№ 2351
гр. Варна, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110118389 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от СТ. ИВ. П. , ЕГН **********, с адрес: с.
*****, общ. Аксаково, обл. Варна, срещу „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, р-н ***, бул. „*****“ № 43,
осъдителен иск с правно основание чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 277,08 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва, начислено за периода от 20.06.2019 г. до
30.09.2019 г. върху главницата от 9684,30 лв. за застрахователно обезщетение
за имуществени вреди, присъдена в полза на ищеца с влязло в сила решение
№ *** от 18.03.2020 г. по гр.д. № *****/2019 г. по описа на РС-Варна.
В исковата молба ищецът твърди, че с влязло в сила решение № *** от
18.03.2020 г. по гр.д. № *****/2019 г. по описа на РС-Варна ответникът е
осъден да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 9684,30 лв. за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в щети по собствения му лек
автомобил „Ланд *** ***** 2“ с рег. № *****, причинени в резултат от
застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 19.06.2019 г. в гр. Варна, по
вина на водача на лек автомобил „*****“ с рег. № *****, застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 01.10.2019 г., до окончателното изплащане на
обезщетението. Излага, че за настъпването на това събитие е уведомил
ответното дружество на 20.06.2019 г. и от тогава е дължима лихва за забава
върху съдебно установената главница за застрахователно обезщетение от
същото събитие. Позовава се на разпоредбите на чл. 429, ал. 3 КЗ, чл. 493, ал.
1, т. 5 КЗ и чл. 494, ал. 10 КЗ. Сочи, че за периода от 20.06.2019 г., когато е
уведомен застрахователят, до 30.09.2019 г. - деня, предхождащ подаването на
1
исковата молба по гр.д. № *****/2019 г. по описа на РС-Варна, дължимата
лихва за забава върху присъдената му главница в размер на 9684,30 лв.
възлиза на 277,08 лв.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения иск и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск.
Поддържа, че е уведомен за застрахователното събитие на 20.06.2019 г., като
в искането за заплащане на застрахователно обезщетение ищецът не е
посочил банкова сметка, по която да бъде преведено то, а такава е
представена по-късно с пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. №
1373/25.06.2019 г. на нотариус с рег. № *** от НК. Твърди, че след
получаване на тези данни претенцията е обработена и на 04.07.2019 г. в полза
на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2381,91 лв.
Счита, че щетата е разгледана и приключила в законоустановения срок, респ.
той не е изпаднал в забава и не дължи претендираната мораторна лихва.
Отделно излага, че претенцията за разликата от 9684,30 лв. е предявена
по съдебен ред поради несъгласието на ищеца с размера на изплатеното му
обезщетение, респ. правото му на иск е възникнало след извършеното на
04.07.2019 г. плащане и това е най-ранната дата, от когато може да се приеме,
че той е изпаднал в забава за заплащането на присъдената главница.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска и претендира
разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуания му
представител адв. Й.А., поддържа исковата молба и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК.
Ответникът не изпраща представител. Предварително депозира писмена
молба, с която поддържа отговора и обективираното в него искане по
същество и прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 429,
ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху съдебно установена главница за застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Претенцията е допустима, доколкото са налице нормативно
установените положителни процесуални предпоставки за възникване и
упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.
Според чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
Според чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се
2
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.
Посочената разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ предвижда, че лихвите за
забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Безспорно между страните е, а се установява и от материалите по
приобщеното гр.д. № *****/2019 г. по описа на РС-Варна, 47-ми състав, че с
влязло в сила решение № *** от 18.03.2020 г. по посоченото дело ответникът
е осъден да заплати на ищеца сумата от 9684,30 лв., представляваща разлика
между изплатеното застрахователно обезщетение от 2381,91 лв. и
действителната стойност на претърпените имуществени вреди, изразяващи се
в щети по собствения на ищеца лек автомобил „Ланд *** ***** 2“ с рег. №
*****, причинени в резултат от застрахователно събитие – ПТП, реализирано
на 19.06.2019 г. в гр. Варна, по вина на водача на лек автомобил „*****“ с рег.
№ *****, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 01.10.2019 г., до окончателното
изплащане на обезщетението.
Не е спорно още, че ответното застрахователно дружество е уведомено
за това застрахователно събитие на 20.06.2019 г. Това обстоятелство се
потвърждава и от представеното искане за завеждане на претенция по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с вх. № 001-
811/20.06.2019 г. (л. 5). Видно от съдържанието на искането, в същото не е
вписана банкова сметка за получаване на застрахователно обезщетение.
Такава е посочена в приложено пълномощно от 25.06.2019 г. с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя с рег. № 1373/25.06.2019
г. на нотариус Ал. ***** с рег. № *** на НК (л. 19) за представителство на
увредения С.П. пред застрахователя, вкл. с право на пълномощника за
получаване на дължимото застрахователно обезщетение по негова банкова
сметка с IBAN *****.
