Решение по дело №18515/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2622

гр. Пловдив, 24.07.2020 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Свобода Александрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18515 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 439 от ГПК от Д.И.В., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв. М. против ,.АПС Бета България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“  № 81 В за признаване на установено,че ищеца не дължи на ответника сумата 2175.09 лева, представляваща 13 броя погасителни вноски всяка от по 167.31 лева по договор за потребителски кредит от *** г., за която е издаден изпълнителен лист от *** г. по ч. г. д № *** от *** г. по описа на Районен съд - Пловдив и е образувано  висящо изпълнително дело № *** от *** г. по описа на *** *** ***, с район на действие- района на ОС – П. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на *** в полза на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД е издадена  Заповед за изпълнение на парично задължение № *** от *** и  изпълнителен лист от *** по ч. г. д № *** от *** г. на Районен съд - Пловдив за следните парични вземания: 2175.09 лева- непогасени 13 броя погасителни вноски всяка от по 167.31 лева по договор за потребителски кредит от *** г.; 115.79 лева- мораторна лихва за забава за периода от *** до ***; законна лихва за периода от *** г. до изплащане на вземането за главница и 146.62 лева - разноски по заповедното производство. На *** е образувано възоснова на изпълнителния лист изпълнително дело № *** от *** по описа на *** *** ****, с район на действие - района на ОС - Пловдив, в производството по което по искане на взискателя е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата от Лукойл България ЕООД и насрочен опис на движими вещи, който не се е състоял. Вземането  не е дължимо поради изтекла погасителна давност. Давностния срок за вземането за главница е изтекъл още преди образуване на изпълнителното дело , защото е започнал да тече от датата на издаването на изпълнителния лист от *** и към *** г. е изтекъл общия петгодишен давностен срок за погасяване на главницата. Няма прекъсване или спиране на погасителния срок. По образуваното изпълнително дело като взискател и частен правоприемник е конституиран ответника.

 

Препис от исковата молба, ведно с приложенията и, са били редовно връчени на ответника на *** г. с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок. В определения срок такъв не е постъпил по делото. Ответника е бил редовно призован за първото съдебно заседание, но не се е явил и не е изразил становище. Не е направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

В съдебното заседание от *** г. представителя на ищеца е направил искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК – за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът е уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като са налице предпоставките за това.

На първо място, ответника в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата молба, не е представил такъв. Не се е явил или изпратил представител в съдебното заседание, за което е бил редовно призована. Не е направила искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

На второ място, налице е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение.

На трето място – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание – тази информация се съдържа в текста на съобщението до ответника на л. 78 и 158 от делото.

И на последно място – налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищцовата страна доказателства, искът е вероятно основателен.

Ето защо искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 787 лв. разноски зо държавна такса и адвокатско възнаграждение по настоящето производство, съобразно представените доказателства и списък на разноските.

.

Водим от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.И.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, не дължи на „АПС Бета България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“  № 81 В сумата 2175.09 лева,(две хиляди сто седемдесет и пет лева и 9 ст.)  представляваща 13 броя погасителни вноски всяка от по 167.31 лева по договор за потребителски кредит от *** г., за която е издаден изпълнителен лист от *** г. по ч. г. д № *** от *** г. по описа на Районен съд - Пловдив и е образувано изпълнително дело № *** от *** г. по описа на *** *** ***, с район на действие- района на ОС - Пловдив.

ОСЪЖДА „АПС Бета България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“  № 81 В да заплати на Д.И.В., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 787 лв.  (седемстотин осемдесет и седем лева) разноски по настоящето производств.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Същото следва да се връчи на страните.

Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК.

                                                                           СЪДИЯ:п/Д.Тенева

 

Вярно с оригинала.

М.К.