдия: