Р Е Ш Е Н И Е
№ 59/ 24.02.2022 г., гр. Добрич
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Добрич, в публично заседание на тридесет и първи януари през две
хиляди двадесет и втора година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 197/ 2021 г. по описа на Административен
съд – Добрич, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 22, § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс
на Съюза (МКС), във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по
жалба на „***“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.Добрич,
бул. “25-ти септември“ № 15, представлявано от С.Г.Т., подадена чрез адв. С.Ж.,
Варненска адвокатска колегия, срещу Решение с рег. № 32 – 53975/ 16.02.2021 г.,
издадено от Директора на Териториална дирекция Северна морска (ТД Северна
морска) към Агенция Митници.
Жалбоподателят
настоява, че обжалваното Решение е незаконосъобразно. Изтъква, че в тежест на
митническите органи е да обосноват наличието на съмнения относно достоверността
на митническата стойност, за да пристъпят към определяне на по-висока стойност,
както и да докажат, че са спазили процедурата по нейното увеличаване. Жалбоподателят
обръща внимание, че легалното определение на „справедливи цени“ е от 01.01.2020
г., въведено с ДР, § 1, т. 40 от ЗМ, като „справедливите цени“ са на килограм,
а в случая стоките са индивидуално определени и имат стойност на единица бройка,
с оглед на което съпоставката със „справедливи цени“ на килограм не може да
бъде основание за съмнение във верността на декларираната митническа стойност. В
тази връзка счита, че след като стоките не са продавани на килограм, а на единица
бройка, то не може цената на продадените бройки да се обръща на цена в
килограми. Допълва, че т. нар. „справедливи цени" са статически стойности,
извлечени от база данни на ЕС за период от 4 години, но същите не могат да
бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадат в дефиницията на
„митническа стойност", дадена в чл. 70 и 74 МК.
Изразява несъгласие с административния
орган относно позоваването на Решението по дело 291/15 на СЕС, тъй като в
същото се говори за „договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение
със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки".
Обръща внимание,
че според него, най – важното от мотивите на административния орган, касещи
„съмнениета“, е записаното на стр. 2 и 3 от Решението, че декларираните
стойности са по – ниски с 50 % от справедливите цени или т.нар. рисков праг,
като по своята същност този рисков праг представлява минимална митническа
стойност и съгласно чл. 144 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС е
забранено митническата стойност да се основава на минимални митнически
стойности, като възразява, че не съществува нормативен акт, който да определя
размера на „справедливи цени“, както и рисков праг.
Според жалбоподателя не е достатъчно
да има дефиниция в закона, а трябва да бъдат посочени конкретни стойности за
всеки отделен артикул и в кой нормативен акт са записани тези стойности, а по
повод на цитираната система „THESEUS" твърди, че няма достъп до тази
информация на официалния сайт, нито има заповед, която да определя тези стойности.
По отношение на
митническата стойност сочи, че не е ясно защо административният орган е
пристъпил към определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. „б“ от МКС.
При така
изложените доводи иска да бъде отменено обжалваното Решение, като претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ж., която
поддържа жалбата.
Ответникът –
Директорът на Териториална дирекция Северна морска (впоследствие поради
приемане на нов Устройствен правилник на Агенция „Митници“, преименуван на ТД
„Митници“ – Варна и конституиран с това наименование като ответник), чрез
процесуалния си представител – гл. юриск.
А.Ш., излага становище за неоснователност на жалбата и настоява, че оспореното Решение
е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
По делото е
приета административната преписка по издаване на оспорения акт, справки от
информационната система за вносовете на територията на страната за стоки с
тарифни номера като процесните (л. 269 –
359). По искане на жалбоподателя е назначена съдебно – счетоводна експертиза,
заключението по която е приобщено към доказателствения материал по делото (л. 372
– 385). По искане на ответника са разпитани свидетели.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на
страните и с оглед разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на
съдебната проверка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срок от адресат на годен за оспорване
акт. Съобщението за постановяване на оспореното Решение е получено от
жалбоподателя на 13.04.2021 г. (л. 26), видно от отбелязването върху писмо за
доставяне, а жалбата е изпратена по пощата на 27.04.2021 г., видно от печата
върху приложения към делото пощенски плик (л. 9), с оглед на което е подадена в
14-дневния срок съгласно текста на чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет на обжалване
е Решение per. № 32-53975/ 16.02.2021 г. на Директора ка ТД „Северна
Морска" (ТД „Митници“ Варна) в Агенция „Митници" към 9 броя
митнически декларации, а именно: MRN 18BG002000H0127643 от 10.12.2018 г.;
19BG002005015542R9 от 12.09.2019 г.; 19BG002005015998R5 от 19.09.2019 г.;
19BG002005016596R1 от 30.09.2019 г.; 19BG002005016148R8 от 24.09.2019 г.; 19BG002005017576R6
от 15.10.2019 г.; 19BG002005017947R0 от 21.10.2019 г.; 19BG002005018882R0 от
04.11.2019 г.; 19BG002005019439R5 от 11.11.2019 г. за режим допускане за
свободно обращение на стока, с което е увеличена митническата стойност, съответно
дължимите държавни вземания на основание чл. 74 параграф 3 от Регламент
952/2013 г. във връзка с чл. 140 от Регламент 2015/2447.
Решението е
издадено в производство за последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона
за митниците (ЗМ).
С посочените митнически декларации дружеството
е декларирало за допускане за свободно обращение различни видове стоки. При
извършване на проверка в рамките на последващия контрол от сектор Одит и
Последващ контрол към отдел МД на ТД Северна морска в Агенция Митници е
изготвен Доклад № BG002000/1/7/ 02.11.2020 г. от проверка на това дружество.
Проверката е извършена на основание Заповед за възлагане на проверки в рамките
на последващия контрол № ЗТД-2000-403/32-253152/ 31.08.2020 г. (л. 215), издадена
от Директора на ТД Северна морска. При проверката е счетено наличие на
неправилно деклариране на митническа стойност и данъчна основа за стоките по
конкретните декларации.
По декларация MRN № 18BG002000H0127643 на 10.12.2018
г. „***" ЕООД, гр. Добрич, декларира за режим „допускане за свободно
обращение" стока № 1, 7 колета, 161 кг бруто, държава на износ Китай,
деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна, като за стока № 1 е
декларирано, както следва: описание: „дамски якета, плат синтетика" - 175
бр., код по КН 62021310; бруто тегло - 161 кг, нето тегло - 154 кг.,
статистическа стойност – 960.00. С Решението е променена стойността от
„статистическа“ на „договорна стойност на сходни стоки“, променена е стойността
от 960.00 на 3085.25 и е изчислен дължим размер А00 Мита от 370.23 лв. и В00
ДДС от 691.10 лв. или е определено общо задължение по тази декларация от
1061.33 лв.
По декларация MRN № 19BG002005018882R0 ОТ 04.11.2019 г. е извършена с Решението корекция на
стоки от № 1 до № 17 вкл. Стоките представляват дамска рокля, плат полиестер –
12 броя, код по КН 62044300; дамска къса пола, плат полиестер – 72 броя, код по
КН 62045300; дамска плетена блуза, полиестер – 175 броя, код по КН 61062000;
дамски блузи, трико полиестер – 40 броя, код по КН 61062000; дамско палто, плат
полиестер – 51 броя, код по КН 62021390; дамска туника, плетена полиестер – 64
броя, код по КН 61062000; дамска плетена блуза, полиестер, с къс ръкав – 325
броя, код
по КН 61062000; дамско сако, плат полиестер – 14 броя, код по КН 62043390;
текстилни колани – 70 броя, код по КН 61178010; дамско тънко яке, плат
полиестер – 11 броя, код по КН 62029300; дамска блуза, плат полиестер – 12 броя,
код по КН 62064000; дамски трикотажен ансамбъл, полиестер (блуза с пола) – 36
комплекта, код по КН 61042300; дамски панталон, плат полиестер – 36 броя, код
по КН 62046318; дамска туника, трико полиестер – 18 броя, код по КН 61062000;
дамско яке, плат полиестер – 159 броя, код по КН62029300; дамски спортен екип,
трико полиестер от две части – 12 комплекта, код по КН 61121200; дамски елек,
плат полиестер – 18 броя, код по КН 62029300. По отношение метода за определяне
на стойността е посочено да се чете относно всяка една от тези стоки с код 6 –
въз основа на налични данни на митническата територия на Съюза. Определен е общ
размер на мита за 17-те стоки от 1344.71 лв. и ДДС в размер на 2519.97 лв.
За митническа
декларация MRN №19BG002005019439R5 от 11.11.2019 г. е определено за стока № 1 митническата
стойност да се чете като 4266.50 лв. и съответно статистическата стойност да се
чете също като 4266.50 лв., а по отношение метода за определяне на стойността е
прието да се чете 6, т.е. въз основа на налични данни на митническата територия
на Съюза. Определени са задължения за мита в размер на 511.98 лв. и ДДС в
размер на 955.71 лв.
Митническа
декларация MRN №19BG002005015998R5 от 19.09.2019 г. е коригирана, като за стоки
с №№ 1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 15, 16, 17 и 18 са определени по –
високи митнически и съответно статистически стойности, както и е възприет
метод за
определяне на стойността относно всяка една от тези стоки с код 6 – въз основа
на налични данни на митническата територия на Съюза. Определен е общ размер на мита
за всички стоки с променена стойност, т.е. без стоки с №№ 4 и 14, от 2082.27
лв. и ДДС в размер на 3926.34 лв.
Митническият
орган е коригирал митническа декларация MRN № 19BG002005017576R6 от 15.10.2019 г.,
като е завишил митническите, съответно статистическите стойности на всички
стоки без стока № 4 и № 11 и е приел метод за определяне на стойността относно
всяка една от тези стоки с код 6 – въз основа на налични данни на митническата
територия на Съюза. Изчислен е размер на дължими мита от 2381.70 лв. и ДДС от
4447.27 лв.
По отношение митническа
декларация MRN №19BG002005016596R1 от 15.10.2019 г. по същия начин са
коригирани стойностите на всички стоки без стока № 4 и определен същият метод с
код 6 - въз основа на налични данни на митническата територия на Съюза.
Изчислен е размер на дължими мита от 1958.91 лв. и ДДС от 3656.64 лв.
Извършени са
корекции в митническа декларация MRN №19BG002005017947R0 от 21.10.2019 г. на
митническите, съответно статистическите стойности в насока тяхното увеличение
на всички стоки без стока № 3, приети е същият метод на определяне на
стойността, като при предходните декларации и са определени задължения за мита
в размер на 1231.28 лв. и ДДС в размер на 2298.41 лв.
По същия начин е
подходено към митническа декларация MRN № 19BG002005015542R9 от 12.09.2019 г.,
като в резултат на корекции на митническите/статистическите стойности на
стоките по тази декларация, с изключение на стока № 10, са определени
задължения за мита общо в размер на 348.05 лв. и ДДС в размер на 650.69 лв.
Определено е да
се извърши корекция и на митническа декларация MRN №19BG002005016148R8 от
24.09.2019 г. по отношение на всички стоки в нея, като е изчислен общ дължим
размер на мита от 1303.63 лв. и ДДС в размер на 2433.43 лв.
Разпоредено е да
се вземе под отчет начисленият с Решението размер на дължимите вземания за мита
в общ размер от 7651.72 лв., ДДС общо в размер на 14283.23 лв., ведно с лихва
за забава върху размера на дължимите мита на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 59, ал. 2 ЗДДС.
Към митническите декларации за допускане за свободно
обращение са приложени търговски фактури, банков SWIFT за извършено плащане към
изпращача, пълномощно към фирма „Спед консулт" ЕООД.
По делото е назначена по искане на жалбоподателя
съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице сочи, че фактурите са осчетоводени
по дебита на сметка 301 – „Доставки“ и кредита на сметка 401 – „Доставчици“,
като със следваща счетоводна операция от сметка 301 стойността е прехвърлена по
сметка 304 „Стоки“ с включеното мито.
Описаните в митническите декларации стойности съответстват на стойностите в
издадените фактури. Няма изрично посочване на фактурата от 07.12.2018 г. в
банковото извлечение от 10.04.2019 г., в което се твърди, че е включено
плащането по тази фактура. Не е установено от вещото лице плащане по фактура №
20190916/ 16.09.2018 г. За останалите седем фактури е извършено плащане по
банков път. Стойността на тези седем фактури е в размер на 17269.20 щ.д., а
заплатената по банков път сума е в размер на 17765.20 лв. Заключението на
вещото лице е приобщено към доказателствени яматериал по делото, не е оспорено
от страните, като съдът го кредитира като еднопосочно с останалите
доказателства по делото.
Стоките, предмет на декларациите, са с различни кодове
по КН.
По делото е приета като доказателство Заповедта за
възлагане на проверка в рамките на последващия контрол №
ЗТД-2000-403/32-253152/ 31.08.2020 г. (л. 215), издадена от Директора на ТД
Северна морска. В резултат на извършената проверка, възложена с тази Заповед, е
изготвен и Докладът с № BG002000/1/7/ 02.11.2020 г. Целта на проверката е да се
установи законосъобразността на действията на проверяваното лице при поставяне
на стоките под митнически режим, прилагането на мерките на търговската политика
в ЕС, както и изпълнение на задължението му за заплащане и обезпечаване на
публичните държавни вземания при поставяне на стоките под съответния режим.
Проверяваният период е от 01.09.2017 г. до 01.09.2020 г. вкл. Съгласно т.3.1.
от Доклада декларираната митническа стойност на изброените в таблицата към
доклада стоки от глави 61 и 62 от КН на ЕС не следва да бъде определена въз
основа на метода на договорната стойност по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) №
952/2013. Изложени са мотиви за този извод (л. 216 и сл.), а именно, че извършеният
последващ контрол и статистически, сравнителен анализ установява, че
декларираната договорна стойност на внесените стоки в цитираните в Доклада 21
броя митнически декларации, основаваща се на разпоредбите на чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, е изключително ниска в сравнение със
средностатистическата стойност на сравними стоки за съпоставими периоди. Цената
на декларираните стоки е по - ниска от средностатистическата (справедлива) цена
с повече от 50 %. Освен сравнителен анализ на наличната информация в
митническата информационна сиртема (МИС), е посочено, че проверяващите са използвали
оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на
Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки
продукт, произход и местоназначение, за месечен период - т.нар.
"справедливи цени" (съгласно нормата на § 1, т. 40 от Допълнителните
разпоредби от Закона за митниците). Същите са предоставени на разположение на
държавите-членки на ЕС чрез системата "ТЕЗЕЙ" (THESEUS) на Съвместния
изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Резултатите
от извършения сравнителен анализ са обобщени в табличен вид - съпоставка, каква
част от т.нар. "справедливи цени" (FAIR PRICE), представлява
декларираната митническа стойност на стоките, изразено като процент. В Доклада
е отразено, че проверяващите са се усъмнили в точния размер на приетата
митническа стойност на декларираните стоки предвид факта, че митническата
стойност за килограм нетно тегло е основана на изключително ниска фактурна цена
спрямо наличната средна статистическа стойност на „сходни стоки“. Изготвилите
Доклада са изложили становище, че липсата на обичайното документиране при
подобни външнотърговски операции и констатираната разлика в цените са
достатъчни, за да се обоснове тяхното съмнение за отхвърляне на декларираната
митническа стойност, без да се оспорва автентичността на наличните документи. Позовали
са се на диспозитиви 38 и 39 от Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 г. по дело
291/15, че когато бъде установено, че деклариралата митническа стойност е по - ниска
с повече от 50 % от справедливата цена, то разликата в цените може да се приеме
за достатъчна, за да обоснове съмненията на митническите органи при отхвърляне
на декларираната митническа стойност. Добавили са, че съмненията остават и след
анализ на данните в приложените към митническите декларации документи в
подкрепа на декларираната митническа стойност. Счели са, че те не намаляват от
факта, че последващият контрол не установява допълнителни документи и
информация в потвърждение на декларираните стойности на внесените стоки. Приели
са, че установените на място, в архива на дружеството и представените в отговор
на Искане № 2/ 08.10.2020 г. и Искане № 3/ 14.10.2020 г. от митническите органи
документи, справки и обяснения не удостоверяват по безспорен начин
съответствието на договорната стойност на внесените стоки с декларираната
митническа стойност. Приемат, че няма категорични доказателства за размера на
договорната стойност. Според проверяващите единственият източник на данни за
цената на стоките са външнотърговски фактури, част от които според тях носят
компроментиращи тяхната автентичност пороци - липса на обичайни реквизити,
технически грешки и явни несъответствия. Изтъкнали са, че няма сключени
търговски договори, не е водена търговска кореспонденция, няма разплащателни
документи, счетоводни записи или други доказателства за пълния размер на
платената или подлежаща на плащане цена на рисковите стоки. Доколкото
съмненията на проверяващите не са отпаднали, съгласно разпоредбата на чл. 74, §
1 от МКС, когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена по
реда на чл. 70 от МКС, то те са подходили към определянето ѝ по реда на
чл. 74, § 2 от МКС, чрез прилагане последователно букви от а) до г), докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническа
стойност на стоките.
При горните
изводи проверяващите са предложили като обективен и справедлив метод за
определяне на митническата стойност на проверяваните стоки по реда на чл. 74, §
3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, т.е. определяне на митническа стойност, която във
възможно най - голяма степен се основава на определени по - рано, приемливи
митнически стойности.
Така са стигнали
до „справедливата цена", публикувана в информационната система
„THESEUS" на Joint Research Centre (JSR) към ЕК. Указали са, че MAP дава
обективна представа за допустимите нива на декларираната митническа стойност,
изразена в лева за килограм за съответния код по Комбинираната номенклатура
(КН) на Европейския съюз (ЕС) за съответната държава на произход. Определените
прагове са в съответствие с препоръките на Европейската служба за борба с
измамите (OLAF) и предварителните констатации и препоръки, направени по време
на проверката в областта на традиционните собствени ресурси, извършена от
Генерална дирекция „Бюджет" и Генерална дирекция „Данъчно облагане и
митнически съюз" в Европейската комисия (ЕК) в периода от 14 до 18
октомври 2019 г.
Съпоставката на
митническата стойност на проверяваните стоки с идентичен и сходен внос е
осъществена след съобразяване/ приравняване на „справедливите цени"
(EUR/kg) със съответните единичните цени (лв./бр.). Преизчисляването е
извършено, като внесеното нетно количество стока е умножено по съответната
усреднена цена за всеки код по ТАРИК и сумата е разделена на декларирания брой
стоки. За получената цена на брой стоки е намерена относително сходна стока от
Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и
акцизни документи (МИС3А). Определени са подходящи стоки, предвид изискванията
на чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение (РИ) (ЕС) № 2015/2447 г. Така
митническата стойност е определена на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144, § 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на база вече приети митнически стойности
със същия код по ТАРИК, със същия произход (или с произход от страни със
сравнимо икономическо развитие) и с подобно описание, които не са необичайно
ниски.
В Доклада, т.4.,
е отразено, че на 20.10.2020 г., в счетоводния офис на дружеството на бул.
„Добруджа“ № 30, офис № 9, е проведен заключителен разговор в присъствието на
собственика на същото и на счетоводителя му, като са обсъдени по същество
констатациите на проверяващите, обобщени в Протокол за заключително
обсъждане.(л. 222)
Протоколът за
заключително обсъждане, издаден на основание чл. 84к от ЗМ за резултати от
проверка в рамките на последващ контрол, е приет като доказателство по делото. В
Протокола в табличен вид са изредени митническите декларации и стоките в тях,
за които е прието за удостоверено по безспорен начин, че декларираната стойност
представлява действително платената цена за част от стоките, поради което не
следва да се определя нова митническа стойност по вторичните методи, независимо
от по – ниските нива от предполагаемата RISK
THERESHOLD VALUE
(л. 252)
С
Искане № 3 (т. 7 от Протокола) са изискани повторно доказателства за реални
плащания към доставчиците, касаещи митническите декларации, невключени в
отговора на проверяваното лице по Искане № 2. Изпратено е писмо до дружеството
за въпросите, по които според проверяващите са коментирани нередности (л. 255).
На
02.11.2020 г. от проверяваното лице е подадено Възражение по заключителното обсъждане,
като е изразено несъгласие с твърдението, че дружеството не е представило
доказателства, които да доказват декларираната митническа стойност. Обяснено е,
че във връзка с доставките има платени в брой суми и на място в Китай. Изложени
са обяснения и по установените разминавания в номерата на фактурите и са
приложени фактури от 29.10.2018 г. и 02.02.2018 г. (л. 256 – 257)
Приложени
са от ответника справки от отдел Митническа дейност (л. 269 – 360).
С
рег. № 32 – 335238/ 16.11.2020 г. до дружеството е изпратено съобщение по реда
на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза ( Регламент (ЕС) № 952/2013).(л.
239 – 244)
В резултат е издадено
оспореното пред настоящия състав Решение. В него е отразено, че за декларациите,
предмет на същото, не са били открити категорични доказателства, че
предоставените на проверяващите от дружеството платежни документи изчерпват
пълния обем на извършените плащания към доставчика. Добавено е, че проверяващите
са нямали достъп до архивираната отчетност на лицето в целия ѝ обем. В
посещавания от проверяващите офис в гр. Добрич, бул. „Добруджа“, на наетия за
целта външен счетоводител е проверена само предоставената му от дружеството
документация. За проверяваните стоки с установени необичайно ниски цени, чиято
договорната стойност не е убедително доказана от проверяваното дружество, се е
пристъпило към други методи за остойностяване с цел определяне на митническата
стойност, отразяваща в максимална степен действителната икономическа стойност
на внасяните стоки в момента и около вноса. Отразено е, че митническите органи
са пристъпили към установяване справедливата стойност на внасяните стоки
посредством прилагането на подходящи методи за определяне на тяхната митническа
стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл. 140, § 1 от РИ № 2015/2447 на ЕС.
Приложена е хипотезата на чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, когато
възникналите съмнения не отпаднат, митническите органи могат да решат, че
стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, § 1 от
Кодекса. Ответникът е указал, че действията на митническите органи са следвали
разпоредбата на чл. 74, § 1 от МКС - когато митническата стойност на стоките не
може да бъде определена съгласно чл. 70 от МКС, тя следва да бъде определена по
реда на чл. 74, § 2 от МКС, като се приложат последователно букви от а) до г),
докато се стигне до първата от тези букви, по която би могло да се определи
митническата стойност на стоките. Така в мотивите са преповторени тези от
Доклада и в резултат са приети нови стойности, а на база тези стойности са определени и нови задължения на
дружеството за мита и ДДС.
Административният орган се е
позовал на разпоредбата на чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно
която, когато митническата стойност на стоките не може да се определи на
основание член 70 от същия Регламент, тя се определя по реда на чл. 74, § 2 от
него, като се прилагат последователно букви от „а“ до „г“, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките. По този начин при изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2,
буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, е приел, че не може да се определи
митническа стойност въз основа на идентични стоки, тъй като липсват данни за
обекта на контрола, както и база от елементи за сравняване на проверяваните
стоки с други подобни. Изразено е становище, че описанието на всички
проверявани стоки в клетка № 31 (елемент от данни 6/8) на митническите
декларации за допускане за свободно обращение е недостатъчно, което от своя
страна не позволява прилагането на метода за идентичност на стоките. За
приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по
реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за „идентични стоки“. Съгласно
разпоредбите на член 1, § 2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията понятието „идентични стоки“ в рамките на определянето на митническата
стойност означава стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във
всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и
репутацията им.
За да се приложи методът,
трябва безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни стойности са
еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики,
качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата
държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно
обращение в същия момент или по същото време. Административният орган е
посочил, че не е открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели,
поради което този метод не може да бъде използван. Добавил е, че въз основа на
разпоредбата на чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 следва да се определи
може ли да бъде приложен следващият резервен метод относно „сходни стоки“.
Изложил е своите
съображения, че методът за определяне на митническата стойност въз основа на „договорната
стойност на „сходни стоки“ е неприложим, тъй като в описането на всички
проверени стоки липсва изчерпателна информация за изделията, подлежащи на
остойностяване. Съобразил е определението за „сходни стоки“ в чл. 1, § 2, т. 14
от Регламент за изпълнение и е посочил, че проверяващите са нямали възможност
да извършат сравнителен анализ на „договорната стойност на „сходни стоки“,
регламентирана в чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и предвид
обстоятелството, че в МИС на Агенция „Митници“ липсвала необходимата
изчерпателна информация за стоките, за които вече са приети декларираните
договорни стойности, а от друга страна, че този метод бил неприложим за целите
на проверката предвид нивото на тези стойности и разпоредбата на чл. 141, § 3
от Регламента за изпълнение.
За третия вторичен метод за
определяне на митническата стойност на стоките административният орган е
изложил доводи, че този метод изисква определяне на единичната цена, по която
се продава на митническата територия на Съюза най - голямото сборно количество
от внесените стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не
са свързани с продавачите. Счел е, че този метод е неприложим в конкретния
случай, тъй като в ТД Северна морска липсва база данни за единичната цена, по
която се продава на митническата територия на Съюза най - голямото сборно
количество от внасяните стоки, включително за единичните цени на идентични или
сходни стоки.
Ответникът е посочил, че въз
основа на разпоредбата на чл. 74, § 1 от МКС се е пристъпило към прилагане на
следващия резервен метод, след като било установено, че и третият вторичен
метод е неприложим. За четвъртия метод е указал, че проверяващите не са
разполагали с информация, необходима за прилагането му. Липсвала, каквато и да
е информация за разходите и стойността на материалите, използвани при
производството на внасяните стоки. Последващият контрол не бил в състояние да
установи и допълнителна информация за размера на печалбата при продажбите на
стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са
произведени от производители в Китай за износ за ЕС. В конкретния случай
производителят на стоките не можел да бъде определен и вероятно не попадал под
юрисдикцията на органите в страната на вноса. При липса на информация, свързана
с разходите за материали, използвани при производството на остойностяваните
стоки, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, допълнителни
обработки, преработки и т.н., проверяващите сметнали метода за неприложим,
което административният орган възприел.
Така в Решението е указано,
че митническата стойност на проверяваните стоки не можела да бъде определена по
реда на чл. 74, § 2, букви от а) до г) от МКС и митническите органи следвало да
приложат разпоредбите на § 3 от същия член. Базирайки се на наличните данни на
митническата територия на Съюза, митническата стойност следвало да бъде
определена чрез прилагането на разумни способи, съответстващи на принципите и
общите разпоредби на чл. 7 и Приложение I, Тълкувателни бележки - Бележки към
чл. 7 на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за
митата и търговията 1994, на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията, и глава трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от МКС. В
този смисъл се е позовал на предложението на проверяващите, като обективен и
справедлив метод за определяне на митническата стойност на проверяваните стоки да
се зачете методът по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 -
определяне на митническа стойност, която във възможно най - голяма степен се
основава на определени по - рано, приемливи митнически стойности.
В Решението е отразено, че
до дружеството е изпратено съобщение за образуваното административно
производство на основание чл. 26, ал. 1 АПК, както и че на 23.12.2020 г. е
получен отговор по това писмо от дружеството (л. 60 – 62), с който е изразено
несъгласие с твърдението, че дружеството не е доказало декларираната митническа
стойнсот.
При тези изводи, на
основание чл. 84 от Закона за митниците, във връзка с чл. 77, § 1, б. „а“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 70, във връзка с чл. 74, § 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140 и чл. 144 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39 от ЗМ, във връзка с чл.
85, § 1, връзка с чл. 101, § 1, връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
връзка с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 7 от ЗМ, във връзка с чл. 54,
ал. 1, чл. 55, ал. 1, т. 2 и чл. 56 от ЗДДС и във връзка с чл. 59 от АПК,
административният орган е издал оспореното в настоящото производство Решение.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за
митниците (ЗМ). Съгласно тази разпоредба за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на
митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че
освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се
прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е
подало предварително заявление. При така разписаните правила оспореният акт е
издаден от компетентен административен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във връзка
с чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г.
съобразно предоставените му правомощия.
Същевременно
обаче, по разбирането на настоящия състав, Решението е постановено при
неспазване на установената форма, при съществени нарушения на
процесуалните правила, в несъответствие с материалноправните норми, включително
тези от европейското право, както и целта на закона.
Основното
възражение на жалбоподателя и предмет на спора е дали митническите органи са
обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС)
№ 2015/2447, съответно спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия Регламент,
във връзка с чл. 74, § 2, б. „б“ от МКС за определяне на митническата стойност
по процесния внос съобразно „договорната стойност на сходни стоки“.
Правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности (Решение от 19 март
2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C‑256/07, т. 20; Решение от 15 юли
2010 г., Gaston Schul, С-354/09).
Съгласно
чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната
им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат
направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС.
Същевременно
митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност, в този смисъл Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer
International Corporation, С-306/04, т. 20.
Когато
митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МКС при
последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви „а“ до „г“, докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките.
Когато
митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2,
митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МКС, въз
основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват
разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на
Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и
търговията.
Така
предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на
субсидиарност. Само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност.
Макар
при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната
стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за
прилагане дава възможност на митническите органи при наличието на основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази
допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно
чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната
цена.
При
липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната
стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне
на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи
е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на процесните стоки (Вж Решение на ВАС № 14635/21.11.2012 г. по
адм.д. № 4902/2012 година).
Съгласно
чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане при определяне на митническата стойност
на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква „а“ или „б“ от МКС се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя.
Когато
не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като
се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност
следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на
търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, § 3 от Регламента за
прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се
използва най-ниската от тези стойности.
Понятията
„идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4 и
т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и според тях в рамките на
определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките,
произведени в същата държава, които са еднакви във всяко
отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията
им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в
същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност
да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във
всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност,
в т.ч. и в хипотезата на чл. 140, във връзка с чл. 141 от Регламента за
прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа,
за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно
определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение
е в отношение на взаимообвързаност с общото задължение за сътрудничество на
участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от МКС
предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на
митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите
органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана
документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо
съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На
това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента
за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му по арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, т. 52.
Задължението
за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент
за прилагане, съответно на решението за корекция, произтича от общото правило
на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен, Решение от 18 декември 2008 г.,
Sopropé, C-349/07, т. 36.
Доколкото
производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели
преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в
пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено
за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да
е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на
изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение.
Дружеството
е представило доказателства по отправените до него искания, вкл. с Възражение
от 02.11.2020 г. (л. 256) е дало допълнителни обяснения и е представило копия
на фактури, за които в заключителното обсъждане е отразено, че не са били
представени, след като в неформално писмо от единия от проверяващите
дружеството е уведомено за коментираните нередности.
В
изпратеното на оспорващото дружество съобщение по реда на чл. 22, § 6, приложим
по препращане от чл. 29 от Регламент № 952/2013, не са изложени обстоятелствата,
обосноваващи съмненията на органа в достоверността на декларираната митническа
стойност. В уведомлението за наличието на съмнения митническият орган се
основава на установеното при извършен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система, че за процесните стоки са
декларирани по - високи стойности, които съществено се различават от
декларираните с процесните МД. В съобщението не са посочени МД, на които се
позовава административният орган. Същите не са приложени към административната
преписка, за да е ясно доколко тези стоки представляват сходни с процесните. Абстрактно
е отразено, че е извършена съпоставка на митническата стойност на проверяваните
стоки с идентичен и сходен внос, които понятия сами по себе си са взаимно
изключващи се. По искане на жалбоподателя бе приложена Справка от МИС за
вносовете на територията на страната за стоки с тарифни номера като процесните
за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г., но от нея не може да бъде направен
извод към коя от процесните МД кои вносове са приложени, за да прецени
жалбоподателят, а оттам и съдът базата за промяна на митническата стойност. Същевременно,
видно от приложената от ответника Справка, са налице вносове на стоки със същия
тарифен код и държава на произход, но те
не са обсъдени като налични данни, като не са изложени мотиви защо не са приети
за разглеждане. В този смисъл не е изпълнено условието за преминаване към
определяне на стойност по чл. 74, § 3 от МКС, тъй като има налични вносове на
сходни стоки на територията на страната, като в самото Решение е отразено, че
са ползвани такива стойности, които да не са необичайно ниски. След като има
налични стойности на „сходни стоки“ по смисъла на МКС, то митническите органи
нямат право да използват следващия способ, именно този по чл. 74, § 3 от МКС.
При така изложеното, съдът намира, че от посочените в оспореното Решение
фактически и правни основания не стават ясни юридическите факти, от които
митническият орган черпи упражненото от него публично субективно право.
Задължението за мотивиране на решението за корекция на митническата стойност
произтича и изрично от общото правило на чл. 22, § 7, приложим с оглед чл. 29
от МКС, изискващо всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, да бъде
мотивирано и в него да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44. Процесните,
формулирани в оспореното Решение, мотиви следва да се приравняват на липсващи
такива, което пък обосновава извод за неспазване изискванията на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК, респ. не е спазена изискуемата форма, което представлява
самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, доколкото не позволява да
се осъществи адекватен контрол върху правилното приложение на материалния
закон. Неясни са съображенията за определянето на нова митническа стойност на
процесните стоки. В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл.
141, § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки,
произведени от различно лице, следва да се взема предвид, само когато не може
да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от
лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. В случая
износителите са различни дружества от Китай, а за производител въобще не е
извършвана проверка, като само се твърди, че не може да бъде установен. Единствено
посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на
съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа стойност,
без да са изследвани и анализирани доказателства за действителната подлежаща на
плащане или платена стойност.
Предвид
изложеното съдът намира, че в хода на административното производство е било
нарушено правото на защита на жалбоподателя, който дори да е уведомен по реда
на чл. 22, § 6 от МКС за предстоящото издаване на решение за определяне на нова
митническа стойност на стоките, не е било информиран за конкретните
обстоятелства, на които се основават съмненията. В оспорения акт са пренесени
правните норми механично, като липсват надлежни фактически и правни основания
за приетото от административния орган. Изредени са отделните вторични методи,
без да е налице конкретно обосноваване за неприложимостта им. Същевременно липсата
на конкретика по отношение обстоятелствата, относими към определяне на новата
митническа стойност на процесните стоки, пречи на вносителя да организира
своята защита. По делото не са представени доказателства да е изпълнено и
изискването на чл. 84л, ал. 4 от ЗМ за надлежно връчване на Доклада на
проверяваното лице. Последният пък беше приложен едва след изискване от съда с
нарочно Разпореждане. Невръчването на Доклада се явява съществено нарушение на
процесуалните правила и ведно с останалите установени процесуални нарушения,
довели до нарушение на материалния закон, налага отмяната на оспореното Решение
като незаконосъобразно. Допуснато е нарушение на правото на изслушване на
лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение по аргумент от решението
на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49.
Основателно
е възражението на жалбоподателя, че митническите органи не могат да избират коя
митническа стойност да използват, поради това че била „под“ или „над“ определен
рисков праг. Това тяхно процедиране противоречи на чл. 141 от РИ, съгласно
който, когато се намери повече от една договорна стойност на сходни стоки, се
прилага най- ниската от тях. В случая митническите органи са ползвали данни от
МИС, които са били само над този определен рисков праг, което само по себе си е
нарушение на процедурата по чл. 74, § 3 от МКС.
На
следващо място, „справедливите“ цени са на килограм, а процесните стоки са
декларирани на брой. Така са договорени, така са фактурирани, така са плащани,
така са остойностявани. Не съществува, нито математически, нито правен способ,
който да направи съответствие между цена на килограм с цена на брой. Самият
факт, че „справедливите“ цени са на килограм, а рискова прагова стойност е
определена на база на тези „справедливи“ цени, само по себе си, не може да
обоснове съмнения за цена на стока, която се декларира на бройка. Вярно е, че е
посочено как е извършено математическото преобразуване на цените, но същото е
недопустимо при договорени цени на брой.
Изводите
на Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ са неправилни и в
противоречие с фактите, които се извеждат от приложените към административната
преписка документи и обяснения, като посочените в Решението за корекция
съмнения са необосновани.
По
делото беше допуснат до разпит поисканият от ответника свидетел, св. Т.Т.,
който сподели как е протекла проверката. Неговите показания обаче не могат да
заместят мотивите в административния акт. Изложеното от свидетеля е резултат от
личните му впечатления при проверката. Така, в Доклада за проверка (л. 216) е
отразено, че проверката е планова, а свидетелят говори за проверка по възникнал
повод. Административният акт следва да съдържа конкретни фактически и правни
основания, изведени от конкретни факти и обстоятелства, изложени във вид, който
да даде възможност на проверяваното лице да организира защитата си, вкл. при
необходимост и чрез експертиза от административния орган, което в случая не е
сторено.
Същественото
в случая е, че според заключението на вещото лице е налице съотвествие между
платената цена на стоките и декларираната стойност по процесната МД. Вярно е,
че не е установено плащане по една от фактурите, но това е въпрос на търговски
отношения между контрагентите. Заключението е изслушано в съдебно заседание,
прието към доказателствения материал по делото, като безпристрастно и
компетентно дадено, неоспорено от страните. То опровергава манифестираното
съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, §
1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. След като митническите органи не са извършили
необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали
приложената от тях стойност, то не са били налице и предпоставките на чл. 140,
§ 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата
стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Изложените
съображения налагат извода за основателност на жалбата, респ. за
незаконосъобразност на оспореното Решение на Директора на Териториална дирекция
Северна морска при Агенция „Митници“, поради което същото следва да бъде
отменено.
При
този изход на спора, съответно изрично стореното в тази насока искане от
жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, в полза на същия следва да бъдат присъдени сторените съдебно -
деловодни разноски, за които са налице доказателства за извършването им, както
следва: 50 лв. за държавна
такса и 312 лв. за възнаграждение за вещо лице. В приложения по делото
Списък на разноските от жалбоподателя е вписана и сумата от 1428.00 лв. за адвокатски
хонорар, но по делото липсват доказателства, както за договорено адвокатско
възнаграждение, така и за заплащането му, поради което в тази част искането
следва да бъде оставено без уважение.
На
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на „***“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Добрич,
бул. “25 - ти септември“ № 15, представлявано от управителя С.Г.Т., Решение с
рег. № 32 – 53975/ 16.02.2021 г., издадено от Директора на Териториална
дирекция Северна морска към Агенция Митници.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция Северна морска към Агенция „Митници“ да заплати в полза на „***“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „25-ти
септември“ № 15, представлявано от управителя С.Г.Т., сумата в размер
на 362.00 лв. (триста шестдесет и два лева), за съдебно – деловодни
разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
искането за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 1428.00
лв. (хиляда четиристотин двадесет и осем лева) в полза на „***“ ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ № 15,
представлявано от управителя С.Г.Т..
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: