Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Пазарджик 18.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пазарджишкият районен съд гражданска колегия
в открито заседание на десети април, през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател : НИКОЛИНКА
ПОПОВА
При
секретаря Р. Д. и в
присъствието на прокурора........................................... като
разгледа докладваното от съдията Попова гр.
дело № 5065 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове
с правно основание чл.
143 СК
и чл. 149 СК във връзка с чл. 142 СК
- за присъждане на издръжка в полза на ненавършило пълнолетие дете от неговия
родител. В исковата си молба
против М.Д.Ч. ЕГН ********** с адрес *** ищецът Д.П.Л. ЕГН ********** действащ
лично и със съгласието на своя баща П.И.Л. ЕГН ********** *** чрез процесуалният
си представител адв. Т. от ПАК , със
съдебен адрес ***, кантора 10 твърди, че ответницата е майка на ненавършилото
пълнолетие дете , като бащата е признат за такъв с Решение № 348/18.10.2018 г.
постановено по гр.д. № 182/2018 г. по описа на ПзОС влязло в законна сила на
10.11.2018 г. Твърди се , че със Заповед № ЗД / Д –А- П -021/ 21.08.2017 г. на
Директора на ДСП П. детето е било настанено в семейството на П.Л. в качеството му на негов близък с адрес на местопребиваване : с. В., ул. „****,
а на основание чл. 4 ал.1 т.2 ЗЗДт е
постановено съдебно решение по гр.д. № 3867/2017 г. по описа на ПзРС за прилагането на същата мярка. Твърди се ,
че на 21.08.2017 г. детето е било предадено с приемо-предавателен протокол на
ДСП П. и от тогава и до настоящия момент
Д. живее със своя баща в дома му в с. В.и за неговата издръжка се грижи само
той. Твърди се , че ответницата е в добро здравословно състояние, че работи и
получава добро трудово възнаграждение, но от настаняването на детето при
неговия баща не била полагала никаква грижа
за неговата издръжка. Съжителят на майката също работел и получавал едно
добро трудово възнаграждение и двамата
се грижили за общия им син Р. на 11 години. Твърди се, че бащата на
непълнолетния ищец се занимавал с покупко- продажба на плодове и зеленчуци
и реализирал месечен доход от около 700,00 лв. Твърди се обаче , че този
доход бил крайно недостатъчен за издръжката на детето, което вече навършило 16
години. Поддържа, че детето посещавало редовно училище в гр. Пазарджик , като
само транспортните му разходи били в размер над 100,00 лв. на месец. Затова се
моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата да заплаща
на своето дете издръжка в размер на
220,00 лв. месечно , считано една година назад от датата на подаване на
исковата молба до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие. Сочат се доказателства и се претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответницата по предявения иск, която по
същество оспорва размера на исковата
претенция , като се поддържа , че не е
във възможностите й да заплаща издръжка
в претендирания размер, тъй като не разполага с доходите за които се твърди в исковата молба. Освен
това се поддържа, че не отговаряло на истината твърдяното в исковата молба
относно нейно нежелание за контакти с детето , тъй като след настаняването на
детето при бащата телефонните номера , с които разполагала майката били
закрити. Твърди се , че бащата не полагал грижи и не осигурявал издръжка на
детето през 12 –те години , в които майката се е грижела за Д.. Твърди се , че
отношенията между майката и детето се усложнили, както след навлизането му в
пубертета , така и поради намесата на
бащата по неподходящ начин в тези отношения. Ответницата поддържа, че живее в
общинско жилище, че съжителстващият с нея мъж , работи по трудово правоотношение,
но е сърдечно болен и има нужда от лекарства и че двамата носят отговорност за
издръжката на още едно дете на 11 години. Сочи
доказателства.