Видно от приобщеното преводно нареждане (л. 18), по тази сметка
застрахователят е превел сумата от 2381,91 лв. на 04.07.2019 г.
При така установените факти съдът намира, че обезщетението за забава
върху съдебно установената главница за застрахователно обезщетение от 9
684,30 лв., формирана като разлика между действителната стойност на
имуществените вреди и изплатеното по преписката обезщетение от 2381,91
лв., е дължимо от застрахователя, считано от 20.06.2019 г., на която дата е
предявена застрахователна претенция от увреденото лице (при липса на данни
застрахователят да е уведомен за събитието от застрахования или увредения
преди това), при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Този извод следва от
обстоятелството, че делинквентът е задължен за цялата стойност на
причинените от него вреди и изпада в забава от момента на увреждането (арг.
от чл. 84, ал. 3 ЗЗД), като на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице тази отговорност
3
на застрахования делинквент за дължимата лихва за забава, но от посочения
по-късен момент на предявяване на претенцията пред него.
Затова и съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че
самият той не е изпаднал в забава, понеже е определил и платил
застрахователно обезщетение на увредения в законосутановения срок за
окончателно произнасяне по чл. 496 КЗ. Тези възражения са релевантни във
връзка с дължимостта на лихвата за забава върху доброволно платеното
застрахователно обезщетение в размер на 2381,91 лв., но не и върху
отказаната за заплащане дължима горница от 9 684,30 лв., която впоследствие
е присъдена на увредения с влязло в сила съдебно решение. Възраженията
относно момента на посочването на банкова сметка също касаят доброволно
платената главница, тъй като имат значение за изпадане на застрахователя в
забава и освобождаване на последиците от нея при забава на кредитора, респ.
за момента, от който застрахователят дължи лихва за собственото си
просрочие – агр. от чл. 497 КЗ и чл. 380, ал. 3 КЗ. Подобно разграничение на
двете хипотези относно приложимостта на чл. 429 от КЗ, съответно чл. 497 от
КЗ, е направено и в актуалната съдебна практика, напр. решение № 167 от
30.01.2020 г. на ВКС по т.д. № 2273/2018 г., II т.о. и решение № 128 от
04.02.2020 г. на ВКС по т.д. № 2466/2018 г., I т.о.
С оглед на гореизложеното и присъждането с посоченото съдебно
решение по гр.д. № *****/2019 г. по описа на РС-Варна, 47-ми състав, на
законната лихва върху неплатената част от установеното застрахователно
обезщетение в размер на 9 684,30 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба – 01.10.2019 г., то предявеният иск по чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал.
1, т. 1 КЗ следва да бъде уважен за периода от 20.06.2019 г. до 30.09.2019 г.,
съвпадащ с претендирания такъв.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 162 ГПК, съдът изчислява
служебно, посредством електронен калкулатор, достъпен на електронен адрес
calculator.bg, законната лихва за забава върху главницата от 9 684,30 лв. за
периода от 20.06.2019 г. до 30.09.2019 г. в размер на търсената сума от 277,08
лв.
Следователно предявеният иск е доказан по основание и размер и
следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното
искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 410 лв., от
които 50 лв. за държавна такса (л. 11) и 360 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени –
договор за правна защита и съдействие от 20.06.2022 г. (л. 37), съдържащ
разписка за извършено плащане в брой.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, доколкото нормативно установеният минимален размер на
възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., до който
би могло да бъде редуцирано то по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, възлиза на 300
лв. без ДДС, респ. се равнява на претендираното такова от 360 лв. с ДДС, като
са представени и доказателства за регистрацията по ЗДДС на процесуалния
4
представител на ищеца адв. Й.А. (л. 36).
Предвид крайния извод за основателност на предявения иск и
уважаването му в пълен размер, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, р-н ***, бул. „*****“ № 43, да заплати на СТ. ИВ. П. ,
ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. Аксаково, обл. Варна, сумата от
277,08 лв. (двеста седемдесет и седем лева и осем стотинки),
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва,
начислено за периода от 20.06.2019 г. до 30.09.2019 г. върху главницата от
9684,30 лв. за застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 ГПК за
имуществени вреди, присъдена в полза на ищеца с влязло в сила решение №
*** от 18.03.2020 г. по гр.д. № *****/2019 г. по описа на РС-Варна, 47-ми
състав.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, р-н ***, бул. „*****“ № 43, да заплати на СТ. ИВ. П. ,
ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. Аксаково, обл. Варна, сумата от 410
лв. (четиристотин и десет лева) за сторените по делото разноски и
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца СТ. ИВ. П. може да бъдат
заплатени по посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN
****** с титуляр адв. Й.К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5