РЕШЕНИЕ
№ 392
01.11.2019г, град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 01.10.2019г., при участие на секретаря Катя Станоева в следния
състав :
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Роман Николов
като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно
гражданско дело № 547 по
описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по Въззивна жалба от „ВАМИД 2002“ООД
срещу Решение № 138 от 12.11.2018г., постановено по гр. д. № 283/2018г. по описа
на Радомирски районен съд, в частта с която е уважен иск по чл. 415 ГПК, предявен от „Булсистем
АФ“ЕООД, че жалбоподателя дължи сумите 6423,04 лева за главници и 722,20 лева
за лихви за забава по договор за доставка на млечни продукти.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска с
присъждане на всички разноски.
Твърди се неправилност на решението, поради
необсъждане на възражение на жалбоподателя, че не е могъл да плати сумите
поради наложен върху тях запор от ЧСИ. Твърди, че сумата по една от фактурите е
платена (фактура 174/31.10.2016г.) и това било констатирано от СЧЕ, но съдът не
го взел предвид. Други оплаквания няма в жалбата.
Постъпил е отговор на жалбата с който същата се оспорва и се иска
потвърждаване на решението.
ПОС след преценка на твърденията и
възраженията на страните и събраните доказателства намира обжалваното решение
за валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение на неговата правилност
ПОС е ограничен до оплакванията в жалбата.
С оглед на събраните по делото писмени
доказателства и изслушаната ЧСЕ ПОС намира и двете оплаквания в жалбата за
неоснователни.
От фактическа страна се явява невярно оплакването в жалбата, че вещото
лице е посочило като платена фактурата с номер 174/31.010.2016г. (л. 41 от
делото на РРС). Нито в експертизата,
нито при изслушване на заключението вещото лице е изнасяло подобни данни. То е
посочило, че има едно плащане, но това плащане счетоводно е отнесено и от двете
страни по делото към съвсем други фактури по същият договор между тях.
Плащането е било взето предвид от РРС.
Неоснователно е оплакването, касаещо възражението на жалбоподателя
–ответник, че вземането е било запорирано и затова иска се явява неоснователен.
Действително РРС не е изложил мотиви защо счита, че запора върху
вземането предмет на делото, който е бил наложен по искане на кредитор на ищеца
по делото не променя извода за основателност на иска. Въпреки липсата на мотиви
крайния извод на РРС е правилен по следните съображения.
Предявен е иск по чл. 415 ГПК за вземане за което има издадена заповед
за изпълнение по чл. 410. Предмет на делото е да се установят съществуването и
размера на вземането на основанието посочено в заповедта за изпълнение и в
размера посочен в нея като установяването на съществуване на вземането се
извършва към момента на приключване на съдебното дирене (т.9 от ТР4/2013г. на
ОСГТК на ВКС). Съдът взема предвид всички факти водещи до погасяване на
вземането в хода на делото и след издаване на заповедта съгласно чл. 235 , ал.
3 ГПК. ( т.9 и т. 11в от същото ТР).
Но само правопогасяващи възражения могат да се вземат предвид.
Възражението, че вземането е запорирано не е правопогасяващо при положение, че
не се твърди запора да е изпълнен. В случая няма твърдения да е платено по
запорното съобщение по делото, нито има доказателства в тази насока, напротив в
първото заседание на РРС адвоката на ответника сега жалбоподател изрично е
заявил, че не се твърди да има плащане, а само, че им е забранено да платят.
Значението на запора ще се прояви само в изпълнителното производство,
което евентуално ще се образува след влизане в сила на заповедта за изпълнение
и издаване на изпълнителен лист. В хода на изпълнителното дело длъжника по
заповедта може да откаже да плати на съдебния изпълнител тъй като трябва да
изпълни запора наложен от друг съдебен изпълнител.
Да се приеме, че ако вземането предмет на иска по чл. 422 ГПК е
запорирано, то не се дължи означава да се отхвърли иска и като краен резултат
да се окаже че не съществува вземане, което да се запорира, което рефлектира и
върху лицето наложило запора.
Не такава е идеята на забраната по чл. 507, ал. 2 от ГПК. идеята на
закона е чрез санкцията по чл. 452, ал. 3 от ГПК да се препятства възможността
длъжника да изпълни директно към кредитора и така да останат неудовлетворени
кредиторите на кредитора на длъжника, които са наложили запора.
Това обаче не е пречка да се установи съществуването на вземането чрез иска по чл 422 ГПК или дори с осъдителен
иск. Запора е пречка за изпълнението на паричното задължение, а не основание за
неговото несъществуване.
Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна, а решението следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото пред въззивната инстанция на жалбоподателя не
се дължат разноски. На ищецът се дължат сторените за настоящото дело разноски
за адвокатски хонорар. В тази връзка жалбоподателя е направил възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на хонорара. Възражението ПОС намира за
основателно. Делото не е от висока правна и/или фактическа сложност, а
минималния хонорар съобразно материалния интерес (в случая съвпадащ с обжалваемия
интерес) според Наредба 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет чл. 7, ал. 2, т. 3 е 687,25 лева. Уговорения
и платен размер от 2000,00 лева е повече от три пъти над минимума и е
прекомерен поради което следва да се намали до минимума по наредбата.
Водим от горното пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 138 от 12.11.2018г., постановено по гр. д. №
283/2018г. по описа на Радомирски районен съд, в обжалваната част, с която е
уважен иск по чл. 415 ГПК, предявен от
„Булсистем АФ“ЕООД, че „ВАМИД 2002“ООД дължи сумите 6423,04 лева за главница, ведно
със законна лихва върху нея от 06.11.2017г. и 722,20 лева за лихви за забава за
периода 12.08.2016г.-06.11.2017г. по договор за доставка на млечни продукти.
ОСЪЖДА „ВАМИД 2002“ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в обл. Перник, гр. Земен, ул.
„Земенско кале“11 ДА ЗАПЛАТИ НА „Булсистем
АФ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес в обл. София, общ. Горна Малина,
село Осоица, СУТ- с. Осоица сумата от 687,25 лева – разноски по делото за
адвокатски хонорар.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК решението
не подлежи на обжалване поради
търговския характер на делото.
Председател: Членове:
1. 2.