Като се запозна със събраните по делото доказателства, за да
се произнесе, съдът прие за установено следното:
Не се оспорва по делото,
а и от представения препис от удостоверения
за раждане е видно, че ответницата М.Д.Ч. е майка на ненавършилото пълнолетие дете Д.П.Л. ЕГН **********, роден на *** г. Установява се
още, че родителите не живеят съвместно , като непосредствените грижи за детето в момента се осъществяват от бащата, тъй като
с влязло в сила съдебно решение №
348/18.10.2018 г. постановено по гр.д. № 182/2018 г. по описа на ПОС е било установено произхода на детето от П.И.Л..
Не е спорно и се установява от представените по делото
писмени доказателства , че още преди съдебното установяване на произхода на
детето от неговия биологичен баща, със заповед на ДСП, впоследствие и със
съдебно решение № 3867/ 2017 г. по описа
на ПРС постановено при условията на чл. 28
ЗЗДт , непълнолетното дете е било настанено за отглеждане и възпитание в
дома на своя близък – негов биологичен баща. Страните не спорят и безспорно се
установява, че от 21.08.2017 г. непълнолетният ищец живее в дома на своя баща в
с. В., общ. Септември. Няма спор и по въпроса
и че от своето раждане до момента на предаваното му на бащата с приемо-предавателен протокол – за детето
изключително се е грижела неговата майка живуща ***.
Установява се от представената по делото служебна
бележка, че в момента детето е ученик в
10-ти клас на „Професионална гимназия по
механотехника „ в гр.Пазарджик през учебната 2018-2019 г. и редовно посещава учебните занятия.
Във връзка с възражения относно възможности за заплащане
на издръжка от ответната страна са представени писмени доказателства , видно от
които ответницата е майка на още едно ненавършило пълнолетие дете – Р. Р.ов
Узунов , роден на *** г. – към момента на навършени 11 години.
По делото са представени писмени доказателства-
удостоверение изх. № 00204-94М-00-0170/25.01.2019 г. от Агенция за социално
подпомагане и две настанителни заповеди
издадени от Община гр. П., видно от които , след 01.09.2017 г. ответницата не е
получавала месечна помощ по чл.7 ал1. ЗСПД за детето Д.П.Л., както и
обстоятелството , че съжителстващият с ответницата мъж -Р. С. У. и още едно лице- Н. С. У. са
настанени да живеят в общинско жилище с
площ от 61,07 кв.м.– за периода 2018 – 2019 г., като за последната година месеният им наем е в размер
на 54,54 лв.
Представени са и трудови договори , допълнителни
споразумения , видно от които ответницата
в правнорелевантния период / една година назад от датата на подаване на
исковата молба в съда / е работила и продължава да работи по трудово
правоотношение на пълен осемчасов
работен ден при уговорено възнаграждение в размер на минималната работна
заплата , като за 2018 г. нетният й чест месечен доход е в размер на 395,75 лв.
Считано от 01.01.2019 г. е преназначена отново с възнаграждение в размер на
минималната работна заплата от 560,00 лв.
Тези данни се потвърждават и от изисканата служебна
справка от ТД на НАП гр. Бургас, от която се установява още, че в ТД няма
регистрирани за ответницата данни за
получени възнаграждения и осигуряване по извънтрудови правоотношения.
От другите представени по делото писмени доказателства се
установява, че бащата на ответницата Д. К. Ч. е починал в хода на настоящия процес-
09.01.2019 г. и е оставил ответницата М.Ч.
, като единствена своя наследница.Представени са и други писмени доказателства
, според които след своята смърт наследодателят на ответницата е оставил
парични задължения към Община П. в
размер на 557,80 лв., които са
разсрочени за плащане считано до
11.05.2019 г. в размер на по 100,00 лв. месечно. Установява се , че другото
задължение наследено от ответницата е към „Банка „ ДСК , което към 29.01.2019
г. е в размер на 8019,25 лв. и ответницата е започнала неговото изплащане при
месечни погасителни вноски в размер на 105,63 лв.
При условията на чл. 176 ал.1 ГПК ответницата признава ,
че след смъртта на баща си е получила в
наследство етаж от къща и част от приземен етаж, който имот през лятото за
сезона се отдавал под наем. Не оспорва , че не е давала издръжка на детето си
през процесния период и не му е купувала подаръци.
Ответната страна е представила писмени доказателства ,
според които съжителстващият с ответницата мъж / и баща на второто й дете /Р. С.
У. получава считано от 10.2018 г. нетно месечно
възнаграждение в размер на 655,45 лв., от които се удържат запорирани суми в
размер на 145,00 лв. / или месечен остатък 510,00 лв. / . Представени са по делото
съобщение с покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20187040400801 по описа
на ЧСИ с рег. № 704 и изпълнителен лист
за дължими суми към „Еос Мартикс „ и покана за плащане от „Изи Кредит „
, касаещи парични задължения по изпълнителното дело в общ размер от 3743,47 лв.
по изпълнителното дело и съответно от
374,04 лв. към втория кредитор.
Представени са и три броя епикризи и амбулаторен лист ,
от които се установява, че партньорът на ответницата Р. Узунов страда от
сърдечно заболяване / исхемична болест на сърцето и надкамерна тахикарция / ,
във връзка с което му се налагат чести хоспитализации и медикаментозно лечение.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е
разпитан като свидетел Р. У., който освен данни във връзка с причините за
влошаване и изостряне на отношенията между непълнолетното дете и неговата майка,
установява , че двамата с ответницата се грижат за още едно дете, което е на 11
години. Свидетелят поддържа, че за
детето Д. двамата с неговата майка са се
грижили около 5 години , след като неговата баба починала. Уточнява , че за
детето след неговото раждане са се грижили всички – неговата майка, баба му и
дядо му по майчина линия, но не и неговия баща. Поддържа , че той самият се е
отнасял към Д. като към свой син, но не
одобрил, когато детето започнало да прави „ напук „ и да се събира с лоши
компании. Не оспорва , че майката е прекъснала връзката с детето си , но
поддържа, че детето не желаело такива контакти , откакто било с баща си.
Разпитаната по делото свидетелка С. Л. – сестра на бащата
на ищеца поддържа, че детето се чувства отлично при своя баща, ходи на училище
и контактува със своите роднини по
бащина линия. Според свидетелката , ответницата е наследила голяма къща в гр. П.,
която се отдавала под наем на летовници и освен това ответницата , работела по трудовото си правоотношение , като в
свободното си време чистела къщи. Пак според показанията на тази свидетелка ,
бащата на непълнолетното дете работел
като се занимавал с търговска дейност – купувал и препродавал зеленчуци, като от тази дейност реализирал доход от около 800, 00 лв.
месечно. Бащата осигурил на сина си заплащането на 450,00 лв. за да премине курс
за управление на мотор.
Част от горните обстоятелства се установяват и от представения
по делото социален доклад. От него се установява още , че детето живее при
добри хигиенно-битови условия, то е било
обградено с внимание и грижа от близкия се
семеен кръг. Дядото и бабата по бащина линия са пенсионери. Детето посещава
редовно ПГМЕТ гр. Пазарджик и първият учебен срок е завършил с много добър успех.
Увличал се от електротехника и двигатели с вътрешно горене , а бащата стимулирал
хобито му да ремонтира велосипеди и
мотопеди с ниска мощност.
По делото в изпълнение на нормата на чл.15 ал.1 ЗЗДт , е
изслушано детето Д., което заявява, че в дома на своя баща се чувства отлично и
желае да продължи да живее там. Твърди , че му се налага да пътува до училището си в гр. Пазарджик , като
месечната му карта струвала 100,00 лв., но понякога пътувало и със своя баща ,
който го вземал и след това го връщал от училище.
При тези фактически данни от правна
страна, Районният съд приема, че предявените искове за присъждане на издръжка са
частично основателни.
По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи – арг. чл. 142, ал. 1 СК, а в правната норма на чл. 142 ал.2 СК се
определя само размера на минималната издръжка на едно дете , който е равен на
една четвърт от минималната работна заплата / от 01.01.2019 г. – 560,00
лв. / или минималния законов размер към
настоящия момент е 140,00 лв. Не е спорно , а и от представените по делото
писмени доказателства и неопроверганите гласни
се установява, че в момента и двамата родители работят /майката по
трудово правоотношение/, а бащата
упражнява търговска дейност , като доходите на бащата надхвърлят
доходите на майката. Затова съдът
като съобрази възрастта и нуждите на детето , което към настоящия момент е на почти
17 години , както и наличните данни за
възможностите на неговите родители и като
взе предвид границата за минимален размер на дължимата издръжка определена в
разпоредбата на чл. 142 ал.2 СК, преценява, че за месечната издръжка на детето Д. са
необходими минимум 280,00 лв. Към
правнорелеватния за този иск момент / датата на подаване на исковата молба /
както и към настоящия момент непосредствените грижи за детето се осигуряват
от неговия баща, поради което съдът приема , че от така определената сума майката
М.Ч. , следва да поеме част в размер на 150,00 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда / 13.12.2018
г. / до настъпване на обстоятелства за
изменение или прекратяване на задължението за издръжка или до навършване на
осемнадесет годишна възраст на детето. Доводът на ответницата , че
възможностите и да плаща издръжка са ограничени поради обстоятелството, че има
договорно задължение по изплащането на задължения на нейния наследодател ,не
могат да обосноват други изводи, тъй като от една страна по делото се събраха данни, че наред с
паричните задължения на своя баща ответницата е наследила и недвижимо имущество
, а от друга страна задължението за заплащането на издръжка е с предимство пред
всички други договорни задължения на ответницата. Съдът счита, че във възможностите на ответницата е да плаща издръжка в посочения по-горе
размер, тъй като понятието „ възможности“
включва не само всички доходи и имущества на дължащия издръжка, но и всички
възможности и обстоятелства зависещи от волята на съответния родител. Имайки
предвид обстоятелството, че ответницата е в трудоспособна възраст, макар и да има задължение за издръжката на друго малолетно
дете - съдът
счита, че в нейните възможности е
да осигурява на своя син Д. месечна издръжка в определения размер. В този размер претенцията
се явява основателна и следва да бъдат
уважена , а в останалата част като
недоказана , ще следва да бъдат отхвърлена, тъй като по делото не са налице
доказателства, от които да се направи извод , че във възможностите на ответницата
е да плаща издръжка над посочения
по-горе размер или че детето има някакви изключителни нужди , които е наложително да бъдат задоволени.
По иска с правно основание чл. 149 СК. В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена
възможността да се претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите
при първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била
престирана такава, съобразно правото по закон. Възможността да се търси
издръжка „за минало време“ обхваща периода, за който такава издръжка не е
определена, като законодателят е ограничил този период до една година преди
предявяване на иска за определяне на издръжка. От събраните по делото
доказателства , след техния анализ съдът
приема за установено и доказано, че детето
е заживяло при своя баща считано от 21.08.2017 г. , тъй като такива са
доказаните по делото факти - както
с показанията на всички разпитани по
делото свидетели, така и при съпоставката им със събрани писмени
доказателства по делото. От показанията на тези свидетели се установява още,
че ответницата не е поддържала никакви контакти с детето освен едно телефонно обаждане проведено
в хода на настоящия процес, не му е плащала издръжка, не е изпращала подаръци
или други вещи, които да покриват някакви нужди на това дете.
При тези доказателства съдът приема за доказано правото
на непълнолетното дете , действащо лично и със съгласието на своя баща на парична
издръжка за период преди датата на подаване на исковата
молба – считано от 13.12.2017 г. до 12.12.2018 г.включително , поради което счита, че искът за издръжка за
минало време се явява основателен до размера на 128,00 лв. месечно или в общ размер от 1536,00 лв. Съдът отчита както факта , че за 2018 г. минималната
работна заплата е била в размер на 510,00
лв./ при една четвърт от 127,50 лв. / , така и доказаните по делото факти,
относно реалните доходи и здравословни проблеми в семейството на
майката, както и задължението и за издръжка
и на друго ненавършило пълнолетие дете.
В останалата част искът за присъждане на издръжка за
минало време / над посочения по-горе размер / се явява недоказан и поради това неоснователен
, тъй като по делото не се твърди и
не се събраха доказателства за наличието
на изключителни нужди на детето през този период, които да налагат присъждането
на издръжка в по-голям размер. Затова над посочения размер претенцията следва
да се отхвърли като неоснователна.
На основание чл. 242 ГПК ще следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на постановеното съдебно решение.
В тежест на ответницата по делото, следва да се възложи следващата се държавна такса върху присъдената
издръжка за минало в размер на 61,44 лв.
, а за присъдената издръжка като бъдеща престация – в размер на 216,00 лв. или общо в размер на 277,54 лв. В тежест на
ответницата, съобразно уважената част от претенцията следва да бъдат присъдени
сторените от ищеца разноски за адвокатски хонорар в размер на 189,04 лв. / 87,00
по първия иск и 102,04 лв. по втория/. Ищецът също дължи заплащането на
разноски за адвокатски хонорар на ответницата съобразно отхвърлената част от
претенциите , като съдът съобрази , че
общо уговорения от ответницата адвокатски хонорар е бил в размер на 300,00 лв.,
но по предявения насрещен иск производство не се е развило , а само за подаване
на исковата молба ведно с писмения отговор на първоначалната искова молба / при липсата на други доказателства по делото/
се дължат 50,00 лв., т.е. за настоящото
производство заплатеното възнаграждение на адвокат на ответницата следва да се
приеме в размер на 250,00 лв. При това положение с оглед отхвъърлената част от
иска ответницата ще има право на разноски в общ размер от 137,33
лв. / 52,30 лв. по първия иск и 85,03 лв. по втория /.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Д.Ч. ЕГН ********** с
адрес *** да заплаща на своя син Д.П.Л. ЕГН **********
действащ лично и със съгласието на своя баща П.И.Л. ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 150,00 лв. считано
от датата на подаването на исковата молба в съда – 13.12.2018 г. до настъпване на обстоятелства за изменение
или прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над посочения размер до претендирания в исковата молба
размер от 220,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Д.Ч.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на своя син Д.П.Л.
ЕГН ********** действащ лично и със съгласието на своя баща П.И.Л. ЕГН **********
*** месечна издръжка в размер на 128,00 лв. считано
от 13.12.2017 г. до 12.12.2018 г. включително или общо сумата в размер на 1536,00 лв. ,
ведно със законната лихва върху тази главница считано от датата на подаване на
исковата молба – 13.12.2018 г. до окончателното изплащане , като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му
част / над посочения размер до претендирания в исковата молба размер от 220,00
лв. / като неоснователен.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
съдебното решение за присъдена издръжка.
ОСЪЖДА М.Д.Ч.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати
следващата се държавна такса в общ размер от 277,54 лв.
ОСЪЖДА М.Д.Ч.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Д.П.Л. ЕГН **********
действащ лично и със съгласието на своя баща П.И.Л. ЕГН ********** *** сторените по
делото разноски в размер на 189,04 лв.
ОСЪЖДА Д.П.Л.
ЕГН ********** действащ лично и със съгласието на своя баща П.И.Л. ЕГН **********
*** да заплати на М.Д.Ч.
ЕГН ********** с адрес *** сторените по
делото разноски в размер на 137,33 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок след изтичане на срока по чл.
316 ГПК обявен на страните в открито съдебно заседание или считано от 25.04.2019
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: