№ 979
гр. Плевен, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20244430101612 по описа за 2024 година
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240,
ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, чрез юрк.***, против Р. Х. К., ЕГН **********, от *** в
която се твърди, че между *** като кредитор и ответника - като
кредитополучател, е сключен договор за потр.кредит №241865/05,12,2018 г. за
сумата от 1000,00 лева, като страните са постигнали съгласие общата сума да
бъде върната на 15 вноски в срок до 04,03,2020 г. Посочва се, че бил уговорен
фиксиран ГЛП в размер на 40,08% и ГПР в размер на 48,26%. Посочва се, че
кредитополучателят не е изпълнил в срок задълженията си по договора за
кредит. Сочи се, че между заемодателя и ищеца в настоящото производство, е
сключен договор за цесия от 13,01,2022 г., възоснова на който в полза на
ищеца е прехвърлено вземането по процесния договор за кредит, като
длъжникът е уведомен за цесията по ел.поща. Твърди се, че ищецът е
депозирал заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.
№300/2024 г. на ПлРС, като ЗИ е връчена на длъжника и същият е възразил.
Посочва, че с представените с възражението платежни са погасени 600,00
лева, което представлява част от задължението. Моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи на
1
ищеца сумата от 1000,00 лева главница, 244,72 лева договорна
възнаградителна лихва за периода 05,12,2018 г. – 04,03,2020 г., 223,15 лева
законна лихва за забава за периода 04,03,2020 г. – 18,01,2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 19,01,2024 г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски в заповедното и в настоящото производство. С
допълнителен отговор-становище ищецът прилага отново копие от разписка за
изплатена сума на ответника от Ситикеш ООД в размер на 1000,00 лева по
договор №241865, на дата 05,12,2018 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не депозира писмен отговор. В с.з.
ответницата се явява лично, и сочи, че не дължи претендираната сума, тъй
като я е изплатила.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по отношение на
ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест
ищеца следва да докаже качеството си на кредитор спрямо ответника въз
основа на действителен договор за заем - по смисъла на ЗПК и ЗЗД, факта на
реалното предаване и получаване на заетата сума от страна на ответника, и
въз основа на действителен договор за цесия, фактът, че ответникът е
надлежно уведомен за станалата цесия; факта на настъпване на изискуемост
на вземанията по договора и факта, че ответника е надлежно уведомен за това;
размерът на претенциите. Съдът е указал на страните доказателствената
тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 03,06,2024 г.
С посоченото определение изрично е указано на ищеца на основание чл.146,
ал.2 от ГПК, че не сочи доказателства, че вземането по процесния договор за
паричен заем е било цедирано на ищеца, както и че ответникът е уведомен за
цесията.
От приложеното ч.гр.д. №300/2024 г. на ПлРС се установява, че същото е
образувано на 19,01,2024 г. въз основа на депозирано от ищеца срещу
ответника заявление на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за
2
изпълнение на 19,01,2024 г., срещу която длъжника е възразил.
Делото е попълнено с писмени доказателства /договор за паричен заем
Кредирект №241865/05,12,2018 г., Общи условия към него, тарифа на
Ситикеш ООД, разписка за платена сума в размер на 1000,00 лева/ досежно
наличие на облигационни отношения между страните във връзка със сключен
между ответника и „Ситикеш“ ООД договор за паричен заем.
Видно е от представения в делото Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 13,01,2022 г., сключен между ищеца „АПС Бета България“ ЕООД
качеството на цесионер и „Ситикеш“ ООД в качеството на цедент, че цедентът
е прехвърлил възмездно на цесионера вземания, произтичащи от Договори за
кредит, индивидуализирани в Приложение №1 /липсващо по делото/.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Както бе посочено и по-горе, за успешното провеждане на предявения иск, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение
между ответника и “Ситикеш“ ООД, предоставяне на дължимите по договора
услуги, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца „АПС Бета
България“ ЕООД, надлежно уведомяване на ответника за настъпилото
прехвърляне, както и че задължението по договора е станало изцяло
изискуемо.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 от
ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от
приетите по делото доказателства, че срещу издадената заповед длъжникът е
възразил, и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането.
Ищецът основава претенцията си на придобито вземане от праводателя си по
договор за цесия от 13,01,2022 г. Направеното от ответника оспорване на
вземането още в подаденото възражение /а и в съдебно заседание/ поражда
процесуално задължение на ищеца да докаже правата си спрямо ответника.
Цесията е договор, по силата на който носителят на едно вземане отстъпва
същото на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото
цедентът е прехвърлил вземането си. Цесията трябва да отговаря на всички
3
условия за действителност на договорите. Цедентът загубва правата си от
момента на сключване на договора, а цесионерът ги придобива от този
момент. Не се спори в теорията и практиката, че договорът за цесия е
неформален договор. Тази неформалност на договора обаче не означава, че в
същия не следва да бъде индивидуализирано вземането, което се прехвърля.
По настоящето дело ищецът не е представил доказателства, които да
установят по безспорен и категоричен начин, че в негова полза е възникнало
претендираното вземане към ответника в посочения размер. Видно е от
представения Договор за цесия от 13,01,2022 г., че с него „Ситикеш“ ООД е
прехвърлила на ищеца вземанията, произтичащи от определени договори.
Тези вземания и договорите, от които произтичат, са посочени и определени в
Приложение №1 към Договора за цесия, което приложение обаче не е
представено заедно с договора за цесия и не е налично в кориците по
делото. Съдът изрично е указал на ищеца на основание чл.146, ал.2 от ГПК, че
не сочи доказателства дали процесното вземане е било цедирано на ищеца.
От представените към ИМ доказателства не се установява какви вземания
са прехвърлени с договора за цесия от 13,01,2022 г. между „Ситикеш“
ООД и „АПС Бета България“ ЕООД и дали сред тях е вземането спрямо
ответника по делото, доколкото въпреки изричните указания ищецът не е
представил Приложение №1 към договора за цесия от 13,01,2022 г. /или поне
извлечение от него/, поради което съдът счита, че ищецът не е доказал по
несъмнен начин дали е получил вземането от правоимащо лице. Въз основа на
изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, чрез юрк.***, против Р. Х. К., ЕГН **********, от *** иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, за
признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от
1000,00 лева главница, 244,72 лева договорна възнаградителна лихва за
периода 05,12,2018 г. – 04,03,2020 г., 223,15 лева законна лихва за забава за
периода 04,03,2020 г. – 18,01,2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
4
19,01,2024 г. до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№300/2024 г. на ПлРС, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5